Кое е по-важно: да бъдеш или да имаш?

[devent]

Здравейте,

Породен от една статия за "дауншифтинг"(Дауншифтинг или как да бъдеш щастлив с малко средства), реших да попитам вас за вашето виждане към живота.
В първия момент реших, че този термин е създаден от група мързеливци, които просто са измислили извинение, че не дават достатъчно от себе си за да взимат достатъчно сериозна заплата и да се стремят към издигане в бизнес йерархията. После се замислих по-дълбоко и осъзнах че познавам хора, които твърдят, че парите не са толкова важни и щастието е в това да си с по-малко пари(или без пари), но свободен. Въпросите са: парите(материалното) взимат ли ти свободата или ти я дават? Парите(материалното) дават ли щастие или напротив, взимат ти вниманието и го отклоняват от малките, прекрасни неща? Трябва ли да загърбиш големия град и неговите възможности и да се върнеш към природата?
Къде според вас се крие истината и къде е онази златна среда, които всички търсим.

Понеже всички казват, че здравето и семейството са най-важни, нека приемем, че всички сме живи и здрави и да оставим семейство настрана и да насочим вниманието върху индивидуалния АЗ.

Надявам се да се получи интересна дискусия. Аз ще изложа по-обстойно мнение по-натам в темата, но ето накратко - за мен е по-важно да имаш, да се стремиш към кариерен успех, винаги да търсиш висотите във всеки аспект и да се самоусъвършенстваш постоянно в това, в което си добър. Природата е за когато ти остане време

[Хаос Профил]

В сегашния свят парите дават свобода. Свобода да изразяваш себе си, така както обществото те е програмирало. А то те програмира от самото ти раждане. Какво да харесваш, какво е хубаво.
Ако успееш да надскочиш тези окови, можеш да бъдеш себе си, щастлив от привидно глупави неща.

Парите правят щастието в света около нас.
Но те не правят щастието в света вътре в нас.

Златната среда е да даваш от това, което имаш - съвет, пари, помощ. Колкото повече даваш, толкова повече някой взема. И е неминуемо когато повече хора започнат да дават, да се стигне до момента, в който и ти вземаш. Трика в случая е, че получаващия получава това, от което има нужда. Тоест когато дойде твоя ред да получаваш, ще получиш това, от което имаш нужда. А даването е от излишъка, без който можем.

[barty]

Въпросът няма точен, кратък отговор, по скоро е въпрос на намиране на вътрешният мир

[Николай К Профил]

Въпросът няма точен, кратък отговор, по скоро е въпрос на намиране на вътрешният мир

Изпревари ме.

[mr_petroff Профил]

Лично аз бачкам здраво за да имам средства да си позволявам каквото поискам , но честно казано понякога завиждам на тези които имат свободно време дори с по скромни възможности . Иначе казано понякога ми се иска да ми е скучно . Най-добре май е да си рентиер или поне тлъста сума от тотото примерно

[Gatz Профил ICQ]

В сегашния свят парите дават свобода. Свобода да изразяваш себе си, така както обществото те е програмирало. А то те програмира от самото ти раждане. Какво да харесваш, какво е хубаво.
Ако успееш да надскочиш тези окови, можеш да бъдеш себе си, щастлив от привидно глупави неща.

Парите правят щастието в света около нас.
Но те не правят щастието в света вътре в нас.

Златната среда е да даваш от това, което имаш - съвет, пари, помощ. Колкото повече даваш, толкова повече някой взема. И е неминуемо когато повече хора започнат да дават, да се стигне до момента, в който и ти вземаш. Трика в случая е, че получаващия получава това, от което има нужда. Тоест когато дойде твоя ред да получаваш, ще получиш това, от което имаш нужда. А даването е от излишъка, без който можем.

Това ми хареса !

[drago_pavlov Профил]

За са по-конкретни отговорите е добре да се споменават годините и постиженията
Моите наблюдения са следните:
Млад и нямащ - по-важно е да имаш.
Възрастен и имащ - по-важно е да бъдеш.

