Е46 - реквием за една мечта

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1599
Регистриран на: 29.10.2005
Местоположение: фар-ийст ъв София
Пол: Мъж
Кара: KiA, Volvo, Ford
Мечтае да кара: Болид от F1
Детайли за колата: Picanto 2008, V70 2001, Puma 2021

Е46 - реквием за една мечта

Мнение от logout » 02 Фев 2021, 23:53

Здравейте, съфорумци, колеги, стари приятели!

Тези дни, минавайки покрай моята стара любов Е46 и виждайки го в състоянието, в което е в момента, направо започна да ми се къса сърцето - кръв капе от душата в ярко червения цвят на иначе толкова красивото шаси. От друга страна пък ме е яд и ми се ще да му тегля един ритник - горкото, не че е виновно, но няма на кого да си го изкарам… Виновните са знайни и незнайни “мърлячи”, като се започне от “инженерната мисъл” стояща зад това конкретно изпълнение, а именно дизеловото недоразумение от 136 коня с генетично заболяване.
И така, нека последната документирана история за това “болнаво” баварско отроче да започне…

В далечната вече 2014-та година, в един прекрасен летен ден влязох в един небезизвестен сайт за продажба на употребявани возила, избрах си любимата марка, след това мечтания и финансово достъпен по онова време модел (Е46), нацъках всички желани екстри и хоп - появиха се няколко бройки. Окото ми веднага беше грабнато от моята бройчица - ярко червено комби, което съблазняваше с изключително добра цена - цели 5300 лева. Единственият недостатък на пръв поглед - турбинирана печка… Не че нещо, ама друго си е бензинецът. Моето виждане е, че нафтата е за аграрна техника. Но като един истински фен веднага хлътнах до уши. Любовта е сляпа, казват, и е истина…
Ровнах се из форума да потърся информация за двигателя - предимно негативи. Някои се хвалеха с нисък разход на гориво, предполагам попрегорели душици, у които не е останала много тръпка от шофирането. Признавам си, трябваше още тогава да се вслушам в здравия разум, но в сърцето вече беше буря.
Денят е четвъртък, а аз в събота пътувам командировка за чужбина. Звъня на продавача - може ли да видя колата? - “може, ама имам потенциален клиент утре”. Викам - ида днес да я видя. Само да кажа, че аз съм в София, все още в офиса, а колата е в Габрово. Свършва работният ден, взимам си откпуск за петъка, паля старата E30-ка, взимам жената и един приятел (който е от Габрово и мога да му я оставя да я прибере в София - колата, не жената, хаха) и газ.
Срещаме се с продавача около 10 вечерта на една бензиностанция - какво да кажа, любов от пръв поглед - не в продавача де (муахаха). Е, вероятно втори, защото преди това бях гледал снимки, ама друго си е на живо. Аз колите така си ги избирам - гледам отвън - красота, сядам вътре - и там красота, значи купувам. Е, пробвах я де… газ, газ, газ, спирачка, в завоите фантазия - стегната спортна возия, автоматът превключва мазно, кикдаунът идеален, няма хлоп и троп, луфтове и прочие. 4-ма човека вътре, не се усещат.
Оставям си E30-ката на приятелчето и отиваме с жената на хотел. Трудно заспах. Сутринта при нотариус, давам кешовицата, взимам красавицата и газ към София. Удоволствието беше през целия път. На Ябланица нанагорното в острите завои - 130, егати кефа, честно! Пробвах я на магистралата (естествено!!!) 200, че и отгоре - доволно. Рекарото - мега удобно. Усмихнат съм, даже ухилен.
По обяд съм вече в София и директно карам към КАТ. Около 14:30 колата вече е регистрирана - да не повярваш, ама е истина. Нямах много време да й се радвам - пътуването ме чакаше - 5 седмици раздяла, а тъкмо се бяхме събрали… Голямо чакане падна, докато се върна. Прибрах се началото на август и радостта от шофирането започна, но не за дълго...
Беше вече есен - може би октомври. Прибирам се от работа, на светофара на Горубляне потеглям, турбото ме дръпва приятно (сега се сещам, че вече нямах много против нафтата, освен цената по онова време), пускам газта и нещо взе да тропа откъм мотора… Хммм, давам газ, тропането изчезва. Пускам газта - ужасен шум от дробилка на камъни. Прибирам се, гася мотора - неприятно рязко изтропване. Паля - работи, ама мели от време на време. Вдигам капака и гледам - шайбата на коляновия вал излиза напред и мелачката започва. Прибира се назад и моторът утихва.
Познахте - скъсан колянов вал.
И мъките започнаха… Ако не искате да четете драми, спрете дотук и нека приятният спомен за този автомобил си остане. В противен случай не нося каквато и да било отговорност за мислите и чувствата, които следващите редове до края може да провокират у някого.

