Как се оказва първа помощ на пострадал?

[stozashto Профил]

Тук вниманието се задържа по-дълго около съдържанието на аптечката...
И се запитах, като потенциални първопристигнали на местопроизшествие, знаем ли какво точно да направим със съдържанието й, за да помогнем на пострадалите?

П.П. Мисля, че би било много полезно да се обменят познания и съвети и по такава тема. С търсачката нищо не открих. Ако прецените, че е излишна, трийте смело.

[Totogada Профил Уеб-сайт]

Колегите от OFFRoad Bulgaria са се постарали и са направили много добра тема.

Ето част от нея.

ГЛАВНО ПРАВИЛО:

АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!

Преди да предприемете каквото и да е, ако имате възможност се консултирайте с медицинско лице. Дори и съвет по телефона или радиостанцията може да бъде животоспасяващ. Винаги, когато има възможност се обръщайте към квалифициран медицински персонал. Предприемайте действия само ако няма никаква възможност да повикате бърза помощ или през времето докато тя дойде и то само ако сте уверени, че знаете добре какво правите. При шокови състояния и сериозни травми първо осигурете пострадалия и премахнете непосредствената опасност, осигурете въздух и започнете третиране като не забравяте за обезболяването, което е непосредствена грижа, за да не изпадне в шок пострадалия.


Първата помощ не е точна наука. То е непосредствената грижа, следваща какъвто и да е вид медицинско извънредно положение. Ако сте уверени, че болестта или нараняването заплашват живота на пострадалия, незабавно извикайте бърза помощ. Не трябва да отлагате търсенето на спешна медицинска помощ. Ако ви се наложи да поддържате живота на пострадалия докато пристигне медицинска помощ, следвайте следните основни правила:

Позиция на пострадалия:

Ако имате подозрения, че пострадалия е наранен в областта на главата, шията или гръбнака, не го местете, без да е наложително, при положение, че диша свободно. Ако пострадалия диша и е в безсъзнание, а вие сте сами и трябва да търсите помощ, поставете го на една страна, като го осигурете стабилно. Обръщайте пострадалия на другата му страна на всеки 30 минути.

Дишане:

Ако човек престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на четири минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако човекът не е претърпял травма, например падане или автомобилна катастрофа, започнете чрез освобождаване на дишането като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Направете две пълно изкуствени вдишвания като се съобразите с възрастта на пострадалия. Ако пострадалия е дете на възраст между 1 и 8, направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалия е бебе, направете едно кратко вдишване. Ако човекът е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. За възрастен, правете 1 вдишване на всеки 5 сек. За деца под осем години и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалния ритъм на дишане е от 20 до 12 пъти на минута за възрастен, и 20 пъти на минута за деца и новородени.

Задушаване:

Ако пострадалия не може да кашля, говори или диша, но е все още в съзнание, увийте ръцете си около кръста му откъм гърба, поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата му, поставете другата си ръка над първата и притиснете коремната област навътре и нагоре докато пострадалия започне да диша.
Ако жертвата е в безсъзнание, опитайте горе описаната процедура два пъти. Ако пострадалия не поеме въздух, наклонете отново назад и опитайте отново. Ако отново не диша, започнете изкуствено дишане. (Скоростта е 15 компресии на 2 вдишвания за възрастен и 5:1 за деца на възраст от 1 до 8 години) Всеки път, когато правите вдишване оглеждайте устата на пострадалия за възможни предмети и ги отстранете преди да приложите следващо вдишване. Повтаряйте процедурата докато дишането се възобнови.

Спиране на сърцето:

При спиране на сърцето първото, което можете да направите е силен удар с юмрук в областта на сърдечния мускул. Да се отстранят веднага всички стягащи дрехи и да се осигури свеж въздух.
Ако пострадалия няма пулс и вие знаете как се прави сърдечно-белодробна реанимация, веднага започнете сърдечен масаж. Ритъма за възрастен е на 15:2, а за дете и новородено 5:1. Ако не можете да направите сърдечно-белодробен масаж прилагайте изкуствено дишане докато помощта пристигне. Сърдечния масаж и изкуственото дишане да се продължат до идването на помощ без прекъсване.

Кръвотечение:

Сложете си латексови ръкавици (желателно стерилни). Правете следното в указания ред:
1. Притиснете раната с най-чистия ви достъпен материал (най-подходящи са стерилни ленти марля).
2. Ако кръвотечението се забавя, но не спира, приложете още превръзки отгоре.
3. Ако кръвотечението не спира, повдигнете крайникът.
4. Ако кръвотечението все още не спира, наложете превръзка с натиск, вържете превръзката здраво, но без да спирате кръвообращението. Поддържайте крайникът издигнат.
5. Ако кръвотечението въпреки горните действия не спира, натиснете на артерията в горната част на ръката или бедрената артерия в слабините. Никога не прилагайте стегнат турникет.
Ако раната е малка, след като кръвотечението спре, измийте областта и приложете един бинт или стерилна превръзка. Опитайте да не пипате раната директно, за да я предпазите от инфекция. Никога не трийте (търкате) по раната.

Удар:

Първо отстранете предмета, който е причинил травмата. Ударът може да бъде смъртоносен дори ако нараняването на вид е незначително. Веднага потърсете медицинска помощ. Симптомите са: охлаждане, студена и влажна кожа, плитко дишане, повдигане, безпокойство. Поставете пострадалия по гръб и повдигнете краката му на височина около 25-30см. Покрийте тялото и го поддържайте топло. Ако пострадалия е в съзнание и е способен да гълта, дайте му течности. Ако е необходимо приложете изкуствено дишане.


Отравяне:

Ако пострадалия е глътнал отрова, поддържайте дишането и третирайте като за удар. Веднага потърсете медицинска помощ. Не давайте течности, причинете повръщане, или давайте противоотрова, за която не са необходими специфични инструкции от доктор.
Ако отровата е вдишана, закарайте незабавно пострадалия на чист въздух. Позвънете веднага на бърза помощ. Поддържайте свежия въздух в помещението и дишането на пострадалия. Поддържайте го спокоен и загрят. Ако можете запазете от погълната течност за консултация с токсиколог.

Изгаряния:

ВАЖНО: изгарянията могат да бъдат смъртоносни! Вашият първи приоритет е да осигурите достъп на свеж въздух и да поддържате въздушния поток. Третирайте пострадалия като за удар. Веднага извикайте специализирана медицинска помощ.
Топлинни изгаряния на кожата: Облейте веднага с хладка течаща вода (не ледена) за около 15 минути. Ако изгарянето е първа степен (зачервено) или втора степен (с мехури) и е по-малко от 5% от тялото, покрийте със суха стерилна превръзка. Ако изгарянето е трета степен (овъглено) или е над 5% от обема на кожата, третирайте пострадалия като след удар и незабавно го транспортирайте към специализирано болнично заведение.
Химически изгаряния по кожата: Започнете веднага да обливате мястото с обилно количество хладка (не ледена) вода за не по-малко от 15 минути. Покрийте със стерилна превръзка, и транспортирайте пострадалия до специализирана медицинска помощ. Не използвайте мехлеми или каквито и да е лекарства.•
Изгаряния на очите: Мокрете очите с хладка, течаща вода в продължение поне на 15 минути. Сложете върху затвореното око превръзка и транспортирайте пострадалия до болнично заведение по най-бързия начин.

Електрически изгаряния: Уверете се, че мястото на произшествието е безопасно. Спрете електрическото захранване преди да пристъпите към първа помощ. Окажете живото спасяваща помощ и се обадете незабавно на бърза медицинска помощ. Огледайте пострадалия за отворени рани. Ако няма пулс е наложително да започнете сърдечно-белодробен масаж или изкуствено дишане.


