"Онези" времена вече си отидоха

[hemicharger Профил]

Темата може да е пускана и преди, но все пак е хубаво да си припомни какво беше и какво стана!

...като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, прати го на приятелите си, знам че ти се иска!

[hemicharger Профил]

Ето и малко спомени от мен:
Помня когато на "Каунтър страйка" му се викаше "фунийки"
Помня и като излезе фонокартата - беше си невиждана гъзария
Помня и 1вата ми Мтелска карта купена за 320лв
Помня центъра на София, когато имаше навсякъде паркоместа
Помня че на мойта улица имаше паркирани само 5 коли
Помня корекома зад църквата на х-л Рила
Помня че вратите в къщи не се заключваха
Помня 1вото видео в махалата
Помня как правихме "Призън Брейк" от децката градина
Помня как жоро стъкларя ни даваше пари за да чупим на съседите прозорците
Помня как връщахме кашони с хартия с по 5 павета вътре
Помня как крадяхме емблеми от паркинга на х-л Родина и ги продавахме на борсата
Помня как "обирахме" пункта за бутилки и ги връщахме на другия ден с/у пари
Помня как всеки петък нахлувахме в паркинга на балканкар за да караме мотокарите
Помня как подкопахме земята с лопати пред един танк в историческия музей за да падне в изкопа (20 метров изкоп)
Помня и как стреляха по нас на месо заради случката по-горе
Помня как си купих 1вата кутия "Фемина"
Помня разбихме денонощния магазин и плячкосахме алкохола
Помня когато в нас на купон се събираха по 60 човека

[Agande Профил]

Колко си прав... Ако можех пак да изживея деството си, бих искал да е по същия начин, без да се променя нищо.

[SKISA Профил]

помня карането на сал в "язовира" ,където е сега МОЛа на стамболийски и превземането на вражеските салове.
помня яденето на джанки и главоломното разстройство след тва.
помня как с 50ст ходех на кино,една боза ,две толумбички , две дъвки би-бип и ресто...
помня свалянето на антени от покривите на къщите за тръби за фунийки.
помня един велосипеден преход до летището за събиране на кутии от вносни цигари...
помня жумичката и как един комар ми влезе в ухото ,но въпреки това успях да се заплюя...
помня карането на балканчето и возене на багажника на гадже...
помня чупене на глава ,скачане на развалките зад халите и преминаване от мария луиза до волгоград през огради и стари сгради и градинки....
помня и каране на мотор с кош по нанадолното на волгоград към сточна гара -мотора беше бмв и без двигател....

[justboy Профил]

помня как прескачах ограда с бодлива тел, защото пазача на акумолаторния завод ни гонеше задето сме откраднали 50тина чифта гумени ръкавици, да си правим прашки

помня как по цял ден сме яли от "отровните" череши пак до съшия завод и нищо не ми е ставало, а от последния шпек, който ядох само дето не умрях...

помня и как не съм ял по цял ден, просто не оставаше време...



помня как хвърлиха вила(селско стопански инструмент) по мен и ми се размина на косъм задето бяхме обрали едно дърво до последната слива

помня как войници от казармата, която е до нас ни търсиха, защото бяхме откраднали мотор балкан и разни други дреболий от потделението до нас

помня как сме си правили салове от стереопор, който беше подготвен за използване за изолация на съседните до нас изоставени строежи, със саловете влизахме по разни блата, гьолчета, в които беше пълно със разни змиорки, които като се престрашихме вече и хващахме

помня как съм се катерил по строежи на по 4-5 етажа, на които още нямаше стълбище, и съм падал, и съм ставал, и пак съм се катерил

помня как лятото като станех в 8:00 се прибирах в 23:00 най-рано, като през това време не съм стоял и за секунда мирен

помня лозята до нас и там колко са ме гонили задето съм крал череши ягоди сливи грозде и все що го има там

помня и краденето на дини и как после бягахме през полето със слънчоглед, където 1 крачка = 3 пити в главата, тогава нямах ненадрано място по тялото си...

помня краденето на антени(то е ясно) за да играем на фунийки(фишеци им викахме)

помня рязането на изсъхнали балдарамови пръчки за да играем на копия във същите тези строежи ...

помня и как сме ходили да гледаме проститутки като ги пердашат пак в изоставените строежи

помня и като малко по-голям колелото, от което не слизах, с което съм ходил от добрич до албена балчик кранево и т.н. до села, до язовири лятото и не за да ходим за риба... помня, когато вече се намисаха и момичетата и като сме играли гол белот e тогава вече бях по-голям (на 11)
И така нататак до безкрай...
За жалост моят набор(89) май е последният в детството, на който компютара нямаше място...

[VesoPesa Профил]

помня... как карахме колелета по цял ден, като ходехме до съседните села през лятото
помня... как през лятото наще ни оставяха при баба и дядо на село
помня... филийте с домашно козе масло и мед
помня... всичките рани и белези по краката и ръцете си от игрите
помня... как на 13 момичетета идваха в нас да гледаме цар лъв и да се биеме с възглавници в спалнята
помня... как майка ми ме търсеше през вечер в квартала щото не се прибирах до 12-1 през ноща с колелото
помня... първото си напиване
помня... как седяхме с приятели на село и си печехме картофи на жар до 3 през ноща
помня... как в 7-ми клас бях най-добрия на дуспи
помня... кефа като си купих 1-я гсм със мой собствени пари
помня... как откраднахме 3 каси бира бутилка по бутилка от един склад за купона за рожденния ден на един приятел
помня... първия шут в топките, след като бръкнах задника на една съученичка, после бях герой
помня... залените училища и вилнееенето из хотелите
помня... помня как ни събираха на "пролетно почистване" на районите около училище

