Казарма

[Top Gun Maverick]

Покрай на Дрифти обувките и въпроса на dhtj за рязането на кубинките реших, че не е лошо да си припомним някои неща от казармата.
А и в тези времена се заговори за нуждата от някакви военно обучение за младите.

Хидратиращ крем за ръце ,влизаш в ДМ или подобен магазин и взимаш някакъв .Важното е да не е мазен ,взимаш една нова дунапренена гъба за миене на съдове и ги намазваш .Нещо подобно или тип "работливи ръце " с глицерин

Присетих се да пиша с благодарност - спасих чипиците с "работливи ръце", няколко пъти ги чистих и резултатът е задоволителен. Минах ги и с безцветна боя за обувки и сега изглеждат доста добре и ще си ги нося.

обувки3.jpg

Странно нещо е на какви неща се радва човек, ама направо съм си щастлив, че ще си ги нося още.

Патешка мас или тюленова лой са най добрите импрегнатори за туристически обувки . Мирише гадно и обувките имат вид все едно са покрити с гуаното на ято прилепи . Но пък е изпитано средство [/quote

Моите от казармата много исках да си ги взема, особено както си бях рязал парченца от гумата от вътрешна стана цели девет пъти...
От вътрешна за да не го види лесно някой шапкар, че се считаше за углавно потъпкване на устава.

Не съм ходил в казарма и не ги знам тънкостите.
Що се реже гумата на кубинките?

За да ти се броят месеците, които си минал.
По-нетърпеливите режеха още на започнат месец. Но през първият месец беше малко трудно да резнеш защото старите ти се подиграваха колко още много имаш, а режеш, пък и имаш повече страх от командния състав ако случайно установят тази работа, че си увреждаш екипировката.

Това е нещо като да имаш календарчето на което всеки ден драскаш хиксовете. Някои на половината ден удряха първата черта, други двете на лягане, трети още сутринта като започне деня.

[mr_petroff Профил]

Баси форума ,едната тема Казармата , под нея Обезкосмяване

[Top Gun Maverick]

Няма нещо, което не може да намериш във форума.

Ако питащите в темата за обезкосмяване знаеха какво са "въшкарниците", никога нямаше се чудят как да се обезкосмят.

Аз лично ги изтървах с една година точно, но са ми разправяли. А и съм пипал въшкарник когато ги складирахме за бракуване или каквото там щяха да ги правят, ужас, уууужас. Няма такъв шмиргел, с това може броня да полираш преди боядисване. А и обикновените тогава дрехи при определени условия на по-продължително носене, пак ти сваляха космите поне по краката.

[Jordana Профил]

Шаяка се носи с напольонки и няма проблем . Без долно бельо цял комплект трудно ще издържиш . Освен това малко да се намокри или изпоти смърди страшно като мокър плъх . Обаче зимата като като си в полеви условия на студа помага много . То си има разлика и в самия материал , офицерските не смърдят така като войнишките .
Иначе това с рязането на подметките имаше различни вариации . После при демокрасито тия кубинки станаха пълен боклук , сега нищо общо нямат с ония . По начало кубинката не е обувка за мокро , основната и сила е за сух пресечен терен тъй като държи глезена стабилен . От водата подгизва за броени часове и се деформира , те затова и се дават всяка година нови . Мазането с разни мазнотии само отсрочва тоя момент на скапването .

[ildivvy Профил]

'Въшкарника' го носих цяла зима като пич! Не ви харесвал...? А сега си представете, че същия този материал е силно напоен и с масло, грес, одимен от пушек от нафта (топлиш си ръцете на ауспхуха), кал, пот и т.н., не си се къпал от месец (защото няма как и къде), през деня става към -5'С макс... Стоиш цял ден в 40 тонна купчина желязо, чиято температура е равна на външната (окопа е пълен с вода до ръба, която е замръзнала поне 10-15см) и гледаш да не се допираш до нищо в нея (защото е студено) и като ти се прис*ре, чакаш до последно (защото е студено, а кинефи няма), скачаш със сила от машината, за да може при приземяването в снега да направиш максимално голяма дупка (защото снега е над 60-70см), свършваш работата за минута и бързаш все пак да влезеш вътре на закрито, за да не те духа вятъра... Иначе, якичката я пришиваш през ден, за да е бяла - значи си чист! Кубинките ги носиш с партенки, защото това е единственото работещо решение!