Счупвания, навяхвания и размествания:

Симптоми: Болка или подутина в областта на нараняването, деформации на костта, значителни подутини, промяна в цвета на кожата поради вътрешни кръвоизливи. Ако подозирате травма в областта на шията или гръбнака не местете пострадалия освен, ако не е в опасност. Придържайте главата му неподвижна и не я пускайте докато не пристигне медицинската помощ.

Наранявания на горните крайници: Контролирайте кръвотечението, ако има такова. Поддържайте пострадалата ръка в позицията в която е, като използване подръчните ви материали.Използвайте ластик и шалче (дълги, кожени ленти) за да предотвратите движението. Потърсете медицинска помощ. Използвайте лед за да спрете кръвотечения и подувания.

Наранявания на долните крайници: могат да причинят сериозни вътрешни кръвоизливи, както и външни кръвотечения. Потърсете медицинска помощ. Контролирайте кръвотечението и третирайте пострадалия за удар. Шинирайте крайникът с наличните материали, без да местите крайника. Не позволявайте на пострадалия да носи тежест на крайника, тъй като там може да има счупвания.

Източник: OFFRoad Bulgaria http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=1857

[Сондьора Профил]

Дишане:

Ако човек престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на четири минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако човекът не е претърпял травма, например падане или автомобилна катастрофа, започнете чрез освобождаване на дишането като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Направете две пълно изкуствени вдишвания като се съобразите с възрастта на пострадалия. Ако пострадалия е дете на възраст между 1 и 8, направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалия е бебе, направете едно кратко вдишване. Ако човекът е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. За възрастен, правете 1 вдишване на всеки 5 сек. За деца под осем години и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалния ритъм на дишане е от 20 до 12 пъти на минута за възрастен, и 20 пъти на минута за деца и новородени.

Ако се отнася за положение при което няма и пулс не е точно така.
Опипва се гръдния кош за видими счупвания, ако не насочени към белия дроб се прави масаж на гръдната област 26-27 пъти и едно вдишване след което се редуват масажа 26-27 пъти вдишване, до идването на бърза помощ.

На курса за оцеляване на платформите ни казаха, че са се спасявали хора и след 3 часа поддържани по този начин.

Удар:

Първо отстранете предмета, който е причинил травмата. Ударът може да бъде смъртоносен дори ако нараняването на вид е незначително. Веднага потърсете медицинска помощ. Симптомите са: охлаждане, студена и влажна кожа, плитко дишане, повдигане, безпокойство. Поставете пострадалия по гръб и повдигнете краката му на височина около 25-30см. Покрийте тялото и го поддържайте топло. Ако пострадалия е в съзнание и е способен да гълта, дайте му течности. Ако е необходимо приложете изкуствено дишане.

Никога не отстранявайте предмета!!!

[stozashto Профил]

Хубаво е, че има отклик.

И темата от OFF Road Bulgaria е супер, особено в редактирания й вариант.
Но повечето от напътствията са теоретични и принципно казани, а не е описано как точно се изпълняват конкретните действията.

Би било добре това да го направим тук.
(Примерно казват, че езикът трябва да се издърпа навън. Но не се обяснява, че той е хлъзгав и това не може да стане с гола ръка... увива се с марля или друго парче плат... Или пък за турникета - в зависимост от това как се използва, може да спира венозна или артериална кръв..., ако спира артериална, са ме учили, че се поставя бележка с часа на пристягане, за да се знае колко време няма приток на кръв и през определен интервал се разхлабва за малко... и т.н., и т.н. ...)
Доста отдавна карах курса и е възможно да има нови правила.
Възможно е всичко това да го има някъде из мрежата, но мисля, че всеки уважаващ себе си автомобилен форум трябва да има една такава темичка.

Сигурно има лекари и в този форум, които да се включат и споделят полезни и ценни познания и практични съвети.

[KEVIN-30 Профил]

Отлична тема,хайде колеги развихряйте се.
1) 'При обилен кръвоизлив и съмнеие за разкусана АРТЕРИЯ на РЪКА или КРАК единствено живота на пострадалия е във вашите ръце.ЕКСТРЕМНО ИЗМИВАНЕ на ръцете си и директно според размера на отвора на АРТЕРИЯТА подбирате кой от вашите пръсти директно да вкарате в АРТЕРИЯТА и запушите.Несе залугвайте с марли и превръзки.Пострадалия се откарва до близкото БОЛНИчНО ЗАВЕДЕНИЕ даедно със човека които е запушил с пръст артерията'
2) Когато имате пострадал които е в БЕЗСЪЗНАНИЕ-шОК и има нали4ен кръяоизлив от носа,никога незапушвайте с марля или памук ноздрите.Пострадалия е неадекватен и без рефлекс за преглъщане.Съответно кръвта спира да изтича от ноздрите,а се влива в белите дробове,което е ФАТАЛНО.
3) А тъова всеки може даго види което ще опиша дори и на улицата :Малко дете 1-2-3-4-годишно ако е паднало ,и от силната БОЛКА неможе да изплачи и започва дасе задушава и посинява.Мигновено отваряте устата му и вдухвате 3-4 пути силно,Предизвиква РЕФЛЕКСА на ПРЕГЛЪщАНЕ и детето ИЗПЛАКВА. (Нека това е в помощ и тези от форума които са РОДИТЕЛИ и излязат с детето си на разходка и изпаднат в такава СИТУАЦИЯ,данесе стресират.ЖИВОТА на детето ви в този случай е във ваши РъЦЕ

[bbratcheda Профил]

Наранявания на меките тъкани. Видове рани -характеристика. Видове кръвотечения.

1. Определение и класификация на раните

1.1. Определение

Раната (vulnus) е определена като травмено увреждане на тъканите, което се съпътствува от нарушаване целостта на епитела на повърхността на тялото или на ендотела на вътрешните органи.
Раната е открита травма на покривните тъкани - кожа и лигавици, предизвикани от физични, химични и радиационни агенти. Накратко раната може да се определи като нарушаване целостта на кожата.

1.2. Според характера на нараняващия агент раните биват:

- порезна рана - vulnus scissum;
- контузна рана - vulnus contusum;
- разкъсна рана - vulnus laceratum;
- разкъсно-контузна рана - vulnus lacerocontusum;
- прободна рана - vulnus punctum;
- рана от ухапване - vulnus morsum;
- огнестрелна рана - vulnus sclopetarium.

Изключително важно е преди лечение на по-сериозни рани да се направи всичко възможно за кръвоспиране и се потърси медицинска помощ.
Всяка рана може да се замърси и инфектира.


 Нараняване на повърхностния слой на кожата.

Обикновено симптомите са: червенина и ограничено кървене.

Лечението е следното: Ако нараняването е малко, то е като при порязано, ако е с по-голям участък, мястото се покрива със стерилна марля. Необходима е задължително медицинска помощ.

2. Ампутация

2.1. Определение: Тъкан, отстранена частично или изцяло от тялото.

Внимание: Необходимо е да се завие откъснатата част от тялото в чиста кърпа и незабавно да се потърси компетентна медицинска помощ. В болнично заведение може да се направи опит за възстановяването й. Може да се постави лед, но директно върху ампутираното място.

Лечението протича в следната последователност:
а. Спира се веднага кръвотечението;
б. Лечението се провежда като за шок. Ако е необходимо, прилагат се техниките за възстановяване на дишането;
в. Ако раната не е дълбока, внимателно се почиства около нея със сапун и вода. Покрива се със стерилна кърпа и бинт;
г. Търси се задължително медицинска помощ.