И така, два варианта - мотор на старо или ремонт на текущия с вал втора употреба. Всички казаха - сменяй маторя, по-евтино ще е. Еми добре, послушах съветите взех мотор от една люлинска… абе уж автокъща, но си беше морга. Даже и документ за двигателя на взех - никакво намерение нямах да се разделям с колицата, та да го регистрирам тоя мотор в талона (пък и кой ги гледа, при положение че и каско за коли над 7 години не ползвам). 600 лева литнаха. Още 800+ за смяната на дефектиралия с “новия”, но поне го обслужих. Обаче майсторите викат - дай помпата в Bosh да я центроват?!? Аз от дизели не разбирам, съгласявам се. Занесе я един приятел в оторизиран сервиз - звъни ми по-късно - да говоря с един от техниците. Оня взе да ми разправя, че всички уплътнения по помпата били “чао”, скоро щяла да протече като лейка. Ремонт - 300+ лева. Викам айде, така и така е свалена, дай да я правим.
Минават няколко дена, майсторите не се обаждат, обаждам се аз - не могат да я накарат да пали без старт-газ. Още 2 дена настройки, викат ме да си я взема. Майсторът: “казаха ми, че с тоя мотор си слагам таралеж в гащите, ама аз не слушам.” Не ми взеха и стотинка отгоре за 2 дена извънреден труд - евала на пичовете.
Да де, ама проблемът пак се появи. Колата всеки път като пали на топло, се замисля. Особено ако е престояла повече от няколко минути. От 1 до 2 часа престой - въртене поне половин минута да запали, а отзад - ТЕЦ-ът в Перник пасти да яде… На студено пали от четвърт оборот - колкото по-студено, толкова по-добре, особено сутрин. Както и да е… викам, засега ще го преживея… Да де, ама тая кола все по-трудно пали и една вечер тръгвам от офиса - цък, язък… стартерът завърта някак на празни обороти, зъби не зацепват никъде. Нали е автоматик, дърпане йок. Викам репатрак и в един хвален уж сервиз на околомръсното.
Междувременно бях започнал да губя и охладителна течност - всеки ден все повече и повече. Та там в сервиза викат - стартерът е зле, диагностиката нищо не показа, ама и акумулаторът е за смяна. Та платих доста пари за диагностика, ремонт на стартер, за нов акумулатор. Но така и не ми обясниха откъде се губи антифризът - викат карай, то ще си покаже. Еми показа си - духнала глава на 3-ти цилиндър - пукнатина.
Та смяната на глава ми я правиха в “доверен” сервиз по препоръка на бащата - държал го бил мой стар съученик, много кадърни били там, особено моханикът - младо момче от Враца (нищо против врачани де...) Оставих им колата в разгара на зимата - викам им - не бързам, имам си стара вярна E30-ка, пък и сега е зима, веселбата започва :) Занесох им главата от стария мотор - оня вика, без рентген гаранция не давам, а и без това няма да я монтирам без преглед. Айде още 200 кинта за рентген.
След месец и нещо ми звънят - колата е готова, ама има проблем. Отивам на място, да видя за какво иде реч - лампата за зареждането свети. Какъв е проблемът? - ами изгорял транзистор на алтернатора. Понеже колата седяла много време на студа, акумулаторът е паднал, а тия идиоти вероятно й подали ток, ама не откъм двигателния отсек, където си има специализирано място, а директно отзад в багажника и ми изорили алтернатора. Викам им - пичове, дадох ви колата в изрядно състояние изключая разваления мотор. Стандартният отговор насреща “Аааа де да знам, то така си беше”. Откачих, ама стиснах зъби - отидох да се разправям любезно с шефа, файда почти никаква, освен че щели да ми издействат отстъпка за новия транзистор и да не включат труда по смяната - пак е нещо. Сметката накрая - два бона без няколко лева. Плащам, какво да правя…
Уж трябваше всичко да е точно, ама не - колата пуши дави се, едвам 140 вдига. Звъня на “майстора” - ами трябвало да “изчисти” и ще се оправи, да карам… Карам, но подобрение няма - даже и след няколко дена - а зад ауспуха не се живее - чрнилка, люти на очите… мани-мани. Пробелемът с паленето също не беше отстранен - преживявам го с много тормоз на стартера и акумулатора. Поне спря да пие антифриз. Викам - щя я оставя за известно време, че не се търпи, а и се поизхарчих. И пак с Е30-ката до наличието на кинти.
Намериха се пари, закарвам я в Дарукар - викам си, там разбират, ще я оправят. Звънят ми - центровката на разпределителните валове правена на око - с точка боя отбелязано горе-долу… а то си имало специализиран инстумент за тая работа. Егати врачанския прехвален майстор, егати гаранцията, егати ремонта. Че ми скъсал и кабела на “умната” дюза, а без нея не могат да оправят нищо, трябва нова. Е нова, колко да е нова - намирам втора употреба, щото нова = 800 кинта, при това не оригинална. Че оригинална - майка и баща в робство + 1 бъбрек и повинен труд 3 години. Занясям дюзата, викат ме на другия ден да си взимам колата - най-после, викам си, ще си карам колицата. Плащам колосалната сума от около 750 лева за диагностика и труд. Но пък ми дадоха безплатни брошури за тяхната автомивка. Взех си колата - абе не е същото като преди, но се ядва - пали.