П.П. Всичко това са съвсем нормални неща от живота! При определени обстоятелства има много по-важни неща, които да ви вълнуват...

[barty]

Аз не съм служил в казармата. Бях късоглед с -9 диоптера и не ме взеха.
След това си направих лазерна операция на очите.

Мисля че за един мъж е задължително да мине през казармата, да има поне минимална представа от оръжие, стрелба и военна подготовка като цяло.
С оглед на войните наоколо е даже задължително.

[Двигателист Профил]

Покрай на Дрифти обувките и въпроса на dhtj за рязането на кубинките реших, че не е лошо да си припомним някои неща от казармата.
А и в тези времена се заговори за нуждата от някакви военно обучение за младите

Я по-добре пусни една анкета, да се преброим, че да не се окаже, че тези, които знаят какво това, вече да се броят на пръстите на едната ръка.

Инак, по темата - в днешно време съм против казармата във вида в който я познавахме. Отделно и че да я има, с тази корупция просто ще се освобождават по един, или друг начин и там ще има само цигани и разни маргинални елементи, което не е идеята, освен ако не върната и „кеча” за тази цел

Но за кратко, примерно 1-2 месеца първоначално и после запас по 1 седмица всяка година., съм твърдо - за!
Не мисля, че за здрав млад човек би било проблем. Идеята е за интензивен курс, тактика, дисциплина, работа с оръжия и машини, като в зависимост от качества да се разпределят по тясно - „кашици”, артилерия, танкисти, комуникация (свързочниците) и т.н.
Но ако ще ги карат момчетата 1 месец да мият кенефи, боядисват бордюри и т.н. е безмислено.

И да пази Господ, да не се налага никога да използваме наученото там по предназначение!

[Ивайло Димов Профил]

Не си загубил . Стрелял съм с всичко, което го имаше на въоръжение във Вътрешни войски, доста често ходехме с по 2 сандъка на стрелби най-голямата веселба започва със събирането на гилзите по цялата полоса . Намирали сме ръждиви, стояли с години но ставаха да се покрие бройката изстреляни патрони. За една година изтърках 2 чифта кубинки, въшкарници носеха в БА ние и гранични бяхме с камуфлажи, пъртенката е най-великото изобретение от как имаме армия въобще

[Top Gun Maverick]

Без партенка си за никъде ако реално се движиш с тези кубинки, а не просто да се разхождаш.
Моето в новобранския център в Балчик(24600)не беше тежка служба. Школа за шофьори към ВВС, вятъра беше най-големия проблем там в определени периоди защото задуха ли...не знам в танка, ама за да влезеш в клекалата на двора, все едно минаваш по чист лед като белите мечки. Та общо взето другото беше хубаво там. Не казвам че е било леко, пак си имаше всевъзможни физически изпитания, тактики, стрелби и т.н. но като са ми разправяли какво е в кашимериите, на някои им се ревеше само като им говорят. Един даже рева като чу къде го разпределят от ВВС към червените шапки на едно кофти място.

После 36150 в Стара Загора, секретно поделение с ПВО установки, било е в Димитровград преди това, но със съкращенията в армията го пращат там. Сега гледам, че провеждат еърсофт там или нещо аз не съм видял добре в нета.

[ildivvy Профил]

Брат ми също беше в Балчик. Става дума за Септември,1996г до Март, 97г. После го върнаха във въртолетния до с.Крумово до Пловдив...

