Реализация, стандарт на живот и М6-ци

[Делян]

Четейки темата се замислих, че в интересно време живеем, където от 20 човека(да не кажа и повече), на 19 целите и амбициите са им свързани с пари. В обществото все повече се утвърждава мнението, че щастието, което всеки преследва, неминуемо трябва да е съпроводено с много пари, за да може да си позволи желаните неща, без които не може да е щастлив...
Което също е доста интересно, имайки предвид, че най-ценните неща в живота не могат да се купят с пари - достойнство, уважение, приятелство, любов, здраве...Може ли човек, който има много пари да бъде нещастен? Може ли човек без много пари да бъде щастлив?
В тоя ред на мисли се сещам за едни думи на Джим Кери:
"Иска ми се всички да могат да станат богати и известни и да могат да си купят всичко, което поискат, за да разберат, че това не е най-важното в живота."
Според мен човек преди да влезе в "битката" за печелене на пари, първо трябва да спечели най-голямата битка - тази със себе си и да си изясни някои екзистенциални въпроси. Едно добро начало е четенето на доказали се книги в тази тематика. Нещо за съжаление отново доста чуждо в днешно време...Тук се сещам за друг цитат: "Бедните хора имат големи телевизори, богатите – големи библиотеки."

Не ме разбирайте погрешно, не отричам необходимостта от пари в днешно време или удоволствията, които могат да осигурят, но не трябва да се превръщат в основна цел, в нещо, което преследваме на всяка цена, защото по този път рано или късно човек започва да прави непоправими грешки, за които неминуемо ще съжалява някой ден.

[adovet]

Важно е човек да оценява това което има, и да се радва на живота. Не е важно колко пари имаш, колкото и да имаш никога няма да са достатъчни.

[bum_bum]

И както казваше професора ми по менинджмънт: "Може да сте от елитен университет, но в крайна сметка работодателят първо сортира по оценка"

хммм, не го знам тоя професор, но работодателите първо сортират по умения и опит ... някъде в дъното е оценката... Оценката е много относително нещо...

Моя пък даскал казваше, че никой няма да те пита колко имаш а какво знаеш или можеш.

Аз в качеството си на работодател преди време съм сортирал CV-та. Накратко на първо четене всичко от НБУ, Кеймбридж, Оксфорд и т.н. завършени в София. Северозападен, Югоизточен и други разни модерни регионални университети отиваше в коша без изобщо да гледам нататък.

Как и да го гледам ми се струва по-удачно да имам човек с 4-ка в СУ, ТУ или УНСС от такъв с шестица в НБУ. Единия вероятно се е наложило да поучи за тая 4-ка, докато другия е имал резултатите от теста дни преди изпита.

Ама това беше преди години. Днес май и някогашните читави университети са пълен ташак с изключение на една шепа специалности.

..най-ценните неща в живота не могат да се купят с пари - достойнство, уважение, приятелство, любов, здраве.....

Баща ми казваше- най-важното е здравето. Ама здраве без пари си е жива болест

[DaGa Профил]

Е това и аз казвам, оценката никак не е меродавна

Sent from my SM-G388F using Tapatalk

[Dextuar Профил]

Тук може и да не е, но имах колега немец, който след добра магистратура и бакалавър го отрязоха, защото дипломата му за средно образование е 5.20. Това, че в БГ е различно, не означава, че е навсякъде така. Иначе принципно съм съгласен, че уменията са по-важни.


Sent from my iPhone using Tapatalk

[drago_pavlov Профил]

Четейки темата се замислих, че в интересно време живеем, където от 20 човека(да не кажа и повече), на 19 целите и амбициите са им свързани с пари. В обществото все повече се утвърждава мнението, че щастието, което всеки преследва, неминуемо трябва да е съпроводено с много пари, за да може да си позволи желаните неща, без които не може да е щастлив...
Което също е доста интересно, имайки предвид, че най-ценните неща в живота не могат да се купят с пари - достойнство, уважение, приятелство, любов, здраве...

Това е вярно, но едва след като си постигнал един минимум на благосъстояние.
Няма как с 500 лв месечен доход да си здрав, любвеобилен и приятен. Без пари ставаш недохранен (или охранен с боклуци), болен, злобен, и т.н. Малките градове са олицетворение на това - всеки гледа лошо, всеки е готов да продаде и майка си за 20 лв. Темата с некоректните е показателна колко са достойни хората без пари...
Абе както се казва "Сиромах човек, жив дявол"...

П.П.: Единственият шанс да си щастлив без пари е ако си от шоколадовите...

[Stahlblau]

Баща ми казваше- най-важното е здравето. Ама здраве без пари си е жива болест

Голям човек е бил баща ти!

Колкото до университетите - вече абсолютно всичките са плява за съжаление. Единствения вариант да има някъв читав кадър е, самият той да е имал желание да научи нещо и да се е интересувал, стоял на лекции, упражнения и т.н. Сама по себе си дипломата не гарантира нищо вече, от който и да е университет.

