Икономическа тема

[steeN Профил]

Кога ще ги поканим и у нас да направят една фабрика

[Jordana Профил]

Стинка , виждаш ли как големия кораб минава и заминава ... Любимите мърикански реактори на уестингхауз няма да ги бъде скоро . То беше ясно че са опасни , ама сега и европа го казва официално "опасни американски реактори не отговарят на европейските стандарти " Кокло ще струват тези два АР1000 в козлодуй ...40 милиарда евро ? В момента крайната цена е 36 милиарда долара , до финала след 10 години ще ударят ли 40 милиарда ?

https://www.youtube.com/watch?v=pH0cyFppRsk

[BMW_POWER]

На фона на "Изненадващият растеж на френската икономика", за които беше споменато наскоро, злите езици дават съвсем различна информация

Последствията от американско-израелската агресия срещу Иран вече не са само далечен военен шум, а жестока реалност за европейските икономики. Френският растеж спря напълно, затиснат от инфлация и енергиен шок. Продажбите на горива се сриват, а оцеляването на всяка втора компания е под въпрос, докато капиталът пирува по време на чума.


Илюзията за растеж и суровата реалност на стагнацията

Последиците от американско-израелската военна кампания срещу Иран започнаха да се проявяват в Европа с опустошителна сила, а Франция се оказа една от първите големи жертви на този геополитически трус. Заглавията във френските медии, които традиционно се опитват да поддържат умерен оптимизъм, този път звучат като некролог на икономическите надежди за 2026 година. Изданието Liberation определя ситуацията като „изключително неприятна изненада“, докато Le Figaro констатира, че икономическият двигател на страната е спрял поради драстичното забавяне на вътрешното търсене.

Данните на Националния статистически институт (INSEE) шокираха правителството в Париж. Докато само преди седмици Френската банка прогнозираше макар и скромен ръст от 0,3% за първото тримесечие, реалността се оказа нулева. Стагнация в най-чистия ѝ вид. Този резултат е още по-болезнен, като се има предвид крехкото подобрение от 0,2% в края на 2025 г., което подхрани илюзиите на либералните икономисти, че най-лошото е минало. Вместо вълна от растеж, Франция се сблъска със стена от апатия на пазара и неблагоприятна външнотърговска конюнктура.

Според анализатори, този икономически застой не е случаен инцидент, а пряк резултат от дестабилизацията на енергийните пазари. Потреблението на домакинствата отбеляза спад от 0,1%, което е рязък контраст с предходния ръст от 0,4%. По-тревожното е, че инвестициите също тръгнаха надолу (-0,4%), сигнализирайки за пълна загуба на доверие в бизнес средата. Външната търговия, която някога беше гордостта на френската икономика, навлезе в опасна червена зона – износът се срина с 3,8%, а вносът спадна с 1,7%, което очертава контурите на една затворена и свиваща се икономическа система.

Енергийната примка: Когато Близкият изток кипне, Европа изстива

Геополитическата логика на настоящия конфликт в Близкия изток разкрива болезнената уязвимост на Европа. Bloomberg, разглеждайки френския случай в по-широкия контекст на Еврозоната, посочва, че икономиката на целия блок неочаквано е загубила инерция в началото на 2026 г. Основната причина е взривното покачване на цените на енергията, предизвикано от войната в Иран. Тези процеси поставят Стария континент пред реалната заплаха от стагфлация – кошмарна комбинация от нулев икономически растеж и галопираща инфлация.

Докато Испания и Германия все още успяват да поддържат някакъв минимален растеж (съответно 0,6% и 0,3%), Франция се превърна в „болния човек“ на Европа със своята стагнация. Но най-плашещото е, че публикуваните статистически данни обхващат само първия месец от военните действия срещу Техеран. Това означава, че пълният мащаб на икономическото бедствие тепърва ще се разгръща. Евростат вече отчете, че потребителските цени през април са скочили с 3% – най-бързият темп на нарастване от септември 2023 г. насам.

