BMW - автомобилът, който се носи като ръкавица

[SpeedyMan Профил ICQ]

Има марки, които продават автомобили.
Има марки, които продават престиж.

BMW от десетилетия продава нещо доста по-трудно за измерване от мощност и ускорение - усещането, че машината е построена около човека зад волана.

Сядаш и всичко някак си идва на мястото си. Воланът, педалите, седалката, таблото, погледът напред. След стотина километра преставаш да мислиш къде свършваш ти и къде започва автомобилът. Колата просто пасва. Като ръкавица.

И може би точно тук е онова, което превърна BMW във фенска религия.

Защото истинският номер никога не беше просто да направиш бърза кола. Ferrari може да направи бърза кола. Porsche може да направи бърза кола. Големият номер беше да направиш автомобил, с който сутрин отиваш на работа, следобед вземаш децата, вечер натоварваш багажа за морето — а някъде по германския Autobahn виждаш в далечината червения силует на Ferrari и неволно се усмихваш.

Жена ти спи спокойно на предната седалка.

Климатикът държи 22 градуса.
В багажника са куфарите.
Радиото свири тихо.

А ти просто добавяш газ.

Няма театър. Няма истерия. Няма нужда автомобилът да доказва нещо с огромни крила и крещящи форми. Само стрелката продължава нагоре, редовият шестак пее все по-сериозно и онова Ferrari отпред започва постепенно да става по-голямо.

Ето това беше безумието на BMW.

Да направи "семейния автомобил естествен враг на спортния автомобил".

M3 и M5 превърнаха тази идея почти в нахалство. Четири врати, климатик, кожа, приличен багажник — и динамика, която караше собствениците на далеч по-екзотични машини да проверяват какво точно ги следва в огледалото.

Но дори обикновените BMW носеха част от същия характер.

Балансът.
Задното предаване.
Дългият капак.
Редовият шестак.
Тежестта на волана.
Начинът, по който автомобилът се намества в завоя, вместо просто да го преодолее.

Това е причината старите BMW фенове да говорят за колите си по начин, който понякога изглежда нелеп за останалите.

Защото те не помнят само автомобилите.

Помнят пътуванията.
Нощните магистрали.
Звука на мотора.
Момента, в който поглеждаш километража и тихо сваляш газта.
И онова леко движение на главата на човека до теб, който продължава да спи, защото колата при 200 се държи така, сякаш нищо особено не се случва.

Може би точно това е "Freude am Fahren".

Не цифрата в каталога, a странната способност една машина едновременно да бъде дом, инструмент, играчка и хищник.

И когато след края на пътуването я заключиш и тръгнеш към хотела, има един последен симптом, по който се познава заразеният BMW фен.

Правиш няколко крачки.
После се обръщаш.

Само за да я погледнеш още веднъж.

[empar Профил]

Отлично написано!
Само към последния абзац да добавя, че аз моята Грети след дълъг път даже я целувам по емблемата на предния капак.