Абе пали, ама пак почна да се замисля - но все още се преживява. Почти забравих за проблемите - наслаждавам се вече, макар и с горчилка от финансовото порязване. Няма и 2 месеца сигурно, на един завой - хряс, воланът блокира. Щях да се ударя в един. Хряс-прас, върна се обратно, обаче запецва зверски, не мога да я карам така.
Айде в поредния “доверен” и прехвален сервиз - там човекът вежлив, приятен, не някой надут селтак - видя ми се интелигентен. Оставих му колата, а и както казах, беше ми препоръчан от близък роднина, останал много доволен от него. Та какво се оказа: цялата предница била леш, а от двигателя тече яко масло (гарнитура на картера, някакъв семеринг и още отнякъде). Рейката не подлежи на рециклиране, трябва чисто нов гребен. Рабираме се да оправи всичко. До тук добре, само да уточним кой да направи реглажа после. Викам му - карай я ти, да знам че като я взема, всичко е 6. Междувременно ми звъни - стартерът бил на ръба - изключителна китайска сглобка, всеки момент щял да даде фира (т.е. в сервиза, дето в началото го ремонтираха, си оставили ръцете). Купувам втора употреба оригинален, работещ, давам му го да го смени и него. Също така му се оплаках за проблема с паленето, който пак беше започнал да се проявява, но все още търпимо.
Мина известно време - звъни ми да ходя да си взема колата. Първото нещо което забелязвам - липсва ми антената - нямам спомен обаче дали не съм му я оставил така - може и на друго място да са я гепили. Просто аз тая кола толкова рядко я карах, че чак тогава забелязах. Ама айде, няма да рева за едната антенка… Отварям шофьорската врата и какво да видя - коженият ми трилъчев мултиволан СЦЕПЕН. 2 сантиметра цепка централно в горната част - вероятно бастунът по време на реглажа не е бил добре стегнат, воланът се е завъртял и се е сцепил. Викам му: “Човек, какво е това?”. Отговорът пак стандартният: “То така си беше.” Какво да ви кажа… вече нямах нерви да се разправям, просто онемях, дума не обелих, платих пак торба пари - над 600 лева, и си тръгнах. Гледам, резервоарът почти празен, а му я закарах догоре, тъкмо бях заредил и то V-Power. Возил се е за моя сметка, нещастникът.
И това преглътнах, но на другия ден като отворих задната врата ми стана лошо - тоя кретен си е возил някакви омаслени неща, както и някакви строителни материали - седалката беше на нищо. Вдигнах телефона и се обадих на роднината, дето ми го беше препоръчал, и му казах всичко, както и че на оня не искам очите да му виждам, щото ако ги видя, ще ги избода. Той му предал… а онзи се засегнал. Да съм му закарал колата, щял да даде волана да ми го претапицират за негова сметка. Да бе, да, ей сега ти я карам… да ми гепи еърбега примерно, та да избие... А, да, пипал нещо и по компютъра - проблемът с паленето се беше завърнал с пълна сила. За да неутрализирам частично проблема, инвестирах в сравнително скъп акумулатор - близо 300 кинта, че да не го свалям да го дозареждам веднъж седмично.
Та така, вече дойде следващата зима, т.е. година и половина след покупката, а аз сумарно тая кола съм я карал 4 месеца (няма 3-4 хиляди километра да съм минал ) и цената й (по-скоро стойността, дето аз съм платил до момента) се удвои, че и отгоре, а даже гуми не съм сменял още - и те 8 стотака (средно хубави гуми 17-ки).
И един не-прекрасен ден турбото умря. Ей така, за разнообразие… Отново подкарах добрата стара Е30-ка, чакайки по-топло време, за да се ремонтира - баста на всички сервизи, пазарих се със съседа - майсторче, но мързеливичко, да я оправи. Човекът много разбира, но не иска да се занимава странично - заплатата в гаража на СГТ го урежда. Примолих му се много и се съгласи, ама да се стопли времето, т.е. напролет.
Дойде пролетта. Свалихме турбината - оказа се пълен леш - само черупката става - останалото на кайма. Лопатите изпотрошени брутално. Нямам идея какво е предизвикало тая разруха. Купих чисто нов пълен ремонтен комплект - китайче. С отстъпката на негов познат под 500 лева. Сложихме я обратно - като изключим трудното палене (със старт-газ палеше от раз), мощнотстта се завърна. Само дето антифриз в системата нямаше ГРАМ - от стоенето явно нещо се е разсъхнало ли какво ли, всичко изтекло отнякъде.
И в този момент просто се предадох. Загубих всякакво желание да наливам повече пари - бездънна яма. Откакто тръгна по сервизи - все по-зле и по-зле. На практика почти няма нещо така основно, дето да не съм сменил - изключвам диференциал и скоростна кутия, както и електроника. Те работеха добре до последно. Просто я зарязах пред нас и взех да си карам пак E30-ката. За съжаление и тя се предаде, но това е съвсем друга история… изключително приятни спомени с нея - RIP, колице моя първото ми баварче, с такава любов си го гледах и си го правех… и го дрифтих и го гнявих и го блъсках и 3 скоростни кутии му смених и 2 врати и… айде да не се отплесвам… може би някой ден в някоя друга история ще напиша мемоари и за него…

