Виж темата - А сега накъде ?

от **alex_matrix** » 03 Окт 2008, 16:09

Историята е много хубава и поучителна
хубавите неща в живота развращават, и лесните пари понякога никога не са толкова лесни

накрая обаче историята издъхва по мое мнение - точно накрая за да съжалим героя и да си извадим поука има неща, които са доста нереалистични - млад и ноходчив младеж пък да гладува - сега наясно съм че разказа е худ измислица, но ми звучи пресилено

Браво, че има хора като теб да пишат хубави и поучителни истории :type:

от **RSxRacer** » 03 Окт 2008, 18:50

Прочетох историята но в русенци.ком и доста ми хареса

не се чуди,защо няма коментари там,просто изчистих всичкия офтопик и оставих само нея

от **uricatoli** » 03 Окт 2008, 19:30

t060 написа:Колега, ставаш все по-добър

Само неразбрах, как сме се разминали в дискотеките, без да се видим.

П.С. Дай да се уговорим кога ще събираш вдъхновение за 3-та история

RESPECT

by t060

Колега.. пиши утре вечер де ще се чакаме.. :mhihi:

А за коментарите, радвам се, че има и добри и лоши, След като ги прочитам разбирам кои са ми грешките и куде да се старая повече. Отностно коментара на колегата, че историята накрая издъхва... колега.. Парите променят хората.. Вземи един човек който е млад нишо че е напорист но никога не е работил, в друг град, изведнъж остава без приятели, без пари, без планове.. Какво ще направиш ? Да започнеш да работиш като докер.. Прекалено много станаха, да те вземат на работа когато, спиш в колата, нямаш нито баня нито пари за храна? Човек рядко стига го такъв момент.. Но когато стигне и дори да се усети и каже.. А сега накъде? Много трудно може да стане и да продължи напред. Това да се отчаеш е същото като робът. Робът си е роб дори да му се даде свобода..

от **stef--** » 03 Окт 2008, 19:31

Колега, чакаме и 3тата доза, също толкова добра, като тази :mhihi:

от **alex_matrix** » 03 Окт 2008, 20:44

uricatoli написа:Отностно коментара на колегата, че историята накрая издъхва... колега.. Парите променят хората.. Вземи един човек който е млад нишо че е напорист но никога не е работил, в друг град, изведнъж остава без приятели, без пари, без планове.. Какво ще направиш ? Да започнеш да работиш като докер.. Прекалено много станаха, да те вземат на работа когато, спиш в колата, нямаш нито баня нито пари за храна? Човек рядко стига го такъв момент.. Но когато стигне и дори да се усети и каже.. А сега накъде? Много трудно може да стане и да продължи напред. Това да се отчаеш е същото като робът. Робът си е роб дори да му се даде свобода..

това, което написах не може да се оприличи на критика по скоро неясноти над които се замислих - просто някак си е нетипично за персонажа, който описваш или нещо недописано за него - може би накрая трябваше по подробно да се опише потъването му като личност - защото така излиза, че сам се е предал и се оставя на милостта на съдбата и дъжда

нещата не се променят за една нощ, когато наистина има инициатива и напоризъм не може да се оставиш да паднеш на дъното - освен ако наистина не искаш да стигнеш до там за да оцениш ситуацията

аз лично никога не мога да стигна до там ако трябва докер или нещо ще работя за да мога да стартирам отново - важното е да не се предаваш - всеки може да потъва :winky:

Историята е хубава - сядаш на масата, играеш, рискуваш, печелиш, губиш - но повече губиш - такъв е живота, затова и историята е хубава, малко или много ние сме част от нея и тя част от нас

от **uricatoli** » 03 Окт 2008, 21:04

alex_matrix написа:
uricatoli написа:Отностно коментара на колегата, че историята накрая издъхва... колега.. Парите променят хората.. Вземи един човек който е млад нишо че е напорист но никога не е работил, в друг град, изведнъж остава без приятели, без пари, без планове.. Какво ще направиш ? Да започнеш да работиш като докер.. Прекалено много станаха, да те вземат на работа когато, спиш в колата, нямаш нито баня нито пари за храна? Човек рядко стига го такъв момент.. Но когато стигне и дори да се усети и каже.. А сега накъде? Много трудно може да стане и да продължи напред. Това да се отчаеш е същото като робът. Робът си е роб дори да му се даде свобода..

това, което написах не може да се оприличи на критика по скоро неясноти над които се замислих - просто някак си е нетипично за персонажа, който описваш или нещо недописано за него - може би накрая трябваше по подробно да се опише потъването му като личност - защото така излиза, че сам се е предал и се оставя на милостта на съдбата и дъжда

нещата не се променят за една нощ, когато наистина има инициатива и напоризъм не може да се оставиш да паднеш на дъното - освен ако наистина не искаш да стигнеш до там за да оцениш ситуацията

аз лично никога не мога да стигна до там ако трябва докер или нещо ще работя за да мога да стартирам отново - важното е да не се предаваш - всеки може да потъва

Историята е хубава - сядаш на масата, играеш, рискуваш, печелиш, губиш - но повече губиш - такъв е живота, затова и историята е хубава, малко или много ние сме част от нея и тя част от нас

Колега.. много добър коментар.. разбрах още в първия за какво става дума.. Само че времето в историята се развива за периода от пролетта до есента..

от **alex_matrix** » 03 Окт 2008, 22:42

keep the good work!

от **Mecho** » 03 Окт 2008, 23:01

УНИКАЛНА ИСТОРИЯ

от **alpina-ma6inata** » 04 Окт 2008, 1:33

Много хубава история. Наистина чете се на един дъх, интересна и поучителна.

от **killer_instinkt** » 04 Окт 2008, 20:41

Много ми хареса историята, продължавай в същия дух!

от **Mishel_Vaian** » 04 Окт 2008, 22:33

Ах ах тези сини перли и аз карах такова пърпорещо но като видях бяло синята емблема ... До някъде виждам себе си ... Колко беди докато се сдобия с такава перла :mhihi:

Ама сега никога не искам да я оставям :lol:

Страшна история с нетърпение чакам пак да идеш на дискотека :mhihi:

от **klintan66** » 04 Окт 2008, 23:25

Имам един въпрос : Какво е положението с родителите ? И един коментар : - Нямам думи ....

от **uricatoli** » 05 Окт 2008, 1:34

klintan66 написа:Имам един въпрос : Какво е положението с родителите ? И един коментар : - Нямам думи ....

колега.. там е границата със реалността.. За щастие в момента се уважаваме, Продължавам студентството и Много ги уважавам защото рядко се срещат родители които биха изтърпяли толкова глупости... :mhihi:

бих поздравил всички колеги с песента на STING - the book of my life

от **_BmW_™** » 05 Окт 2008, 10:10

от **klintan66** » 05 Окт 2008, 10:12

uricatoli написа:
klintan66 написа:Имам един въпрос : Какво е положението с родителите ? И един коментар : - Нямам думи ....

колега.. там е границата със реалността.. За щастие в момента се уважаваме, Продължавам студентството и Много ги уважавам защото рядко се срещат родители които биха изтърпяли толкова глупости...

бих поздравил всички колеги с песента на STING - the book of my life

Надявах се ,че е така.....Но повярвай , повечето родители биха простили всичко на децата си ....

Виж темата - А сега накъде ?

Официален форум

А сега накъде ?

Кой е на линия