просто тема

[ati Профил ICQ]

Асене - забий едно гвоздейче на спейса си - да не се навре отново с носа ти, Алх - сложи си найлона на възглавницата
Петък вечер е. Цяла седмица очаквам този ден. Скачам в 316-ската, защото вече предвкусвам удоволствието, наречено края на седмицата - 48 часа за мен и моите любими машини. Докато се усетя и съм в Люлин пред гаража, където държа двете си съкровища - е21 с атмосферен М30/Б35 и такава със същия двигател, но с леко принудително дишане Не можах да намеря такъв от е23, та се наложи да турбинирам такъв, но техническите детайли не са толкова важни. Чудех се коя от двете да изведа - червената или турбинираната маслено зелена. Спрях се на втория вариант. Червената работи малко нестабилно когато загрее, пък и няма наблизо завой, където да я карам (макар с този двигател на това купе да е битка за взимането на всеки завой). Още с отварянето на гаража в тъмното видях как светлината се разлива по хромираните брони и се отразява във фаровете на двете зверчета. Качих се в турбото и дадох на контакт. Съзерцавайки контролните лампи тихичко се помолих всичко да мине добре и тази вечер. Завъртането предизвика глухо боботене от двата ауспуха, свършващи пред задните гуми под прага. Леко форсирайки я (имам спортен съединител, който направо кове - ако не подавам повече газ при потегляне бързо ставам за смях, докато припалвам задавения мотор) я изкарах навън, затворих вратите на гаража и се метнах отново в нейните обятия, този път за по-дълго. Закопчах предпазния колан, зачудих се дали да пусна МП3 - плеъра, но се отказах - каква по-добра музика от шестима в редица. Потеглих. Не след дълго се озовах до един червен Голф 2 до Билла. Момчето беше само и леко се подаде напред, хванал с едната ръка волана. Погледнах температурата - дълбоко синьо. Ще живееш, казах си на ум. При зелен светофар голфа се изтреля, а аз потеглих нормално след него, богохулствайки по адрес на съдбата, която такива ми ги поднася винаги, когато съм студен. Втори светофар ни хваща на червено. Момчето ми се хили изад прозореца и добре, че не беше с момиче, че сигурно щеше да се пръсне. Отвърнах на погледа му и отново си погледнах температурата - средата на синьото. Не посмях да го погледна отново. Зелено, същата сценка - голфа със свирещи гуми и бързоотдалечаваща се задница пред мен, аз нормално и бързо привключвайки след него. На светофара преди тунела стрелката на температурата ми беше в края на синьото поле. Ок, нека да пробваме отново. Този път аз се подадох и леко форсирах двигателя - все пак беше още студен, а и не исках да издавам турбината под капака. Зелено - голфа мина с пълно ускорение през релсите, аз препъплих през тях (окачването ми е безкомпромисно и бързо се сетих как ще ми останат пломбите, ако направя същото). Стъпил отново на асфалта пуснах съединителя и колата подскочи напред. Оборотите се катереха бързо - 3000 на първа, бързо превключване и отново. Почудих се дали си струва да я изрежа хубаво, макар и студена, защото голфа продължаваше да се отдалечава от мен, но при 3500 се възпрях и реших този път да го оставя. Тръгнах да превключвам по навик леко на трета, но изведнъж мощността дойде в повече на принудително сложените 16 цолови колела с нископрофилни гуми (още една причина, поради която рядко карам колата) и задництаа тръгна стремително посока бордюра, а аз тъпака държа волана само с една ръка. Оборотите не бяха високи и успях да хвана колата при второто контриране. Мамка му. Трябва да съм с ясното съзнание, че това не е съединителя на 316-ската, нито пък нейната сила, ако искам да се завърна на по-малко от две парчета тази вечер. Хванал волана с двете ръце като начинаещ стигнах до следващия светофар. От голфа и помен няма. А колата вече по-средата между нормалната работна температура и синята зона. В такива случай си позволявам да я карм до 4000 оборота на коляновия вал - все пак маслото още не е достигнало опитмалната си температура на работа, а при такъв двигател тя е жизненонеобходима. Три ленти, почти празен булевард - кеф. Троп троп през релсите и газ - колата върви на една страна. Тъкмо започва да се чува съскането на преминаване в режим на принудително пълнене, когато удрям втора - колата с един скок премества задницата си в другата посока и продължава да върви настрани. Същото се повтаря на трета, а на четвърта ме дострашава и пускам газ-та при смяната. В този момент забелязвам как хората пред Кино Арена са застанали и са ме зяпнали. На зелено се изнизах тихомълком - не е добре да привличам излишно внимание, но пък се усмихнах на себе си - така трябва да гледат, макар и модифицирана, е21-цата. Придвижването ми към центъра мина безинтересно, само на два пъти се рязъх за да задмина досадно бавно движещи се коли. Дори и със съвсема бавна смяна на скоростите и възможно най-бавно пускане на съединителя задните гуми превъртаха и носеха задницата насам натам след 3000 оборота. Знаех си аз, че така търсения от мен шпер за е21 не му е мястота на тази кола и ще се грижи редовно да проверява функцията на потните ми жлези. Дори с атмосферния 3.5 имам проблеми при смяна на високи обороти с бързобягаща задница и трябваше да се очаква, ама пуста глава мисли и за изпълнения тип слънце, за което при таква мощност шпера не е задължителен, но все пак се рисува по-красивно с него. Но след няколко занасяния посока вратите на други хора ми идваше да го сваля на улицата. Както и да е, продължвам напред, още по-предпазливо (идва момента, в който първоначалната еуфория отстъпва място на разума). Леко се придвижвам през жълтите павета (пак се сещам за зъболекаря си, сигурно изглеждам ужасно смешно отстрани - подскачайки на седалката си). Най-накрая орлов мост. Последна преграда преди магистралата. Стартирам леко от най-лява лента. Съвсем ясно виждам преимуществата на големия двигател - до към 80 с мнооого рано превключване ускорявам заедно с останалите, но след 80 като че ли всички едновременно натискат спирачките, а аз тепърва започвам да набирам. Което не остава незабелязано и всеки се дърпа да ми прави път. Бързо стигам края на града, минавам тихомълком на трета покрай Църна Маца и.....
Черна магистрала, осветена от фаровете ми, в колата е приятно топличко, пускам си Били Айдъл и Спийд. Газ до дупка и.... първата ми по-сериозна грешка - колата без да си направи труда да мине през всичките необходими движения се завърта на 180 градуса спрямо движението си и започва да върви със задницата напред, обгърната от гъст бял дим. Не успях да шибна никой слава богу, дори имах време да направя два кръга, преди да я изправя и отново да си пусна отначало песента. Айде пак - първа - внимателно и плавно подаване на газ-та - гръбнака ми още малко ще излезе през седалката, цд-то в плеъра се бори да остане там, колата се устремява към хоризонта. Турбината свири, двигателя реве и аз поря нощта. Идва ред за втора - сменям предавката и преди да съм пуснал съединителя хващам волана с двете ръце. Подготовката за дрифт се оказва полезна - колата поднася, но аз успявам да я овладея преди да се наложи да пусна газ-та. Миг концентрация и турбото отново вкарва колкото може повече горивна смес в двигателя. Трета, четвърта, пета - имам чуството, че на всяка предавка ускорява еднакво добре - все така ми е трудно да се приведа напред. Поглеждам километража - минавам 220, а устрема е все така голям. Но все пак има и други коли, аз съм без АБС и в такива моменти въобще не съм убеден, че и 323-ковата спирачна система и добрите амортисьори и гуми ще ме спасят. Този път се сещам на време и леко отпускам газ-та. Колата все едно е опъвала ластик, който сега я връща - 200, 180, 160 ми се струват като спрял, а Били дори не е стигнал първия си припев. И после някой да ми каже, че да пътуваш с 160 в Е21 било некомфортно - с правилното окачване и не по-големи от необходимото гуми в размер 225/45 - 16 всичко си е направо супер - колата следва погледа ми и реагира на всяка корекция с волана. Е, малко е податлива да седи в следите, оставени от камиони в асфалта, но не е чак да се боря с нея да не го прави. Следват песни на Айрън Мейдън и аз се унасям леко в моя собствен свят. Бивам брутално изтръгнат от него две песни по-късно от мощно ксеноново присветване (че кога започнаха да им монтират и дълги светлини с тоя газ). Чинно се дърпам надясно, смъквайки една предавка (две ме достраша) за да видя кой толкова бърза. Ново А8. Чудесно. Не знам колко е мощно, но не се оказа толкова лесно да го догоня, колкото предполагах. Но и той остана изненадан, когато с 220 все още бях на задницата му, което го накара да се премести в дясно. Но аз исках да играем на играта - кой е по по - най и го последвах в дясната лента. Продължихме да ускоряваме до към 250, когато той рязко закова на тази скорост - явно електронно ограничение. А аз имах още повече от 1000 оборота свободни, но и сегашните 250 ми се струваха прекалено бързи. Пейзажа се слива, прекъснатите ленти ставта плътни и се молиш някой да не кара с 90 пред теб. Явно и на този с Аудито не му беше комфортно, защото постепенно намали до към 220 и ми чукан десен мигач. Е, няма да разваляме играта - аз минах отпред (междувременно бяхме намалили до към 180 заради коли отпред) и започнах бясно да светкам на една Ланча, изпреварваща с 140 някаква кола. Човека се дръпна веднага и сега започнахме втората част от играта - мерене на ускорение. Така и не можах да разбера какво беше това Ауди, но до към 4000 - 4500 ускуряваше заедно с мен и чак тогава турбината ми даваше леко предимство до към 5500, когато просто правех скок напред до 6500, където разумно бяхма прграмирали ограничителя. Но кратките ми тласъци не бяха достатъчни да се откъсна сериозно от него - изоставаше, но не можех да го загубя в огледалото, пък и при 220 пусках газ-та и той ме настигаше. Играта беше много забавна, защото човека се оказа колегиален - не ме притискаше отзад, но веднага след като ни правеха място от 120 ускоряваше колкото може и ако нямаше трафик седеше с 220 зад мен. По едно време дори ми присветан и аз се дръпнах в дясно. Той се изравни с мен, погледна ме усмихнато и настъпа колата си. Не можа да мръдне с повече от калник, докато реагирам и аз. В първия момент вървяхме заедно и малко след това започнах пак леко да се отдалечавам, но не чак толкова колкото на малките скорости. 250 бяха бързо достигнати и отново неговия ограничител сложи край на играта, но си личеше, че и двете коли могат спокйно още. В такива моменти съм благодарен на всичките ми приятели, които ме съветваха да си оправя окачването и да си взема нови гуми Мишелин. Видях табелка "Пазарджик" - погледнах бензиномера - беше ми останал половин от пълен при тръгване резервоар - поне на тема разход Аудито със сигурност ме биеше. Пуснах десен мигач, минах в съседната лента, примигнах два пъти с аварийните, за което получих поздрав - светване, бипкане и се отклоних от магистралата.
Връщането не беше забележително - каране с 160 и само веднъж един голф 3 тръгна да ускорява колкото му душа държи, докато аз спокойно си държах крака отпуснат на газ-та и на 225 се предаде. Оставих го да си върви напред, понеже правеше много рисковани маневри и реших, че не си струва годините труд по колата да си отидат за части от секундата.
Навлязох в София с позната усмивка. Въпреки че не бях представител на типичното БМВ с много въртящ момент във всички обороти, се чуствах, че съм защитил честта на марката. А и се понаучих да я държа в пътя, макар да имаше още много да хляб да ям. Може би това ме правеше още по-щастлив - иамх накъде да вървя в усъвършенстването на шофьорските си умения. Прибрах без ексцесии колата в гаража, като затваряйки двукрилата му врата или светлина падна по особен начин по десния фар на късите светлини или колата ми намигна леко. Останах още малко да я съзерцвам в тъмното, хванал вратата на гаража и слушайки как всяка част от нея тихо препуква, докато изстива.
Качих се в 316-ската и потеглих.
В този момент се събудих, а устата ми е пълна с перушина - явно съм я дъвкал насън....
Ати

[Тоо Cool Профил Уеб-сайтYIM]

Е Ати и тоя пьт направо ме шашна!!!ЕВАЛА!Вьпреки,че нямам и понятие какво е тва е21(прати някоя снимка ако може),сьм сигурен,че е бая яка машина!Разказите ти са страхотни-направо достойни за публикуване в сборник или нещо такова

[smg Профил Уеб-сайт]

Ати

[stjoker Профил ICQ]

Вьпреки,че нямам и понятие какво е тва е21(прати някоя снимка ако може)

[stjoker Профил ICQ]

e21 е прототип на Мерцедес(с голяма буква) разработен в началото на 90-те с двигател на Ф1 с мощност 2000кс и въртящ момент 2200 нМ

[Miler Профил ICQ]

нечовек си ти ати пак няма да спя тая вечер

[Penchev Профил Уеб-сайт]

Ех и аз се вкарах в някъв филм докаот четях туй нещо

Дилян Пенчев

[krika Профил Уеб-сайт]

Някой трябва да спре Ати.......става стра6но!

[sonny Профил]

Няма начин никой да го спре, това е нечовек. Забелязъл съм, че тука от 15тина дена всичко живо из Люлин е изперкало, то що било Ати си яде възглавницата докато спи и сутринта като стане, плюе перушина през прозореца и харата се заразяват от това. Атимире кво ти става бре? Трябва да ти направим Един сайт с може би заглавието: WWW.SUNISHTATA NA EDIN BMW FANATIK.LULIN.BG