Епилог
Един ден ми трябваха пари и със сина ми направихме сделка - беше ми дал 1300 лева, но се разбрахме да не му ги връщам, а той да разглоби колата и да я разпродаде на части - по моя оценка трябваше поне да ги удвои - все пак почти всичко по тая кола вече беше отремонтирано, прекрасен рекаро салон с подгрев, здрав автоматик, климатроник, не е удряна, чисто нова турбина, музика (CD), здрави регулируеми фарове и прочие… Вкарахме я в гаража и след каято почти я разглоби и остана на ламарина - гледам, ламарината е като чисто нова - все едно сега излиза от магазина - няма грам петънце или следа от ръждица - даже сега като пиша, пак сърцето ми се свива… Ако тъпият мотор не беше се сдухал, сигурно до ден днешен щях да си я карам и да не помислям за друга. Уви, не й било писано - както на нея, така и на мене.
Ама и синчето хаймана - 2 години вече така стои и е продал само двете задни пружини и обтегача на една от вратите. Но на мен гаражът ми трябва и се налага да я изкарам от там. Достатъчно го чаках. И по този повод реших да напиша историята й, тъй като това са последните й дни - чака я “Надин”. Сугурно ще пусна една мъжка сълза, когато я натоварят.
It's not who You are, it's who You know...