Когато си по средата няма как да дауншифтнеш - жена, деца... Няма как да си отидеш на село да гледаш домати, а те да се оправят както могат...

[vanko242 Профил Уеб-сайтYIM]

В сегашния свят парите дават свобода. Свобода да изразяваш себе си, така както обществото те е програмирало. А то те програмира от самото ти раждане. Какво да харесваш, какво е хубаво.
Ако успееш да надскочиш тези окови, можеш да бъдеш себе си, щастлив от привидно глупави неща.

Парите правят щастието в света около нас.
Но те не правят щастието в света вътре в нас.

Златната среда е да даваш от това, което имаш - съвет, пари, помощ. Колкото повече даваш, толкова повече някой взема. И е неминуемо когато повече хора започнат да дават, да се стигне до момента, в който и ти вземаш. Трика в случая е, че получаващия получава това, от което има нужда. Тоест когато дойде твоя ред да получаваш, ще получиш това, от което имаш нужда. А даването е от излишъка, без който можем.

Това ми хареса !

.... невероятно, поздрави за автора!

[da6ip Профил]

парите и постиженията са до едно ниво, на което си задоволен и с двете.
оттам нанатък пречат и създават повече главоболия отколкото си струва.
но това няма как да се знае предварително, трябва да го преживееш за да го разбереш.
важното е всеки който гони парите и статуса да има шанса в този живот, най-добре в по-ранна възраст, да достигне до тази точка на засищане, за да открие и останалата част от живота.
страшно много неща в живота се определят и са ценни не заради стойността си в пари, а заради това че ни пасват добре. за да ги открием, трябва да познаваме себе си. това изисква време, усилия, и преживявания.
има и нещо друго - ако наистина успеем в тази втора част на играта, и опознаем себе си и света около нас истински, оттам нататък като че ли с магическа пръчка и правенето на пари става по-лесно, като че ли от само себе си.
и нещо друго важно: това да бъдеш не значи да спреш с развитието или да спреш да се усъвършенстваш, напротив - тогава вече то става много по-интересно и креативно. вече го правиш заради играта, а не заради резултата.
лично мнение, ще ми е интересно да чуя и други мнения

[pepy_81 Профил Уеб-сайт]

Въпросът няма точен, кратък отговор, по скоро е въпрос на намиране на вътрешният мир

[devent]

В сегашния свят парите дават свобода. Свобода да изразяваш себе си, така както обществото те е програмирало. А то те програмира от самото ти раждане. Какво да харесваш, какво е хубаво.
Ако успееш да надскочиш тези окови, можеш да бъдеш себе си, щастлив от привидно глупави неща.

Парите правят щастието в света около нас.
Но те не правят щастието в света вътре в нас.

Златната среда е да даваш от това, което имаш - съвет, пари, помощ. Колкото повече даваш, толкова повече някой взема. И е неминуемо когато повече хора започнат да дават, да се стигне до момента, в който и ти вземаш. Трика в случая е, че получаващия получава това, от което има нужда. Тоест когато дойде твоя ред да получаваш, ще получиш това, от което имаш нужда. А даването е от излишъка, без който можем.

Евала за мисленето

[grayscale Профил]

За мен тази дискусия е безпредметна по ред причини.
Основната е, че се сравняват, бих казал, несъвместими категории. Самият абсуреден факт, че притежанието на каквато и да е вещественост носи вътрешнаа свобода свидетелства за генарална мутация на човешката същност в наше време.
Второ : Насаденият начин на мислене от история, общество, медии, религии дава лесен и дефиниран логически ред в съжденията, но ни ограничава в тесни/чужди граници и правила. Или казано синтезирано - не възприемам прилагането на обективни решения за субективни проблеми.
Трето: Човекът винаги се отъждествява с оценката на обществото или на друг човек за него. Тук е най-трагичната част, защото сам по себе си никой не е щастлив без насрещна позитивна реакция. В общ план всеки се надява на "външно" одобрение в по-голям или по-малък мащаб, което неминуемо изкривява изначалната идея за дадено действие. Т.е. преследването на определен краен външен ефект обезсмисля замисъла.