3. Метод за обработка на рани – „стъпка по стъпка”

Задължително (при възможност), ръцете се измиват внимателно с вода и сапун, преди оказването на първа помощ. Дори и при леки порязвания и одрасквания, може да се получи замърсяване и инфектиране. Спазването на изредените по-долу техники може да предотврати или намали възможността от инфекции!

а. Когато има възможност, ръцете се измиват внимателно с вода и сапун, преди да започне оказването на първа помощ при рани.
б. Подготвя се чисто място, където да се разположат необходимите материали и принадлежности. Полага се старание да не се докосва раната без причина, да не се диша и кашля върху нея.
в. Пази се колкото е възможно по-голяма стерилност. Когато се отварят стерилни марли и превръзки, хващането е само за краищата им. Не се пипат частите, които ще са в контакт с раната.

4. Повърхностни рани

Лечението обикновено протича в следната последователност:

а. Почиства се раната и околната повърхност внимателно с мек сапун и се изплаква. Попива се със стерилна марля или с чист бинт.
б. Третира се с антисептици, за да се предотврати заразяване.
в. Покрива се раната, за да се абсорбират течностите и да се избегне допълнително замърсяване, чрез:
- стерилни превързочни материали за големи рани, за порязвания, одрасквания и други;
- незалепващи стерилни превързочни материали при кървящи рани и дренаж, при изгаряния и инфекции;
- руло бинт за закрепване на стерилни превръзки.


5. Основни техники за превързване

При осъществяването им е важно да се следи за признаци на инфекция, като: затопляне, болезненост, зачервяване около раната, оток, треска и температура.
При всяка рана има опасност от тетанус, което изисква консултация с лекар.

5.1. Бинтоване

Спешни превръзки може да се направят от чисти носни кърпи, шалове, чаршафи, колани, чорапи.
Бинтоването трябва да бъде стегнато, но не и толкова, че да спира кръвообращението:
а. Винаги се оставят пръстите на ръцете и на краката извън бинта (при бинтоване на ръце или крака);
б. Разхлабва се бинта, ако има оток, промяна на цвета, или ако крайниците изстиват или изтръпват;
в. Никога не се бинтова врата на пострадалия с ластичен бинт.

5.2. Методи на превързване

 Последователността при направата на поддържащата превръзка е следната:

а. Поставя се единия край на голяма триъгълна кърпа върху здравото рамо на пострадалия; другият край виси пред тялото. Взема се третия край зад лакътя на наранената ръка.
б. Завързват се двата края отстрани на врата, но не на гръбначния стълб. Закопчава се върха на триъгълника с безопасна игла отпред или се завързва на единичен възел. Проверява се дали пръстите са извън кърпата, така че да може да се проверява циркулацията. Нагласява се превръзката така, че пръстите да са с около 10 см над нивото на лакътя

 Последователността при направата на триъгълна кърпа за превързване на главата и челото е следната:

а. Поставя се стерилна превръзка на раната преди бинтоването. Сгъва се края на триъгълна кърпа с 5 см. Слага се кърпата с подгъва навън, така че средата й да е върху челото на пострадалия, близо до веждите, върхът й да сочи към тила.
б. Опъват се краищата покрай главата и се кръстосват отзад (ако раната е в задната част на главата, кръстосването е под нея). Изтеглят се краищата отпред и се завързват в средата на челото.
в. Подпъхва се края на кърпата под превръзката.

Хваща се края на руло бинт и се притиска превръзката върху раната. Омотава се няколко пъти главата, така че здраво да се закрепи превръзката върху раната.
Срязва се бинта и се залепва с пластир.
Слага се средата на дълга, широка превръзка върху стерилната превръзка, покриваща раната. Хващат се краищата и се кръстосват от обратната страна на главата.
а. Завързват се краищата в изходната позиция и се закрепват с пластир.
Слага се средата на дълъг, широк бинт, шал или парче плат, върху раната или компреса, покриващ бузата или ухото. Слепва се единия край отгоре на главата, а другия под брадата.
Кръстосват се краищата от противоположната страна, като по-късия край се връща напред към челото, а по-дългия - назад към тила.
Завързват се върху мястото на раната или компреса.
Никога не се използва този метод при счупена челюст, при кървене в устата или ако има вероятност от повръщане:
а. Сгъва се ставата под прав ъгъл, ако това не причинява болка. Слага се средата на марлен бинт, шал или парче плат върху превръзката на ставата;
б. Омотават се краищата в противоположни страни, единият край нагоре, другият надолу, като се прекръстосат на сгъвката;
в. Накрая се завързват отстрани;
г. Затяга се бинта с пластир, безопасни игли или щипка, или се завързва. Проверява се дали стерилната превръзка стои на мястото си.




6. Специални техники за превързване

 Кръгово превързване на части от тялото с еднаква ширина

Кръговото превързване е най-лесно. Но употребата му следва да се ограничи до превързване на пръстите и главата. Раната се омотава с бинта, така че всеки следващ слой да е върху предишния.

 Отворено и затворено спирално бинтоване на ръката или крака
а. Бинтоването е във вид на котва. Просто продължава да се омотава наранената област посредством спирални намотки, така че те да не се застъпват. Накрая се завързва.

б. Тази превръзка може да е полезна като временна, за гипсиране или за закрепване на превръзка при голямо изгаряне. Може да се затвори спиралата, като намотаването продължава, докато се затворят процепите.


 Осмоъгълно бинтоване на ръката и китката

1. Закрепва се превръзката с една или две намотки около дланта. След това се прекарва диагонално от предната страна на китката и около нея. Повтаря се, докато е необходимо. Закрепва се с пластир или се завързва от другата страна (подпъхва се под палеца).

 Превръзка на пръст

Правят се няколко намотки по протежението на пръста, които се закрепят от кръгови и спираловидни намотки. Закрепва се над раната, с гореописаните методи.
За допълнителна сигурност се взема края на бинта, прекарва се диагонално през горната страна на ръката, продължава се до пръста и се премята. Повторя се няколко пъти и се закрепва над ръката.

 Осмоъгълно бинтоване на глезен

1. Захваща се бинта на вътрешния свод на крака, след което се омотава два-три пъти около стъпалото.
2. Прекарва се бинта диагонално нагоре в предната част на крака и около глезена, после диагонално надолу през стъпалото и под свода. Повторя се няколко пъти, като се отмества всяка намотка с по няколко сантиметра. Завъртва се около глезена и се закрепва над раната.

7. Кървене

7.1. Външно кървене

Симптомите са: Обилно кръвотечение от наранения кръвоносен съд, ускорен пулс, замаяност, студ, лепкава кожа, жажда, неспокойствие и загуба на съзнание.

Лечението е в следния ред:
а. Действа се бързо. Поставя се пострадалия да легне. Повдига се наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако няма предположения за счупване (фрактура);
б. Контролирането на кървенето става, като директно се притиска раната;
в. Ако контрола на кървенето е чрез директно притискане на раната, то тя се превързва здраво с чисти парчета плат или бинт, за да се предпази от замърсяване и инфекция. Проверява се пулса, да не е много стегната превръзката;
г. Ако директното притискане не е ефективно, кървенето обикновено се спира като се натисне силно с пръст върху най-близката артерия, снабдяваща мястото с кръв. Първо се открива пулсиране в артерията, снабдяваща с кръв засегнатото място, където минава върху кост, в близост до кожата и след това се следват стриктно инструкциите и се прави компрес.
За главата – натиска се палеца към костта пред ухото. Поради повишената циркулация, може да се наложи натиск и от двете страни.
За лицето – притискането е с пръсти в хлътналата част на челюстта. Може да се наложи да се притисне и от двете страни.
За шията – поставя се палец на врата върху прешлените и се плъзгат трите пръста отстрани на дихателния път там, където се намира раната. Открива се пулсираща артерия. След това се притиска (но не се натиска и двете страни едновременно).


