Млад ентусиаст с голяма мечта

[bivola Профил]

НЕ спирай да рисуваш, човече, и се захвани професионално с това... Имаш мноого сбирки пред себе си, сега работи върху себе си Аз самия престанах да ходя на сбирки по ред причини и ако отида едва ли ще познавам много хора, но май всички сме били "семкаджии". Така че просто съди по-активен по сбирките, представяй се на хората, които познаваш задочно от форума, те ще те запознаят с другите. Не стой с кафето/бирата отстрани, всички хора там са открити и добронамерени, просто нямат представа кой си и какво правиш там... Планирам да посетя следващата люлинска сбирка, може да намина и в дружба, пиши ми едно лс другия вторник, ако успея да отида, ще се видим непременно

Е крайно време понеже все бягаш по-тъч линията

Иначе за Андрей както са казали хората хубавите работи стават бавно.

Ако става дума за мене Ангел , не Андрей

[Лалов Профил]

Рисунката на Е30-ката е много хубава. Браво!

[Icko70 Профил]

Евала браточка.И аз съм в това положение в момента.Нямам книжка камоли бима.Другото лято започвам курсовете и вече броя дните и дано имам $ да си взема баварец.Като видя на улицата БМВ се обръщам след него докато не го изгубя от погледа си, особено като видя е46 Някои ми се чудят как може да съм толкова зарибен на тема БМВ защо това защо онова стига с тва БМВ и някви такиа но не им обръщам особено внимание.

Аз съм обсолютно същтият.Всичко което е написано по-горе се отнася и до мен ...
П.С Само дето ми остават 2 год. до книжката

[Пинтев Профил]

И аз съм горе долу същия,преди сбирка надувам главите на колегите ми в работата,как довечера ще отида,ще си полафиме с другите там после как ще се повозим.Всичко това си е тръпка.Аз ходя само на дружба на сбирките,тъй както и авторът на темата по другите сбирки непознавам никой,а пък и на Бояна постоянно си правят гонки в който на мен много ми се ще да участвам,но за жалост мойта колица е слаба за тези работи,единствено бих се пуснал срещу някой 316 или 318.Но от цялата работа най-важното нещо е тръшката и ентусиазма.
П.С Скоро време на дружба освен моята бяла Е28ца може да се появи и една друга доста по-бърза от мойта.

[CA3108KM Профил Уеб-сайт]

ехх защо ли и аз към компания.. сам одето вече карам курсовете а бимата я юркам ама само в бухово.. че та мседи закрита в гаража на семейната къща.. един любим момент да отида да отворя голямата червена порта на гаража да видя покритото с прах купе и неизкарвана от седмица кола на ред до нея наредени 8 гуми ( 4 с железни джанти и 4 без джанти) пак да включа задна за 5 метра да ударя сапун да блесне боята и да се запътя към 13:30 на пистата.. в очакване да дойде някой да погледам малко.. ( ако не дойде аз влизам ) 1-2 обиколки малко спокойствие и музика.. и обратно... в гаража псоле нова изморителна седмица.... така от година и нещо... ехх защо пзонавам хората от другите форуми :S

[KON4ETO Профил]

Страшна история

[CA3108KM Профил Уеб-сайт]

мн сарцераздирателна нали кат пуерториканска сапунка ама за жалост е така....сам ос по големите колеги от другите форуми движа ...той бивола ги познава някой...

[VesoPesa Профил]

Довечера на дружба ходи ли ти се?
Ако да драсни на лично къде си в бояна да те взема и да ходим заедно

[CheFs Профил]

Евалата Ачко , страхотна приказка , другия пат да ме включих и мене с червената Е36 Иначе , си е точно така .... както го е написал , няма търпения за сбирка

[bivola Профил]

Днеска определено усетих какво е да си част от тълпата , за което благодаря от все сърце на VesoPesa

[lubaka_320 Профил]

Евалата за огромният ентусиазъм който имаш,Ангеле.Тези твой приказки за мечти,плакати,безсънни нощи и прочие са ми до болка познати.Имай търпение и всичко ще стане точно така,както искаш,гаранция.до преди година,моят живот беше копие на твоя-мечти,рисунки на бмв-та,по цял ден говорех на всеки за моята е21-чка,която някой ден ще стегна,като събера пари,но изведнъж без да се усетя започнах курса,взех книжката,след това покарах няколко месеца ис-а на татко(като начинаещ шофер тва каране беше съпътствано с няколко инцидента естествено,но тук не е времето и мястото да влизам в подробности) и в един момент до мен седеше моята най-голяма и истрадана мечта,такава каквато не съм си я представял дори и в най-смелите мечти.и всичко започна с бясно темпо,от тогава до ден днешен само за половин година се случиха толкова много неща-добри и не до там добри-на нощната обиколка из мокрите улици на пловдив по време на събора,познай кой счупи джанта,картер,носач,амортисиор но всичко се оправи,карам си отново и не спирам да мечтая,неска на м10б20-ката,утре на м52-ка,кой знае важното е да не спираш да вярваш...вярвай и всичко ще стане така както го искаш

ето и от мене няколко произведения:
[img=http://img233.imageshack.us/img233/3716/16052009003.th.jpg]

[img=http://img194.imageshack.us/img194/8839/25012009.th.jpg]

[img=http://img219.imageshack.us/img219/9905/24062009309.th.jpg]


с удоволствие бих обменил опит с теб,пък и на по бира след време като вземеш черната 30-ка,кой знае...

