Много добре казано...

[StuNNeR Профил]

Атанас СЕМОВ
преподавател по европейско право в СУ

Ще го кажа просто - в Европа подобно нещо е невъзможно! На честването на най-големия национален герой агитката на един футболен отбор да се изгаври с признателността на другия... От една страна, защото в цивилизованите страни отборите носят имената на градове или собственици, никога на национални светини. Но от друга - те са цивилизовани и заради това, че никому не може да мине през ум да пренася футболните страсти върху историческата памет. Можете ли да си представите френска агитка, която скандира "Долу Жана д'Арк!" или "14 юли - кочина!". Как ви се струва на италиански стадион знаме с текст "Гарибалди - свине"? Дори за уж най-неуправляемите британски запалянковци е немислим лозунгът "Кромуел - на сапун!".
Друг е въпросът, че развитите народи не се втренчват така в историческите си личности. И съвсем друг - че май никъде другаде в Европа, дори в страни, воювали до неотдавна (напр. бивша Югославия), няма натрупана толкова обществена омраза.
България днес е пред пръсване - мразим се от сутрин до вечер! Мразим "комунистите", мразим въобще "онез политици", мразим всички бивши, мразим успелите и разбира се, неуспелите.
Мразим отколе катаджиите по пътищата, но вече мразим и "корумпираните лекари, чиновници, министри, депутати". И още повече мразим факта, че не сме на тяхно място.
Слизащите от автобуса мразят качващите се, те пък мразят неслезлите. Всички вкупом мразят контрольорите, които им отвръщат със същото.
Мразим актуално циганите, мразим исторически турците, мразим отвътре всяка различност - но пък ненавиждаме всяка еднаквост.
Мразим престъпността - но ненавиждаме закона и реда. Главният прокурор и върховният съдия се мразят, та континентът кънти. Костов и Доган се мразят, откак се помнят. И заедно мразят журналистите, които помнят. Учениците мразят матурите. Родителите мразят учителите. Обратното отдавна е известно.
Неуморно си мразим началника. Мразим си заплатата, калния квартал, олющения вход, надраскания асансьор и киселата съпруга.
"Топлофикация" така я мразим, че чак топло ни става! Тя пък ни мрази трицифрено. Както се видя наскоро, мразим и деня на любовта. Навярно затова вече мразим и да се размножаваме.
Мразим, но търпим. Мразим, но прощаваме. Мразим - и гласуваме. И пак мразим.
Сега ще намразим хулиганите около Паметника на Апостола. И сетне - нищо! Нищо както в Пазарджик. Нищо както в "Захарна фабрика". Нищо както "Сапио", "Балкан", обраните банки и царските имоти. Нищо като 4 спрени реактора. Или нищо като онова, което стои зад празнословието, че "ние винаги сме си били в Европа"!...