За гърдите и горната част на ръката – притиска се с палец надолу върху хлътналата част зад ключицата.

За горната част на ръката – слага се плоската страна на пръста в хлътнатината между мускулите на вътрешната страна на ръката. С палец от външната страна на ръката, се притиска към костта на средата между рамото и лакътя.

За долната част на ръката – слага се палец от вътрешната страна на китката, притиска се към костта.

За крака - в областта на слабините, там, където се срещат тялото и трупа, се натиска от вътрешната страна на бедрото, към костта с длан или юмрук.

д. Ако кървенето не спре след съответното притискане, се следи за признаци на шок. Турникет се поставя само в краен случай.

 Ред за направа на турникет

Завързва се 5 см плат малко над раната или ставата.
Омотава се два пъти здраво. Завързва се с обикновен възел. Поставя се здрава пръчка върху възела и се завързва. Пръчката се върти, докато кръвта спре да тече. Не се затяга много силно.
Със свободните краища се завързва пръчката, за да не се отвърти.
Не се разхлабва турникета, освен по указание на лекар. Записва се времето, когато се слага турникета и когато кръвта спира. Съобщава се на медицинския персонал. На челото на пострадалия се отбелязва буквата Т - турникет, както и мястото и времето на слагане на турникета, ако няма кой да придружи пострадалия до болничното заведение.

е. Покрива се пострадалия с одеяло.

ж. Незабавно се търси лекарска помощ.



Ако става въпрос за самопомощ при кървене, то също се извиква професионална помощ. Ляга се така, че тежестта на тялото да не пада върху мястото на кървене.

7.2. Кървене от носа

Лечението е:
 Разхлабва се дрехата около врата. Поставя се пострадалия да седне и да наведе глава назад с рамене, повдигнати нагоре;
 Пострадалия трябва да диша през устата;
 Ако кървенето е от предния край на носа, то:
а. Хваща се носа с палец и показалец и се притиска около 5 мин.;
б. Слагат се студени, влажни кърпи върху носа и лицето;
в. Ако кървенето продължава, слага се малко стерилно тампонче в едната или двете ноздри (не се използва памук или нещо със свободни влакънца). Внимава се тампона да стърчи от ноздрата. Притиска се носа. Ако кървенето продължава, следва да се потърси медицинска помощ.
г. Ако кървенето е от задната част на носа, спешно се търси медицинска помощ.

7.3. Вътрешно кървене

Симптомите са: Бледа, хладна, лепкава кожа, особено на ръцете и краката; разширени зеници; слаб, ускорен, неравномерен пулс; оток на крайника; посиняване или почерняване на мястото около травмата.

Особено важно е да се знае, че първата помощ не може да спре вътрешното кървене.



Лечението е следното:

1. Не се дава на пострадалия нищо през устата, ако има предположение за кървене в стомаха.
2. Лекува се за шок.
3. Незабавно пострадалия се откарва в болница, като транспортирането е в хоризонтално положение. В случай на гръдна рана пострадалия се придвива в седнало или полуседнало положение.

[bbratcheda Профил]

Първа помощ при изгаряне, измръзване и увреждане от агресивни течности.

Наднорменото повишаване или понижаване на телесната температура причинява локални и общи промени в човешкия организъм, които имат своята характерна клинична картина, еволюция и патологоанатомичен субстрат. Поради значителното сходство между местните промени от високата температура (термични изгаряния) и промените, които се получават от въздействието на лъчевата енергия, химичните агенти и електрическата енергия към тази група тук се причисляват и електрическите, химичните и лъчевите изгаряния.

1. Първа долекарска помощ при изгаряния (термични и химически)

1.1. Термични изгаряни

Термичните изгаряния се получават от високи температури. При това биологично високите температури, които могат да предизвикат изгаряне, значително се отличават от технически високите температури. В този смисъл високата температура е 70 °С, при която за 1 секунда се предизвиква изгаряне с мехур на кожата. Такива биологично високи температури има на много места в бита и производството.

Термичните изгаряния биват:
 пламъкови;
 изгаряния от нагорещени течности и пари;
 контактни изгаряния от допир до нагорещени повърхности;
 изгаряния при експлозии, при които се засягат и дихателните пътища от вдишаните газове.
Тежестта на едно изгаряне се определя от дълбочината и площта на поражението. Според дълбочината на засягане на кожата различаваме четири степени на изгаряне. При първа степен имаме само зачервяване на кожата, съпроводено с болка. При втора степен се образуват силно болезнени мехури. При трета степен кожата е бледа до бяла или в зависимост от увреждащия агент - кафява до черна. Получава се умъртвяване на кожата (некроза), която отпада. При четвърта степен имаме овъгляване с некроза, както на кожата, така и на подлежащите тъкани. При изгарянията от трета степен обикновено се налага оперативно лечение със свободна кожна пластика, а при четвърта степен често и ампутация на крайника. Освен от дълбочината, прогнозата при изгаряне се определя и от площта на поражението на кожата. Тя се изразява в проценти спрямо телесната повърхност. Познати са много методи за измерването й, но засега най-пригоден е „методът на деветките", който е удобен и бърз за ориентиране. Според този метод: главата и шията представляват 9 % от повърхността на тялото, всеки горен крайник - 9 %, предната повърхност на тялото - 18 %, задната повърхност на тялото - 18 %, всеки долен крайник - 18 % и кожата на половите органи - 1 %. При по-ограничени изгаряния обикновено се използва методът на дланта. Дланта на всеки човек представлява около 1 % от телесната му повърхност.
Прогнозата при едно изгаряне зависи не само от площта и дълбочината. От значение е: локализацията на изгарянето - изгарянията на лицето протичат по-тежко; възрастта - изгарянията при възрастни над 60 години имат по-сериозна прогноза; предшестващите заболявания.
Долекарската помощ при изгаряне започва с прекратяване действието на високата температура. Пострадалият трябва да бъде изведен от зоната на пожара. При запалване на дрехите, същите трябва да се загасят. Това може да стане с потапяне във вода или обливане с обилна струя, притискане запалената дреха към земята за прекратяване достъпа на въздух, засипване с пясък. Могат да се използват платнище или одеало за завиване пострадалия и загасяване на дрехите, но не трябва да се забравя, че при завиване „през глава” има опасност от задушаване от пушечните газове. Понякога е по-лесно освобождаването и хвърлянето на дрехите. При обширни изгаряния пострадалият се транспортира в най-близкото лечебно заведение. Такива са изгарянията над 15 % за възрастни от II и III степен, при които настъпва шок и се развива усложнение и от вътрешните органи, които налагат задължително болнично лечение. Болните в термичен шок много бързо се охлаждат; често те са и с измокрено облекло в резултат от загасяването. Поради това, при продължителен транспорт до болницата, за предпазване от простудни заболявания, е необходимо болните да бъдат добре завити.
Превръзката на едно обширно изгаряне е продължителна по време манипулация. Поради това е достатъчно покриване на раните със стерилна марля и укрепването й с 1-2 бинтови намотки. Тъй като марля в такова количество не винаги е налице, в такива случаи пострадалият се покрива с чиста, изгладена кърпа или чаршаф и се транспортира към най-близкото хирургическо отделение. Против болката на пострадалия се дава аналгин.
При ограничени изгаряния до 10 % от I и II степен с неразкьсани мехури, и наличност на течаща вода, е добре кожата да се охлади за 5-10 мин. преди превръзката. Това значително успокоява болката. Ако крайникът е замърсен едновременно се измива със сапун, превързва се с марля и бинт. И пострадалият се насочва към хирург.
Ако мехурите са разкъсани при такива изгаряния до 10 % I и II степен, това не е противопоказание за охлаждане на течаща вода, след което се покрива със стерилна марля, превързва се с бинт и се насочва за превръзка в хирургически кабинет. И в двата случая се дава аналгин против болката.
При ограничени изгаряния от I степен, при които има само зачервяване на кожата, след охлаждане на течаща вода и измиване със сапун, кожата се намазва с мехлем - най-добре Дефламол. При такива изгаряния добре действа напръскването с Пантенол шпрей, препарат, който се използва и при слънчеви изгаряния. Това значително успокоява болките в зачервената кожа. Трябва да се знае, че често мехурите при изгаряне не се появяват веднага, а през първите 24 часа, т.е. изгарянето от I степен се превръща във II степен, което налага съответна превръзка и изпращане на хирург.
При изгаряне от I степен на лицето, след измиване със студена течаща вода и сапун и подсушаване, зачервената кожа се намазва с тънък слой ципообразуващ препарат - Нифуцин гел, Ривафилм. След изсъхване се образува тънка ципа, маска върху лицето, която препятства развитието на оток.

