Две ламборгинита в едно семейство - гаранция за неприятности
Модератори: mitaka7, Общи модератори
46 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
Две ламборгинита в едно семейство - гаранция за неприятности
Действието се развива преди няколко години в едно североизточно американско щатче,
където живеехме по това време. Да се надяваме, че местните полицаи са забравили вече тази случка,
ама и да не са.... отдавна не сме по тези географски ширини.
С братчето ми точно си бяхме купили новото мурчиелаго роудстър и в един прекрасен слънчев ден решихме да го изкараме да му се порадваме
на една магистрала със сравнително нова настилка. Качваме се аз и жена ми на роудстъра, брат ми на старото мурчиелаго и потегляме бавничко...
Има доста трафик, и много други хора са наизлезли да се радват на хубавия ден.
Караме си бавничко с трафика (100-120 км/ч), пийваме си ледено карамел макиато, наслаждаваме се на слънчицето, слушаме музичка, снимаме някое друго клипче
ето едничко -
... нищо особено.
Така неусетно стигаме до по-ненаселена част от щата и трафика постепенно оредява.
За последвалите събития за съжаление клипче няма, щото стана сериозно... спряхме музиката
и се окопчахме здраво
.
Почваме повече да понастъпваме колите (140-160-180км /ч) и да се заиграваме.
Та по едно време както си перкаме със 180 един до друг гледам нещо ни приближава отзад...
някаква хонда сивик, наближава ни и намалява... явно търси предизвикателство. Беше пипната
изглежда под капака, защото вадеше приличен звук и се чуваше въпреки рева на наще двигатели.
Жена ми вика "Изпържи го..." , гледам и брат ми гледа хищно в огледалото, малко ми трябва и на мен
колкото ми е акъла...
Сивика тръгва да ни изпреварва и настъпваме почти едновременно.... бесният рев на 12цилиндровите
двигатели експлоадира в главите ни, а ускорението ни залепва за седалките. Сивика явно пръсва азот,
защото в първия момент не изостава много брутално, но към 260 км/ч вече е едно футболно игрище назад...
Намаляваме до 160 да го оставим да приближи, обаче гледам в огледалото някъде мнооого далеч зад нас голям брой
мигащи синьо-червени светлини.... ченгетата... и то колко голям брой, целият хоризонт отзад светка, все едно са тръгнали
на инвазия в Канада. Сигурно някой съвестен гражданин се е обадил в полицията да се оплаче от нас.
Викам си... сега го загазихме... пък и аз с целия си акъл нося и един нелегален зиг зауер (нали в
америка е малко рисковано човек да излиза невъоръжен
), ако ни пипнат спукана ни е работата... Правя знак на брат ми и той
явно е на същото мнение... ще бягаме. Настъпваме и отново брутално ускорение 160-280, но сега трябва бързо да измислим план, защото знам,
че до броени минути ще заградят магистралата и ще дойдат хеликоптерите и тогава измъкване няма. Движим се по леко нанагорнище,
но забелязвам че след малко
започва спускане и има изход от магистралата... аха... като прехвърлим наклона ще им излезнем от полезрението (ако ни виждат изобщо) и ще слезнем
от магистралата.
Добре, че сме свикнали да караме синхронно... давам мигач и брат ми разбира плана. Слизаме от магистралата със свирещи гуми,
според мен бая следи оставихме да ни прогледят, но за щастие излезнахме на някакъв забутан път с гори наоколо... мисля си по-добре да се скрием,
защото ще завардят всичко наоколо.
Спираме след малко и се оглеждаме къде можем да вкараме колите в гората... има доста места, за щастие тези коли
имат и по едно бутонче за вдигане на окачването за преодоляване на малки неравности (е не е много, но все нещо)... успяваме да ги вкараме в храсталака с цената
на много драскотини отвсякъде, а на всичкото отгоре си сцепих единия праг (или по-точно спойлер) докато маневрирах между 2 камъка
(направо сърцето ме заболя). От магистралата вече се чуват сирените, но още не сме готови.... за отрицателно време събираме набързо клони
и храсталаци да допокрием колите (ех хубаво е човек да е ходил в казармата да има опит в тия работи), ние влизаме пеша още навътре в гората и се притаяваме...
От горе от магистралата се чува някакъв ад... сирени, рев на двигатели, коли и мотори, хеликоптери.... явно са мобилизирали всичките щатски трупъри + всички дежурни патрули от близките 2 града... едно 15-20 коли се чу да минават... 2 от тях слезнаха и на нашия изход с изключени светлини и сирени явно
с идеята да ни изненадат, но ни подминаха и продължиха по пътя, явно не са подозирали колко сме изобретателни. Патардията продължи още около 2 часа, връщаха се напред-назад, хеликоптерите кръжаха, ноо ние бяхме скрити добре и не мърдахме
. Постепенно всичко утихна, явно им омръзна или си намериха по-приятни занимания, само се молех този със сивика да се е измъкнал също, защото ни беше видял номерата със сигурност и ако ни изпорти...
Чакаме още 2 часа докато падне нощта и решаваме да се измъкваме вече... можехме да се обадим на някой да ни вземе, но не искахме да оставяме колите там.Хванахме обиколните горските пътища (за щастие с добри настилки) и бавничко-славничко след още 4 часа се прибрахме, вече капнали и на ръба на изтощението...
Прибрахме ламботата в гаража и 1 месец след това не ги изкарвахме... после още един месец докато оправят всички щети (карахме ги в друг щат на ремонт да не би ченгетата да са ослушват по местните боди-сервизи за екзотични коли) и щетите бяха за над $20,000, основното беше спойлера, който сцепих.
Младежът със сивика или се беше измъкнал, или го бяха застреляли на място, защото никога не ни потърсиха...
За щастие и ние живеехме достатъчно далеч от мястото на приключението,
та нямаше голяма вероятност местните ченгета да знаят нещо за случката.
Ние обаче също си научихме урока и повече такива изпълнения не сме правили.
където живеехме по това време. Да се надяваме, че местните полицаи са забравили вече тази случка,
ама и да не са.... отдавна не сме по тези географски ширини.
С братчето ми точно си бяхме купили новото мурчиелаго роудстър и в един прекрасен слънчев ден решихме да го изкараме да му се порадваме
на една магистрала със сравнително нова настилка. Качваме се аз и жена ми на роудстъра, брат ми на старото мурчиелаго и потегляме бавничко...
Има доста трафик, и много други хора са наизлезли да се радват на хубавия ден.
Караме си бавничко с трафика (100-120 км/ч), пийваме си ледено карамел макиато, наслаждаваме се на слънчицето, слушаме музичка, снимаме някое друго клипче

