Виж темата - Колко пъти сте се влюбвали?

от **Vasko** » 31 Окт 2010, 22:38

SKISA написа:аз съм отнасял три пъти плувката....!! последният път -завинаги! мисля си ,че тва големото влюбване е възможно само до определени години...!после става вече друго и няма как! така ,че който до 25 не е скачал от трамвай в движение или не е пропътувал 500км през нощта ,за да види любимата ,или не е минавал 14км пеша при минус 20 ,за да се прибере от другият край на града ,заради момичето си ми се струва ,че вече е изпуснал влака....!!!

.. само да допълня колегата - който не е носил любимото момиче до 14-тият етаж на ръце за да и докаже любовта си или пък скришом вечер да чака родителите му да заспят за да вземе семейния автомобил само и само да се повозят и гушнат с любимата...
Прав си колега, че всичко е до време... И винаги така се случва, че човек никога не се жени за голямата си любов ...Мъжете харесваме един тип жени,а всъщност се женим за съвсем други, дали защото искаме сигурност и някой който да ни гледа децата... В крайна сметка идеални няма и избирайки някого до себе си за другар в живота човек всъщност прави и компромис със себе си ..... Въобще нещата тук са навързани и може да се изкажат толкова мнения колкото сме форумците и всеки за себе си ще бъде прав !.....

от **someone** » 01 Ное 2010, 0:00

sineok_pi4_ написа: .. само да допълня колегата - който не е носил любимото момиче до 14-тият етаж на ръце за да и докаже любовта си или пък скришом вечер да чака родителите му да заспят за да вземе семейния автомобил само и само да се повозят и гушнат с любимата...
Прав си колега, че всичко е до време... И винаги така се случва, че човек никога не се жени за голямата си любов ...Мъжете харесваме един тип жени,а всъщност се женим за съвсем други, дали защото искаме сигурност и някой който да ни гледа децата... В крайна сметка идеални няма и избирайки някого до себе си за другар в живота човек всъщност прави и компромис със себе си ..... Въобще нещата тук са навързани и може да се изкажат толкова мнения колкото сме форумците и всеки за себе си ще бъде прав !.....

Един етаж - добре...ама 14 етажа - това не е любов, ами използвачество някакво и мързел от страна на жената. Освен това изкачването на стълби е идеална терапия за целулита им!
И да крада на баща ми колата, за да я возя и да я гушкам?! Ми мечката от скайпа си върши същата работа, ако само ще се гушкаме...
А за гледането на децата...хммм...всяка чужда жена може да свърши работа, стига да не и стиска да признае на мъжа си, че детето е от теб :mhihi:

Любовта е досадно занимание, което обикновено не завършва добре.

от **acho.rs** » 01 Ное 2010, 3:39

sineok_pi4_ написа:
SKISA написа:аз съм отнасял три пъти плувката....!! последният път -завинаги! мисля си ,че тва големото влюбване е възможно само до определени години...!после става вече друго и няма как! така ,че който до 25 не е скачал от трамвай в движение или не е пропътувал 500км през нощта ,за да види любимата ,или не е минавал 14км пеша при минус 20 ,за да се прибере от другият край на града ,заради момичето си ми се струва ,че вече е изпуснал влака....!!!

.. само да допълня колегата - който не е носил любимото момиче до 14-тият етаж на ръце за да и докаже любовта си или пък скришом вечер да чака родителите му да заспят за да вземе семейния автомобил само и само да се повозят и гушнат с любимата...
Прав си колега, че всичко е до време... И винаги така се случва, че човек никога не се жени за голямата си любов ...Мъжете харесваме един тип жени,а всъщност се женим за съвсем други, дали защото искаме сигурност и някой който да ни гледа децата... В крайна сметка идеални няма и избирайки някого до себе си за другар в живота човек всъщност прави и компромис със себе си ..... Въобще нещата тук са навързани и може да се изкажат толкова мнения колкото сме форумците и всеки за себе си ще бъде прав !.....

Това за първата е по-скоро сляпата . Когато не можеш да прецениш какво става около теб , забил глава в пясъка (или на друго място) . Това не е истинска любов а по-скоро супер силно увлечение . Истинската любов е тази която осъзнаваш , тя не може да дойде когато си на 17-18 , просто защо тогава още не са тия ясни лайната от живота и не можеш да прецениш с какво един човек е по-добър от друг.

