AirBag-безопасност или излишен лукс?

[M6 Профил]

От 1987г. до днес в САЩ са произведени над 60 000 000 (шестдесет милиона) автомобила, снабдени с ербег (AirBag), като 15 милиона от тях са снабдени с ербег и за двете предни седалки. Основният извод, който може да се направи от този факт е, че “въздушните възглавници” не са само луксозна екстра. Те са спасили хиляди човешки живота, като не броим ситуациите, при които са позволили снижаване тежестта на получените травми.
Не трябва обаче веднага и безрезервно да започва възхваляване на ербега. Отскоро именно в САЩ започнаха да осъзнават, че “обезопасителните възглавници” съвсем не са безопасни. На датчика са необходими 10 милисекунди за “обмисляне” на ситуацията, компютърът се нуждае от още 10 мсек, за да даде “зелено” на взрива в газгенератора за напълване на възглавницата, която се надува за 15 мсек, за да спадне след това за още 40 мсек. Потребност от заработване на ербега възниква при сблъсък на два условно равни по размери и маса автомобила, движещи се един срещу друг със скорост 70-90 км. ч. (има се предвид скоростта на взаимно приближаване). Въпреки това много от авариите, при които сработва ербега стават при по-ниски скорости. Вследствие на това в САЩ се увеличават оплакванията от увеличение на получените при ПТП незначителни травми. Освен това действието на ербега става причина за смъртта на седем деца в САЩ през периода 1987-95 г., които са се возили на предната седалка без пристегнати обезопасителни ремъци при ниска скорост. Ако пътникът е дете или възрастен, необезопасен с ремък, в първият миг сблъсъкът го изхвърля на опасно близко до ербега разстояние. В САЩ проблемът се усложнява от още две обстоятелства. Първо използването на обезопасителните ремъци не е задължително във всички щати. Следователно ербега трябва да е по-обемен и потенциално по-”агресивен”, за да задържи и непристегнатите с ремъци. Второ - ербегът трябва да се задейства по-рано. Даже, когато са достатъчни обезопасителни ремъци (при сблъсъци с малка и средна тежест), в САЩ ербега се надува при стълкновения, еквивалентни на удар в неподвижно препятствие при скорост 18-20 км/ч. ( в Европа, където ремъците са задължителни, този праг може да се вдигне до 24-25 км/ч.). Проблемът се усложнява и от жестоките американски закони за отговорността: ако при сблъсък с невисока скорост водачът си счупи например пръста и докаже, че виновник за счупването е ербега, производителят по присъда ще трябва да плати на пострадалия крупна сума, като компенсация за нанесени вреди (даже при условия, че ербега е сработил съгласно заложената в компютъра програма за обезпечаване на максимална безопасност). В този смисъл в Европа ситуацията се оценява по други критерии и границите на сработване на ербега като цяло са по-безопасни.Съществуват няколко разновидности на ербега. По обем, например, възглавницата невинаги е “голяма и красива” - не трябва да се забравя, че ербега се изстрелва със скорост от 160 до 300 км/ч. На компактен автомобил пълнообемна възглавница може да окаже контраефект, ако водача седи прекалено близо до волана и не е пристегнат с обезопасителен ремък.
Датчиците, подаващи на изпълнителното устройство команда за надуване, също са различни по своите характеристики. Простата механична система (на принципа на бойната винтовка), вградена във волана е оптималното решение, когато в кратки срокове трябва да се монтира ербегът допълнително. Електромеханическата ситема представлява механическо изпълнително устройство затваря електрическа верига, след което се надува възглавницата. Централизираната електронна система би трябвало да измести предните две благодарение на интелекта и функционалната си гъвкавост. Предвижда се поставяне на ултразвукови датчици, които на всяка милисекунда ще “фотографират” седалката и ще изпращат на компютъра информация за конфигурацията на седящите и тяхното разположение. Така електрониката може да определи коя част на газгенератора от последна генерация трябва да се задейства. Тогава ербегът ще се надуе безопасно.