Все пак, моето виждане в духа на дискусията :
Всеки като личност е формиран в уникални условия - от собствено желание за развитие, от семейство, от образование, от всякакъв тип външна среда и контакти. Затова в конкретната ситуация уникалните въпроси са с уникални личностни решения, за които всеки носи съответната отговорност. Разбира се, съществува и факторът време - един проблем днес не е с решението на подобен от преди година или две. Математически е невъзможно да има абсолютни единтични повторения на житейска ситуация - затова е трудно, но и интересно да се живее надграждайки нещото, наречено "мъдрост", на което стъпваме всеки път когато продължаваме нататък във времето.

[Е.Димитров Профил ICQ]

Според мен ,най-важното е "Да можеш",защото ако можеш да се чувстваш щастлив и с малко,ако можеш да дадеш от твоето,ако може да простиш,ако можеш да постигаш това което искаш,то тогава няма да избираш между "да бъдеш или да имаш",защото ще си и двете!

[ukelichko Профил]

Да бъдеш, да имаш са глупости. Важното е да се чувстваш щастлив. Ако един предмет или някаква позиция в обществото те правят щастлив, има смисъл. Глупавото е да бъдеш или да имаш само за да докажеш на нещо на някой си. В повечето случаи на този заради когото го правиш, изобщо не му дреме. Най-трагичното е когато се събират хора в компания и единственото нещо което ги обединява е това, че имат еди какво си и са на някакви позиции. Лошото в случая е, че човек за да разбере тези неща, трябва да премине през тях. Може и да е клише, но по някога малките неща могат да направят един човек много щастлив и да го накарат да осмисли по друг начин живота си. Въпреки всичко една нова Х5-ца и едно депутатско място в новия парламент биха ми се отразили много добре

[radio_manbg Профил]

"Аз имам, защото съм"

Да бъдеш щастлив не е еднакво за всички и понеже възприятията на различните хора по света са различни, то следва, че и щастието има различна проекция за всеки индивид.

Колегата по-горе много хубаво е описал как и кога и къде протича даването и вземането и как ни програмира локалното общество. Казвам локално защото в глобален мащаб ние сме само свидетели и това личи по-действията спрямо случващото се извън граници. Малцина са по "отворени" като възприятия за света, останалите - да кажем, че трудно поглеждат зад прага на своята комфортна зона.

Готов съм да се обзаложа, че никой няма конкретна дефиниция на това какво го/или ще го/ направи щастлив. Като доказателство към тази своя теза бих приложил детските мечти на всеки от нас (макар и в голяма част насадени или програмирани) те са преминали през детското и въображение - повлияно от филми, разкази, легенди, книги и др. Затова и в по-голямата си част те са нереалистични или пък не носят истинско вътрешно удовлетворение.

Към автора.

Така зададен въпроса е малко неправилен. Не можеш да имаш ако не бъдеш и съответно не можеш да бъдеш ако нямаш ( в смисъл цел, мечти и прочие). При все, че сме заобиколени от материален свят, за мен би било странно, ако на подсъзнателно ниво всеки човек не се стреми в определен етап от живота си към материалното.

За себе си.
Наскоро си говорих с мой близки и има казах, че ако едно две неща в работата ми не претърпят промени то ще напусна (макар да знам, че в момента намиране на работа е доста трудно). Това предизвика спорове и коментари за това как ще се издържаме с жена ми (която също работи) и въобще дали нещата -> пари и семейно щастие не са свързани. За мен нещата стоят така: Никоя работа и съответно заплащане не си заслужава прахосани нерви и увеличаване на напрежението в семейството. Причината за мен за това е една - само в България, фирми има стотици хиляди, работа има (дали подходяща и желана е друг въпрос), докато живот ни е един а семейството, поне за мен е дори над него. Затова не разбирам защо трябва да рискувам уникалното, при положение че когато ми дойде времето, нито стажа който имам, нито парите който имам, нито имиджа който съм изградил няма да ме накара да си отида доволен и горд - толкова колкото семейството което съм създал.

Това са мой мисли и не бих искал да ангажирам никой с тях.

Поздрави