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от BMW_POWER » 03 Фев 2021, 0:13

Колега, това не е ли за раздел "Страхотни истории"?

ентусиаст
Аватар
Мнения: 891
Регистриран на: 7.12.2007
Местоположение: Стара Загора
Пол: Мъж
Кара: BMW 320 Touring

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от SpeedyMan » 03 Фев 2021, 0:19

Само не разбрах: колата ли беше кофти или майсторите?

Според мен второто. Колкото до двигателя- много хора са доволни от този двигател. Помпата прави малко проблеми, но за пръв път чувам някой да скъса колянов вал на сток мотор, или е бил бутан?

Изпратено от моят Redmi Note 8 Pro с помощта на Tapatalk
Изображение Изображение
Изображение BMW 320d Touring Изображение MB A170 CDI

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1331
Регистриран на: 2.11.2016
Пол: Мъж
Кара: e46 330xd

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от Kurtov » 03 Фев 2021, 0:24

Четох с голямо удоволствие, та се и посмях :) .
Благодаря! :bowdown:

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1599
Регистриран на: 29.10.2005
Местоположение: фар-ийст ъв София
Пол: Мъж
Кара: KiA, Volvo, Ford
Мечтае да кара: Болид от F1
Детайли за колата: Picanto 2008, V70 2001, Puma 2021

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от logout » 03 Фев 2021, 0:31

BMW_POWER написа:Колега, това не е ли за раздел "Страхотни истории"?


Мислех там да я пусна, но ми се струва, че там е по-скоро за положителни емоции и весели и забавни истории.

SpeedyMan написа:Само не разбрах: колата ли беше кофти или майсторите?

Според мен второто. Колкото до двигателя- много хора са доволни от този двигател. Помпата прави малко проблеми, но за пръв път чувам някой да скъса колянов вал на сток мотор, или е бил бутан?

Изпратено от моят Redmi Note 8 Pro с помощта на Tapatalk


Не знам дали е бил пипан. По-скоро не. На цилиндрите още стояха заводските текстури. Но с обяви за валове за този мотор по онова време беше пълно, явно е имало защо.
It's not who You are, it's who You know...

ентусиаст
Аватар
Мнения: 891
Регистриран на: 7.12.2007
Местоположение: Стара Загора
Пол: Мъж
Кара: BMW 320 Touring

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от SpeedyMan » 03 Фев 2021, 0:32

Ако тази история е истинска, не е смешна, но по-скоро не е :)

Изпратено от моят Redmi Note 8 Pro с помощта на Tapatalk
Изображение Изображение
Изображение BMW 320d Touring Изображение MB A170 CDI

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 109
Регистриран на: 28.06.2008
Местоположение: София

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от inspite » 03 Фев 2021, 0:42

Понякога нещата с колите стават наистина сантиментални. Яка история. Пусни снимки да в видим.

Изпратено от моят Redmi 8 с помощта на Tapatalk

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1599
Регистриран на: 29.10.2005
Местоположение: фар-ийст ъв София
Пол: Мъж
Кара: KiA, Volvo, Ford
Мечтае да кара: Болид от F1
Детайли за колата: Picanto 2008, V70 2001, Puma 2021

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от logout » 03 Фев 2021, 0:43

SpeedyMan написа:Ако тази история е истинска, не е смешна, но по-скоро не е :)

Изпратено от моят Redmi Note 8 Pro с помощта на Tapatalk


Историята е 100% истинска. Мога да те срещна с повечето лица, описани в нея, както и с фактурите за някои от ремонтите :bang:
It's not who You are, it's who You know...

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1331
Регистриран на: 2.11.2016
Пол: Мъж
Кара: e46 330xd

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от Kurtov » 03 Фев 2021, 0:48

Не исках да изглежда все едно му се радвам на нещастието на колегата, просто на моменти така е описал нещата, че лично на мен ми стана забавно.
Явно някои хора имат право като казват, че колите са до късмет.
Аз имам приятел с е46-ца с такъв мотор и казва, че е много доволен.