Икономистите от Allianz Trade, в лицето на Максим Дарме, не крият своя песимизъм. Според тяхната дисекция на ситуацията, Франция ще види нулев растеж и през второто тримесечие, а през третото се очаква БВП да навлезе в негативна територия със спад от 0,1%. Прогнозите за годишния растеж се преразглеждат постоянно в посока надолу, като вече паднаха под 0,7%. Това е ясен сигнал, че икономическата стратегия на Париж, базирана на зависимост от външни енергийни доставки и следване на американската геополитическа линия, търпи пълно фиаско.

Французинът в режим на оцеляване: Отказ от тютюн и движение на педал

Социалните последици от икономическата криза вече се усещат в ежедневието на обикновения французин. Инфлацията в страната достигна 2,2% през април, но този общ процент маскира далеч по-бруталното поскъпване на основните стоки. Цените на енергията, и по-специално на петролните продукти, са скочили с цели 14,2% на годишна база. Това принуди населението да започне да се отказва от стоки и навици, които доскоро се смятаха за даденост.

Първата жертва на кризата се оказаха тютюневите изделия. Продажбите на цигари са паднали с 3,5%, което е ясен индикатор, че бюджетът на средностатистическото френско семейство е разцепен до краен предел. Но по-дълбокият шок идва от пазара на горива. Данните на Френската асоциация на петролната индустрия показват апокалиптична картина: потреблението на дизел е намаляло с близо 19%, а на премиум бензините – с 14,5% само за десет дни през април.

Франсис Пус, ръководител на Асоциацията на дистрибуторите на горива, отбелязва, че хората масово търсят алтернативни начини за придвижване. Франция, страната на индивидуалната свобода и автомобилната култура, се връща към влаковете и споделеното пътуване от чиста безизходица. Кризата не подминава и производителите – дизелът, използван от фермерите и рибарите, се е свил с над 26%. Това означава само едно: предстоящ дефицит и нови ценови шокове при хранителните стоки. При цена на дизела от 2,20 евро за литър и бензин над 2 евро, френското село и морският сектор са изправени пред стената на нерентабилността.

Корпоративната агония: Епидемия от фалити и забавени заплати

Ситуацията в бизнес сектора е още по-драматична. Оцеляването на всяка втора френска компания е под сериозна заплаха. Прогнозите са мрачни – броят на фалитите през 2026 г. може да достигне рекордните 69 000 случая, надминавайки дори катастрофалната 2025 г. Мартин Абфаст от Payt France предупреждава, че икономиката губи своята стабилност, а системните рискове стават неконтролируеми.

Един от най-подлите аспекти на настоящата криза е забавянето на плащанията по веригата. Повече от половината мениджъри (53%) определят това като екзистенциална заплаха за своя бизнес. Липсата на ликвидност принуждава компаниите да спират инвестициите и, което е най-страшното, да отлагат изплащането на заплати на своите работници. Близо 50% от фирмите вече са признали, че са били принудени да забавят плащания към доставчици или служители заради некоректност от страна на клиентите си.

Този омагьосан кръг на междуфирмена задлъжнялост дестабилизира реалната икономика и подкопава социалния мир. Когато един работник не получи заплатата си навреме, той спира да консумира, което води до още по-голямо забавяне на търсенето и нови фалити. Френската държава, вместо да потърси радикални решения за прекратяване на енергийната зависимост и геополитическите авантюри, се опитва да гаси пожара с „чаша вода“.

Печалби върху трупове и социални трохи от държавата

В условията на тази всеобхватна криза, контрастът между бедността на масите и свръхпечалбите на енергийните гиганти става непоносим. Докато милиони французи се чудят как да отоплят домовете си и как да стигнат до работа, френската група Total обяви зашеметяваща печалба от 5,8 милиарда долара само за първото тримесечие. Тези пари не са резултат от иновации или подобрена ефективност, а са директно изпомпани от джобовете на потребителите благодарение на войната в Близкия изток.