... нищо особено.
Така неусетно стигаме до по-ненаселена част от щата и трафика постепенно оредява.
За последвалите събития за съжаление клипче няма, щото стана сериозно... спряхме музиката
и се окопчахме здраво

Почваме повече да понастъпваме колите (140-160-180км /ч) и да се заиграваме.
Та по едно време както си перкаме със 180 един до друг гледам нещо ни приближава отзад...
някаква хонда сивик, наближава ни и намалява... явно търси предизвикателство. Беше пипната
изглежда под капака, защото вадеше приличен звук и се чуваше въпреки рева на наще двигатели.
Жена ми вика "Изпържи го..." , гледам и брат ми гледа хищно в огледалото, малко ми трябва и на мен
колкото ми е акъла...
Сивика тръгва да ни изпреварва и настъпваме почти едновременно.... бесният рев на 12цилиндровите
двигатели експлоадира в главите ни, а ускорението ни залепва за седалките. Сивика явно пръсва азот,
защото в първия момент не изостава много брутално, но към 260 км/ч вече е едно футболно игрище назад...
Намаляваме до 160 да го оставим да приближи, обаче гледам в огледалото някъде мнооого далеч зад нас голям брой
мигащи синьо-червени светлини.... ченгетата... и то колко голям брой, целият хоризонт отзад светка, все едно са тръгнали
на инвазия в Канада. Сигурно някой съвестен гражданин се е обадил в полицията да се оплаче от нас.
Викам си... сега го загазихме... пък и аз с целия си акъл нося и един нелегален зиг зауер (нали в
америка е малко рисковано човек да излиза невъоръжен

