МАНИФЕСТ НА ОПЪЛЧЕНИЕТО (важно прочети)

[Vasilen Профил ICQYIM]

Написано от мой добър приятел!
Да се присъединим към този манифест и да браним светините си !!!!!!!!!

МАНИФЕСТ НА ОПЪЛЧЕНИЕТО

Всеки пореден път си казвам "Ето, това вече е най-голямата простотия
която нашето държавно управление може да допусне", и все не се оказвам
прав. Сегашното брилятно хрумване, да се построи паметник на Сюлейман
паша на връх Шипка, се посреща от политиците ни с плахо невземане на
отношение по въпроса и опити за замазване на очите с думи като
"Глобализацията това" и "Взаимоотношението между народите онова", както разбира се и
куп чуждоезични термини, за значението на половината от които и те
самите не са сигурни. Поне на всички ни е ясно, че от тяхна страна изобщо
не трябва да се очаква възражение срещу това светотатство.
Без значение колко добре (според тях!) би се отразило на международните
ни отношения такова дупедавство, трябва да знаят, че това няма да
стане.

ШИПКА НЯМА ДА ПАДНЕ!

Това е върхът, символ на българската свобода, символ на свалянето на
оковите от пет вековното робство, тегнало над нашите предци, отнемало
свободата и радостта в продължение на двадесет и пет поколения. Двадесет и
пет поколения, осакатявани от кръвен данък, който е отнемал най-ценното
за всеки родител - детето. И дори след като това иго, наричано от някои
с благозвучното "османско присъствие", вече било вдигнато от плещите на
нашата нация, дълго време сянката му останала в сърцата на освободените
българи. Кой знае, колко майки и бащи са се будели с разтуптени сърца
години след извоюваната свобода, от кошмари за тропащ по вратата
"османски присъстващ" който идва отново за да вземе тяхната рожба. Но
безсилието което обвзема сънуващия в кошмара се обезсилва веднага, дори и в
най-тъмната нощ, от спомена за победата над страшилището което ни плаши.
Защото

"...Свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва нашите гърди,
И в нас чувства силни, голями плоди;
Защото там нейде на връх планината.
Що небето синьо крепи с рамената,
Издига се някой див, чутовен връх,
Покрит с бели кости и със кървав мъх,
На безсмъртен подвиг паметник огромен;
Защото в Балкана има един спомен,
Има едно име, що вечно живей."

ШИПКА НЯМА ДА ПАДНЕ!

Вече много пъти доказваната приказка, че това което армията ни печели в
битка, политиците ни го губят на масата за преговори, този път няма да
се случи.
Защото да се постави паметник на Шипка на пашата, чиито заповеди са
осъдили хиляди български момчета и мъже на смърт, е символична загуба на
битката - Шипка ще бъде в краката му, макар и със закъснение от 137
години.

Народът няма да го позволи. Не и сега.

Шипка всяка година посреща българи от всички краища на страната ни, и
им напомня, че трябва да вървят с гордо вдигната глава пред останалите
народи, тъй като свободата ни е извоювана с храброст и героизъм. Напомня
им, да свеждат глави в поклон пред жертвите на тази кървава разплата с
поробителя.

Шипка трябва да продължи да бъде това свещено място, каквото е сега за
нас. А не да се червим от срам, когато нашите синове, дъщери или
внучета ни питат след време "А кой е онзи чичко с навитите парцали на
главата, дето стои победно на върха?". И хапейки си устните да отговаряме
"Това дете мое, е един османски паша дето е осъден от турски съд за
действията си". И въпреки че следващия въпрос на детето по всяка вероятност ще
бъде "Тате, тате!" (респ. "Деде, деде!") "Ще ми купиш ли сладолед?", в
главите ни ще се заблъска незададения от детето горчив въпрос: "А защо
е този престъпник тук тогава?". Но дори с помощта на безпочвените
аргументи на управляващите ни в момента, и ние самите не можем да съшием
отговор. Хапейки си устните до кръв ще пролеем капка кръв на върха, и
вместо да си тръгнем от светинята с вдигната глава, обвзети от заслужена
гордост, след това ще отидем да се напием с наведени глави в механата,
защото Шипка ще е паднала в нозете на пашата.

ШИПКА НЯМА ДА ПАДНЕ!

"И днес йощ Балканът, щом буря захваща
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век."

Ние, наследниците на героите от 11 август 1877, заявяме, че ще браним
върха и прохода Шипка, и няма да позволим загубата на това свещено за
България място! Няма да позволим нашите деца да бъдат лишени от
национално наследство и гордост от подписите на некадърността и продажността!

ШИПКА НЯМА ДА ПАДНЕ!


Тодор Тодоров, Българин