История за любовта...

[Alexandriev Профил]

Здравейте! Нов съм във форума , следя го с интерес от една година , но едва вчера се регнах.Реших да напиша една историйка , тъй като явно от жегата , ми дойде музата.


Денят беше студен и ветровит.Хора по улиците почти нямаше, а малкото останали бързаха да се приберат някъде на топло.Едва забележими снежинки падаха на земята , и изчезваха за секунди , губейки своята индивидуална уникалност.Беше толкова тихо , чак плашещо , типично за един петъчен ден в самото начало на януарската зима.Спокойствието биваше нарушавано, единствено от автомобилите минаващи до близкото училище в квартал Младост 3.Часовете минаваха ,а тишината сякаш беше налегнала целия град и цялата тази монотонност въздействаше уморително и тягостно.Точно в 18:25 силният звук на училищния звънец, даде край на занятията за тази седмица, нарушавайки спокойния тон на деня за части от секундата.Отвътре започнаха да прииждат момчета и момичета на групички , видимо радостни , дали от това че им предстоят два дена без грижи ,или от нещо друго ,незнам.Голямата тълпа събрана пред школото постепенно започна да оредява , всеки бързаше нанякъде. Само една малка групичка от 4 човека остана , те не бързаха да си ходят , имаха навика след края на всеки учебен ден да застават до училищната ограда и да палят по цигара , разисквайки различни теми.Никой от тях не се наемаше да говори по много , не бяха от тези които обичаха шумните и дълги разговори.Поговориха си известно време докато хартийките им пълни с отрова догаряха , след това без много много приказки , казаха си " довиждане " и всеки пое нанякъде.Същата онази тишина отпреди 10 минути отново се възцари.Единия от момчетата , Дани , тръгна самичък по празната улица , вятърът безмилостно го брулеше през лицето , а обувките му бяха пълни с вода.Той беше ученик в 12 клас , току що навършил 19 години , момче с големи амбиции и желания.Повечето хора, които не го познаваха добре , го мислеха за странен.Не говореше много, смяташе че в делата има повече смисъл отколкото в думите.Сигурно и затова нямаше много приятели, 3-те момчета с които беше стоял допреди малко , бяха неговата опора , хора на които той знаеше че може да разчита дори и в най-тежките моменти , хора които го приемаха такъв каквъто е.
Дани повървя още малко и стигна до малък паркинг в междублоково пространство, недалеч от училището.Поогледа се за секунди и се запъти право напред , направи няколко крачки и спря.Избърса с ръка малкото сняг закриващ емблемата на колата му , и всеки път когато го правеше , сърцето му се пълнеше с радост.Той бръкна в джоба си ,и извади връзка ключове търсейки правилния , ключът отключващ душата на неговата любима.С треперещи от студа ръце ,той отключи колата и се настани удобно на кожената седалка.Хвърли раницата си настрани ,остави телефона си на таблото, облегна се и се замисли.Винаги го правеше.Доставяше му огромно удоволствие , след тежкия ден да постои за минутка-две в любимата му Е30 320i, преди да я запали.Но този ден не беше като другите , нещо го човъркаше отвътре.Мислеше си за приятелката му , за родителите му , за приятелите му и какво ли би правил без тях.Всичките тези разсъждения го унесоха , той се отпусна на седалката и заспа.Сякаш времето за него бе спряло в този момент , това беше мястото на което се чувстваше сигурен , неговото любимо БМВ.Бе спестявал за него цяла година и с малко помощ от родителите му , го беше купил на приемлива цена.Дани ценеше уникалните неща в живота, смяташе че те са толкова малко и всяко едно от тях заслужава внимание.Именно едно от тези неща бе неговата кола , и той се отнасяше с огромно уважение и грижливост към нея.
Към 20:00 Дани в просъница чу любимата си песен "Here without you" на 3 doors down.Разтри очите си и видя че телефонът му звъни,но не обърна внимание на това кой го търси.Пресегна се , взе го от мястото му на таблото и вдигна с студен глас:
- Ало
- Ало , къде си , разтревожих се за теб , вече 3ти път ти звъня.
В миг , сънливостта му изчезна , отсреща се чуваше нежен и мек глас:
-Извинявай миличка , бях заспал , къде си ?
-Вкъщи , исках да те чуя , не съм те виждала от една седмица , много ми липсваш.
-И ти много ми липсваш - промълви Дани и очите му се напълниха със сълзи. - Утре ще се видим не се тревожи.
-Добре ,тогава до утре , целувам те.
- И аз теб мила.
Той се зарадва на обаждането , обичаше такива разговори , даваха му увереност че някой , някъде там мисли за него.Това беше неговата приятелка , Елена, тя беше оценила това което е той всъщност , не както множеството други момичета с многото грим и изкуствени прически , които го отбягваха заради мълчаливостта му.Тя беше първата му приятелка и той изключително много бе привързан към нея.Ели от другата страна му отвръщаше със същото , защото в него бе намерила идеала за момчето на мечтите и.Тя беше ученичка в 11 клас и живееше и учеше в Пловдив и двамата нямаха възможност да се виждат през седмицата, но тяхната връзка се градеше на нещо повече и двамата бяха вярни и предани един на друг.Чуваха се всеки ден , не пропускаха да си поговорят по 1-2 часа преди да заспят вечер.И ето че съботата беше почти дошла , денят във който двамата най-накрая щяха да бъдат заедно , сякаш не се бяха виждали от една година.Дани прекрати размислите си, сложи ключа на стартера и го завъртя, мощта на 6 цилиндровия двигател го изпълваше всеки път когато чуеше рева му.По навик , пусна CD-то , намери радио Вероника и намали до степен , в която да може да чува мислите си.Остави колата да загрее за минутка и потегли в посока която само той знаеше.
10 минути по късно , той се намираше на бул.България , караше бавно ,няколко километра под ограничението.Той не обичаше високите скорости , неговата страст беше да върви с вратите настрани , но винаги го правеше на безлюдни места, тъй като ценеше човешкият живот повече от всичко друго.Минутка по късно , Дани вече бе на околовръстния път и намаляваше скоростта за да спре на мястото което най-много обичаше ,бензиностанция OMV.То беше специално за него , защото именно тук на това място , той се беше запознал с неговата приятелка.Обичаше да идва тук всяка вечер след училище , поръчваше си дълго кафе със сметана и сядаше отвън на студа.Времето не го притесняваше , обичаше с часове да седи и да се взира ,ту в колите минаващи по пътя , ту в неговата любима Е30.Тя му беше дарила толкова незабравими преживявания , всички други коли бледнееха пред нея,именно затова той си я обичаше толкова много.Паркира колата си на видно място , влезе вътре , поръча си същото като всеки път, излезе отвън , седна на обичайното му място и отпи малка глътка от кафето.
Телефонът му отново иззвъня с познатата мелодия.Той погледна дисплея и видя снимката на Е36 кабрио , която го подсещаше кой го търси:
-Ало,къде си ?!
-Знаеш къде съм- отговори Дани с шеговит тон!
-Добре, чакай ни!
Разговорът отне не повече от 10 секунди, а по-малко от 10 минути бяха достатъчни , идилията на Дани да бъде разрушена от брутален рев на мощни немски машини носещи любимата му марка.Това бяха неговите съученици и те както него , обичаха да идват тук , но по рядко , за да се откъснат от напрежението на града, тъй като полите на Витоша им въздействаха успокояващо.Дани остави кафето си на масичката и отиде до паркинга,където току що бяха паркирали красавиците на неговите приятели.3 Е36-ци с индекс ///М3 на багажника , гледаха злобно с ангелските си очички и мъркайки тихичко под металния капак.Въпреки че бяха много по различни от Дани по характер , неговите съученици умееха да си говорят с него, разбираха проблемите му и му помагаха винаги когато имаше нужда.
-Днес са по-красиви от всякога - не пропусна да отбележи Дани , след което и тримата се запътиха към масата на която той седеше допреди минута.
-Ние няма да седим много тая вечер.Дойдохме да те видим и да те поканим да дойдеш с нас утре вечер. - каза момчето с кабриолета.
- Къде ще ходите ? - поинтересува се Дани
-Мислим да отскочим до Студентски , Плаза или 33 , навит ли си ?
-Съжалявам момчета , утре ще сме заедно с Ели целия ден.Предполагам че ще проявите разбиране.
-Разбира се , както прецениш за добре.
Дани се усмихна , след това отпи голяма глътка от кафето си.Четиримата си поговориха известно време , след което приятелите му станаха , качиха се по колите и потеглиха , оставяйки го сам с мислите си.Мислеше единствено за нея, за нейните големи и сини очи и ухаеща прекрасно кестенява коса.Мислеше как ще са цял ден заедно и мисълта за това го правеше невероятно щастлив.Дани постоя още известно време на бензиностанцията, след което запали неговата любима и се запъти към вкъщи.

--------------------------------------------------------------------------

Часовника подминаваше 12:00 часа.Зимното слънце беше едвам пробило с лъчите си през дебелите облаци ,озарявайки щастливото лице на Дани.В този миг , някой почука настоятелно на вратата на стаята му , и без да чака позволение , влезе вътре.Дани се разсъни и отвори очи, това беше майка му.В миг щастливото му изражение се промени в по безлична физиономия, сякаш чакаше някой друг.
- Колко е часа? - попита той с дрезгав глас
-Минава 12 , нямаше ли планове за деня ?
-Наистина ли ?! - той скочи от леглото като ужилен и хукна към банятa.
За 15 минути вече беше готов , не му трябваха много приготовления , нямаше голяма брада и прическата му беше най-късата възможна , така че един душ му бе достатъчен да се приведе в приличен вид.Облече се , сложи от най-хубавия си парфюм,Black XS подарък от баща му за 19-я рожден ден ,грабна телефона си , портмонето и ключовете от колата , каза небрежно " Чао " на майка му и хукна надолу по стълбите.Излезе от входа и потърси с очи своята любима, измежду множеството покрити със бяла покривка коли.Сложи шапката си и се запъти към мястото на което я беше паркирал.Стигна до нея и както винаги спря , сякаш отдаваше почит.Избърса с ръкав снега от емблемата и трите буквички се подадоха изпод снежната маса.Вида и придаде още по щастлив вид на изражението му.Той отключи колата , настани се удобно , извади телефона си и набра някакъв номер , нетърпеливо чакайки отсрещната страна да вдигне.
-Ало , къде си мила ?
-След 10 минути слизам на Централна Гара, ще дойдеш ли ?
-Няма смисъл да питаш , там съм ?
-Добре , ще те чакам , нямам търпение да те видя!
-И аз мила , до след малко !
Лицето на Дани отново светна , най накрая щеше да я види , след цяла седмица , която бе като година за него, те щяха отново да бъдат заедно.Той завъртя ключа събуждайки 6 цилиндровия звяр , остави го да се пробуди напълно и тръгна с нетърпение към гарата.Караше внимателно , не искаше да рискува на този хлъзгав път, а и не искаше нищо да помрачи денят му.Толкова бе развълнуван , че не издържа на изкушението да ритне съединителя на един от острите завой в неговия Младост 3, а плавното занасяне на неговата любима , го изкачи на върха на щастието.В този момент , Дани се замисли и осъзна че има всичко за което някога беше мечтал, добри приятели , невероятна приятелка , грижовни родители и най вече неговата любима , която слагаше най- близо до сърцето си.Той продължи по пътя си , и 10 минути по късно , вече чакаше с нетърпение на часовника на гарата Тя да пристигне.Извади от джоба си смачкана кутия Parliament Aqua Blue , и с треперещи от студ пръсти извади последната му останала цигара.Сложи я в устата си и се отдаде на властта на никотиновия глад.
Минутка по късно , се чу плътния глас на диспечерката, съобщаваща за пристигащия бърз влак от Пловдив.Дани изтръпна , хвърли цигарата си в купчината киша , и се затича към перона.Виждаше влака пристигащ в далечината и сърцето му заби учестено.С всяка следваща секунда ставаше все по нетърпелив.Огромната машина наби спирачки и спря,вратите се отвориха , огромна тълпа хора започна да приижда от вагоните, бързайки да видят близките си.Дани се огледа , но познато лице не виждаше , той почна неспокойно да крачи напред назад и да се взира във всеки , надявайки се да я види, но без резултат.В този момент , някой го потупа по рамото , той се обърна и още преди да има време да реагира , нежни женски ръце го обгърнаха през кръста и алени устни се впиха в неговите.
-Толкова много ми липсваше - простена през сълзи Елена.
-И ти на мен миличка , нямаш си и най-малка представа как чаках този момент.
Последва дълбока прегръдка , след което и двамата се запътиха към колата.Вече нямаше какво да им попречи, нищо не бе способно да развали деня им.Дани запали колата и потегли в посока кв.Надежда.По малко от 5 минути му бяха нужни за да стигне до заветната цел , любимото на Ели кафене.Там отиваха всеки път , когато тя идваше във София , мястото имаше особена харизма и на нея много и харесваше , а и Дани му доставяше кеф , щом тя беше щастлива.В кафето нямаше почти никой , а двамата се настаниха на удобно ъглово сепаре , където можеха да се порадват един на друг на спокойствие.Дани си поръча дълго кафе със сметана , а Елена , горещ шоколад.Тя се излегна върху гърдите му и почнаха да си говорят :
-Как е баща ти ? Върви ли училището ? - попита я той
-Добре е , справяме се , и в училище всичко е наред , имаше малки проблеми ,но нищо сериозно , уверявам те! - спокойно му отговори тя.
-Какво имаш предвид ?
-Не, не абсолютно нищо,забрави!
По тона и той разбра , че има нещо нередно , но реши да не я притиска и продължиха разговора си.Стояха около 4 часа в кафето , и паузите в които си почиваха от непрестанното говорене , уплътняваха с прегръдки и целувки.Към 19:00 , Дани остави 10 лева на масата , двамата излязоха от кафето и се запътиха към колата.Беше се смрачило и валеше лек сняг.Снежинките падащи на фона на уличните лампи бяха нещо изключително красиво, двамата се спряха за секунда втренчени в невероятната гледка , погледнаха се един друг , след което се качиха в колата и поеха към Младост 3.
След известно време прекарано в задръствания , те стигнаха блока в който Дани живееше.Асансьора както обикновено не работеше , та трябваше да катерят цели 13 етажа.След кратка тренировка по стълбите , двамата вече бяха у тях , техните ги нямаше, най-накрая можеха да се отдадат един на друг , нещото което чакаха цяла седмица.Дани прокара пръсти през косата и , усети парфюма и и я целуна страстно.Двамата се отдадоха на взаимното желание и възбуда...

---------------------------------------------------

Тишината отново се беше възцарила навън, светлините от лампите хвърляха причудлива сянка върху тавана на стаята , единственото което се чуваше бяха тихите гласове на двамата влюбени:
-Нашите се прибират скоро! - отбеляза Дани
-Ясно , значи не е много хубаво да ни виждат така. - шеговито подхвърли Ели
-Да!Искам да ти покажа нещо , нещо прекрасно.
-Какво ?
-Облечи се , и ще ти покажа , нещо прекрасно и уникално като това което правихме допреди малко. - усмихна се той.
-Добре , щом е така - засмя се Елена и се захвана с обличането
След минутки двамата бяха облечени , Дани сложи малко от любимия си парфюм , обу маратонките си, грабна телефона , портфейла и ключовете , остави бележка гласяща " Ще закъснея " и двамата тръгнаха по стълбите.Нямаше и минута и вече бяха при колата , снега не беше успял да покрие все още топлия капак , и лошия поглед на неговата Е30 , го изпълни с кеф за пореден път .Двамата се качиха и тръгнаха в посока Околовръстното.
-Къде отиваме ? - попита Ели
-Ще видиш , имай търпение , заслужава си. - успокои я той.
Дани закова километража на 60 км/ч , не му се караше по бързо , искаше да се наслади на всеки миг с неговите две най-скъпи неща в живота.След известно време ,околовръстния път вече беше зад гърба им и пътя от широк и открит се промени в тесен , с много завой , с изключителна гледка и огромна вековна гора от едната страна.Елена затаи дъх и предпочете да запази въпросите си за после , изпитваше освен присъщата и увереност и доза неспокойствие , но се стараеше да не го показва .Липсата на други коли правеше обстановката леко тягостна.От друга страна Дани беше щастлив и уверен и от време на време хвърляше по някой поглед на приятелката си,сякаш очакваше тя да бъде в неведение и това неизвестие у нея го правеше още по сигурен в себе си.След известно време двамата стигнаха Бистрица , слязоха от колата , а Дани се загледа в невероятната гледка на нощна София , огромният град светеше с множеството си светлини , създавайки илюзия че си достигнал края на света и виждаш всичко отгоре.Елена не знаеше какво да каже , цялата феерия от цветове и светлини беше нещо което досега не беше виждала:
-Харесва ли ти ? - попита я той
-Много ! Не съм виждала по красиво нещо ! Наистина е уникално - прошепна му тя.
-Уникално е , но не те доведох тук за това , исках да видиш нещо друго , нещо което пълни сърцето ми всеки път когато го правя!
-Дани , за какво става на въпрос? - започна да става неспокойна Ели
-Качи се в колата , няма страшно , имай ми доверие.
Двамата се качиха в колата , той я помоли да си сложи колана , тя и без подсещане го слагаше , но Дани беше длъжен да я подсети , не искаше да рискува.Запали шестака , пусна радиото , което едвам долавяше станциите , намали го почти до края и тръгна надолу.Колата се движеше бързо , а Елена взе да става все по неспокойна, тя не спираше да гледа Дани , а неговото лице в този момент не издаваше никакви емоции.В този момент , тишината в купето се разцепи , от мощния рев на двигателя.Дани върна предавка и не беше трудно да накара колата да тръгне по неговия начин, както най обичаше.Последва остър завой , който той взе с изключителен финес , а след това и още един в другата посока.Ели не смееше да гъкне, мислеше че всяка нейна реакция би го разконцентрирала и би рискувала живота и на двамата , но вътрешно , шофирането му и доставяше огромно удоволствие.Дани продължи слизането си надолу , вече се чувстваше напълно уверен във възможностите си , обърна се към Ели и я попита:
-Харесва ли ти ?
-Прекрасно е , такава изящност , не мислех че шофирането може да бъде толкова изящно.
-Това правя почти всяка вечер , качвам се горе , поглеждам града , сещам се за теб и за всички красиви неща в моят живот.След това се спускам, това ме кара да забравя всички проблеми.
Ели си замълча , погледна го с онзи влюбен поглед , прокара пръсти през косата му и продължи да се наслаждава на изживяването.Дани не спираше , с всеки следващ завой скоростта нарастваше , а ъгълът с който той взимаше завоите бе изключително майсторски, дозирането на количеството газ нужно му за всеки завой , бе преценено до милиметри . Пъргавата Е30-ка , изпълняваше стриктно каквото Дани кажеше , сякаш знаеше че ако не се подчини , ще рискува живота на стопанина си и най-скъпото му.Неусетно планината се свърши , и заедно с нея и завоите , сега и двамата можеха да са спокойни и да отделят повече внимание един на друг.Дани закроти километража на 50 и продължи пътя им към София.Вече минаваше 2:00 .Усили радиото дотолкова, че да могат да се чуват,а от там се чуваше плътния глас на Тони Стораро пишещ шестици на студентките.Дани промълви нещо с несигурност ,но знаеше че трябва да го каже:
-"Знаеш ли , независимо че сме далеч един от друг и нямаме възможност да се виждаме често , аз се привързах към теб адски много. Ти си единственото момиче което ме приема такъв какъвто съм със всичките ми недостатъци.Искам да знаеш че много те обичам и искам винаги да сме заедно".
Ели замълча за миг , а след това отговори :
- " И аз изпитвам същото към теб Дани , времето ми прекарано с теб е безценно.Обичам те много".Тя се пресегна и го целуна по бузата , гледайки го със същия влюбен поглед.
Той се обърна към нея и се усмихна , искаше да я разцелува но на момента нямаше как,трябваше да се прибират.Пътя започна да става равен , доближаваха Дървеница.Дани продължи да кара бавно , адреналина от преди малко не му влияеше и той се стремеше да се владее и да спести неразумното шофиране поне докато беше с Ели.Продължиха напред и по средата на кръстовището , от мрака , изскочиха две светлини ,движещи се с огромна скорост към тях.Дани успя да фиксира 4 познати светодиода и това беше последното което успя да види.За части от секундата , всичко се промени , последва удар в багажника , колата се завъртя и спря в близкия стълб с огромна скорост.Другата кола беше размазана до неузнаваемост в стената на близкия супермаркет.Сякаш нищо не се беше случило , тишината отново се възцари над града ,и само отдалече се чуваха викове " Помощ , катастрофираха " . Но никой не се притичваше на помощ.Минаха 10-15-20 минути , незнам ,Дани отвори едното си око , опитвайки се да осъзнае случилото се.Около него всичко бе само куп смачкана ламарина но него това не го интересуваше.Обърна се на дясно , надявайки се да чуе познатия му мек и нежен глас на неговата голяма любов.Но тя вече не беше там.Бе поела целия удар и лежеше безжизнена ,а последния и поглед беше насочен към Дани , сякаш искаше да му каже " Ще бъдем заедно на едно по добро място".
Той заплака , вече нямаше за какво да живее , след като Ели я нямаше , излезе от колата с доста усилия и падна в снега на колене.Погледна към небето и извика " Защо точно на мен , с какво заслужих това наказание "? Погледна и към другата кола.Това което успя да различи от останките беше единствено надписа ///М3 забит напречно в снега.Дани не можеше да си обясни случилото се , искаше той да е на тяхното място ."Те заслужаваха да живеят , не аз "- не спираше да се укорява той.През сълзи се обади на полицията и съобщи за тежка катастрофа на бул.8 декември.Органите на реда пристигнаха 10 минути по късно , заварвайки безмълвния Дани на колене между двете коли.Пристигнаха родителите му , но това не му направи впечатление.Той бе изпаднал в транс ,вече нямаше за какво да живее , никой не го интересуваше.Полицаите го взеха с тях да даде показания, а след това го отведоха в Пирогов.Докато го вкарваха в болницата , Дани чу двама от докторите които си говореха :
-" Колко жалко , типично по Български , водача на разбитата кола е бил с 2.20 промила алкохол в кръвта, сега кой ще върне живота им? "
Очите му се напълниха със сълзи.Той знаеше че неговите приятели никога не биха направили подобно нещо и все пак лошото бе сторено.Дани се чувстваше виновен че е бил на неправилното място в неправилното време.Той затвори очи , сълзите му се стекоха по външността на клепача и паднаха на възглавницата на носилката.Секунди по късно заспа.
Събуди се след 2 дена , нямаше спомени за нищо , първото което видя до него бяха неговите родители.Попитаха го дали е добре , той кимна многозначително и потърси телефона си.Набра номера на любимата му и думите на оператора " This number is temporary unavailable " , за миг му припомниха онази кошмарна вечер, потвърждавайки че случващото се не е било сън.Дани така и не успя да види приятелите му , вярваше че може да види разкаяние в израженията им, може би ако можеше да им се даде втори шанс , те нямаше да постъпят по този начин.От съзнанието му не изплуваше лика на Ели, нейните сини очи и кестенява коса, знаейки че никога повече няма да я види, това го съсипваше.Очите му се насълзиха и той отново потъна в дълбок сън.
Изписаха го след 5 дена , Дани не желаеше да говори с никой ,не ядеше, страшната случка не го напускаше дори през нощта , сещаше се за нещата които бяха уникални за него.Сега ги нямаше.И всеки път когато чуеше " Here without you " от телефона си , очите му се пълнеха със сълзи...

[Koz Профил]

Банално малко....любимата марка,любимата кола,любимата жена,приятели и накрая най-лошото.Но въпреки това ми харесва.Браво за положения труд.

[ShibinG Профил]

разчувствах се , добре е написано колега

[Nikolay86 Профил]

Добро четиво..

[trance4life Профил]

Браво Много ми хареса
Но за жалост това много често се случва...

[blvnm Профил]

Браво,интересно разказче

[Радо69 Профил]

Евала само това мога да кажа..!!! Много добре написано..!!!

[M2PR Профил]

Историята е хубава и най-важното - грамотно написана! Поздравления! - на мен лично за 1ви път ми се случва, в този подфорум да видя нещо кадърно! написано

Очаквах хепи енд де... стига драма...

Иначе в историята видях едно нещо, което мнооооого ме трогна... може би, защото се получи сходна ситуация (с разменени роли)...

Минутка по късно , Дани вече бе на околовръстния път и намаляваше скоростта за да спре на мястото което най-много обичаше ,бензиностанция OMV.То беше специално за него , защото именно тук на това място , той се беше запознал с неговата приятелка.

[Runnaway]

Страхотно.

Четейки намерих само няколко минимални грешчици, които изобщо не промениха цялостното ми впечатление от написания разказ.

Евала. Четейки сякаш се пренасям в ситуацията. Твоите описателни качества са значително по-добри от моите.

Единствената ми забележка е, че историята свършва прекалено бързо.. Да, знам, че е трудно да създадеш драмата, защото сама по себе си е най-тежка за представяне и описване, но няколко редчета към нея биха променили завършека към по-добро.

Поздравления.

[Alexandriev Профил]

Благодаря на всички за коментарите , радвам се че ви е харесало!

А за прекалено сбития край , вярно че малко го претупах , но просто след цял ден писане малко ми поизчезна музата , извинявам се за което

[bbbmmmwww Профил]

ти като ти додие музата че нямаш спиране е

[//RaDo]

Браво, наистина е много добре написано

[coupe Профил]

Колега уникален разказ...

[SPEED_GABROVO Профил]

Успя да ме докосне.Много добре си се справил,имаш талант.

[Nikolay86 Профил]

Добре написано,колега!На мен лично ми хареса много