1.2. Химически изгаряния

Основните фактори, които определят тежестта на химическите изгаряния, са концентрацията и времето на действие на химическия агент.
Киселините предизвикват сухи, плътни, рязко ограничени некрози. При изгаряния от сярна киселина некрозите са кафяво-черни, при солна киселина - сивкави, при азотна киселина - жълти, при пикринова киселина - златисто жълти.
Основите разтварят белтъчините и осапуняват мазнините в дълбочина. Образуваните некрози са влажни, сивкаво-жълтеникави, рехави, фосфорът предизвиква изгаряне, като се самозапалва и причинява ограничени, но дълбоки изгаряния на кожата.
Долекарската помощ при химическите изгаряния цели прекратяване действието и намаляване концентрацията на химичния агент. Това се постига чрез обилно промиване с вода - под душ или струя. Локално киселините се неутрализират с 2-5 процентов разтвор на натриев бикарбонат, а основите с 1 процентов разтвор на оцетна киселина. Такива разтвори, предварително приготвени, трябва да има на всяко работно място, създаващо условия за химически изгаряния. При намокряне или накапване на дрехите от химическия агент, те не трябва да се обличат отново след извършеното промиване на поразената кожа с течаща вода и неутрализиране. Раните се превързват с марля и бинт, а пострадалия се насочва към най-близката медицинска служба.
При изгаряне с фосфор изгорялата повърхност се почиства механично от частиците му. Поставя се влажна превръзка с 5 процентов разтвор на меден сулфат или с разреден разтвор на калиев хиперманганат (1:5 000) и болният се изпраща на лекар. Мазева превръзка при изгаряне с фосфор не се прави.
Оказването на първата долекарска помощ при различните видове изгаряния не е свързано с много и различни медикаменти. Основното тук е бързото прекратяване действието на увреждащия агент. Наред с това в аптечката на предприятието е необходимо да има бинтове 10x10 см и 5x5 см, антисептична марля, памук, туба с мехлема Дефламол, туба с Нифуцингел или Ривафилм.
Ако в предприятието се работи с химикали, задължително трябва да има разтвори за неутрализация - съответно 2-5 процентов разтвор на натриев бикарбонат, 1 процентов разтвор на оцетна киселина, 1: 5 000 разтвор на калиев хиперманганат. В аптечката трябва да има и обезболяващи медикаменти - аналгин.
2. Първа долекарска помощ при измръзване

Под действието на ниските температури се получава общо или локално увреждане на организма. Явление на общо охлаждане - т.е. „бяла смърт”, се наблюдава при въздействие на ниските температури върху целия организъм. То протича с нарушение на жизнените функции и се характеризира с понижение на телесната температура под 35 °С. Пострадалият е вял, апатичен, отговаря бавно на зададените въпроси, има олюляваща се походка, пулсът и дишането се забавят, при продължително изстудяване изпада в безсъзнание, пада в снега и ако не се окаже навреме помощ умира.

Долекарската помощ при общо охлаждане включва преди всичко прекратяване действието на студа. Измокрените дрехи по възможност се сменят. Пострадалият трябва да бъде завит и затоплен. Самостоятелното придвижване на пострадалия с общо охлаждане влошава състоянието му. Затова, в условията на планината, пострадалият с общо охлаждане се поставя в шейна и се завива с одеало. За затопляне на пострадалия се използват грейки, собствената температура на пострадалия с поставяне ръцете под мишниците, масаж с топла суха длан или със суха вълнена ръкавица, затопляне на пострадалия до тялото на спасителя. При невъзможност за придвижване може да се използва затопляне на място пред огън. На пострадалия се дават топли подсладени напитки (чай, кафе). След настаняването му в затоплено помещение трябва да се приложи отново масаж, а също така и затопляне в легло с грейка, захранване с топли храни и течности. При възможност, затопляне във вана с температура на водата 36 °С за 30-40 мин., като температурата се поддържа чрез доливане. Това задължително се извършва в затоплено помещение, когато няма възможност за евакуация към болнично заведение, поради метеорологични условия или липса на транспорт. При възможност пострадалият с общо охлаждане направо се транспортира в затоплен транспорт за болница.
Под действие на ниските температури настъпват и локални промени в тъканите - ИЗМРЪЗВАНЕ.

Различаваме четири степени на измръзване.
При първа степен кожата е бледа, пострадалият се оплаква от изтръпване, чувство за убождане с иглички, понякога болка.
При втора степен измръзване се образуват мехури, изпълнени с жълтеникаво съдържание. Образуването на мехурите е съпроводено със значителна болка.
При трета степен измръзване се уврежда цялата дебелина на кожата, която се умъртвява (некротизира). Това е съпроводено със силна болка, обикновено при размразяване.
При четвърта степен тъканите некротизират в дълбочина заедно с кожата. Трета и четвърта степен измръзване най-често налагат оперативно лечение с ампутация, кожна пластика. Всички тези промени в тъканите, обуславящи различните степени измръзване, стават видни след размразяването. Оказващият първа помощ при измръзване трябва да знае, че съществува начален, т.н. скрит период, от началото на действието на студа до началото на размразяването. Тогава тъканите са все още непроменени, студени. Субективно пострадалият се оплаква от тежест в крайника, чувство за убождане с иглички, но болка все още няма. Тя настъпва при започване на размразяването. Ако долекарската помощ започне в скрития период, прогнозата при измръзването значително се подобрява. Затова всички лечебни процедури в скрития период се провеждат по спешност. Първото, което трябва да се направи, е да се прекрати действието на студа. Широко разпространеното „затопляне” чрез разтриване със сняг е вредно. Снежните кристалчета дават възможност за нараняване на кожата и последваща инфекция. Това по същество е изстудяване, защото продължава действието на студа върху тъканите. При полеви условия затопляне може да се осъществи край огън, използване заслони и др. При възможност мокрите дрехи, чорапи и ръкавици се сменят. При това, всяко затопляне при измръзванията трябва да се осъществява внимателно, защото измръзналите тъкани са безчувствени и лесно може да се предизвика изгаряне. От полза е извършеният със суха топла длан масаж на измръзналата област, след което се налага с марля и бинт, добре подплатена с памук т.н. „топло-изолираща превръзка”. Такава трябва да се наложи и след затопляне в баня с температура на водата 36 °С, в която се поставя измръзналия крайник за 20-30 мин. Водата, в която се поставя вледененият крайник бързо изстива, затова температурата на водата се поддържа чрез доливане. На пострадалия се дава да пие топли подсладени напитки. Малка тонизираща доза алкохол се дава, след прекратяване действието на студа - при настаняването в хижа или след постъпване в болница. Задържането на болния с измръзване за изясняване на степента е погрешно. При първа възможност той се насочва към най-близкото лечебно заведение.

