Въпрос за осиновяване.

[Wierdo]

Извинявам се, че ще продължа с оффтопика, но има още един много важен фактор - до четвърти клас вече не може да се оставя ученик на поправка. Било дискриминация раирши и съответно с двойчиците може да си продължи

Боримечка - евала. Търпение му е майката, но ще се справите.

[Borymeckata Профил]

Дори за малкото време досега (по-малко от месец) отчитам напредък - хлапето започна да срича малко по-гладко и донякъде осмисля прочетения текст, решаваме задачи, научи дните от седмицата, месеците от годината, напредваме по география... Но за мен все пак е много назад.

Пак казвам - лошото е, че всички проблеми му се струпаха изведнъж. До преди няколко дни никой не го е търсил за нищо, гледали са само да е облечен и нахранен, тичал е по улиците до тъмно и е правил каквото си иска. И изведнъж - рязка промяна. Десетки нови изисквания и ограничение, буквално в един ден. Нормално е детето да се шашне и да тръгне на контра. Казах ви - бих искал този преход да стане някак по-плавно, но просто нямаше начин. Гледам го например как приказва с пълна уста и мляска като прасе - просто не мога да си мълча и да отлагам забележката за някакъв по-подходящ момент. И за много други (почти всички) неща така - та в един момент се получи, че той каквото и да направи, все е лошо, все му правим забележки, все критика. Разбирам, че въпросите се решават един по един, а не всички наведнъж, но просто не мога да си трая, като гледам простотии у дома си... Както казах няколко пъти - завоят беше много остър, но все пак някак го взехме, не се обърнахме. Натам... ще караме по пътя и... докъдето стигнем.

[Georgi_G Профил]

Всъщност за мен като страничен наблюдател, може и да не го съзнаваш, но най-важното е, че осъзнавате сложността на проблемите и търсите начини за дипломатичното им решаване.

Търпението си го имаш (виждал съм ти темите), куража също, останалото - здраве да е и всичко ще се нареди.

Знам, че ще се справите!
Успех!

[drago_pavlov Профил]

До преди няколко дни никой не го е търсил за нищо, гледали са само да е облечен и нахранен, тичал е по улиците до тъмно и е правил каквото си иска.

За приемното семейство той е бил един доход от 700-800 лв/месец и нищо повече. Докато не го осинови някой или не стане на 18...
След това не им дреме какво се случва с него...
Социалните работници едва ли са го изпитвали, гледат да е чист и нахранен и керванът продължава...

[Maxmadness Профил]

Колега изчетох темата и накратко ще ти кажа,че ти ми върна една малка надежда в човечеството...по принцип отдавна бях изгубил надежда в хората,и все още смятам че човека е най-голямото чудовище на този свят...в толкова грозен свят живеем,с толкова злоба и зверства,и някъде там сред нас все още има ДНК на нормални и добродушни хора ! Респект.

[Borymeckata Профил]

Благодаря за добрите думи Колеги, нооо... знаете, че нещата никога не са черно-бели. Винаги има нюанси и истината е някъде между двете крайности. Нито аз съм сър Ланселот, нито жена ми е Майка Тереза, нито пък хлапето е отчаяно малко ангелче, което ни гледа с тъжни и уплашени очи... Ние сме просто обикновени хора, типични провинциалисти без особени амбиции в живота. А светът е... какъвто си го направим. Хората около нас - кои са те? Пак сме ние - понякога сме изнервени и злобни, друг път сме уморени и апатични, понякога дори сме добри и благородни. Ако сте гледали филма "Сблъсъци" разбирате за какво говоря - едни и същи хора могат да постъпят съвсем различно в различни ситуации. Това означава ли, че са добри или зли, изобщо - че са НЯКАКВИ? Според мен - не. Хората не сме ангели или дяволи, просто сме... живи хора.

[TNT Профил]

И за много други (почти всички) неща така - та в един момент се получи, че той каквото и да направи, все е лошо, все му правим забележки, все критика. Разбирам, че въпросите се решават един по един, а не всички наведнъж, но просто не мога да си трая, като гледам простотии у дома си...

Съгласен съм, че е неизбежно и не трябва да се отлага. Нямам деца, но съвет от работната среда и работата с хора - повече комплименти. Повтаряйте му по-често с кое се е справил добре, че много бързо напредва и т.н. Общото правило е първо комплимента - после критиката. И голям човек да е - не става само с критика и забележки. Ако по-често получава "браво", ще приема и по-лесно критиките. "В това се справяш много добре, ама в това бъркаш това и онова" е по-добре от "Бъркаш това и онова".

[Borymeckata Профил]

Така е, не пропускаме да го похвалим, когато направи нещо добре, а освен похвалите получава и други (материални) награди - сладолед, фенерче, швейцарско ножче, возене на предната седалка или на мотора (въпреки, че според Закона е забранено), анимационно филмче вечер, нова топка или обувки, риболов и каквото друго иска... Погледнато отстрани - напредъкът е забележителен за този един месец, всички познати ни го казват. Но когато не гледаш филма, а играеш (една от главните роли) в него, никога не си доволен и каквото и да постигнеш - все е малко и винаги може повече, знаете как е...

