Един обикновен ден...

[zlatko_baretata Профил]

Прибирам се уморен вечерта от дългото клечене по софийските кафета цял ден...
Но умората в мен не може да засенчи тръпката, която изпитвам още от този момент, мислейки за сутринта.
Отварям хладилника - празен е, затова си лягам. Не мога да заспя, като знам какво ме очаква. Луната пуска призрачни лъчи през прозореца, а сетивата ми са толкова изострени, че даже мога да различа комарите които навлизат в стаята на фона на лунната светлина...
Унасям се в дрямка... картини минават пред очите ми, на яростни мъже, яхнали бързи пистови мотори... сепвам се и се събуждам. Прогонвам два комара, които бръмчат около главата ми. Поглеждам часовника - твърде рано е, но ставам.
Явно наистина е твърде рано, защото се прозявам около половин час.
Влизам в банята... няма вода. Но това не може да засенчи тръпката, която се приближава все повече с изгрева.
Отивам в кухнята да си направя кафе... свършило е. Прозявам се още около половин час.
Първите лъчи на слънцето пробиват над хоризонта в пурпурно червено. Божествено! Взирам се в изгрева. Заболяват ме очите и се насълзяват. Но това не може да ме спре да се усмихвам, замисляйки се за това, което ще последва.
Влизам отново в спалнята, навличам някакви дънки и изрязан потник. Джапанките ме чакат пред входната врата. Поглеждам в огледалото в коридора и си казвам "Хм, има още какво да се пипне във фитнеса...", гълтам корема, пипам ключовете от закачалката и излизам във входа на 435 блок, Надежда 6.
Асансьора не работи, но какво от това, все пак са седем етажа надолу, ще ги взема на един дъх (най-много на три).
Изилизам запъхтян и облят в пот през входната врата на блока и пред очите ми се разкрива гледка на Е30 двоен стоп, обляно от лъчите на сутрешното слънце! Знам, че ключовете от него са или в дясната ми ръка, или в левия заден джоб на дънките (в зависимост от това с коя ръка съм заключил вратата на апартамента!).
Отивам до колата и й шепна "Как си, миличко?" Уещам безмълвния, нежен отговор "Трябва да сипеш бензин, да долееш масло, да смениш накладките, съединителя е почти фиря, не ми свети задния десен стоп, АГУ-то се ебава напоследък, ама не си и помисляй да палиш на бензин......", слушам в захлас и й казвам "Знам, миличко, едно по едно ще оправим всичко, но сега трябва да идем първо да изпием по едно кафе!"
Прокарвам ръката си по Brilliant Rott-а на задния ляв калник и усещам топлотата на ламарината като тази на млада женска плът, естествено със своите дефекти - тук одрано, там надигнато от ръжда, на трето място леко грапаво... все едно милвам любимата жена (която все още е в проект)...
Пъхам ключа в ключалката на шофьорската врата и започвам нежно да се опитвам да я отключа... своенравна е и не се дава лесно. Пробвам от другата страна - оказва се че там нито може да се заключи, нито да се отключи, естествено... своенравни са тия Е30-ки!
Влизам отдясно и плавно се прехвърлям на шофьорската седалка. Нещо изпуква и изкърцва, но аз знам, че това е просто поздрав от любимата към нейния ездач!
Слагам ключа и давам на контакт... не всички лампи светват на таблото, но това е нормално за 27-годишна красавица, все пак не е първа младост. Завъртям още малко и чувам как стартера задвижва четирите карбураторни братя, отначало бавно, после малко по-бързо, после по-бавно и накрая спира... Изчаквам около 1-2 минути и отново се наслаждавам на звука на стартера, който върти безупречно, въпреки стария акумулатор... излизам обратно през дясната врата, поглеждам любимата и си казвам "Все пак, колкото и да се противиш, ние с теб все някога ще идем на кафе!"
Усмихвам се и поемам пеша към кварталното кафе.
Виждам все същите лица, захапали цигари и пиещи кафета.
Много от тях ме познават. Взимам едно 3в1 с повечко вода и сядам при едни образи, с които си бъбрим на тема "тунинг".
- Какво става с проекта, бе бате? - пита ме единия.
- Всичко върви по план, пред палене сме, бате! - отговарям аз.
- Евала, бате! Това V8-мака си е страшна работа. М60 ли беше или М62?
- М62, бате!
- Това как ще тръгва, не е истина, бате!
- Тва къв звук ще вади, бате!
- Не ми се мисли, бате!
- Бате, ти си луд бе, бате!
- Заааеби, бате!
- Батенце, признал съм те че си маняк, бате, тва на какви пари ти стъпи?
- Не ми се говори, бате!
- Това като го подкараш, искам едно кръгче, ама честно, бате!
- Бате, няма проблем!
- Бате, това няма аналог, заклевам се!
- Ти луд ли си, бе брато, това е УНИКАТ, бе бате!
...........