искам пак да се върна в "онези времена"

[kdl Профил]

... ходихме да крадем череши с колелата в една вилна зона. Имах Балканче Осъм с много екстри... Нищо не му скърцаше. Дори ключа в "инструментника" беше сложен в чорап. Като се замисля и в БМВ-то половината инструменти са така сега . Бат Гошо се нагъзил и върти педалите да избягаме по надолнището. Чичото отзад със пушка с морска сол... гръмна и му направи задника на мрежа за комари

... Последния мъжки бой беше сигурно като сме били на 12-13 год. Бяхме се направили със съседа, с който сме израсли врата до врата на пастет. Хубав бой, без камъни, ножове, пръчки и темподобни. Бяхме трудни за рисуване и двамата. Иначе се качихме рамо до рамо до апартаментите. Бащите ни като ни видяха първо се смяха, после ни сипаха по една ракия да не ни боли и още сме си първи приятели. Дори не знам защо се сбихме...

... Имаше един Димо нафтата, който ни крадеше стотинките. 2ма го хванахме един ден и... не го видяхме 1 година Скри се някъде.

... Имаше едно момче Йоско, влезе в детската градина през прозореца уикенда, защото видя една пълна кутия бонбони Амфора, така и го хванаха от ДПС (детска педагогическа стая), да яде бонбони.

... Игрите на фунийки не бяха интересни, ако нямат карфичка с каноконлит залепена на поне 10 специални амуниции, за cheater-ите предназначени. Всички други стандартни бяха направени от твърди списания, залепени с Прома. Такива с плюнка, само в есктремни ситуации като останем без ammo.

... Вероятно мога да направя основен ремонт на Москвич със клещи и чук... За Жигула ще се напъна да намеря гаечни ключове.

това е старо, но златно...

Имахме едно от първите видео-та (Hitachi) и се събирахме да гледаме ужаси / Конан / Рамбо и порно с половината махала. Момичетата си седяха и за порното Kaто се замисля това Hitachi още работи страхотно, а е сгърчено от употреба. 20 год. вече станаха.
Направо ми е кофти, че децата ми (да сме живи и здрави, да стигнем до там) няма да могат да изживеят и половината от тези глупости.

[krystal]

Помня..как играехме на стражари и апаши, любимата ми игра.
Помня..как си топирахме косите със захар и вода, защото нямаше гел.
Помня..дъвките идеал и течния шоколад в чашки с вкусната коричка отгоре.
Помня..как викахме дама Пика и Кики.
Помня..как се приспивахме, притискайки сънната артерия и колко опасно е това.
Помня..първите си кубинки и тениската на Гънс.
Помня..как израснахме по клоните на дърветата.
Топлия хляб купен с...... купони.
Как събирахме общи пари с приятелите за да си купиме нещо.
Как връщахме хартия.
Ледените близалки и дъвките идеал.
Износвахме дрехите на съседските деца и това не беше проблем.
Помня, когато бях чавдарче.
Когато си говорехме на патешки.
...еххх...

[Alexi Профил]

как минава времето .. мъчно ми стана като го чета това ,а детенцето ми няма да има шанса да изживее истинско детство каквото сме имали нашето поколение ,тъжно е ...

[Biankonero Профил]

И мен ме налегна носталгия... страхотно детство имахме... винаги навън, само игра и пакости... най-голямото наказание - да не те пуснат да излезеш - полудявах... не бих го заменил с друго детство... а сега - сега не могат да ги накарат да излязат... звънят им по 20 пъти на ден по GSM-a, не пипай тук - ще се изцапаш, не се катери там - ще паднеш... и после защо на 20г приличали на Хари Потър...

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Мога да обобщя голяма част от идеята ето така..- http://www.vbox7.com/play:bdb2425e .. Вчера даже я сънувах тази песен,изтеглих си я и ако не съм я слушал 50 пъти за 24 часа...

[err0r]

A помните ли светофара на Стамболийски и Опълченска? Освен червено, жълто и зелено, имаше синьо, при което се гасяха моторите на колите. Помня, че в къщи имахме само 1 телевизор "София", който хващаше К1 и Ефир 2.
Помня, когато в квартала ми нямаше 500 гаражни клетки и хвърхяхме фризбита и дървени бумеранзи.
Помня, когато имаше режим на тока и единствено болницата в квартала светеше.

[VesoPesa Профил]

http://www.vbox7.com/play:9d35776e
поздрав за всички дето ни гони носталгията

[laviatan Профил Уеб-сайтICQ]

помня...лека нощ деца и педя брада
помня...чакането с трепет на студио Х съботна вечер
помня...саловете от сковани дъски през лятото и ЧУК и ГЕК-а през зимата
помня...първия ми комп.-правец 8Ц и първото видео-бетамакс и сбирките на квартала да гледаме междузвездни воини с превод-а на хакомат
помня...тръбичите от антени,които ползвахме за фуниики и болката от такава фуниика забита в задните ти части,защото някои се беше сетил да слага кърфици в тях
помня...киселите джанки,натъртванията от падането от високото дърво
помня...първото ми балканче и след това мечтата ми БМХ
помня...опашките за билети за кино пред кино Сердика и Изток
помня...че в центъра пред нас имаше само 2-3 коли покрити с бризент
помня...с колко каучук сме се замеряли,колко в кал сме се въргаляли
помня...че съм се прибирал в нас седморката на блейк/иначе никои не можеше да ме прибере/
И сега само спомени....спомени....и се чудя един ден децата дали би имало какво да си спомнят

[borislav Профил]

Ех много хубава тема пуснахте,така ми стана едно.............
Помните ли пионерските бригади и как преди училище всеки се строяваш на бялата точка и след това игрите на топчета?