[Top Gun Maverick]

Той е бил от тия година и половина някъде, аз бях вече от ваканционната казарма 9 месеца. Даже си бях оставил всички полагаеми, награди кръв за накрая като не бях излизал никога в отпуск с изключение на 3-4 ден по Коледа и няколко гарнизона събота и неделя, та реално служих 8 месеца от септември 2022-ра.
Това да се радваш на уволнение...невероятна работа беше. Но усещането беше по-силно когато си вътре. Когато се уволниш някак вече не е същото усещането.

[ka4i Профил]

Аз служих 10.01.2000 - 10.01.2001. Първо в ЦУЦПМКН - Плевен, после в свързочно 42820 - в Ловеч на центъра!

[Top Gun Maverick]

Бая митове имаше за новобранския център как хванати да краят карти са ги карали да играят на плажа после като се нареждат в ъглите на плажа и тичат до средата да гледат кой какви карти е оставил и да оставят своята.

[peshehodetz Профил]

Тези дето не са служили не са изгубили абсолютно нищо, макар че в днешно време наистина има нужда от казарма, но както спомена някой по горе не в оня и вид от комунизма. Колегата dhtj понеже стана въпрос за него, ако трябваше да служи най-вероятно като приет вече студент преди казармата щяха да го пратят в Плевенската школа. А той си мисля че е и от там така че службата му нямаше да е кой знае колко тежка, предвид че основния удар се стоварваше първата година. После по частите и поделенията из страната каквото дойде. Аз също съм от Плевен, макар че след 14 годишна възрас съм учил в друг град и живял първите години на общежитие тъй като беше задължително та малко бях някак си посвикнал като ме пратиха и мен във въпросната школа, в смисъл че момента с отделяне от къщи при мен не се усещаше както при други живяли с родителите си до 18-19 години. Като стана въпрос за кубинките в школата такива не се раздаваха и не бяха разрешени за обикновените школници, само за офицерския състав и вече произведените старшини-школници. На нас войниците даваха едни много гадни тежки обувки които бяха адски неудобни особено за бягане. Първоначално на някои от нас родителите ни намираха кубинки и ни ги носеха. Обаче някои родители с по ограничени възможности се бяха оплакали на ръководството и стигнало до началника на школата един много див генерал викаха му Гано, то всъщност така беше първото му име. За фамилията не си спомням, като че ли беше генерал Иванов ма не съм сигурен, колегите Пауър и Боримечка може да кажат тъй като и те са служили по това време, ма не сме се познавали. Та този Гано беше издал заповед всички школници с отвратителните гадни обувки, не си спомям как им викаха, а който го хванеха с кубинки пред строя и някое офицерче му ги режеше ехидно пред строя за назидание. Иначе деня във въпросното поделение протичаше сутрин ставане около 5 часа или 5:30, физ зарядка която включваше тичане поне един километър, понякога три, после малко лично време. След това беше закуската, най-често в чинията едно триъгълниче сирене, резенче масло което много внимателно трябваше да бъде намазано върху двете полагащи се филийки хляб, една шайбичка шпек салам, триъгълниче кашкавал и чаена лъжичка сладко. Като добавка в 90% от случаите даваха чай с бром, така още от онези години намразих да пия чай и не се докосвам освен ако не съм бил нещо тежко болен. Беше истинско удоволствие ако за закуска имаше кифла с мармалад и прясно мляко или баничка. За обяд обикновено някакви пълни болумачи, гадна мазна супа със сланини наподобяващи медузи, второто някакви яхнии уж със, но почти винаги без или с минимално количество месо и някакви измислени десерти. Все пак един ден в седмицата имаче печено пиле и един ден хубаво парче риба. За вечерите боб най-често с някакъв отвратителен компот, но ако дадеха бисквитена торта беше върховен кеф. И сега бисквитените торти са ми слабост и от време на време разбия пакетче нишесте в тенджерата и залея няколко реда обикновени бисквити като ми се прияде. До обяд обикновено имахме занятия в класна стая,учеха ни на всякакви тактически и политически подготовки, а след обяд обикновено полеви занятия. От