3. Първа долекарска помощ при въздействие на електрически ток върху човека

Електрическите поражения могат да настъпят по следните причини:
а/ преминаване на електрически ток през човека;
б/ въздействие на електрическата дъга;
в/ въздействие на електрически и магнитни полета, създадени от много високи напрежения и честоти.

Съществуват следните видове поражения от електрически ток:
а/ електрически удар и изгаряния;
б/ наранявания и счупвания;
в/ заболявания от въздействието на електрическа дъга и електромагнитни полета.
Електрически удар е болестно въздействие на електрически ток при преминаването му през организма и се изразява в нарушаване на функциите на жизнено важни органи, като тези на дишането и сърдечната дейност. Степента на това въздействие зависи от силата на тока, неговия вид и честота, пътя през който той минава през тялото, времето на неговото протичане и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.
Електрически удар може да се получи при докосване до тоководещи части, които са под напрежение (проводници, жици, кабели, клеми и други подобни), или при докосване до проводими не тоководещи части (корпуси на двигатели, машини, табла и други подобни), които са попаднали под напрежение, в резултат на дефекти в изолацията или конструкцията, и при които не е задействала съответната защита.

 Първата помощ на пострадал от електрически ток се състои в:

1. Освобождаването на пострадалия, по възможния най-бърз начин от напрежението, под което е попаднал. При това:
а/ да се вземат необходимите мерки срещу попадане под напрежение на лицето, извършващо освобождаването на пострадалия. При напрежения до 1000 V, за целта трябва да се използват сухи, не токопроводни предмети. При напрежения над 1000 V трябва да се използват боти, ръкавици и щанги за съответното напрежение;
б/ при положение, че пострадалият се намира на височина и при освобождаването му от напрежение съществува възможност от падане, и получаване на допълнителни травми, да се вземат мерки за предотвратяването им;
в/ да се предвиди възможност за допълнителни светлинни източници в случаите, когато изключването на напрежението може да доведе до спиране на осветлението.
2. Ако пострадалият има собствено дишане и пулс, той се оставя да лежи с разкопчани дрехи, като му се осигурява достъп на чист въздух, към носа му се поднася памук, напоен с амоняк, а лицето му се измива или напръсква със студена вода.
3. Ако пострадалият е в безсъзнание и дишането му е слабо, и конвулсивно, или няма дишане и пулс, той не следва да се счита за мъртъв, а за изпаднал в състояние на клинична смърт, от която може да бъде съживен. За целта се извършва следното:
а/ освобождаване на тялото от всички стесняващи дрехи и разкопчаване на копчетата;
б/ разтваряне на устата чрез изместване напред на долната челюст;
в/ освобождаване устата на пострадалия от нечистотии, изкуствени челюсти и др. подобни;
г/ бързо осигуряване проходимост на горните дихателни пътища, като се изтегля и задържа езика напред, а главата се навежда назад в максимално възможно положение;
д/ пристъпва се към изкуствено дишане, като най-ефикасните от съществуващите методи за това са „уста в уста” и „уста в нос”;
е/ при липса на пулс на пострадалия, се пристъпва и към индиректен масаж на сърцето.
4. Персоналът, зает с експлоатацията на електрически уредби и съоръжения, трябва да бъде практически обучен за начините на изкуствено дишане и индиректен масаж на сърцето.
5. Долекарската помощ на пострадал от електрически удар, следва да продължава до пристигането на лекарски екип или по време на транспортирането на пострадалия до здравно заведение. До тогава той трябва да се счита, че е жив. Само компетентно медицинско лице може да констатира настъпила смърт, след което помощта се прекратява.
6. Строго се забранява заравянето на пострадалия в земя, или други действия, които биха затруднили дишането му.
7. При протичане на електрически ток през човешкото тяло или при развитие на волтова дъга, могат да се получат и изгаряния. В тези случаи се оказва долекарска помощ, съгласно раздел III от настоящите правила.
8. Продължително лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването електроофталмия. Изразява се във възпаление на ретината и роговицата на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-застрашени са електрозаварчиците, които не ползват лични защитни средства или странични лица, които наблюдават тяхната работа. Долекарската помощ в тези случаи се изразява в поставянето на студени компреси от борова вода върху очите, а пострадалия незабавно се отправя на лекар.
9. При удар от мълния има същите признаци, както при поражение от електрически ток. В зависимост от вида и степента на увреждането се оказва съответстваща на по-гореизложената долекарска помощ.

[bbratcheda Профил]

Травматични увреждания на скелета. Първа помощ при счупване на кости, изкълчване и навяхване на стави.

1. Първа долекарска помощ при наранявания и счупвания

В мирно време травмите нерядко възникват при работа в промишлеността, селското стопанство, при ремонт и експлоатация на различни видове транспорт. Те обикновено възникват случайно, поради което да се предвиди времето и мястото на нещастните случаи е практически невъзможно. Всичко това затруднява организацията на медицинското обезпечаване на пострадалите на местопроизшествието. Преди всичко се ограничава с оказването на само- и взаимопомощ, или помощ от среден медицински персонал.
Първа помощ обикновено се оказва от този, които се намира най-близо до пострадалия.
В повечето случаи първата помощ започва със сваляне на дрехите и обувките на пострадалия напълно или частично. При това, за да се избегнат допълнителни усложнения и нанасянето на допълнителни травми, е необходимо да се спазват следните

ПРАВИЛА:
1. Дрехите на пострадалия да се свалят, като се започне от здравата страна;
2. Ако дрехата е пристегната около раната, тя се изрязва около нея;
3. При силно кръвотечение с необходимо дрехата бързо да се разреже и разгъне, за да открие нараненото място;
4. При травма на стъпалото или коляното обувката първо трябва да се разреже по задния шев и след това при събуването да се освободи петата;
5. При събличането на дрехите или свалянето на обувката от травмирания крайник той трябва внимателно да се придържа;
6. Разсъбличането на дрехите без особена нужда е нежелателно; освобождава се тази част от тялото, където трябва да се извършат необходимите манипулации.
РАНАТА Е ОТКРИТА УВРЕДА, СЪПРОВОДЕНА ОТ НАРУШАВАНЕ ЦЕЛОСТТА НА КОЖАТА, ЛИГАВИЦИТЕ И ПОДЛЕЖАЩИТЕ ТЪКАНИ.
ПРИ ОКАЗВАНЕТО НА ПЪРВА ПОМОЩ Е ДОСТАТЪЧНО ПОСТАВЯНЕТО НА ПРЕВРЪЗКА ВЪРХУ НЕЯ.

Основните предназначения на превръзката са:
- да се предпази раната от допълнително замърсяване;
- да окаже кръвоспиращо действие;
- да намали потока на болеви импулси от увредената зона на тялото.

ОКАЗВАЩИЯТ ПЪРВА ПОМОЩ ТРЯБВА ДА СЪБЛЮДАВА СЛЕДНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА РАНАТА ПРИ ПОСТАВЯНЕТО НА ПРЕВРЪЗКАТА:

1. Да не пипа раната с ръце, защото върху тяхната кожа има много микроби, способни да предизвикат инфекция;
2. Да не промива раната с вода или с други течности, за да не попадат замърсяващите материи, намиращи се около нея, вътре в самата рана;
3. Да не изчиства раната от замърсяване със спирт, йод или други дезинфекционни средства;
4. Да постави стерилна превръзка върху раната, като се използва личния стерилен пакет, намиращ се в аптечката. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ПОСТАВЯ ПАМУК ВЪРХУ РАНАТА. Ако стерилният превързочен пакет е недостатъчен, могат да се използват чисти кърпи, късове плат, бельо, но винаги трябва да се внимава за допълнително замърсяване;
5. При рани в областта на главата да не се промива раната с кислородна вода, поради опасност от попадане и трайно увреждане на очите от нея.