Политическото напрежение нараства. Левичарските и комунистическите формации във Франция настояват за извънредни данъци върху свръхпечалбите и дори за национализация на енергийните ресурси. Но управлението в Париж остава глухо за тези искания, защитавайки интересите на едрия капитал. Вместо реална промяна, правителството предлага социални палиативи – разширяване на програмата за студентски обеди от 1 евро и символични субсидии за гориво от по 50 евро за най-бедните работници.

Тези „социални трохи“ обаче са обвързани с толкова много условия – разстояние от работното място, мобилност, доходи – че по-голямата част от нуждаещите се остават извън обхвата им. В същото време цената на газа за домакинствата се очаква да скочи с още 15% от 1 май, което ще засегне над 7,5 милиона семейства точно преди новия отоплителен сезон.

Франция навлиза в опасна спирала. От една страна е геополитическата лоялност към Вашингтон, която подхранва конфликта с Иран, а от друга – разпадащата се национална икономика и разгневеното общество. Без радикална промяна в курса и възстановяване на икономическия суверенитет, френската стагнация лесно може да се превърне в социална експлозия, която да помете не само Елисейския дворец, но и остатъците от европейската стабилност.

[steeN Профил]

Това, което виждам е, че нещо трябва да има пак за да се надъхват дихателите
Агонията на чебурашките е разбираема.

[ildivvy Профил]

Стига с този ЕС... В Северна Америка е по-важно как са нещата! Нещо мрънкали, че цените на горивата им станали европейски... Какво ще правят, имат ли резервен вариант? Бизнеса им дали ще върви, че ... лошо!

[BMW_POWER]

Стига с този ЕС... В Северна Америка е по-важно как са нещата! Нещо мрънкали, че цените на горивата им станали европейски... Какво ще правят, имат ли резервен вариант? Бизнеса им дали ще върви, че ... лошо!

Ми "Райската градина" .... Гледам, в Германия радостни хора втори ден правят тържествени манифестации Северна Америка са зле. Бензинът скъп, манджата и тя. Ама наемите и цените на имотите падат. А това е добре. Няма какво да ядеш, но има какво да си купиш Оплакват се, че няма работа, а пък ние не можем да намерим служители. Обявата за мениджъри просто не се маха от месеци. Толкова са отчаяни, че един мАймун, дето го уволниха поради некадърност, взеха, че го върнаха отново.

Иначе, ето какво пишат чебурашките в бг-то

Отиваш на зъболекар да си сложиш мост или имплант и веднага възниква дилема , да продадеш бъбрек или да теглиш кредит .Никой обаче не се сеща да провери всички по веригата за цените . Българина е в клуба на богатите ,ама няма зъби в устата си , така ,че цените на храните не го вълнуват , защото кара на попарки

[barabqga Профил]

Стига с този ЕС... В Северна Америка е по-важно как са нещата! Нещо мрънкали, че цените на горивата им станали европейски... Какво ще правят, имат ли резервен вариант? Бизнеса им дали ще върви, че ... лошо!

Ми "Райската градена" .... Гледам, в Германия радостни хора втори ден правят тържествени манифестации Северна Америка са зле. Бензинът скъп, манджата и тя. Ама наемите и цените на имотите падат. А това е добре. Няма какво да ядеш, но има какво да си купиш Оплакват се, че няма работа, а пък ние не можем да намерим служители. Обявата за мениджъри просто не се маха от месеци. Толкова са отчаяни, че един мАймун, дето го уволниха поради некадърност, взеха, че го върнаха отново.

Иначе, ето какво пишат чебурашките в бг-то

Отиваш на зъболекар да си сложиш мост или имплант и веднага възниква дилема , да продадеш бъбрек или да теглиш кредит .Никой обаче не се сеща да провери всички по веригата за цените . Българина е в клуба на богатите ,ама няма зъби в устата си , така ,че цените на храните не го вълнуват , защото кара на попарки

Няма да забравя железните зъбчета, от времето когато бяхме в клуба на най-богатите.

