Интервю

[madpetio]

Идеята беше страхотна: да съберем Михаел и Ралф Шумахер, да ги сложим да седнат един до друг и да направим едновременно интервю, за да се получи нещо като диалог. Уви, австрийският журналист Хайнц Прюлер (без чиято помощ този материал нямаше да го има), който добре познава двамата братя, бързо сложи кръст на надеждите ми. Първо, Михаел и Ралф не можели да търпят точно такъв тип интервюта. И второ - било много трудно да ги хванеш заедно. Наложи се да разговарям с всеки поотделно. Но тъй като много от въпросите съвпадаха, братският диалог, макар и задочно, се състоя.


ФЕРАРИ И УИЛЯМС

- Михаел, вече сте на 35. Не се ли уморихте от състезания?
М. Ш.: Абсолютно не! Ще се замисля за края на кариерата си, когато започна да губя. А и президентът на Ферари ми каза, че мога да остана в отбора колкото си поискам.
- Ралф, вашият мениджър Вили Вебер смята, че вашата ситуация в Уилямс е далеч по-сложна от тази на брат ви. Обяснява го с това, че Ферари е едно голямо семейство, а вашият тим преди всичко е търговско предприятие, в което на пилотите се гледа като на наемни работници. Прав ли е Вебер?
Р. Ш.: Като цяло - да.
- С какво си обяснявате това?
Р. Ш.: Когато Михаел отиде във Ферари, веднага получи възможност сам да подбере необходимите му специалисти. А това е много важно, защото бе създаден колектив, в който хората се разбират от половин дума и взаимодействието е доведено до съвършенство. При нас нещата са други. С персонала се занимава лично шефът Франк Уилямс. Но и във Ферари им трябваше време, за да заработят гладко. Надявам се, че така ще стане и при нас, само ни дайте малко време. Аз самият съм оптимист, особено след като при нас дойдоха специалистите от БМВ и атмосферата рязко се подобри.
- Вие, Михаел, как бихте коментирали изказванията на Вебер?
М. Ш.: Въпреки че в Уилямс е моят брат, не съм запознат със ситуацията там и затова няма да говоря за тях. Във Ферари наистина сме като едно цяло и изживяваме заедно и успехите, и загубите. Съгласете се, че когато в едно семейство започнат да се търсят виновни, полза няма. Миналата година имахме проблеми и в Будапеща, и на "Хокенхайм", чак на "Монца" си върнахме позициите. Не беше никак лесно, но ние се раздадохме на 100%.
Иначе всеки сам е творец на своето щастие или нещастие. Но много зависи и от екипа, който те поддържа. По вестниците чета, че имам луд късмет, че титлите ми са преди всичко добро стечение на обстоятелствата. Да, аз съм късметлия. Да, обстоятелствата понякога ми помагат. Но можеш да бъдеш хиляди пъти по-талантлив от другите и да не постигнеш нищо, ако няма хора, които те подкрепят. Аз съм създаден да работя в отбор и в това е моето предимство.

ПОПУЛЯРНОСТ

- Твърдят, че в Италия обичат Ферари повече и от папата.
М. Ш.: Малко преувеличено е. Но наистина ни обичат. Всяка година след края на шампионата организираме Ден на Ферари. Това е потресаващ празник, в който аз с пълна сила усещам топлотата на италианските сърца. Победите не са всичко. Приятно е, когато правиш всички тези хора щастливи.
- А кой е по-популярен в Англия от Уилямс?
Р. Ш.: Кралското семейство и, за съжаление, още едно семейство. Това на Бекъм.
- На пистата сте съперници. Как беше в детството ви - често ли се биехте?
Р. Ш.: Никога не сме го правили, защото имаме значителна разлика във възрастта - 7 години. Освен това Михаел рано излезе от вкъщи и започна кариера на пилот. Честно казано, нямахме много допирни точки, докато аз самият не се увлякох по автомобилите.

НЕМСКИЯТ ПАСПОРТ

- Живеете в Залцбург. Признайте, че отидохте в Австрия, за да се спасите от високите данъци.
Р. Ш.: Данъците нямат нищо общо. Още повече че съвсем редовно си ги плащам в Германия, където имам собственост. Например пистата за карт до Хановер.
- Как тогава гледате на закона, който данъчните чиновници искат да наложат - знаменитостите да живеят в родината си, иначе - да си върнат паспортите?
Р. Ш.: Чух за тази идея и разбирам, че този закон ще засегне мнозина. Но засега е само проект и няма предварително да си блъскам главата.
- Може би вече се чувствате австриец?
Р. Ш.: Аз съм германец. И ще си остана такъв, дори да ми вземат паспорта. Но в Австрия се чувствам прекрасно - и нямам намерение да променям нищо.
- Неотдавна се появиха съобщения, че искате да се преместите в Швейцария при брат си.
- Глупости. Просто имаше един досаден случай, в който искаха да ми отнемат книжката. И тогава напук заявих, че ако не престанат да се заяждат с мен, отново ще се преместя. Този инцидент обаче е минало. И Германия не бих напуснал, ако не бяха журналистите, които те следват на всяка крачка. В градината на къщата ми в Кьолн непрекъснато стояха разни хора, снимаха, надничаха в прозорците. Вълнуваше ги всичко - дори какво ядем на закуска. Беше истинско безумие и не можех да не видя как близките ми страдат. В Австрия е по-спокойно.

ПОХОДЪТ НА ИЗТОК

- Напоследък се говори много, че Формула 1 трябва да се движи на изток, защото европейските стартове вече не са примамливи за феновете.
М. Ш.: Напълно подкрепям това движение. След като Ф1 е популярна в целия свят, защо повечето състезания да са в Европа? Има ли логика? Сега в някои европейски страни има дори по две Гран при, но скоро това ще се промени. Поддържам принципа на Екълстън "една страна - един старт". Още повече че бяха въведени и ограничения за рекламите на цигари.
- Ще се наложи да се присбособявате към новите писти...
М. Ш.: С това никога не съм имал проблем. Аз правя така - пристигам ден по-рано от другите, старателно изучавам схемата на трасето и околностите. После я сравнявам с това, което виждам с очите си. Сядам на велосипеда и се старая да запомня всяко камъче. Чак тогава идва ред на автомобила. До първия старт вече знам пистата наизуст. Но много обичам и старите трасета в Европа - те са ми като родни. Плашат ни, че постепенно на Стария континент няма да останат нито съоръжения за Формула 1, нито Формула 1, но аз се надявам това все пак да не стане.
Р. Ш.: Позицията ми е проста: в нашия бизнес всичко зависи от търсенето и предлагането и стартовете ще се провеждат, където е най-изгодно. Гласувам с две ръце за Гран при на Бахрейн и Шанхай. Вече посетих Бахрейн - пистата е страхотна. Поздравявам архитекта Херман Тилке, който построи толкова много трасета и не повтори нито едно. Боксовете са в истинска палмова гора. Трябва да се види! Състезанието ще вдигне нашия и без това увлекателен спорт до нови височини.

ТРАДИЦИИТЕ

- Твърди се, че във Ф1 има прекалено много немски пилоти.
Р. Ш.: Какво значи прекалено? Ние не разполагаме с протекции, вървим напред благодарение на резултатите. По-логично е да попитате на какво се дължат тези резултати. Отговорът е прост: в Германия картингът е изключително популярен. Има и още едно обяснение: имаме си Михаел Шумахер. Велик пилот, станал пример за подражание. Всички искат да са като него и някои ще успеят.
М. Ш.: Всъщност не сме повече от бразилците или италианците. Но в това, че сме силни, няма нищо чудно - Германия винаги е била велика автомобилна държава, остава си такава и до днес. И преди 50 г. интересът към състезанията е бил огромен. Като прибавим към това и идеалните условия за производителите и спонсорите, няма как да не сме сред лидерите.
- Ралф, посещението ви в Москва май не беше свързано с Ф1?
Р. Ш.: Прав сте, дойдох за друго. Но разговорите все засягаха тази тема. Разказаха ми интересна история. През 60-те заводът "Москвич" направил двигател за Формула 1 с обем от половин литър. И точно тогава Международната федерация приела решение двигателите да са трилитрови. Представям си колко огорчени са били дизайнерите. Може би ако това не се беше случило, Русия щеше да е част от нашия спорт.
- Чух, че на Коледа брат ви подарил на Вили Вебер истински мотор от новия болид на Ферари. Вярно ли е?
Р. Ш.: Не знам такова нещо. Но аз със сигурност му готвя голяма изненада. Много обичам подаръците. Миналата Нова година купих спортни часовници "Найк" на всички работници от Уилямс и на колегите си от БМВ, които са 300 души. Тази зима пък ги зарадвах с разкошни раници.

ТИТЛИТЕ

- Не ви ли се иска да помогнете на брат си на пистата?
Р. Ш.: Радвам се, че Михаел печели, но за помощ и дума не може да става. Професионалистът е длъжен да се грижи само за собствения си отбор. Освен това как си представяте някой да помага на шесткратния световен шампион? По-добре той да помисли за мен. Между другото скоро му подхвърлих: "Стига си побеждавал, тази година смятам аз да бъда шампион. Нали титлата ще остане в семейството?"
М. Ш.: Ако Ралф наистина спечели - няма проблем. Ще бъде приятно и интересно да се боря с брат си за трофея. Но аз също не забравям интересите на Ферари. Ако не ми е писано да бъда №1, най-добре да победи моят съотборник Баричело. Но прогнозите са трудно нещо. А Райконен и Монтоя са все така опасни, Култард също не бива да се отписва. Борбата ще бъде по-остра от предишния сезон.
- Бихте ли карали в един отбор с Ралф?
М. Ш.: Не, защото тогава един от нас задължително ще е победен. За да ви изясня мисълта си, ще спомена братята Кличко. Те, сигурен съм, никога не биха се боксирали един срещу друг. Затова и ние не искаме да сме в един и същи тим.
- Какво ще си пожелаете преди поредния шампионат?
М. Ш.: Здраве и победи. Целта на Ферари е да запази титлата. Което, повярвайте, е напълно реално. Макар че са ми известни поне два отбора, където мислят по същия начин и ще се постараят да ни попречат.

Борис Тосунян
"7 дни спорт"