ПЪРВАТА ПОМОЩ ПРИ СЧУПВАНЕ НА КОСТИ СЕ СЪСТОИ В ОБЕЗДВИЖВАНЕ НА УВРЕДЕНИЯ КРАЙНИК ИЛИ ЗАСЕГНАТА ЧАСТ НА ТЯЛОТО. Така се постига:
- намаляване на болката в областта на счупването;
- предотвратяване допълнително разместване на счупените кости по време на транспорта;
- предпазване на околните меки тъкани, кръвоносни съдове и нерви от допълнително увреждане.
ОБЕЗДВИЖВАНЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ И КАТО ПРОФИЛАКТИЧНА МЯРКА ПРОТИВ ПРОЯВАТА НА ШОКОВО СЪСТОЯНИЕ.

ОБЕЗДВИЖВАНЕТО БИВА:
1. Обездвижване, при което не се използват твърди обездвижващи средства - например горния крайник може да се прикрепи към гръдния кош, свит под прав ъгъл в пакетната става; долният увреден крайник може да се прикрепи към здравия с различни видове меки превръзки - колани, вратовръзки, носна кърпа. Този начин трябва да се прилага по-рядко, поради недостатъчния ефект на oбездвижване;
2. Обездвижване, при което като обездвижващи средства се използват подръчни материали: дъски, по-дебели клони или други подходящи в момента дървени, железни или пластмасови изделия;
3. Обездвижване, при което се използват стандартни шини тип „Крамер”.

При установено счупване В РАМКИТЕ НА ОБЕМА НА ПЬРВА ПОМОЩ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ПРАВИ ОПИТ ЗА НАМЕСТВАНЕ НА СЧУПЕНИТЕ КОСТИ. Когато се касае за открито счупване и в раната се показват костни фрагменти, не се прави опит за наместването им, а те се покриват само със стерилна превръзка.

 Шините се поставят върху дрехите или предварително се подплатяват, за да не увредят кожата. При поставяне на шината е необходимо да се обхванат най-малко две съседни стави - под и над счупването.

 Шините се прикрепват към крайниците стабилно с бинт или с триъгълна кърпа, или с други импровизирани прикрепващи превръзки.

 При премазване на крайници с или без ампутация на части от тях те се шинират заедно с ампутираната част. Това има значение по-нататък за лечението на пострадалите.

 След оказването на първа помощ е необходимо пострадалият да бъде транспортиран в лечебно заведение.


2. Първа помощ при счупена кост

Симптомите са: Пострадалият е чул или усетил как костта му се чупи, при допир, мястото е меко и има болка в една точка, подуване около предполагаемото място на счупването, крайникът може да е в неестествено положение, болка при движение, ненормално движение, невъзможност за функциониране, усещане за стържене, промяна на цвета на засегнатото място.

Лечението протича в следната последователност:
1. Необходимо е пострадалия да се постави в покой и затоплен, лекува се и за шок, ако има нужда. Не се мести пострадалия, докато не се сложи шина, освен ако има опасност за живота;
2. Ако има предположение за счупване и няма разкъсване на тъканта (затворена фрактура), крайника се шинира без пострадалия да мърда. Ставите се обездвижват над и под предполагаемото място на счупването;
3. Ако костта е пробола кожата (отворена или сложна фрактура), съответното място се натиска, за да се преустанови кървенето. Не се правят опити за изправяне на крайника, за да се постави в нормално положение. Не се пипа и не се почиства раната. Поставя се стерилната превръзка или чиста кърпа върху раната, завързва се здраво с бинт или парчета плат;
4. Ако трябва да се премести пострадалия, слага се шина, за да се предотвратят допълнителни увреждания. Използва се всичко, което би предпазило счупените кости от разместване (клечки, дъски, ламарина). Слага се върху шината памук или парче плат и се завързва. Ако пострадалия се оплаква от изтръпване, леко се разхлабва;
5. Незабавно се извиква медицинска помощ.

3. Счупване или нараняване на гръбначния стълб

Симптомите са: Невъзможност за движение на краката, стъпалата или пръстите, изтръпване в крайниците, болка в гърба или врата

Лечението се провежда, както при счупване на врата.

 СЧУПВАНЕ НА ВРАТА

Симптомите са: Невъзможност за движение на пръстите; изтръпване или вдървяване в областта на раменете; невъзможност за движение на крайниците. При тежка травма на врата или главата винаги трябва да се мисли за възможността от фрактура на врата.
Лечението е следното:
1. Не се позволява на пострадалия да мърда главата си. Поставят се одеала, нагънати на руло около главата, врата и раменете, за да се получи обездвижване. Отстрани може да се подпре с камъни и тухли, за да не мърда пострадалия. Разхлабват се дрехите около врата и кръста;
2. Пострадалият се държи на топло и в покой;

3. Ако има затруднения с дишането се освобождават дихателните пътища с минимално движение на главата. Незабавно се търси лекарска помощ. Започва се изкуствено дишане.

 СЧУПВАНЕ НА ЧЕРЕПА

Симптомите са: Пострадалият е в състояние на безсъзнание или със замъглено съзнание, сънливост, гадене, повръщане, главоболие и шок.
Необходимо е да се знае, че всяка травма на главата изисква внимателно наблюдение най-малко в продължение на 24 часа за установяване на възможно мозъчно увреждане. Задължително се търси лекарска помощ.



Лечението е в следния ред:
1. Необходимо е пострадалият да се постави в легнало положение, като движенията на главата се ограничават до минимум;
2. Ако пострадалият повръща или кърви от устата, главата се обръща на една страна;
3. Пострадалият трябва да се държи в топло и проветриво помещение, разхлабват се стегнатите дрехи;
4. Контролира се кървенето, като внимателно се притиска с пръст;
5. При необходимост се започва изкуствено дишане. Лекува се за шок;
6. Търси се незабавно лекарска помощ.

 НАТЪРТВАНЕ (КОНТУЗИЯ)

Затворена рана, при която вътрешното кървене се разпространява в меките тъкани.

Симптомите са: подутина, болка, промяна на цвета в района на нараняването.
Лечението протича в следната последователност:
1. Слага се много студен влажен компрес върху наранената повърхност;
2. Ако болката не престане, търси се лекарска помощ.

 ИЗКЪЛЧВАНЕ НА СТАВИ

Изместване на кост от става.

Симптомите са: болка, загуба на контрол, неподвижност на засегнатата става, оток, посиняване.

Лечението е в следния ред:
1. То е, както при фрактура;
2. Не се правят опити да се намести ставата;
3. Слага се лед на засегнатото място;
4. Не се премества пострадалия с луксация на хълбока, докато не бъде наместена (виж начин на транспортиране).

Задължително се търси веднага медицинска помощ!

[bbratcheda Профил]

Шок. Причини довеждащи до шоково състояние. Клинична и биологична смърт - признаци. Първа помощ.

1. Шок – определение и видове

Шок е състояние на остра циркулаторна недостатъчност, довеждаща до подтискане на функциите на жизнените органи. (Нарушение на кръвообращението, което може да доведе до нарушение на всички функции на тялото).

Шокът бива:
• Неврогенен - остра загуба на периферния съдов тонус;
• Кардиогенен - недостатъчност на пълненето на сърдечните кухини или изтласкването на кръвта;
• Хиповолемичен - в резултат от кръвоизлив навън или в телесните кухини;
• Септичен.

Шокът е опасно състояние и може да се окаже фатален. Шок следва да се очаква в различни ситуации на спешни случаи. Не се дава нищо през устата.

