Едно разказче в думи и картинки

[txe Профил ICQ]

..Отварям очи и докат се опомня някой със строг глас ми казва айде на вилата.. ама защоо часът е едва осем и половина (да не забравяме че е и събота) Нищо .. Ставам аз и понеже си знам че при тоя сценарий няма полза ако се вайкам и ако приложа каквато и да е бунтарщина .. та най-смирено си сгъвам някой и друг парцал като междувременно нагъвах една филия със сладко от смокини (ма си нямате представа колко е вкусно .. най-доброто на света ако ме питате пък и е родно производство) .. и до де бех стигнал.. ъъ да, минахме през гаража зад блока като с мъка си припомних че нямам калници на колелото пък и не ми се ставаше свиня баш по коледа
(обърнете внимание на цветовете .. мерси)
..и докат обсъждахме че тоя гараж си е големата оферта сипахме нафта в резервоара на пежото и вече като че ли бяхме готови за пътуване.. то силно казано пътуване щоото е само на двайстина километра от нас.. в такива моменти се радвам че още не съм зад волана..




гледах гледах.. на моменти онемявах от красивата природа.. завоите биха помрачили хубавите гледки на мнозина, несвикнали с толкова криволичене,

но мене даже ми доставят известно удоволствие като във въображението ми започват да се явяват едни образи.. едни коли (е30 м3 ) ии затънал в света на моторспорта, някое "абе майка му на тоя некадърник как нагло спира в завоя майка муу .." ме извади от транса.. а да не говорим човек от северозападна българия колко цветущ речник по отношение на псувните имаа.. да де бащата е от там .. много има да се научи от тоз човек и в тая насока и в кормуването ма това е друга история..

мда вилата ..

то място с перспективата да стане вила му викам аз ма нейсе (понякога не се допитват до моето високо компетентно мнение) на отиване от многото дръвье и снег друго не видех .. на последното завойче за към наш'то място забелезах една много заснежена улица неутъпкана от коли .. каруци хора кучета котки .. в много изрядно бяло положение .. но не се сетих за нея чак до другия ден.. естествено установих че няма много съвъзрастници по вилните места (не ходя често и не познавам сички ) даже звъннах някой друг телефон щото започваха да ме обземат песимистични мисли отнасящи се за следващите няколко дни .. коледа беше да спомена (тая дето мина в неделя в края на краищата никой от аверите не дойде да споделяли съдбата на отшелник с мен в тъмните дребри на улица 40 на известното вече селце..
а наоколо имаше само сняг.. и затова потърсих утеха при един стар приятел, който май беше единственото живо същество в цялата област.. (което да познавам)
(a сега си припомнете цветовете .. изглежда познато а )
една шейна - чук и гек (винаги ми е било чудно що така им викат ) мъ на мойта пише снегокат

.. как да е .. прецених заобикалящото ме пространство и установих една малка писта между лозовите насаждения тип асма една дюла и мрежата която разделя нашия двор от един друг такъв .. та дължината от 5-6 метра хич не ме задоволяваше мъ друго на тоя етап нямаше.. и най-вече таа шейна има неописуем ъндърстиър .. въртиш въртиш геврека а то рупа ли рупа по мокрия сняг..

ден втори: събуждане към 10 на гладно зех поредното хапче (щото .. бе дълга история ма съм болен) и разбира се (след хапването ) нарамих снегоката и към улицата

(там макар и по-полегата от пистата в двора има значително повече място ) И пак (както най-добре знае времето и сино птиците ) НЕМА УГОДИЯ .. никаква скорост.. чудех се защо не мога да съм на витоша и с риска да стана на кайма прегърнал ствола на некое борче .. та да се пускам как аз ща .. ма в един бълг. филм хитър петър бе казал ако не можем както щем ще щем както можем.. много истина има в тия думи да знаете
И изведнъж дойде просветлението като при архимед и "еврика" (бе не съм толкова гениален ма тва е заради епохата) .. и се упътих към оная улица дето споменах.. имаше много сняг па и стръмна си е бая ..