Вече имам някакъв опит и мисля, че мога да дам доста полезни съвети на хора, които са решили да тръгнат по този път. С две думи - не е някаква безпроблемна идилия, а рисковано начинание с неясен резултат, което сериозно променя (да не кажа - объркава) живота ти... Но това се очакваше.

[Borymeckata Профил]

Колеги, имам още един въпрос по темата... С две думи - как да мотивирам хлапето да учи? Никога не съм предполагал, че точно ТОВА ще се окаже най-сериозният въпрос от съвместния ни живот, който ще ме (ни) постави в шах (засега, а може да се окаже и мат в няколко хода)...

По-подробно - пишлемето няма никакви навици (имам предвид - положителни, полезни навици) по отношение на образованието. За него училището е някакво досадно място, което трябва някак да изтърпи за няколко часа на ден. От тези часове в училише не прихваща АБСОЛЮТНО нищо, като го питам вечерта - изобщо не може да каже какви предмети е имал днес и какво са учили. За по-стари уроци (отпреди седмица или повече) изобщо и няма смисъл да го питам... Направо се чудя как може да седи цял учебен час на чина и да не разбере НИЩО от това, което се говори, да не запомни поне някаква фраза, НЕЩО да му остане в кратуната проста...

След училище се прибира (аз и жената сме още на работа), хвърля си раницата в коридора и тръгва по улиците до тъмно. Прибира се чак като му стане студено или огладнее... За учене на уроци, самостоятелно писане на домашни и подготовка за следващия учебен ден изобщо не беше чувал, преди да дойде при нас. До миналата година след училище е ходил на занималня, какво е правил там - нямам идея, но резултатът е видим - тлъста кръгла 0 (нула). Сега е вече в 5-ти клас и за пръв път няма занималня, което той разбира като отпадане на всякакви ангажименти СЛЕД училище (не че преди е бил кой знае колко ангажиран, но поне са го карали да чете нещо). Значи като цяло от училище - НИЩО.

Хайде да оставим училището, но той изобщо отхвърля всякакъв досег с информация, от който да има дори минимална "опасност" да научи нещо... Понякога го викам да гледаме заедно някакви предавания по научните канали, например как се правят хокейни стикове, за строежа на най-големите мостове, за изковаване на мечове или за някакви животни - всичко това възприема като някаква досада, дори с рев и тръшкане. Иначе може с часове да гледа като хипнотизиран по CN за някакви нинджи и други пределно тъпи анимации. Е това не мога да го разбера - как може да гледа 2 часа без да отлепи поглед най-тъпата възможна анимация, а да реве със сълзи, защото съм го викнал да гледаме заедно половин час за китове или автомобили...?!? Опитвал съм да го заинтересувам поне с нещо - показвал съм му стари оръжия, водил съм го в гаража да види какви инструменти имам, говорили сме за коли, мотори, кораби и самолети, електричеството откъде идва, поне няколко английски думи да научим, морски битки и известни мореплаватели, как се строят къщи и мостове, с кои държави граничи България, планените от Слънчевата система, абе НЕЩО да го заинтересува поне малко... Няма.

Ние с жената се смятаме за сравнително образовани и с някаква обща култура и затова такова отношение към образованието направо ни шашка... Говорил съм му няколко пъти, че неграмотен човек няма никакъв шанс в съвременното ни общество, че заради тъпия си мързел още отсега затваря много врати пред себе си, а тези, които остават отворени - изобщо няма да му харесат, когато стане време сам да изкарва пари и да се грижи за себе си... Казвам му, че ще маха с кирката в пепеляка и в калта докато е жив, че никога няма да има нормален живот и няма да може да си купи нищо, ако не положи поне минимални усилия да научи нещо. Не искам да става инженер или хирург, но поне да чете без да срича, да прави някакви бакалски сметки и да има някаква обща култура за околния свят. Всичко това (уж) го разбира, но ефектът е никакъв. За него е важно СЕГА да не учи, а какво ще стане след час, след ден или седмица изобщо не го интересува. Дори не съм сигурен, че осъзнава за какво става въпрос, когато му говоря за някакво бъдеще време, единственото важно е някак да отложи ученето и да избегне умственото усилие СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ...