Изпратено от моят motorola edge 50 neo с помощта на Tapatalk

[Jordana Профил]

Железни коронки не се правят , използва се специална неръждаема стомана или други ортодонтски сплави като титан платина циркон или злато например . Металните коронки с изключение на златните , са най устойчиви от всички и се използват и сега . Просто за подобряване на естетиката се комбинират с керамика или порцелан . Въпрос на технологии и съвременни материали . Тоест "зъбчето" е със същата метална коронка само че сега има търговски вид

[nickstorm Профил]

Кога ще ги поканим и у нас да направят една фабрика

Иди в Симитли и почни работа в мегазавода за БТР-и. Почнеш ли там работа, автоматично получаваш право не едно безплатно ин витро-хем ще правиш Страйкъри и ще ги пращаш на източния фронт, хем ще бориш демографската криза

[Jordana Профил]

Ин витро не знам дали имат безплатно , ама безплатна смяна на пола със сигурност ще им дават . Обаче все си мисля че нищо не пречи първо да си сменят пола безплатно и после да им направят инвитро ..

[steeN Профил]

Не знам какво общо има това, че се чудите по кой бряг ходите двамата с икономика

IAG e на български имигрант в Канада... демек все едно фирма от ЕС.

[BMW_POWER]

Все си повтарям за цената на горивата и влиянето им върху фермерите и земеделските производители ...

Фиаското на каубойската стратегия и цената на илюзиите

Когато Вашингтон реши да предприеме своята дръзка, в типичен каубойски стил, атака срещу Иран, стратезите в Пентагона и Белия дом вероятно са си представяли кратък и победоносен марш, който ще затвърди американската хегемония в Близкия изток. Реалността обаче се оказа коренно различна и изключително болезнена за самите Съединени щати. Още в първите дни след ескалацията стана ясно, че „бързата победа“ е само мираж, а на преден план изплуваха двата най-важни въпроса за всяка велика сила в криза: колко дълго ще продължи това и какви ще бъдат реалните щети за вътрешната икономика.

Загубите за всички участници по веригата на износа и вноса – от петрол и газ до торове и сярна киселина – се проявиха почти мигновено. Светът е твърде взаимосвързан, за да може една държава, макар и най-мощната, да нанася удари по ключов енергиен и суровинен център като Иран, без да предизвика цунами от обратни ефекти. Според анализите на Поглед.инфо, това не е просто локален конфликт, а геополитическа грешка, която удря право в сърцето на американския просперитет – неговия селскостопански сектор.

Bloomberg публикува своя спот индекс за текущото състояние на селскостопанския сектор в САЩ, който звучи като некролог за американския фермер. Данните са шокиращи: фалитите на ферми са се увеличили с 46% на годишна база. Трябва да се отбележи, че това не е случаен инцидент, а устойчива негативна тенденция, която продължава вече трета поредна година. Това означава, че икономическата примка е била затегната още в разгара на президентството на Джо Байдън, а конфликтът с Иран просто преряза последната нишка на стабилността.

Историческият минимум на американското земеделие

Прогнозите за близкото бъдеще са още по-мрачни. Анализаторите на Bloomberg изчислиха, че до края на първата половина на 2026 г. в Съединените щати ще функционират едва 1,9 милиона ферми. На пръв поглед тази цифра може да изглежда внушителна, но историческият контекст разкрива пълната катастрофа. Това е най-лошият показател в цялата история на северноамериканската нация. От времето на колонизацията и заселването на Запада, земеделието е било гръбнакът на американската икономика и символ на нейната жизнеспособност. Днес този символ се руши пред очите ни.

Сривът в броя на фермите не е просто статистическа подробност. Това означава концентрация на земя в ръцете на огромни корпорации, унищожаване на средната класа в селските райони и загуба на продоволствена независимост. Когато фермите фалират с темпове от близо 50% годишно, това е признак за системен отказ на държавната машина да защити своите производители. Вашингтон избра да финансира военни кампании и чужди режими, вместо да осигури оцеляването на собствените си земеделци.

Дизеловият шок: Горивото като оръжие за масово икономическо унищожение

За да разберем защо американското земеделие умира, трябва да погледнем към основите на неговото производство.Bloomberg директно посочва главния виновник: цената на дизеловото гориво. Дизелът е финансовата и технологична основа на всяко съвременно селскостопанско производство. Без него тракторите не орат, сеялките не засяват, а комбайните не прибират реколтата. В Съединените щати цената на дизеловото гориво се е увеличила с 54,4% само за една година.

Този драстичен скок има ефекта на доминото. Поради високите цени на горивата и свързаните с тях разходи, 70% от анкетираните американски фермери заявяват, че няма да могат да приложат необходимите количества торове по време на засаждането и основния вегетационен период. Тук трябва да сме наясно с геополитическата логика: ограничаването на торовете води до пряк спад в добивите. А спадът в добивите на една от най-големите земеделски сили в света неизбежно ще доведе до глобален ръст на цените на храните и потенциален глад в много региони.

Разбира се, може да се спекулира, че Bloomberg, като рупор на Демократическата партия, или самите фермери, преувеличават ситуацията, за да издействат субсидии. Но недостигът на торове е обективен факт, а Министерството на земеделието на САЩ (USDA) вече започна да оценява евентуалния спад в производството на ключови стокови култури. Това е критично, тъй като САЩ са най-големият износител на селскостопански продукти в света, генерирайки над 190 милиарда долара годишно.

Земеделието срещу оръжията: Структура на американския износ

За да се разбере мащабът на предстоящата криза, е необходимо да се разгледа мястото на селското стопанство в общата външнотърговска структура на САЩ. Селското стопанство заема стратегическо пето място, следвайки единствено продажбите на оръжие (331 милиарда долара), въглеводороди (309 милиарда долара), машиностроене и компютърни технологии (283 милиарда долара) и електроника (226 милиарда долара).

Забележително е, че американските фермери печелят повече на чуждестранните пазари, отколкото целия фармацевтичен и химичен сектор на страната взети заедно. Когато този сектор започне да се тресе, това разклаща основите на долара и търговския баланс на страната. Износът на храни е не само икономически инструмент, но и мощно геополитическо оръжие. Губейки позиции тук, Вашингтон губи лостове за влияние върху държавите, които зависят от вноса на американска пшеница, соя и царевица.

Дизеловото гориво и торовете са неразривно свързани. В днешния свят селскостопанското производство е дейност с екстремно висок риск. Ключовият проблем за фермера е невъзможността да изплати заемите, взети преди засаждането. Тези заеми се базират на прогнозирани добиви и очаквани цени. Когато обаче променливите като горивото скочат с 50%, цялата математическа конструкция на фермата рухва. Банките не се интересуват от геополитическите оправдания на Белия дом; те искат своите пари, което води до лавинообразните фалити, които наблюдаваме.

Руският модел срещу американската бюрокрация

Интересно е да се направи сравнение между подходите на Русия и САЩ в подкрепата на земеделските производители. От 2024 г. Русия въведе плаващ лихвен процент по заемите, който е силно субсидиран в зависимост от стратегическото значение на сектора. Приоритетни области като генетичните изследвания, млечното животновъдство и сезонната полева работа получават заеми с лихва от едва 8%, като държавата субсидира до 70% от основния лихвен процент.

В същото време в САЩ, Администрацията за земеделски услуги (FSA) към Министерството на земеделието съобщава за средни лихвени проценти от 8,5% и нагоре. Но дяволът е в детайлите на американската бюрокрация. Фермерите в ключови щати като Калифорния, Айова и Небраска плащат допълнителни проценти за оперативни разходи, собственост върху земята и транзакционни такси. Така реалната цена на капитала става непосилна за малкия и среден производител.

Фундаменталната разлика е, че докато руската държава директно поема част от финансовата тежест на производителя, американската система се фокусира върху застраховки и банкови гаранции. В условията на глобална нестабилност и енергийна криза, американският модел се оказва негъвкав и неспособен да предотврати масовото изхвърляне на фермери от пазара. Поглед.инфо подчертава, че тази финансова тежест, съчетана с енергийния шок от конфликта с Иран, създава перфектната буря за американската икономика.