[alekangg Профил]

Четейки темата се замислих, че в интересно време живеем, където от 20 човека(да не кажа и повече), на 19 целите и амбициите са им свързани с пари. В обществото все повече се утвърждава мнението, че щастието, което всеки преследва, неминуемо трябва да е съпроводено с много пари, за да може да си позволи желаните неща, без които не може да е щастлив...
Което също е доста интересно, имайки предвид, че най-ценните неща в живота не могат да се купят с пари - достойнство, уважение, приятелство, любов, здраве...

Това е вярно, но едва след като си постигнал един минимум на благосъстояние.
Няма как с 500 лв месечен доход да си здрав, любвеобилен и приятен. Без пари ставаш недохранен (или охранен с боклуци), болен, злобен, и т.н. Малките градове са олицетворение на това - всеки гледа лошо, всеки е готов да продаде и майка си за 20 лв. Темата с некоректните е показателна колко са достойни хората без пари...
Абе както се казва "Сиромах човек, жив дявол"...

П.П.: Единственият шанс да си щастлив без пари е ако си от шоколадовите...

Не съм забелязал в големите градове да гледат по-добре. Разликата от малките и големите е, че в големите сумата няма да е 20лв, ами 50 или 100 или 200. Манталитета е същия, гледането и държането, то и няма как да е друго, хората са същите

[MatriX_Fucked Профил]

Спомням си първия път като се качих в 911-ката на един приятел. Отворих вратата, седнах и си мисля - "та това си е просто кола"...

[DigitalExile Профил]

Понеже се заговорихте за университети.. та да се включа..
От нито един нищо не става, в тези който изискват малко повече се учат неща който отдавна са изгубили стойността си, а да учиш нещо което няма стойност? Има ли смисъл? Е има.. поне ще се научиш как да учиш, но и това не е сигурно, та в днешно време на по нормалните фирми не им пука г/д дали имаш висше, е не мога да кажа за всички, че е така, но за повечето особено в IT сферата. Просто няма кадри вече почти няма и къде да се учат тия кадри, та ако не му е интересно на човек и да ходи на университет и да завърши успешно ще има една хартийка на която пише Висше образование и до там. С нищо няма да му е полезна
В БГ реализацията е леко тегава, малко са секторите който може да хванеш за да се развиеш. И със сигурност университетите няма да ти помогнат особено много. да не кажа хич

Стана така защото вече се дава диплома на всеки, не е както преди години това да има стойност, в момента истината е, че няма никаква стойност и като гледам занапред изобщо няма да е фактор това Висше защото критериите падат все повече.

Edit: само да спомена,че говоря за BG университети и да кажа,че в чужбина не знам как е, но силно се надявам да е доста по добре , въпреки че в IT сферата малко се съмнявам

[alekangg Профил]

Повечето университети за нищо не стават, но ти май се изказа, че няма никакъв смисъл от висше..Ще стане някой инженер, доктор, архитект без университет ли??
За мен има само две професии, които при завършване ти гарантират работа и някакви доходи.
Доктор-зъболекар и капитаните, всичко друго е с много условности, късмет и т.н.

За чужбина направо се изказа неподготвен, не съм чувал инженер да продава обувки, дрехи или перални там, а в Бг е нещо нормално

[DigitalExile Профил]

Той може и да стане, дет се вика може и дипломата да си купи ама няма да е особено кадърен както се сещаш, масово лекари и архитекти или каквото се сетиш ако са добри кадри след завършването си са на Терминал 2 и си идват 2-3 пъти годишно ако изобщо се запишат да учат тук.
Идеята ми беше,че горе долу който не е записал университет в днешно време не го е завършил, което води до това,че самото нещо няма стойност.
Или просто няма същата стойност каквато е имало преди 20-30-40 или повече години.

[dimodi Профил]

Имам един приятел с бизнес, с който веднъж си говорихме точно на тази тема, дали е по-добре да си бачкаш някъде на заплата и да си живееш скромно, но да ти е спокойно, вместо да не можеш да спиш по цяла нощ притеснявайки се за данъчни проверки, кой работник те краде и т.н. Та той тогава ми беше казал "разликата между нас и обикновените работещи хора е само в цифрите - те търсят 50 лева да си платят тока, ние търсим 50 хиляди да платим някоя вноска по кредит на фирмата" Но същият човек в крайна сметка завърши разговора с думите "абе, все пак е гадно да си беден"

[alekangg Профил]

Зависи от човека и разбиранията му. Може да има среден или сериозен бизнес, но ако години наред, не успява да почине нито ден, денонощно е в стрес, не спи, бяга, това рано или късно се отразява, просто трябва някаква мярка. Познавам хора шефове с бизнеси, които не са ходили дори за ден някъде да починат от много години. Тогава каква е разликата с бедния, който не може да си позволи да отиде на почивка? Ставаш роб на по един или друг начин, а това вече е лошо

[drago_pavlov Профил]

За мен има само две професии, които при завършване ти гарантират работа и някакви доходи.
Доктор-зъболекар и капитаните, всичко друго е с много условности, късмет и т.н.

Рече и отсече...
Гледайки от пристанището във Варна може и така да изглеждат нещата, но все пак ще позволиш ли да има и други гледни точки?
Да си зъболекар хич няма условности и късмет... Завършваш, вадиш 100 бона за кабинет, клиентите ще си записват час при теб поне месец предварително и си свиркаш, нали...

Във всяка една професия може да успее човек, стига да може. А условности и късмет винаги ще има.