от **uricatoli** » 01 Ное 2010, 4:42

и в този ред на мисли:
Искаш ли да станем гаджета ? Ще се държим за ръка и ще си викаме на умалителни. Ще си вземем някои от онези програми с много безплатни минути за да можем да си говорим, когато не се виждаме. Ще си пращаме и много sms-и, не че минутите ще са свършили, просто има някаква необяснима романтика в това. Ще си повтаряме колко много се обичаме макар и да незнаем какво точно стои зад тези думи, но ние ще си го повтаряме. Ще си го пращаме и в sms-ите. Ще си го пишем в Skype, ICQ, IRC или каквато и да е друга програма за on-line контактуване. Телефонът не е достатъчен, ние се обичаме ! Аз ще те ревнувам, ти ще ме ревнуваш, ще се караме за малки неща, ще правим големи планове за бъдещето ни, общото ни бъдеще. Ще кръстим бъдещите си деца, ще построим общото ни жилище, ще изберем тапетите в кухнята - всичко това ще го направим, докато се разхождаме из парка или се гушкаме в хола. Ще се целуваме страстно в нас, у вас, в парка, където и да сме. Ние ще сме влюбени. Първите дни ще си правим смучки. Така ще се жигосваме като скотовъдни животни. После на теб ще ти омръзне и ще спрем. Но няма да спрем да се обичаме ! Ще правим секс ! Където, по колкото пъти си искаме. Понякога няма да искам, но ти ще настояваш. Аз ще те лъжа, че ме боли главата, ти ще лъжеш че знаеш какво правиш. Ще се притесняваме, когато ми закъснява. Ще ходим заедно до Аптеката червиви от срам. Но, ще се обичаме ! Ще се опитаме да живеем заедно. Ще ходим до супермаркета заедно, ще спорим кой сапун за банята да вземем. Ще ядем мълчаливо пред телевизора. Ще забравяме вратата на терасата отворена и ще се събуждаме вдървени. Ти ще ме отвиваш. Аз ще те отвивам. Ще се обичаме ! Ще искам да си вземем домашен любимец. Ти ще откажеш. След малко сърдене и ще се съгласиш да си вземем котка. Ще мине време. Секса ще стане скучен. Ще го правим със затворени очи. Ще си говорим по-малко, мислейки че се познаваме вече, но всъщност ще сме двама напълно непознати човека. Ти ще започнеш да се заглеждаш по други, както и аз. В крайна сметка някой от двамата ще бъде хванат в крачка. Ще се разделим в името на "така е по-добре за двамата". Аз ще взема котката. Ще си изтрием sms-ите и ще се поздравяваме неловко в магазина до щанда със сапуни. Вече няма да се обичаме. Е, не искаш ли да станем гаджета ?

от **titto** » 02 Ное 2010, 21:05

Аз се влюбвам през ден и затова гледам да си стоя до жената, че "ми е слаб ангела"! :confused:

За пръв път май се влюбих истински много рано-още в 3-ти клас-Да наистина!

Събота и Неделя сутрин си навивах часовника и ходих с колелото пред тях да я видя като излиза да разхожда кучето! :mhihi:

Иначе зрелия човек се влюбва много пъти през живота си, опитва се да напасва характера си-дали успява, или не-СЪДБА!

от **arr0gance** » 03 Ное 2010, 1:05

Аз пък имам следния въпрос.
Как разбирате,че сте влюбени в тоя човек,смисъл такъв,че не го харесвате просто много.Аз съм доста влюбчив,но 1 път наистина полудях по една мадама примерно Y.Полудяването се изразяваше в това,че само мислех за нея,чудех се какво прави в момента,като я видех направо се разтрепервах и такива неща.Докато сега има едно друго момиче Х което не се разбираме много,но като цяло ме е много грижа за нея,не я мисля много,но вътрешно се притеснявам(странно но факт).Та така връзка между тези двете никаква,но чувството е еднакво....(искам да съм с нея/тях :mhihi:

и до някаква степен ме е грижа и някак си се чувствам отговорен за тоя човек)Изчетох също така доста коментари за несподелена любов и за разминаване в характерите ,това поправимо ли е или раздялата е неизбежна?
В реда на нещата,какво е любовта изчетох цялата тема и общо взето разбирам,че е човека който допълва тея качества,които ти не притежаваш,защото ако сте еднакъв тип характер и тн единия ще спори до дупка,другия също и накрая познатите изходи -1.Тръшваш външната врата -2.Страстен Се*с -3 Ръкопашен бой :mhihi:

Съжелявам, ако се отклоних малко от темата,ама остарях и незнам какво е любов,или не съм я срещнал?!

от **acho.rs** » 03 Ное 2010, 1:33

Много мразя да пиша лични неща , пред толкова много хора и ще хвана да вляза от непознат ник , да философствам на воля :lol:

Дали си бил влюбен - много хора (аз най-много) бъркат силно привличане с любов или обич . Някой казва , че да обичаш значи да даваш - когато ти доставя удоволствие да радваш другия човек , ако те боли когато и него (нея де) го боли , ако когато си до това момиче , се успокояваш и отпускаш а не се чудиш само как да и бръкнеш в гащите ... тогава гледай момата да е свестна , защото си влюбен до ушите , паднал ти е гарда и има вероятност да те нокаутират и да си в безсъзнание доста повече от 10 секунди ... Късмет

от **TiGoNiSh** » 03 Ное 2010, 9:12

любов, любов и после мрън, мрън, обади ми се :mhihi:

от **Е.Димитров** » 03 Ное 2010, 10:27

Секи път се влюбвам,секс и после ми минава :dunno:

от **Sen7inel** » 05 Ное 2010, 4:47

2 Първият път си бе детска любов но все пак се брои мадамата беше супер готина и 100 човека и бяха навити но все пак на мен ми провървя за известно време след което ме заряза.... Тъгувах по нея известно време след което си хващах някви кифли колкото за спорта. Естествено ми мина но доста дълго време съм се сещал за нея къде ли е какво прави как е и така . Вторият път обаче направо ми разказа играта още в деня когато се запознах с нея направо полудях е да но тя не беше лесна а и ходеше с един познат и нямаше как за това аз се хванах с една нейна приятелка за да съм близо до нея и да не изпусна момента и така си дебнех от засада почти година. И накрая щастие взе че ми се отвори парашута да но всяко чудо за 3 месеца и тя взе че ме остави... Но аз съм тъпо и упорито копеле и се боря до край и след около 5 месеца пак си я спечелих няма да споменавам какво ми е било през това време защото ще пиша роман ако почна.
Понеже съм тъп бях до нея около година след което заминах за Испания почнах да бачкам там идвах си лятото за 30-40 дни тя идваше зимата за 30-40 дни и през останалото време всеки ден скаип с часове. Там се запалих и по БМВ и си купувах колички 323ти 318и 320и която карам и днес и понеже съм псевдо състезател поломих първите две. Накрая на девойката взе да и писва и аз го усетих че тя е охладняла доста и един щастлив ден си изтеглих остатъка от кинтите които имах в момента дори не изчаках заплатата обадих и се по телефона и казах че се прибирам а тя ми каза да не го правя защото може и да не се получи и да се разделим но аз казах майната му на материалното запалих си колата и тръгнах към БГ няма да разказвам за премеждията по пътя които така и не знаех защото пътувах само с самолет но се прибрах при нея изкарахме няколко месеца заедно при което видях че не е щастлива с мен и някак си е с мен по задължение и чувство за вина и предложих да си дадем почивка ако тя сама реши че иска да е с мен аз ще съм тук и ще чакам... така е вече почти 2 ра година беше ми адски трудно да я пусна и понякога правен много тъпи неща от ревност но смея да твърдя че вече се промених.
Равносметка ако трябва да избирам отново въпреки да знам резултатът изборът ще е същия защото това момиче е всичко за мен и се надявам да е щастлива пък било то и с друг на мен ми стига да виждам усмивката в лицето и.....

Ще му е*а М*****а аз пак написах роман

от **EBEEMVACIA** » 05 Ное 2010, 9:31

err0r написа:... само веднъж... мисля, че точно това усещане няма да се повтори никога повече. Винаги може да има някакво... по-малко... симпатия, привличане... дори и леко залитане, но точно онова влюбване, никога...