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1599
Регистриран на: 29.10.2005
Местоположение: фар-ийст ъв София
Пол: Мъж
Кара: KiA, Volvo, Ford
Мечтае да кара: Болид от F1
Детайли за колата: Picanto 2008, V70 2001, Puma 2021

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от logout » 03 Фев 2021, 1:21

Kurtov написа:Не исках да изглежда все едно му се радвам на нещастието на колегата, просто на моменти така е описал нещата, че лично на мен ми стана забавно.


Радвам се, че историята все пак носи и положителни емоции. Умишлено я написах в стил черен хумор. Все пак сме мъже, драмата не ни е привична. :mhihi: Пък и това значи, че тази кола по един нетипичен начин продължава да забавлява феновете :D
It's not who You are, it's who You know...

Кръстникът
Аватар
Мнения: 547
Регистриран на: 7.03.2014
Местоположение: Вкъщи
Пол: Мъж
Кара: с турбо
Мечтае да кара: V10
Детайли за колата: стокови

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от c04 » 03 Фев 2021, 1:26

хубава история :bchug: Съжалявам за неволите.

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 244
Регистриран на: 29.05.2011
Местоположение: Плевен/София
Пол: Мъж
Кара: 412 Turbo/323ti
Мечтае да кара: Mig-29
Детайли за колата: Old school!

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от r19 » 03 Фев 2021, 2:18

Жалко за колата, но историята описва напълно качеството на работа на повечето от сервизите.... за жалост :censored: :mhihi:
Не трябваше да пропускаш модела Е36(в кръга на шегата разбира се) :mhihi:
Там поне каквото и да се счупи не са такива сумите :mhihi:
:OT: Колега пуснете я по групите и в олх/базар и ще се разпродаде колата :yes:
Изображение

големия брат на Монтоя
Аватар
Мнения: 1745
Регистриран на: 20.05.2002
Пол: Мъж

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от BMW_POWER » 03 Фев 2021, 2:21

logout написа:
BMW_POWER написа:Колега, това не е ли за раздел "Страхотни истории"?


Мислех там да я пусна, но ми се струва, че там е по-скоро за положителни емоции и весели и забавни истории.


Светата Администрация ще прецени, но според мен тази тема не трябва да потъва тук. Тя е и смешна, и тъжна, и поучителна. Единствено ati може да прави конкуренция на това описание. Само дето при него всяка кола имаше своя история и при това, не по-къса от твоята....

Връщаш ме двуцифрено число години назад :OT:

master of the force
Аватар
Мнения: 5578
Регистриран на: 11.08.2003
Местоположение: planet torque

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от alx » 03 Фев 2021, 5:52

Аз съм със страшни нерви като стане въпрос за возила ама... като го прочетох се изнервих страшно. Мога дс си представя на тебе какво ти е било. Тази кошница в момента в който беше скъсала коляновия вал щях да я продам така както си е. Колянов вал може да къса само двигател 1000 коня... дето съм го правил аз. На други не е позволено- еле пък анемичен дизел. Смъртен грях който се наказва със моментално изритване от стадото.
алекс
трабант 601с
разни други возила


Аватар
Мнения: 2738
Регистриран на: 13.06.2004
Пол: Мъж
Кара: много бавно бенве
Мечтае да кара: Порше
Детайли за колата: топ, топ, топ! unikat full!

Re: Е46 - реквием за една мечта

Мнение от Bogat-Beden » 03 Фев 2021, 8:29

alx написа:Аз съм със страшни нерви като стане въпрос за возила ама... като го прочетох се изнервих страшно. Мога дс си представя на тебе какво ти е било. Тази кошница в момента в който беше скъсала коляновия вал щях да я продам така както си е. Колянов вал може да къса само двигател 1000 коня... дето съм го правил аз. На други не е позволено- еле пък анемичен дизел. Смъртен грях който се наказва със моментално изритване от стадото.

На Субару дизелите е заводска екстра :mhihi:
"Може да решава тоя, който има e60 бе! Щом немаш e60, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш!"

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook