"Шеф" или "експерт"..?

[drifty Профил]

И обикновено става така, че като ти предложат 1900 вместо 900, запленен от повечето пари се меташ кат риба на стръв. Напускаш си убавата работица, отивана новата и опааа дърво. Колектива скапан, работата скапана. отпуска нема, събота и неделя нема , социални нема, болнични сако ако си пред умирачка. Нерви, скандали... Сещате се. . Ами сори ама ще си седа на 900 и ако не ми стигат ще се опитам да поработвам втора работа или нещо да изкрънкам от шефа.
Наистина не всичко е пари, да не кажа че от една сума нагоре /при това не особено висока, поне за мен/ парите са най-малкия фактор. И тогава под повече пари се разбира минимум *2 на текущите и пак не е сигурно че ще хване дикиш такова предложение. Аз затова казвам да сменяте и да си намерите вашата работа. Работа, а не заплата.

Че си прав, прав си, ама ако работата ти за 900лв е като описаното горе - май е по-добре да вземеш 1900, като пак ще те разпъват на кръст, поне да има някакъв смисъл.

[Моджо Профил ICQ]

Да, тогава ок. Мисълта ми е да не гледате само парите.

[alx Профил ICQ]

Във всяка работа има вдна крива за съотношението работа/ пари. Умението е да стигнеш оптималното за тебе такова. Всеки си го смята различно. Пак ще го кажа- загубиш ли представа кога ти влизат парите всеки хх дни- на оптималната точка по тази крива си. Характерното е (както споменаха по- горе), че ако правиш хубави пари обикновено повишаването на парите често е свързано с несъразмерно повишаване на задълженията... и често не си струва...

[BMW_POWER]

Във всяка работа има вдна крива за съотношението работа/ пари. Умението е да стигнеш оптималното за тебе такова. Всеки си го смята различно. Пак ще го кажа- загубиш ли представа кога ти влизат парите всеки хх дни- на оптималната точка по тази крива си. Характерното е (както споменаха по- горе), че ако правиш хубави пари обикновено повишаването на парите често е свързано с несъразмерно повишаване на задълженията... и често не си струва...

Пропускаш нивото на стреса. Аз съм щастлив, че нивото му при мен практически клони към нула. В Монреал имах шеф, който беше уникален професионалист. Така правеше нещата, че единствено ... си седеше в нета. Супервайзъри и прочие паплач тичаха като ненормални. Някои му се дразнеха, но аз се кефех как добре умееше да организира нещата. Бяхме страхотен екип и смачкахме всички статистики.

[bum_bum]

Прайли сме го

По време на най-големите проекти, които сме имали бяха 200 човека под мен. Обичайната бройка беше около 60-70. Тръгнал бях от най-ниското, през няколко нива та до меринджейството на отдела.

Най-голямата работа, която вършех е един-два пъти месечно да изляза да видя как се върши работата от първо лице на най-долните нива.

В офиса ходех кога се наспя, 10-11. До 1 разпределях и моята работа между супервайзърите под мен. И междувременно то станало време за обяд. Като се наобядвам събирах това, което са свършили от мое име на предния ден и го пусках по каналния ред. И то станало време за сиеста. Прибирам се за следобедна дрямка.

И да е имало някой недоволен, така и не съм разбрал. Като показатели, бяхме 2 фирми със сходна дейност в страната всичко на всичко. Ние имахме около 70-80% от големите клиенти и съответно толкова в повече оборот. А в глобален мащаб нещата бяха обратни, щото ония бяха и все още са си световен лидер.

С колегите все още сме близки, като една част, които успях и след като продадоха фирмата на тия първите и ни уволниха всичко взех при мен за известно време. Докато тия пак същите не купиха и фирмата на която бях подизпълнител и за пореден път ни уволниха. Трети път реших да не се пробвам.

Там около 15-то число обаче като дойдеше време за аванси пред стаята на касиерката нямаше ни един човек, а пред мойто бюро ставаше лека опашка. Ако на някой му се наложи да закъснее, тръгне по-рано или отсъства поради някаква причина никой не търсеше извинителни причини, болнични и т.н. Идваха при мен. В отдела нямаше ни един болничен. А не е, че никой не е боледувал. Отпуски не се ползваха, другите поемат работата и после фирмата изплаща неизползвания отпуск. Стрес нула. Няма викане, няма каране, няма обиди, няма оставане след работно врме като правило, няма някой да ти следи колко цигари си изпушил и колко време си бил в обедна почивка. В дните в които няма работа всички стават и си бият шута. Ако някога се наложи да се остане след работа, обяснявам как седят нещата и никой няма против. Ако е нужно се наемат още хора.

Та хората си знаеха, че могат да разчитат. Знаеха и че вдявам от работата, но ме мързи да гледам и ежедневната бумажтина си я разпределят те. Знаеха, че ако някога някъде се сгафи аз ще поема пълната вина, защото мога да се оправя и обясня на тия по-нагоре що така и никой от тях няма да си изгуби работата. Знаеха, че на края на годината ще изпрося максимални бонуси за всички, че в бюджета за следващата ще успея да намърдам разни недоказуеми разходи, които ще си приберат над заплатата и те така .. Бяхме си построили комунизъма и всичко вървеше чудесно, докато баш началника не установи, че няма да живее вечно, а децата му не искаха да подхванат бизнеса, та ни развали рахата.

[drifty Профил]

От написаното изглежда, че не е като да не си правил нищо.

Ако в такъв голям отдел си свел стреса до нула, то си си свършил работата.

При нас няма такива неща. Всичко се гледа под лупа. 3 минути да почиваш повече и светва на меринджея на компютъра. А пък не можеш да си смениш статуса в програмата на работа, щото ако те потърсят и не вдигнеш, а клиентите не чакат, пак светва, че те няма, ако ще и у вас да си. Отпуски поне се ползват. При мен пък е обратното, понеже не говоря с клиенти и системата не ме следи, та мога да мръдна за нещо през деня, но пък изляза ли отпуска, няма кой да ме замести и всичко се натрупва, а аз и без отпуск едва смогвам да свърша нещата .

Та в офиса се е натрупал страшен стрес последните година - две и очевидно мениджъра няма уменията да се справи, само вдига рамена и се извинява. Даже сега забавиха бонусите и само тва получихме, извинете . А март месец като изпонауволниха маса народ останахме и без хора и лятото на колегите им се разказа играта. Всеки ден при необходими 25 човека, имаме 14-15.

Та така де, явно си си вършел работата, за да те уважават колегите и когато има работа, да остават овъртайм. Веднъж останах овъртайм, защото имах проблемна ситуация с клиент и стоях около час отгоре за да му оправя проблема. Беше бесен клиента и накрая така и не можах да се свържа с него, та му драснах един мейл какво съм свършил и си тръгнах. На следващия ден сутринта се обажда клиента, благодари ми, че съм останал след работно време и за няма 10 минути разрешихме проблема и беше доволен. После мениджърката ме направи на 2 стотинки как съм можел аз да стоя овъртайм без потвърждение - а дори не бях си го вписал, нито съм имал намерението да си търся плащането за тоя 1 час..

[bum_bum]

Това ми беше мисълта, че не е нужно да се събираш от работа за да даваш пример и всички да са доволни.

На никой няма да му стане по-добре от факта, че той като е работил днес 12 часа, меринджея е опъвал каиша 14 или 16.

Факт беше, че без брутални натоварвания имахме и чудесни финансови резултати. Ония по-нагоре бяха доволни, ние също.