явно е на същото мнение... ще бягаме. Настъпваме и отново брутално ускорение 160-280, но сега трябва бързо да измислим план, защото знам,
че до броени минути ще заградят магистралата и ще дойдат хеликоптерите и тогава измъкване няма. Движим се по леко нанагорнище,
но забелязвам че след малко
започва спускане и има изход от магистралата... аха... като прехвърлим наклона ще им излезнем от полезрението (ако ни виждат изобщо) и ще слезнем
от магистралата.
Добре, че сме свикнали да караме синхронно... давам мигач и брат ми разбира плана. Слизаме от магистралата със свирещи гуми,
според мен бая следи оставихме да ни прогледят, но за щастие излезнахме на някакъв забутан път с гори наоколо... мисля си по-добре да се скрием,
защото ще завардят всичко наоколо.
Спираме след малко и се оглеждаме къде можем да вкараме колите в гората... има доста места, за щастие тези коли
имат и по едно бутонче за вдигане на окачването за преодоляване на малки неравности (е не е много, но все нещо)... успяваме да ги вкараме в храсталака с цената
на много драскотини отвсякъде, а на всичкото отгоре си сцепих единия праг (или по-точно спойлер) докато маневрирах между 2 камъка
(направо сърцето ме заболя). От магистралата вече се чуват сирените, но още не сме готови.... за отрицателно време събираме набързо клони
и храсталаци да допокрием колите (ех хубаво е човек да е ходил в казармата да има опит в тия работи), ние влизаме пеша още навътре в гората и се притаяваме...
От горе от магистралата се чува някакъв ад... сирени, рев на двигатели, коли и мотори, хеликоптери.... явно са мобилизирали всичките щатски трупъри + всички дежурни патрули от близките 2 града... едно 15-20 коли се чу да минават... 2 от тях слезнаха и на нашия изход с изключени светлини и сирени явно
с идеята да ни изненадат, но ни подминаха и продължиха по пътя, явно не са подозирали колко сме изобретателни. Патардията продължи още около 2 часа, връщаха се напред-назад, хеликоптерите кръжаха, ноо ние бяхме скрити добре и не мърдахме

Чакаме още 2 часа докато падне нощта и решаваме да се измъкваме вече... можехме да се обадим на някой да ни вземе, но не искахме да оставяме колите там.Хванахме обиколните горските пътища (за щастие с добри настилки) и бавничко-славничко след още 4 часа се прибрахме, вече капнали и на ръба на изтощението...
Прибрахме ламботата в гаража и 1 месец след това не ги изкарвахме... после още един месец докато оправят всички щети (карахме ги в друг щат на ремонт да не би ченгетата да са ослушват по местните боди-сервизи за екзотични коли) и щетите бяха за над $20,000, основното беше спойлера, който сцепих.
Младежът със сивика или се беше измъкнал, или го бяха застреляли на място, защото никога не ни потърсиха...
За щастие и ние живеехме достатъчно далеч от мястото на приключението,
та нямаше голяма вероятност местните ченгета да знаят нещо за случката.
Ние обаче също си научихме урока и повече такива изпълнения не сме правили.
- dizle
- Дружба Дринк Тийм
-
- Мнения: 398
- Регистриран на: 25.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Само на БИРА !
- bivola
- E30 M3 Dreamer
-
- Мнения: 1153
- Регистриран на: 4.07.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: `90 E30 M50B20 , Fiat Punto Bertone
- Мечтае да кара: E30 M3
Супер 

Дилян Пенчев написа:МИнава се време, успокояваш се - караш супер лачена Е30-ка...която ти струва 20 бона![]()
![]()
И си викаш...аджеба аз що не си купих Е46... и в момента в който ти мине тая мисъл ти вече НЕ СИ МАНЯК
![]()

- Garribaldi
- ентусиаст
-
- Мнения: 971
- Регистриран на: 17.03.2008
- Местоположение: Тюркистан
- Пол: Мъж
- Кара: 'Е36'
- Мечтае да кара: e92 m3
- Richmond
- ентусиаст
-
- Мнения: 1308
- Регистриран на: 12.02.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: харабийската
- Мечтае да кара: Е36 М3 Cabrio, E93 M3
- Детайли за колата: Пълно шукаритети!
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
- Toneloker
- ентусиаст
-
- Мнения: 940
- Регистриран на: 5.06.2009
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: e70 3.5xd 2010 M packet
Не мога да повярвам, че има още такива хора.
Момчето си купило хонда, а вие му разваляте мечтата да кара супер бегачка.
Още малко хонда ще трябва да махнат това Power of dreams. 





- M3 E92
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 546
- Регистриран на: 31.03.2009
- Пол: Мъж
- Кара: го по тъч линията на живота..
- Ivo_Borisov
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 3602
- Регистриран на: 10.09.2008
- Местоположение: Смолян
- Кара: E39 530D
Spit-Fire написа:Бахму мамата ама не е като да ви е лоШ паркинга а![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Колегата няма проблеми с личния паркинг



- Dimski
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 71
- Регистриран на: 16.10.2008
- Местоположение: Plovdiv
- Пол: Мъж
- Кара: E83 3.0SD
Във форумите се пише задължително на кирилица! В противен случай мненията ви ще бъдат изтрити без предупреждение! 

- SpUd3r
- FiRe WaLK WiTh Me !
-
- Мнения: 4203
- Регистриран на: 23.03.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: винаги с усмивка :)
- Детайли за колата: 316is touring - Виолетка
46 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани