" Неочаквано запознанство " вече и четвърта част

[Kroki]

I-ва част

От малък беше запленен по BMW-тата. Всичко започна от четенето на форума, после по съборите, фестовете и естествено фразата " Всеки истински BMW-ентусиаст рано или късно си купува Е30 " важеше с пълна сила. Караше Е30 325 Coupe, ама такова, че целият форум му завиждаше. Дани беше интелигентно и добре възпитано 27-годишно момче с красиво лице и поглед, на който малко жени отказваха. Разрошената черна коса и добре оформеното тяло допълваха обстановката. Занимаваше се с недвижимо имущество и парите за него не бяха проблем. Живееше в хубав апартамент, в един от спокойните квартали на Столицата. Външният му вид не издаваше неговото материално състояние, така му харесваше а и така бе възпитан. Имаше стотици " приятели ", помагаше на всички, а те се сещаха за него, когато им трябваше някоя услуга. Това много го натъжаваше, но беше оставил нещата така. Живееше сам, единственият близък до него беше домашният любимец – котето Томи. Беше го видял пред блока, съжали го и го прибра при него. Сладура оцени този жест и не беше направил нито една поразия вече една година.
Дани обичаше да кара нощем, защото по малките часове нямаше движение и тогава се наслаждаваше максимално на автомобила си. Караше до Бистрица и после отиваше да погледа града отвисоко, така си почиваше заглеждайки се в блещукащите светлинки.
Излизаше така няколко пъти в седмицата, непостоянно. Една вечер както си даваше газ по малките часове, видя в огледалото за задно виждане два фара, които постепенно се приближаваха. Явно някой искаше да си поиграят на гоненица. Това го зарадва, защото отдавна караше сам и му се искаше да има някаква компания. Когато разстоянието между двете коли намаля, Дани забеляза че колата е от любимата му марка или по точно Е30. Двете коли се движеха по перфектната линия, никой не правеше глупави движения, личеше си че са добри шофьори. Дани реши да пусне колата зад себе си, сякаш му се прииска да си сменят ролите и той да стане котка. Речено сторено, леко отпускане на десният педал и колата го задмина. Явно отсрещният шофьор разбра каква е играта, в продължение на 10 минути, колите си сменяха постоянно местата. Ясно беше, че тази игра с разменяне на ролите се харесва и на двамата. Стигнаха до крайната точка и двете коли спряха една срещу друга. Дани изгаряше от желание да разбере кой беше отсреща, отвори вратата и в момента в който излезе и се изправи, другата Е30-ка с мръсна газ отпраши по пътя на обратно.

II-ра част

Дани остана изумен. Осъзна че пак остана сам, усмивката която беше на лицето му, постепенно изчезна. Поседя няколко минути гледайки небето, качи се в колата и тръгна за вкъщи. Прибра се, взе си един душ и легна да поспи, излишно е да казвам, че сън не го хвана, чудеше се кой беше това. Минути преди да излезе за работа, влезна във форума и пусна тема " Кой беше снощи, на Бистрица? ".
Този ден, Даката не беше същият, липсваше усмивката която винаги бе на лицето му. Искаше по-бързо да мине деня, за да се качи горе, надявайки се на втора среща, но времето минаваше бавно. През пет минути си гледаше часовника, чуваше дори тиктакането отбелязващо секундите. Не успя да свърши никаква работа и как, като ума му беше там горе, по завойте. Прибра се, хапна за малко и чакаше и чакаше. Провери форума, но никой не беше дал информацията, от която се нуждаеше. Слушаше музика, но нотите влизаха през едното и излизаха през другото ухо. Стана време, след 20 минути Е30-ката вече беше готова на стартовата отсечка. Часа беше към 03:30 сутринта. Всички спяха, а той чакаше, седеше на едно място, а шестака боботеше равномерно. Мина един час, нищо не се бе променило освен, че си премяташе бензиновата запалка на която беше изобразено логото на клуба, заедно с името му отдолу. Явно беше поръчка от форума. Изведнъж в далечината видя едни фарове. Пулса му се ускори, все едно влезна в боост. Дясната ръка вече беше включила първа, съединителя беше на милиметър да зацепи, а оборотите на двигателя рязко подскачаха. Колата го задмина и вместо да се изстреля зад нея, той остана на мястото си. Това беше такси, шибано таксии! Седя до 5 и си тръгна разочарован, докато в главата му се въртяха куп въпроси. В продължение на няколко дена, ситуацията се повтаряше и той изгуби надежда, че ще може да се запознае или дори да срещне Е30-ката.
Мина около седмица и Дани изпита желание отново да вкара Е30-ката в оборот. Както обикновено потегли към околовръсното, нямаше жива душа и реши да позагрее гумите с леки слаломи м/у лентите. Пое по отбивката за Бистрица, спря на неговото място, откъдето тръгваше всеки път и се приготви. Лекото чукване на педала на газта, беше като предупреждение. Колата все пак бе част от него и трябваше да знае какво ще следва. Включи първа и погледа му се застопори в часовника на колата, чакаше да стане 03:30. В момента в който на циферблата се изписа исканият час, Дани остана като поразен.

III-та част

От концентрацията в която бе, не беше чул как зад него беше спряла Е30-ката от онази нощ. Не знаеше какво да прави, страхуваше се. Ако излезеше, може би отново щеше да остане сам, в този момент чу как колата отзад изръмжа. Направи най-доброто което можеше - рязко пусна съединителя и шестака влезна в оборот. След секунда гумите зацепиха и вече беше време за втора. Колите седяха залепнали за асфалта, като че ли се движеха по релси, този път Дани искаше да седи най-отпред. Знаеше предела на колата си, която бе изградил сам и я караше малко зад него.. През цялото време не погледна нито един път назад, беше съсредоточен само и единствено напред. Е30-ката която беше отзад се опита на няколко пъти да го изпревари, но не можа. След няколко минути двете коли пристигнаха на финалната точка и върнаха газта. Дани спря и остави колата да почине. Погледа му дори не се премести, за да види с колко беше подобрил времето си. Очите му бяха вперени право в BMW-то седящо отсреща. Поседя така около минута и вече започна да мисли какво да направи този път, когато колата отсреща потегли. На момента той се натъжи, защото явно нямаше да разбере отговора на въпроса „ Кой беше това? „. Колата спря точно до него и на лицето му се появи лъч надежда, прозореца се отвори, вътре беше някой с каска и костюм, подаде се една ръка държаща омачкано листче. Дани свали бързо стъклото и пое листчето, преди да успее да каже и благодаря, Е30-ката потегли с мръсна газ. С треперещи ръце и ускорен ритъм на сърцето, той отвори листчето. Вътре беше написано „ Утре 20:00 OMV 202-ра, аз ще дойда при теб „ . Дани остана поразен. Седя така около 10-на минути и не знаеше как да реагира. От вътре му идваше да излезе и да крещи, но сметна за достатъчно просто да удари един-два прекъсвача. Тръгна към вкъщи, изкъпа се и легна. Затвори очи и заспа на момента, сякаш не бе спал от една седмица. Не знам какво сънуваше, но през цялата нощ, усмивката не слезна от лицето му.
Денят му мина като по вода, всичко му спореше и като че ли целият свят бе с него. Прибра се от работа, взе един бърз душ и полегна на креслото да си почине. Алармата чукна 19:30, облече дрехите, едни дънки, бяла тениска и коженото M яке. В 20:00 вече беше седнал на масичката отвън и пиеше студен чай. Докато чакаше, наблюдаваше хората които идват и заминават, мислеше кой по дяволите може да си прави бъзик с него и всякакви мисли от този род. Изведнъж някой сложи ръка на рамото му, обърна се и..

IV-та част

Това беше неговият приятел от детството – Гената. Не се бяха виждали от няколко години. Дани беше останал в България, а неговият човек тръгна да си търси късмета на запад. Беше тук заедно с жена си – Боби. Запозна ли се покрай някакви проекти в Германия, оказа се много слънчев и добронамерен човек. Поговориха малко общи приказки, докато не дойде интересната част от разговора:
- Дани, ти беше почитател на BMW нали?
- Да, дошъл съм дори с моето, но защо питаш?
- Екстра, ела да ти покажа с к’во съм дошъл.
И както гледаха паркинга, изчакаха една Х1-чка да спре и Генчо цъкна алармата и мигачите светнаха на едно E60 комби
- Къв е тоя кораб бе( с лека насмешка ) ?
- Я погледни от по-близоо..
Когато Дани се приближи и видя хрилете отстрани и четирите ауспуха отзад остана безмълвен, поне за няколко секунди. Това беше М5... Приятелят му се приближи към него и му каза „ След половин час да си тук” държейки ключовете. Даката се усмихна, хвана ги в ръка и се загледа в тях. В този момент се сети, че имаше цел с която беше дошъл и ги върна с уговорката друг път да направи тест драйва. Изпратиха се по живо по здраво и отиде да си купи нещо за пиене. Докато избираше напитката си, неочаквано непознат женски глас му продума
- Благодаря, че остана.
Дани се обърна и видя едно красиво момиче, седящо пред него. Неудомяващ какво се случва, той я гледаше с тъп поглед. Мацката видя какво стана, засмя се и за да го извади от неловкото положение каза
- То верно че почерка ми е малко мъжки ама Бележката? 20:00 часа на 202-ра? Е30-ките? Бистрица?
- Това ти ли си?
- Не очакваше жена, нали?
- Никак дори. Аз съм Дани, приятно ми е.
- А аз пък съм Гери. На мен също.. Айде купувай студеният чай и да ходим някъде.
Минаха през касата и Дани тръгна към Е30-ката, Гери обаче го спря с думите. Този път аз ще вода. Качиха се в Х1-чката и тръгнаха в неизвестна посока. Говориха доста по пътя и неусетно тя паркира колата до едно заведение – Корнера. Влезнаха вътре и седнаха на една маса, с няколко свещи. Той не пиеше алкохол и затова поръча един спрайт, а мацката едно двойно от моето( явно ходеше там често ) . Донесоха безалкохолното и една чаша с нещо кафеникаво.
- Какво е това странното ?
- Е как какво, BMW естествено отговори Гери и лека усмивка се появи на лицето и.
Подаде му менюто, където наистина фигурираше такъв коктейл BMW - Бейлис, Малибу, Уиски.
Откараха така няколко часа в приказки и опознаване. Коктейлите вървяха, а те се сближаваха още и още. Откриха много общи неща в характерите и като цяло. По едно време в главата на Дани се роди една идея, сметна че сега е подходящият момент и реши да действа. Стана да плати сметката, взе ключовете на Х1-цата и просто каза „ Сега е момента ти да ме следваш”. Гери беше леко под градус, но явно му имаше пълно доверие и се настани до него. Качиха се над камбаните в младост откъдето се виждаше по-голямата част на София и изгаси колата. Беше толкова красиво, беше се качвал винаги сам и за пръв път беше довел някой тук. В този момент се обърна към нея просто за да се полюбува на красотата и, но тя го целуна. След поредната целувка тя прескочи и седна в него..
Когато почна да се развиделява, те още седяха прегърнати заедно...

КРАЙ

Големи благодарности на колегата Zagy и колежката Apassionаta за помоща с някой места в София.

[Zagy Профил]

Айде пускай продължението

[dare__devil Профил]

Женска е30ка ще му оправи живота и настроението

[Kroki]

Има време за всичко, явно довечера ще попиша пак

[AVK Профил]

Интересно...очаквам продължението

[p0wEr Профил]

Начи в всяка 2-ра история се Даниелчовци в тях Нещо променете Гошо,Пешо,Генчо Иначе е хубава историята Браво, Кроки !

[alpina27 Профил]

Давай втора част

[CrAzY`BiTcH`87 Профил]

чакам с нетърпение 2-ра част

[climbernoob1 Профил]

Пускай продължението и дано в него да няма "скумрии, фантички и айфони"

[nbajani Профил]

На мен лично ми харесва С интерес чакам продължението.

[ElianPZ Профил]

сиг ще е някоя яка кака в е30ката

[Kroki]

Ей нямате си напредстава колко ми пълните душата. Айде сядам да я пиша!
Един час по-късно, вече е налице

[sashompower Профил]

Харабиийска е давай 2-рата част

[BMDrago]

Такива като тоя колко съм ги вадил от канавките

[climbernoob1 Профил]

Историята е супер, но направи така, че да ни държиш в напрежение, както в първата част!

Такива като тоя колко съм ги вадил от канавките