Просто не знам как да го мотивирам да учи... Обещал съм му да му купя детски мотоциклет (веднъж видяхме такъв и много му хареса), ако завърши тази година (5-ти клас) без двойки и тройки. Той разбира това, много иска моторчето, но... пак нищо не учи, тича навън да играе и само като стане въпрос за уроци и домашни - започва да се тръшка по земята и да реве. Не искам да го принуждавам, но не виждам друг начин, а и с принуда нищо не постигам - той седи на стола над отворения учебник и... гледа през прозореца. Чете някакъв текст и като го питам - абсолютно нищо не е разбрал, решаваме някаква задача и буквално след 10 секунди не помни НИЩО и не може да направи СЪЩАТА сметка... Аз започвам спокойно, но след половин час такива безплодни напъни и безкрайно повтаряне на едно и също започвам да се дразня, ядосвам се и накрая му загрявам врата и го гоня от стаята. Него това сякаш го устройва, дори имам чувтсвото, че НАРОЧНО се прави на по-тъп отколкото е в действителност, само за да ме ядоса по-бързо и да го изгоня. Наказвал съм го без таблет, без телевизия и без излизане навън докато не си напише домашното по български език (трябваше да препише няколко реда текст) - седя на дивана в хола и рева ЦЯЛ ДЕН чак докато се стъмни, но пак не написа и една дума. Явно е готов да понесе всякакви наказния и лишения, всичко най-лошо да изтърпи, само и само да не учи...

Честно казано - аз не знам какво да правя... Много е изкушаващо да вдигна ръце и да не се занимавам повече: А, не искаш да учиш - ОК! Ето ти топката и бягай навън - и тримата ще си починем от тия постоянни разправии, увещания и скандали за учене, нямате представа какво спокойствие и любов ще настане у дома... Толкова е близо и толкова лесно да се откажа, и никой за нищо няма да ме обвини - опитали сме да му осигурим нормален живот и да му дадем образование, той е отказал - ОК, нищо повече не можем да направим... Аз нищо не губя, дори напротив - ще си спестя много нерви и часове на безплодни усилия, няма да давам пари за следване във ВУЗ и друга издръжка, а като стане на 18 ще го натиря през вратата да си търси някаква работа и да се оправя в живота както знае... Направил съм каквото съм могъл и толкова, не съм длъжен на никого с нищо повече...

Извинявайте за романа, но исках да опиша ситуацията максимално подробно. Не знам, давайте акъл, щото наистина съм в шах, честно...

[TNT Профил]

Т.е. нито с "награда" се мотивира, нито с "глоба" ? Това е най-лошия тип хора.

Опитайте да го запознаете и с повече хора (семейни приятели и познати) на годинки, за да има пример къде стигат в живота образовани и къде необразовани хора. Ако има и "крайности" в примерите - още по-добре. Като под крайности - някой тънещ в мизерия и някой милионер примерно. Малко са хората, които не могат да се мотивират от нищо. Просто трябва да намерите той от какво се мотивира.

[Borymeckata Профил]

Аз съм сигурен, че хлапето самО ще се мотивира, но това ще стане след няколко години, когато вече ще е изпуснал всички влакове и няма да има никакво значение дали иска да учи или не. Всичките ни познати са сравнително образовани и ВСИЧКИ му обяснават колко важно е образованието (без да му правим постановки, просто хората казват каквото мислят), но ефект няма. Като го питам какъв ще стане, първо казваше, че щял да бъде полицай. Явно си мислеше, че за това не трябва да учи нищо... Като му казах, че за полицай също се учи, че трябва да знае поне законите (като тръгне да арестува някого или да му пише акт за нарушение), че трябва да знае също езици (за да общува с чужденци) и да борави с оръжие - смени плочата, щял да става футболист. Как пък все на простотии го избива това пишлеме - не мога да разбера...

[kener Профил]

Според мен трябва да му покажеш(докажеш), че отърваване от ученето няма. Всеки, ден по един и същи начин, по едно и също време, сядате и учите. Не са важни резултатите в началото, ако трябва повтаряйте едно и също месеци. Поставяй някакви лесни малки цели, към които да целите всеки урок, с постигането на които, ученето да завършва(никога не увеличавай целта в ход на ученето). Целта е да разбере, че най-бързия начин да се оттърве от ученето е да започне да учи по-бързо и да запомня повече. Без оправдания и компромиси, материалните облаги не са стимул на тази рана възраст.

[K_Ilkov Профил]

Не знам дали ще хване ако е толкова непукист ама пробвай или го питай иска ли да се държиш като него ...

Да не обръщаш внимание на нищо, което той смята за важно и да не правиш нищо, от което той има нужда.

Искам/прави ми се еди кво си?
Седни и гледай като него в джама, обърни го на майтап даже ако може.
Хиперболизирай да види, че е неадекватно поведението му.
Питай го харесва ли му така.

Квото обича му го отнеми ама не с наказание ами с някакво подобно неглижиране и безучастие за да види, че са нужни усилия за всичко.

[Borymeckata Профил]

...

Ами да, това е решението. И ние стигнахме до този извод, но ни е трудно да го реализираме на практика. Жената се прибира след работа към 17 часа, а пишлемето в това време е някъде по улиците, прибира се вече по тъмно, гладен, мие се, яде, после е уморен и така... докато си легне да спи. Не можете да си представите колко е изобретателен, когато става въпрос да се спаси от учене...

[kener Профил]

AAA няма такова по улиците. Ще излиза след като е учил, или първия, който се пребере от работа го прибира и него и се почва.

Не че искам да те успокоявам, ама повечето от малките ученици сега са така.