Един обикновен ден...

[SPEED_GABROVO Профил]

Ми те нема и как да я купиш, че още имаш по-големи от теб съученички, дет ги сънуваш мокри.

Няма бре ,в нашето даскало само кочове,да го е.а.

[zlatko_baretata Профил]

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

малко

комай ми се чини да не си истинския златко баретата

Засилваш ни нещо..

[zlatko_baretata Профил]

Понеже ме разконцентрирахте с оф-топик, следващия епизод се отлага за утре
Отивам да чета Е30 раздела, да ми дойде музата!

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

a ако се извиним

[zlatko_baretata Профил]

Непреклонен съм
При това в Е30 раздела, освен една течаща скоростна кутия, друго няма и нещо не ми идва вдъхновението, така че може и до другиден да чакате...

[SPEED_GABROVO Профил]

Излагаш се,на целия форум оправи Е30ските,само твоята остана на трупчета.

[zlatko_baretata Профил]

Нали знаеш. че обущаря ходи без обувки?

[BRAAT Профил]

Що не погледнеш, малко шарк сектора, може и от там някво "такова" вдъхновение отново да ти дойде

[zlatko_baretata Профил]

Що не погледнеш, малко шарк сектора, може и от там някво "такова" вдъхновение отново да ти дойде

Може.
Ако искаш да ти прегледам мненията, може още някакво вдъхновение да ми дойде и да се познаеш като лирическия герой

[BRAAT Профил]

Немаш грижи, давай

[zlatko_baretata Профил]

После да ме ми търсиш авторски права

[uricatoli]

Непреклонен съм
При това в Е30 раздела, освен една течаща скоростна кутия, друго няма и нещо не ми идва вдъхновението, така че може и до другиден да чакате...

Ся да не ме караш да пускам тъпи теми като "що трака м40ката" или "що нямам ограничител".. или пък може би "какъв мотор да сложа"

[zlatko_baretata Профил]

Пускай, може да ми дойде вдъхновението по-бързо!

[zlatko_baretata Профил]

Пантата се събуди на следващия ден на дивана в относително безпомощно състояние. По някакъв начин през нощта беше успял да се придвижи от плочките в коридора до дивана в хола, но нямаше спомен за това.
Изпитваше зверска жажда. Надигна се от дивана и тръгна към кухнята със стъпка, която някой друг, при други обстоятелства, би приел за ювелирно изпълнение на право хоро.
В кухнята отвори студения кран на батерията и дори без да изчака водата да се източи, жадно засмука директно от чешмата. След това седна на един стол и както обикновено, се опита да се прозее, но нямаше и следа от старата юнашка прозявка с изскимтяване в кулминационната й точка... вместо това се чу само изскимтяването. Пантата продължи да скимти в следващия един час, като изскимтяванията редуваха интензитета и силата на звука си в пряка зависимост от интензитета на самосъжалението, което идваше и си отиваше на вълни.
След около още час скимтене, Пантата почувства достатъчно сили в себе си, за да вземе решение, че е време за сутрешната хигиена.
Влезе в банята и бутна врата след себе си. Последва трясък... Пантата се обърна и тутакси разбра, че повече няма да може да се усамотява в банята, не че имаше от кого да се усамотява...
След около половин час Пантата излезе от банята като нов човек. Изтръска се в коридора като уличен помяр след пороен дъжд, навлече дънките, потника и джапанките и излезе от апартамента.
Долу пред входа се спря за момент пред Е30-ката, която си стоеше на трупчетата, почеса се отривисто по врата и се запъти към кварталното кафе... но след като направи пет крачки, застина на място, като мумия...
Обърна се бавно и се върна при Е30-ката. Клекна пред предна лява липсваща джанта... спирачния диск го нямаше, както и спирачния апарат... заобиколи от другата страна - същата работа. Спирачните наркучи бяха отрязани.
"Те и без това си бяха за смяна!", каза си Пантата и продължи към кварталното кафе.
Момичето зад бара го погледна с респект и попита "Уиски?"
- Дай едно 3в1 с повече вода! - изскимтя Пантата.
Седна на масата при местните корифеи в тунинга, облегна се максимално назад в стола, отпусна краката разкрачено пред себе си и загадъчно отпи миниатюрна гкътка от чашата (все пак трябваше да му стигне за целия ден това 3в1)... някои приемаха това за исискан стил и дори бяха започнали да му подражават.
Пантата премрежи очи и с отмерено движение остави чашата на масата. След това щракна с два пръста, с което вкамени всички на масата, които и без това вече впиваха жадни погледи в най-големия тунингист на БМВ-та в квартала...
- Идеи за спирачки? - Попита Пантата.
Последва невероятен взрив от възгласи, поздравления, наздравици, сълзи от умиление...
- Е, бате, най-накрая я запали ли, бе бате?
- Евала, бате, ти си най-големия!
- Как върви, бате, нищо не казваш?
- Е той щом вече мисли за спирачки, бате, ти как мислиш, че върви, бате?
- Бате, знаеш че си ми обещал кръгче!
- Бате, само да опраим спирачките, бате, че сега ще се утрепем некъде, бате!
Бате....
Часът вече беше към 13:15 и местните корифеи в тунинга станаха и се запътиха към близкото училище, за да не закъснеят за 1-вия учебен час за деня. Бяха доволни и щастливи от успехите на Пантата в тунинга и след училище щяха с трепет да съобщят новината във форума. Хич даже не им се учеше, можеха единствено да мислят само за голямата новина. Даже по-големите им съученички, които иначе привличаха вниманието им като магнит и предизвикваха мокри сънища у тях, в момента бяха буквално незабележими, на фона на голямата новина.
Пантата остана сам на масата, наслаждавайки се и поздравявайки сам себе си за успехите си в тунинга. Колкото и пестеливо да пиеше 3в1-то, то накрая свърши.
Пантата се запъти към блока си.
Минавайки покрай Е30-ката хвърли още едно око на предните липсващи спирачки. Почеса се отривисто по мършавия врат и продължи към входа. След около пет крачки застина като мумия... обърна се и се приближи към задните липсващи джанти... липсваха барабаните с цялата спирачна карантия... Мина от другата страна, положението беше същото.
"Хм, и без това щях да минавам на дискове отзад!" помисли си Пантата и влезе във входа.
Влезе в апартамента и за първи път се почувства уверен в себе си. Бяха пуснали тока, вода имаше...
Пусна компютъра и влезе във форума. Първите два раздела, които посети, бяха "Извън темата" и "Страхотни истории". Като видя колко непрочетени теми има, разбра колко дълго време могат да се окажат три дни без ток и без форума...
Пантата потри ръце, разкърши пръсти, протегна се във всички посоки и се захвана за работа... клавиатурата му изживяваше поредния кошмарен маратон и ако беше живо същество, със сигурност би поискала евтаназия.