Прибирам се уморен вечерта от дългото клечене по софийските кафета цял ден...
Но умората в мен не може да засенчи тръпката, която изпитвам още от този момент, мислейки за сутринта. Все някога ще запали, първо на газ, после на бензин... но всичко с врвмето си. Пускам компютъра, за да вляза във форума. Не тръгва. Няма ток. Затова си лягам. Лунните лъчи пробиват през дограмата и докато се унасям, чувам как два пистови мотора се гонят наблизо край мен...

[bigmurzi Профил]

скука, бате!

[zlatko_baretata Профил]

Виждам, че тази страхотна история ви е харесала, оставила ви е без дъх и без думи
Затова я продължавам... но вече с лирическия герой в трето лице.

Панталей (по прякор Пантата) се събуди на следващата сутрин и отново изгони комарите, които кръжаха около него рано сутринта и бяха основната причина да сънува пистови мотори.
Отвори хладилника - беше празен и протекъл. Ток нямаше, не беше плащан. Откъде пари, като всичко влизаше в Е30-ката? Беше й купил М-емблема, никелиран накрайник на ауспуха. карбоново ринговано табло и още няколко неща... но не съжаляваше, всичко си струваше парите.
Още преди изгрева той беше при Е30-ката. Отново се мушна през дясната седалка и се опита да запали инатливия М10Б16... този път го предаде акумулаторът, който отказа категорично да направи и един оборот след толкова много безуспешни опити за палене...
Пантата се измуши обратно през дясната врата и започна настървено да чеше мършавия си, но иначе жилав врат.
Какво искаше тая Е30-ка от него? Газ имаше около 5-6 литра, акумулатора беше втора употреба, но до последно палеше едно Трабантче...
Предишния собственик му беше казал, че има проблем само с ръчната...
Пантата се почеса още веднъж отривисто по врата и се запъти към кварталното кафе.
Бате...
Пантата се прибра вечерта, уморен от идеи защо не пали V8-ка и се отпусна на дивана...
По едно време се унесе от бръмчането на комарите около ушите му и започна да сънува пистови мотори...

[SPEED_GABROVO Профил]

Последно 16ска ли е или осмак,че баш ме омота? (M10B16 май не се монтира в Е30)

[А.Марчев Профил]

Отивам до колата и й шепна "Как си, миличко?" Уещам безмълвния, нежен отговор "Трябва да сипеш бензин, да долееш масло, да смениш накладките, съединителя е почти фиря, не ми свети задния десен стоп, АГУ-то се ебава напоследък, ама не си и помисляй да палиш на бензин......", слушам в захлас и й казвам "Знам, миличко, едно по едно ще оправим всичко, но сега трябва да идем първо да изпием по едно кафе!"

лудницааа

[Kroki]

Монтирва се.. продължавай!!!

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

[zlatko_baretata Профил]

Пантата се събуди със схванати кокали и стави, най-вероятно поради това, че беше заспал в неестествена поза на разстрелян наркоман предишната вечер на дивана. Устата му беше пресъхнала, явно поради запушения нос, което беше довело до спане със широко отворена уста. Навън слънцето напичаше яко и почти отвесно през прозореца. Пантата погледна часовника на стената и установи (доколкото можеше да се вярва на устройството), че е 13:15ч. Изминалите предишни няколко нощи на безсъние и трепетно очакване Е30-ката да запали го бяха изтощили до краен предел. Съществено участие в умората му имаше и безкрайното клечене в кварталното кафе, където обсъждаше своите тунинг идеи с изявени хора от бранша.

Пантата започна да се прозява. Процедурата отне около половин час, съпроводена с леки изкимтявания в кулминационния момент на прозявките. След това стана и отиде в кухнята. Там седна на един стол, погледна към празната кутия за кафе и се прозя отново, пак с кулминационни изкимтявания. Така още около половин час.

Влезе в банята и пробва дали има вече вода. Вода имаше, но ток нямаше. Пантата взе един бърз душ без сапун, защото в тъмната баня просто нямаше шанс да намери ланшния сапун, от който беше останало едно жалко подобие на 50 стотинки. Излезе гол в коридора и се изтръска, наподобявайки на уличните помяри след пороен дъжд. Ефект имаше.
Навлече обратно изрязания потник, дънките и джапанките и слезе при Е30-ката.

Застана под едно засенчено петно от едно дърво и впи напрегнат поглед в Е30-ката!
Погледът му се концентрираше и изцъкляше все повече и повече. Пантата медитираше. Беше чел по форумите, че ако се концентрираш достатъчно дълго и съсредоточено, можеш да предадеш от твоята биоенергия към друг субект и/или обект. Трябваше да вдъхне живот на тази Е30-ка! От концентрацията и напрежението, жилите на врата му се издуха, вените пулсираха набъбнали, а очите му се издуха почти извън орбитите си... Пантата продължаваше да поддържа концентрацията си върху Е30-ката и дори да я увеличава.

Но усилията му бяха провалени от една възрастна старица, която креташе с бастуна си полека и точно в този момент имаше лошия късмет да мине точно покрай него. Възрастната жена, вместо да си гледа пътя, за момент отклони погледа си към Пантата, който беше в апогея на медитацията си и така се уплаши, че извика с дрезгав глас: "Оли, Божке, Антихриста е дошел!" И замахна с бастуна срещу Пантата, но предвид възрастта си, не беше преценила разстоянието и пропусна целта си с около 10 см.

Но това подейства демотивиращо на Пантата, който тутакси изгуби ценната концентрация и излезе от медитацията. Мускулите му се отпуснаха, жилите на врата се прибраха, сърцето заработи с нормален ритъм... изпита умора. Но и в същото време, дали от концентрацията върху Е30-ката или от грубото й прекъсване от страна на старицата, усети и познато, силно напрежение в аналните си части (а беше пропуснал тази така важна процедура за деня). Пантата се обърна и на два скока взе стълбите до 1-вия етаж на аснсьора... беше блокирал някъде по етажите и не реагираше на отчаяните и повторни натискания на бутона. Напрежението растеше в геометрична прогресия...
Паната се хвърли с лъвски скокове по стълбите. Имаше само седем етажа нагоре. Напрежението се вдигаше с всеки изминал етаж. Ах, колко далеч все още беше заветната цел - тоалетната чиния в банята. На кота между 4-ти и 5-ти етаж напрежението беше такова, че Пантата вече неконтролируемо изпускаше къси, но категорични откоси от газове, които от опит знаеше, че предвещават бързото идване на Големия Взрив. Единственото успокоително в случая беше, че чрез реактивното си действие, тези къси откоси му помагат да се движи по-бързо срещу гравитацията.
Стигайки вече пред входната врата на апартамента, Пантата с трескави и треперещи ръце се опитваше да нацели ключалката. Напрежението растеше и му пречеше да мисли и действа спокойно! Късите откоси бяха свършили и Пантата знаеше какво ще последва след много малко време! Бореше се с времето и шибаната ключала!
Накрая входната врата се отвори с трясък! Прелитайки през коридора, Пантата в движение смъкваше дънките, докато правеше най-дългите скокове и крачки в живота си, на които би завидил и олимпийски състезател по троен скок!
Вратата на банята почти беше изкъртена, но оцеля на една панта и зависна накриво, но Пантата вече беше успял да се позиционира успешно само милисекунди преди да настъпи Големия Взрив! Облекчението беше страхотно, невероятно, неземно... беше по-хубаво от секс!
В сумрака на банята, Пантата, облян в пот и благодарствени сълзи, беше преживял едно от най-големите изпитания в живота си.

[pampo Профил]

ахахаха, нема такава история

[Николай К Профил]

Паната се хвърли с лъвски скокове по стълбите. Имаше само седем етажа нагоре. Напрежението се вдигаше с всеки изминал етаж. Ах, колко далеч все още беше заветната цел - тоалетната чиния в банята. На кота между 4-ти и 5-ти етаж напрежението беше такова, че Пантата вече неконтролируемо изпускаше къси, но категорични откоси от газове, които от опит знаеше, че предвещават бързото идване на Големия Взрив. Единственото успокоително в случая беше, че чрез реактивното си действие, тези къси откоси му помагат да се движи по-бързо срещу гравитацията.
Стигайки вече пред входната врата на апартамента, Пантата с трескави и треперещи ръце се опитваше да нацели ключалката. Напрежението растеше и му пречеше да мисли и действа спокойно! Късите откоси бяха свършили и Пантата знаеше какво ще последва след много малко време! Бореше се с времето и шибаната ключала!
Накрая входната врата се отвори с трясък! Прелитайки през коридора, Пантата в движение смъкваше дънките, докато правеше най-дългите скокове и крачки в живота си, на които би завидил и олимпийски състезател по троен скок!
Вратата на банята почти беше изкъртена, но оцеля на една панта и зависна накриво, но Пантата вече беше успял да се позиционира успешно само милисекунди преди да настъпи Големия Взрив! Облекчението беше страхотно, невероятно, неземно... беше по-хубаво от секс!
В сумрака на банята, Пантата, облян в пот и благодарствени сълзи, беше преживял едно от най-големите изпитания в живота си.[/quote]
Невероятно .........

[zlatko_baretata Профил]

Пантата излезна бавно от банята. Знаеше, че в живота му се беше случил някакъв прелом, усещаше го чак с космите на врата си, които бяха все още настръхнали от преживяното...
Излезе на терасата, за да вдъхне от чистия надежденски въздух... погледна надолу и с облекчение установи, че онзи дърт вампир със звучното име баба Спаска, клефаше вече на около 20-тина метра северно от Е30-ката, по тротоара пред блока.
Пантата протегна ръце и се хвана за перваза на балкона. Затвори очи. Стискаше перваза все по-силно и по-силно. Кокалчетата на юмруците му побеляха. Вече не обръщаше внимание на комарите, които кръжаха около него. Цялото му тяло беше напрегнато до неузнаваемост. Странни, непознати мисли минаваха през главата му...
Дали може да го направи? А защо не?
Последва един дълъг, дълбок и повече от откровен процес на освобождаване на остатъчните газове от гастроентерологичната система на Пантата. Всичко това беше в следствие на стреса отпреди малко, но Пантата не го осъзнаваше.
Докато се наслаждаваше на надежденския въздух, примесен с остатъчни миризми на въглеродни сложни съединения, генерирани от самоя него, Пантата чу, че мобилния му апарат звъни. Обади се човек, който беше видял обявата му във форума за джантите на Е30-ката. Човека искаше да дойде да ги види.
След около час, Панатата вече беше по-богат със 159 лв., по беден с четири джанти 15" ББС без капачки и много по-щастлив. Изтича до местния офис на Български пощи, където плати тока, по пътя обратно плати и интернета и вече успокоен закрачи към кварталното кафе.
- 3в1 с повече вода? - попита момичето зад бара.
- Дай ми едно уиски! - презрително отговори Пантата.
Момичето стреснато му наля желаното от него питие.
Пантата се запъти към масата, окупирана от кварталните корифеи в тунинга.
Бате.....
Към 11:30ч вечерта Пантата се прибираше клатушкайки се към входа на блока си. За момент нещо привлече вниманието му... Е30 двоен стоп... Досущ като неговата, но на трупчета, без джанти...
Пантата се почеса по мършавия, но иначе жилав врат, и си каза "Бахти и изрода е тоя, да остави колата на трупчета!"
Влезе клатушкайки се във входа, нацели асансьора, криво ляво нацели и входната врата на апартамента, залитна и падна в коридора. Опита се да се надигне, но бързо разбра, че е безсмислено. Забвението го обзе и той предаде тялото и душата си на Морфей.

[SPEED_GABROVO Профил]

Нещо работата отива към Надин май.

[zlatko_baretata Профил]

За теб или за Пантата?

[SPEED_GABROVO Профил]

За теб или за Пантата?

За Пантата,аз още не съм я купил,че да я пращам на почивка.

[zlatko_baretata Профил]

Ми те нема и как да я купиш, че още имаш по-големи от теб съученички, дет ги сънуваш мокри.