добра комбинаторика .. поогледах нали щото съм се прекатурвал лошо баш с тая шейна баш на тая улица .. и поех нагоре
(има още от пистата и зад завойчето ма не съм го хванал)..
.. след пет-шестина минути бях горе (-ма то отгоре се види по-високо бе).. мечка страх мен не страх и гааз надолу.. първия път малко разочароващо стана.. сичко добре ама снега нали се сещате не беше на висотата на гладкостта и затва шейната с все мене беше малко бавна.. айде пак..
надолу.. тоя път посрещнах канавката .. ма то тва такъв ъндърстиър има че направо ..че па и на и сичкото отгоре и гъза му тежък ич не завива .. мани та бегай ами.. падането не заслужава особено внимание.. нито скорост пък и канавката със снег бе пълна .. нищо екстремно си казах и пак поех по пътя нагор

.. вече целта ми беше да утъпкам снега а след това да има сноу фън.. към края на спускателния ден вече яките ми кубинки
( с на баба чорапите )
започнаха при изкачване да губят сцепление с пътната настилка което беше повече от явен признак за лъзгавината на трасето..

ауларипии ..


ай ше изгледам култовия "зелева супа " и тогаз ше продължа )
"откъдето мине прави добро " бухахах

не знам как е в другите квартали на софия ма тук почна зарята за нова година
да си припомня какво .. ем в края на втория ден от мойто гостуване в описаното селце се стигна на моменти (особено при някои спускания надоле по склона ) когато за мое голямо учудване и радост шейната започваше (верно само за кратко) мъ задницата искаше да завие преди това да стори и без туй незавиващата предна ска на снегоката.. детска радост шарени бонбонки.. голяма радост беше

един път да падна (зарад легена) и да ме фанат


ден трети (то май иде вчера да беше) : не бях толкова песимист тоя ден.. още като станах заех съзнанието си със задачата да задържам снегоката възможно най-дълго време перпендикулярно на посоката на движение надолу по-склона.. грейна ми усмивката на лицето много дебилно и .. към пистата.. само дето на изпровизираната писта още с първото спускане усмивката се поизпари.. на едно завойче.. реших че трябва да мина малко към периферията на виража за да мога да се изнеса максимално и на следващия завой да стане тва дет искам.. изглеждаше невъзможно да объркам нещо.. и наистина О чудо.. нищо не обърках..
само дето на завойчето(онова първото дето се изнасям нали) под снега имало клетчи (невидими за мен самия и за шейната явно) и оттам като се съпиня снегоката и аз като изфръчам напреде а шейната подире ми .. усещам как че ми се стовари на главата.. ма не, бъркам (връз задника ми пада с целата си тежест превозното средство) мани мани.. цело птп напраих.. но пък положителното на ситуейшъна бе че немаше тежко ранени.. та за следвашия слалом реших че просто не е необходимо да се изнасям толкова.. и така се оказа.. изнасяйки тежестта на тялото вън от площта заемана от шейната успях да се приплъзна по снега сравнително значително (колко абсуртдно) за възможностите на шейната и управляващия я.. по едно време понеж и снега се поразтопи пък и се понагньете и стана баш кат стъкло.. бе застанеш ли срещу слънцето очите ти извадва.. и скоростта стана голема а с нея (понеж накладките на спирачките сиреч подметките на кубинките са поизносени) и спирачния път стана значително по-дълъг (пък и баш накрая дет след завой трябва теоретично шейната да се приплъзне до една равна полянка ма нали не завива убаво) и трябваше да се мъдрува как да се намали скоростта преди завоя към полянката зашоото инак у едно деренце се попадаше лекинко без много зор

.. седя и се чуди умът мой и реши да не прави спускания а слалом да марширува.. тез работи дет ги заобикалят скиорите (шот не знам как се казват) бяха въображаеми .. пък аз си поставях за задачка секи път кат минавам покрай тях да остъргвам част от снега при всяко завиване (или поне опит за такова щото пусти ти и ъндърстиър) и да го закарвам по-надолу..

(то горе много сняг имаше пък долу снежната покривка изтъняваше и зарад тва такова решение бе взето) ама так и шейната се изтъргваше отдоле



айде малко да се отклоня от темата мъ много странни природни образувания наблюдавах


много снежен фън баш на коледа .. ама още усещам като сядам на лявата си задна буза лека болка ма си е казал станислав .. до де е жив нема да мре

п.п. нямам никаква представа дали лошокачествените телефонни снимки се виждат от потребители дет не са към хоумлан (ама аз си виждам )