[bivola Профил]

Усещам конкуренция Много си добър човек , уникални светлосенки
Благодаря за хубавите думи

[Wolfen]

Красиви рисунки и още по-готина история Аз тази вечер инцидентно реших да отида на сбирката в Дружба ... сам, не познавайки никой. Въпреки това ми беше много приятно, че на едно място се събраха доста ентусиасти, с които успях да разменя някоя и друга дума Next -> Бояна в четвъртък

[Azidaha Профил ICQ]

Виждам себе си!
Искам обаче и ти да се огледаш добре в мен, дали и ти няма да се виждаш в мен!

..Разбирай ме както искаш! Прочетох написаното от теб. Прочети написаното от мен. После ми виж снимките в галерията какво карам в момента и какво обичам повече от всичко в момента!

Ето всичко: ТУК -> http://www.bmwpower-bg.net/forums/bla-bla

*Виж датата!

Историята без темата:

Azidaha каза:

Ще започна с няколко уводни думи, от които не намирам смисъл да се срамя. Знам, че във вашите очи вероятно изглеждам малък и глупав, какъто разбира се не изключвам да съм, но все пак, съм до някаква степен реалист. Да, точно така. Нямам книжка. Нямам и годините за нея. Дори и курсовете не съм почнал. Но имам сърце! Имам си една любов (Не гаджето, другата) ..тя се зове - Е36.
Бях на 7. Тогава се запалих по рисуването на автомобили. Първата ми успешна рисунка, беше на Е30. Правилно смятате - 1997г. Реших, че в БМВ-тата има нещо което ме тегли. Втората рисунка беше на Е36. Рисунката, която не се нуждаеше от цветове, за да бъде подплатена с красота. Рисунката която, дори претруфеният графит на някои места я правеше кичозна, изглеждаше семпла, в черно бял вариант. Рисунката, която с право може да се напише с главно "Р".
Не се смятам за Пикасо, или други от това естество. Просто тогавашните ми драсканици, бяха върху какви ли не марки и тези като че ли станаха най-сполучливи. Като всяко наивно дете, сам на себе си повярвах, че има значение каква кола рисувам, и се насочих само към тази марка. С течение на времето малко от малко израстнах. Станах на 10. Знаех вече стойността на парите, и кое - колко си заслужава. В един определен момент, баща ми започна да си търси нова кола. Разглеждайки рамо до рамо с него Авто Оказионите от онова време, мааалко по мааалко, започнах да се влюбвам в Е34. Това бе моята първа голяма любов. Автомобил..веднъж. Лимузина. Луксозна. Тежка. Стъпва на широко. Богата гама от двигатели. Екстри каквито си поискаш. Качество. Изработка. Стил. Вкус. Финес............BMW! На..буквално смешна цена. 525TDS -ите които заглеждах аз, по-конкретно комбитата, бяха от порядъка на 10-15'000Лв. Та за тези пари се купуваше Голфетка на онези времена. Тройка да, тройка...Та кой нормален, трезво мислещ човек, би предпочел нея?! Никой, нали?
Както и да е, впуснах се в дълбоки драми. На кратко, така или иначе татко не си взе така мечтаната петица, а си купи Рено. Не лоша кола, със евтина подръжка..приятен семеен автомобил. Дойде обаче време. Аз израстнах. Баща ми не е от хората, които си сменят колите всяка година. Преди няколко месеца си взе Е46. Тази негова стъпка, просто ме порази. Аз от едно време бях луднал по бавариите, но тоз път - хептен! Той някак си откри, това приятно, на пръв поглед малко, но не толкова, местенце в нета. А именно - този клуб. Ровейки се покрай неговият автомобил, сещате се, позаглеждах и нещо като за мен. Не съм от лапетиите максималисти, та да гледам 6-тиците от рап клиповете. Или пък Z8-мака от филмите на Мр.Бонд. Да. Реалист съм. Знам, че дори и баща ми да има възможност, никога не би ми купил такава първа кола, 'щото малко или много, колкото и да му късам нервите, съм му единственият хлапак...Какво да ме прави.
Как да е'. Хвърлих око на Е36-тиците. Една от първите ми любовни драми. Мисля, че това е добра кола за автомобилното ми начало. Вярно е, малко издребнявам. Искам да е купе, и ..сещате се как е, сърце не ми дава да е 316, та поне и осемнадесет (318)
Малко от малко, и той започна да ги гледа с мен. Сядахме вечер след работа и с часове разгръщахме Мобайл.ДЕ След по-обстойни преглежданки, той до някъде ме "отказа" от купето, тъй като имало дълга задница, и си било друго, да караш назад, и да знаеш че колата свършва там, до където е стъклото. Един вид - Компакт.
Хубаво, аз съм съгласен - компакт, компакт. БМВ да е..слабост ми е просто. Идеята за компакта беше от един месец, до като не дойде деня, да се запиша на курсове - петък, миналият.
И ето какво се случи.....
Седнахме си двамата с него по мъжки и запретнахме ръкави. Повдигнахме отново темата, абе ..аджаба, какво ще карам аз един ден, след три месеца. При което, той без колебание отсече - "Е как какво, на майка ти пунтото ще ти го подарим."
Това нещо, ме накара да проплача. Все едно ме удариха с парен чук. Болката която изпитах, беше по-силна от която и да е физична. Нямате си и на представа, какво е 4-5 месеца, да живееш с една илюзия, и накрая - ПРАС! НЯМА Я!
...Тъй, естествено, аз станах:
-Ами, BMWто? Компакта? Нали щяхме да бъдем двамата, ти с по-новия аз с по-старият модел? Какво стана?
-Не ти трябва такава кола. Тази кола ще ти изгори всичките джобни за деня. По-добре парите за нова кола, ги вложи във тази която вече я имаш. Това е голяма кола. Не е практична за млад човек.
-Ема, ние, такова, нали........?! (Вече хептен ми иде да ревна)
-Ами да, но ...знай, че когато очакванията са по-големи от резултата боли, а когато са по-малки - радостта е голяма.
-Добре де, защо ми нямаш вяра? Ще се справя! Колата не е чак толкова голяма, а и не искам кола за милиони. Продаваме едната, давам си спестените пари, добавяме малко, и мечната ми кола е на лице?!
-Ти парите ги остави. Не е там работата.

....Станах, излязох от стаята, хванах си цървулките, отидох в местният парк, запалих цигара, ...............минаха поне десет Е36-тици. поревах си малко на воля, прибрах се вкъщи. Легнах. Заспах.


Да знам. Знам, че може би съм хленчо. Знам, че може би съм разлиготено хлапенце. Знам, че ми дават кола в ръцете, а аз я отказвам и дай ма та си искам БМВ-то. Знам го, знам всичко това, но работата не е там, че я искам тази кола, 'щото разбираш ли, мацките се кефят на БМВ. Не е там, защото БМВ-то вдига 200 а Пунтото преко сили 160. Не е там, че едното е 75к.с. а другото 140к.с. Работата е там, че искам, искам с цялото си сърце, да карам кола, която е КОЛА. Искам кола със сърце, с душа. За мен колата не е купчина ламарини, и 4 подметки. Колата за мен е нещо много повече. БМВ-то е нещо много повече. Наричайте ме както искате - болен, извратен, глупав, вманиачен.....Не, не и не, няма да си променя мнението. Когато видя на пътя БМВ, когато видя четирите кръгли фара, притаени в два по два правоъгълни срещу мен, настръхвам. Спирам се на пътя. Заглеждам я. После се и обръщам.

Наистина, съжалявам от все сърце, че пълня страхотният форум с такива глупости, но просто ми е тежко, болно, мъчно. Нямам приятели, с които да споделя подобно нещо. Всичките искат някакви си му Х5-тици, Z8-мици, и т.н. Хората в моето обкръжение, не харесват колата като кола, а харесват дадената кола, защото някой си там разбираш ли, карал такава.

Ох, не мога повече. Едва се сдържам и сега.
Знам, че са малко тези които ще се хванат да прочетат целият тоя роман който написах. Знам, че ще преобладават тези, които само ще отворят темата, ще вкарат два бързи скрола, ще видят размера, и ще натиснат бутона за връщане назад. Знам го. Но, Вие, Вие от BMW клуба, или поне тези които ще го прочетете, знам, че малко или много ще ме раберете. Ще ми влезете в положение. Големи хора сте. Някои дори с деца колкото мен. Можете да ми дадете някои съвет, препоръка, напътствие, сещате се там какво...Само и само, да изляза някак си от депресията.

Благодаря предварително на тези, които ще бъдат съпричастни!
п.с. Ако все пак, не успея да го донавия за бамбина, ще приемете ли едно Punto на сбирките, че от една година ми е мерак да дойда, и все си казвам като взема книжката и бавареца ще отида, пък то се очертава, че едното няма да го има

ВЯРВАЙ! И НИКОГА НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ВЯРВАШ!!!
..знаеш в кое!

[bivola Профил]

Azidaha , просълзи ме , човек , невероятно написано А относно вярата , не съм спирал да вярвам , няма и да седна докато не видя ключ в ръка , малко остана