Симптомите са: необикновена слабост или прималяване; хладна, бледа и лепкава кожа; ускорен или забавен пулс; плитко, неравномерно дишане; втрисане; гадене; загуба на съзнание.

Лечението е в следния ред:
а. Възможно най-бързо се лекува причината за шока;
б. Проверява се дали дихателните пътища са проходими; при повръщане внимателно се обръща главата настрани;
в. Слага се пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата и гръдния кош главата и раменете се повдигат на около 20 см над нивото на краката;
г. Незабавно се търси професионална медицинска помощ;
д. Не се дава нищо през устата.

2. Клинична смърт

Клиничната смърт е най-тежкото усложнение на травмата. Представлява прекратяване на основните жизнени функции поради спиране на кръвообращението. Клиничната смърт е период в процеса на умирането, в който прекратените жизнени функции са възстановими с помощта на изкуствено дишане, изкуствено кръвообращение и други средства.
Причините, довеждащи до клинична смърт, са разнообразни. Някои от тях са:
• Хипоксия;
• Хиперкапнея;
• Асфикция при аспирация на повърнати материи;
• Коронарна исхемия или инфаркт;
• Остра дихателна недостатъчност;
• Остра бъбречна недостатъчност;
• Различни видове травми, и др.

ОСНОВНИ КЛИНИЧНИ БЕЛЕЗИ НА КЛИНИЧНАТА СМЪРТ:

• Загуба на съзнание;
• Изчезване на пулса на големите артериални съдове (бедрена и сънна артерия);
• Спиране на дишането или поява на редки неефикасни дихателни усилия;
• Разширение на зениците;
• Угасване на рефлексите;
• Цианоза;
• Бледност.

Последващият период след клиничната смърт е БИОЛОГИЧНАТА СМЪРТ. Жизнените функции са прекратени необратимо или само някои вегетативни функции могат да бъдат възстановени.

Готовността да се окаже първа помощ е от изключителна важност при спасяването на живота, облекчаване на болката и предотвратяване на допълнителни наранявания или инфекции.
Оказването на първа помощ е задължение на всеки спасител. Тя може да бъде оказана и на пострадал друг спасител - взаимопомощ, така и всеки сам да си помогне в случай на необходимост - самопомощ.


3. Изкуствено дишане

То се прилага, когато дишането на пострадалия е спряло или пък е значително нарушено. Това може да се познае по цвета на кожата на лицето, устните и пръстите - той е синкав.
Самостоятелното дишане може да спре при различни обстоятелства - запушване на горните дихателни пътища от чужди предмети /сняг, повърнато стомашно съдържание, гълтане на езика, при безсъзнание, притиснат гръден кош, при увреден център на дишането в продълговатия мозък/.



 Преди да се започне да се прави изкуствено дишане, е необходимо да се направи следното:

а. Почиства се устната кухина от чужди тела – поставя се пострадалия в ляво странично положение; с едната ръка се отваря устата, а с другата, увита в кърпа например, се извършва почистването; изстисква се и носа;
б. Освобождават се дихателните пътища от падналия назад език. В легнало положение на пострадалия, главата му се накланя максимално назад /държи се челото в това положение/, а с другата ръка се хваща долната челюст и се изтегля нагоре и напред към горната;
в. Застава се на колене до пострадалия, поема се дълбоко въздух и с устните се обхваща носа или устата на пострадалия, като се вкарва въздух в дробовете му. След това отново се поема въздух и т.н.
Издишването на пострадалия става самостоятелно!
Не бива да се забравя да се притискат ноздрите на носа, за да не излиза оттам въздуха, който вкарва спасителя.
Постепенно ще започне промяна в цвета на кожата на пострадалия – тя порозовява.

4. Оценка състоянието на пострадал:

Изключително важно е да не се изпада в паника.
А. Проверява се АБВ на поддържането на живота:
 Проходимост на дихателни пътища – освобождават се задължително дихателните пътища на пострадалия;
 Нормализиране на дишането – ако пострадалият не диша, започват се веднага дихателни движения;
 Нормализиране на кръвообращението – ако няма пулс, търси се помощ от специалист. Необходимо е да се знае, че за да възстанови сърдечно-съдовата дейност, трябва да има добра съответна подготовка. При нужда се помага на спасителя (човека), който извършва манипулацията, като се вдишва в устата на пострадалия на всяка пета компресия.
Б. Проверява се за кървене:
 Притиска се мястото на кървене;
 Повдига се наранения крайник, само ако това не причинява допълнителни травми;
 Притиска се захранващата артерия.
 Използва се турникет, само при тежки животозастрашаващи кръвотечения, като последна мярка.
 Проверява се дали няма признаци на шок и счупени кости;
 Търси се информация за пострадалия от личния му жетон/медальон или други идентификационни документи;
 Разхлабват се дрехите на пострадалия;
 Не се дава на човек в безсъзнание нищо през устата;
 Не се мести пострадалия, освен ако няма опасност за живота му. Оставя се пострадалия в покой, на топло и тихо място, освен ако не става въпрос за слънчев удар. Пострадали със счупвания (фрактури) не бива да се местят, докато не се постави шина.

5. Проверка на жизнените показатели

5.1. Как да чуем сърцето:
При мъж и дете се слага ухо в лявата половина на гърдите, при жена се слага ухо точно под лявата гърда.
Нормалният пулс за възрастен човек е между 70 и 80 удара в минута, при децата е леко ускорен. Възбудата, умората и температурата могат да ускорят пулса.

5.2. Как да чуем дишането:
1. Слага се ухо в дясната половина на гърдите. Честотата на вдишване/издишване в минута нормално е 16-20 пъти. Възбудата, умората и температурата могат да ускорят дишането;
2. Ако не се чува дишане, то следва да се проследи движението на гръдния кош и корема или се поставя огледалце/друг лъскав предмет пред устата/носа на пострадалия и се проверява за изпотяване.
5.3. Какво е необходимо да направим, за да напипаме пулса:

1. Поставят се върховете на показалеца и средния пръст под палеца на китката на пострадалия, за да се усети пулса. Не се слага собствения палец, тъй като собственият ви пулс може да обърка;
2. Ако не може да се усети на китката, проверява се каротидната артерия (отстрани на шията) или феморалната артерия (в слабините);
3. След откриване на пулса, се преброяват ударите за 15 секунди и се умножават по 4, или ако пулсът е много бавен и неравномерен, брои се в продължение на 60 сек. Пулсът може да варира съобразно положението на пострадалия. Нормалният пулс за възрастен мъж е около 54 – 70 удара в мин., а за жена – 75 – 80. При малко дете пулсът може да варира от 82 до 180 удара в мин. Освен това следва да се обърне внимание дали пулсът е напълнен или мек, ритмичен или не.

[bbratcheda Профил]

има още ако ви е интересно ще качвам

[feel Профил]

Който иска ще му дам да разгледа цял учебник само за това-как да се окаже първа помощ докато дойдат парамедиците(ама е на английски на Ellis & Associates е ).В някои от извадките,които сте пуснали от офроуд.бг има някои сериозни грешки,ама няма да ги коментирам,че не искам да споря.

П.П. Хубаво е да се знаят тези неща,но и знанията да може да се приложат и на практиа,само с четене не става.

[michi69 Профил Уеб-сайт]

Много добра тема браво на колегата.
Ето малко клипове :
http://www.youtube.com/watch?v=3vrFZoAf0RY
http://www.youtube.com/watch?v=ZTyoscIM3ic

Това е на руски: http://vbox7.com/play:bd1a22a9

Това също е интерестно: но става повече за гледане отколкото за слушане: http://vbox7.com/play:afa4eb68

[B U L L I]

а никой ли не си направи труда да разгледа тук:
viewtopic.php?f=1&t=213034