Механиката на фалита: От нивата до хладилника

Американските стандарти за разход на гориво показват колко пряка е връзката между цената на петрола и цената на хляба. Всяка единица земеделска техника консумира значителни количества дизел за оран, сеитба и прибиране. Увеличението на цената на дизела с един долар автоматично вдига оперативните разходи с 20 цента на всяка миля транспорт. А храната в САЩ пътува хиляди мили, преди да стигне до потребителя.

Най-тежко е положението на производителите на царевица, тъй като тази култура изисква най-интензивно използване на техника и торове. Царевицата обаче е в основата на хранителната верига – тя е фураж за добитъка, суровина за хранителната промишленост и дори за производство на етанол. Скъпата царевица означава скъпо месо, млечни продукти и яйца. Това е верижна реакция, която удря обикновения американец право в джоба.

Според Поглед.инфо, точно този икономически натиск е истинската причина Доналд Тръмп да започне да изпраща сигнали към Конгреса за прекратяване на конфронтацията с Иран. Политиците във Вашингтон може и да са безразлични към съдбата на фермерите в Айова, но те са ужасени от гнева на гласоподавателите пред празните хладилници. Американският избирател може да толерира далечни войни, докато те не започнат да определят цената на неговата вечеря.

Геополитическото отрезвяване и краят на илюзиите

Ситуацията със земеделието в САЩ е най-яркото доказателство за провала на политиката на санкции и военен натиск. Опитвайки се да изолират Иран и да контролират световните ресурси, Съединените щати изолираха собствените си производители от икономическата логика и стабилност. Ответните мерки на Иран и хаосът на енергийните пазари се превърнаха в бумеранг, който разрушава вътрешния мир в Америка.

Днес Вашингтон е изправен пред жесток избор: да продължи ескалацията, рискувайки пълното унищожение на своя аграрен сектор и социален взрив, или да признае поражението на „каубойската атака“ и да потърси път за деескалация. Данните на Bloomberg за 1,9 милиона оставащи ферми са последният предупредителен сигнал. Ако тенденцията се запази, САЩ рискуват да се превърнат от „житница на света“ в държава, която не може да изхрани собственото си население без огромни социални сътресения.

Историята показва, че империите не винаги падат на бойното поле. Често те рухват отвътре, когато техните лидери забравят, че силата на нацията не се измерва само с броя на самолетоносачите, но и с благоденствието на тези, които обработват земята. Кризата в американското земеделие, катализирана от иранската авантюра, е началото на едно болезнено отрезвяване за Вашингтон. Светът вече не е същият и американският диктат среща съпротива не само в Техеран, но и в икономическата реалност на собствените си полета.

[enigma Профил]

Научи се да играеш триизмерен шах преди да коментираш ходовете на Тръмп

Когато Вашингтон реши да предприеме своята дръзка, в типичен каубойски стил, атака срещу Иран, стратезите в Пентагона и Белия дом вероятно са си представяли кратък и победоносен марш, който ще затвърди американската хегемония в Близкия изток

Жокер - няма стратег на споменатите места, който да си е представял подобно нещо. Оттам нататък всичко в анализа е невалидно

[TNT Профил]

https://news.bg/int-politics/izraelskata-kompaniya-rafael-vaznameryava-da-kupi-zavod-na-folksvagen-v-zapadna-germaniya.html

"Рафаел Адвансед Дифенс Системс" е подписала писмо за намерения с "Фолксваген" (VW) за придобиване на завода на германския автомобилен производител в Оснабрюк, Западна Германия, твърдят пред "Ройтерс" двама запознати с въпроса

Израелската компания "Рафаел" възнамерява да купи завод на "Фолксваген" в Западна Германия

Един австрийски художник с мустачки се върти в гроба

[steeN Профил]

https://www.dnes.bg/a/1-bulgaria/720101 ... izmraznali

Рязкото застудяване през последните дни нанесе сериозни щети върху овощните насаждения в страната като в някои райони измръзнаха до 50 на сто от насажденията, алармират от Браншовата камара плодове и зеленчуци. Те предупреждават, че кризисната ситуация създава услови за измами и спекула, предава БНР.

Дори овошките измръзнаха заради цените на горивата