време на време по някое учение или марш на скок с бойно снаряжение, но колко често бяха, вече не помня. Имашме и стрелби както артилерийски, така и с АК от време на времено последните не бяха толкова често като при кашиците. След вечеря се гледаше задължително "По света и у нас" след което излизахме на плаца и марширувахме като пеехме идиотски песни. Различните видове войски си имаха техни любими прославящи съответния род войски, като се надвиквахме при пеенето всеки да заглуши другите роти. Ние артилеристите си спомням пеехме "Изправи се гора от стомана" , съседните зенитчиците "Запей зенитна батарея", а свързочниците имаха песен "Свързочника е винаги на поста, не плаши се от бури зли". Колегите обаче от съседния свързочен батальон ако нямаше наблизо около тях офицерчета я бяха преработили и пееха "Свързочника виси кат х..й на лоста, не плаши се от старшини". След маршируването и песните почваше вечерната проверка, нещо от рода на всички са на лице с изключение на геройски загиналите и се изреждаха имената на партизани, терористи, обирджии на селски мандри, криминални и други такива. После втората година като старшини-школници беше една идея по леко, офицерския състав, особено по ниските чинове имаха респект към нас. Макар, че по едно време едно ЗКПЧ (заместни командит по политическата част) се беше заял с мен по едно време. Тия се явяваха така наречените политически офицери и бяха страшни натегачи. Обикновено отиваха да стават такива от които нищо не ставаше и не можеха да ги приемат никъде да следват, обаче гонейки болните амбиции на родителите си трябваше да завършат нещо и кандидатстваха във военните училища с изпит по история. Трябваше им тройка за да влезнат, дори имаше случаи на приети със Среден (2.50). Та едно такова лейтенантче (викахме им ленчета) ме хвана, че чета на английски книга, беше "Денят на чакала", гледа оня на корицата Де Гол и снайпера насочен срещу него и иска да ме вкарат в ареста, обявява ме за враг на народа, четял съм подривна литература. Добре че дежурния по поделение един майор, много готин тип знаещ английски му каза, че е по филма който преди това са давали по кината и няма нищо нередно, но все пак ме посъветва да не внасям подобни книги, че правело лошо впечатление и като излеза отпуска да я изнеса. Та така, като цяло поне в ония години казармата е свързана с множество простотии и глупости, а по бойните поделения около границите и с извращения. Не малко са случаите новобранци да бръснат брадата на портрета на Ботев или други подобни. По фейса гледам в последно време доста носталгични постове относно казармата, като това въобще не е носталгия към самата казарма, а по скоро към отминалата младост, но тези които го пишат просто не го осъзнават. И докато болшинството от нас не отивахме с особено голямо желание да служим имаше и такива за които това се смяташе за някаква особена гордост. За Северозападна България най-вече около дунавския край съм чувал легенди, че ако някой не отиде да служи и особено ако не се върне на селския мегдан с нашивки, поне една за ефрейтор, а много желателно е да е младши сержант, после не може да се ожени, никоя мома няма да го вземе. Дали е било така не знам, обаче с тези които съм служил от целия този край ми беше направило впечатление, че като си хидим отпуски, всички от нас намираха начин след като излезем от поделението да се преоблечем цивилни, а пък тези юнаци си отиваха по родните места с униформите.

[ildivvy Профил]

Карали сме над месец само на леща... Малко по-рядка, като супа, за закуска и малко по-гъста за обед! Някой от щаба, беше направил някаква далавера (такива бяха времената) и трябваше да я изядем, че нямаше какво друго... Писал съм го и друг път - уволних се с повече нощи прекарани на вън и на открито, отколкото в спалното... Спалното беше доста голямо, за цялата рота, единични легла... Зимата не успявахме да го стоплим до повече от 7'С. По стъклата имаше и скреж понякога...

П.П. Дали е било хубаво? Да, разбира се! Бяхме на по 19г ... , а сега не сме!