FUN: Вицове, линкове, картинки и др...
Модератор: Общи модератори
- Bogat-Beden
-
-
- Мнения: 2738
- Регистриран на: 13.06.2004
- Пол: Мъж
- Кара: много бавно бенве
- Мечтае да кара: Порше
- Детайли за колата: топ, топ, топ! unikat full!
(взето от тунинК форОма)
Пътува жена в претъпкан автобус. По някое време се сепва и почва трескаво да си рови в чантата и да изброява:
- Яйцата, чадъра, перуката..., ох, всичко е тук.
Пътува, пътува, но тъй като автобуса е препълнен, тя продължава да е неспокойна и пак си проверява чантата:
- Яйцата, чадъра, перуката, всичко е тук.
При поредното пребъркване на чантата си, чува възбуден мъжки глас до себе си.
- Госпожо, престанете да ми бъркате в панталона. Яйцата, чадъра , перуката са тук, но вие сте си забравили чантата!

Пътува жена в претъпкан автобус. По някое време се сепва и почва трескаво да си рови в чантата и да изброява:
- Яйцата, чадъра, перуката..., ох, всичко е тук.
Пътува, пътува, но тъй като автобуса е препълнен, тя продължава да е неспокойна и пак си проверява чантата:
- Яйцата, чадъра, перуката, всичко е тук.
При поредното пребъркване на чантата си, чува възбуден мъжки глас до себе си.
- Госпожо, престанете да ми бъркате в панталона. Яйцата, чадъра , перуката са тук, но вие сте си забравили чантата!


"Може да решава тоя, който има e60 бе! Щом немаш e60, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш!"
- cucko
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1688
- Регистриран на: 19.02.2008
- Местоположение: Павликени
- Пол: Мъж
- Кара: E39 530d touring
- uricatoli
- Зайо-Байо
-
- Мнения: 3048
- Регистриран на: 23.03.2008
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Пръскан кенеф
- Мечтае да кара: Мка комби
- Детайли за колата: Некво шарено и некво хамелеоново..
- _BmW_™
- Шами
-
- Мнения: 1121
- Регистриран на: 19.09.2007
- Местоположение: София Княжево СИТИ :)
- Пол: Мъж
- Кара: с 240 бавно из града
- Мечтае да кара: Е36 с V10....
- Детайли за колата: Много бързо V10
- ukelichko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 343
- Регистриран на: 2.04.2008
- Местоположение: Европейски съюз
- Пол: Мъж
- Кара: Комбайн
- Мечтае да кара: Фадрома
Козата и седемте козлета живеели в една къщичка насред гората. Сутрин козата излизала да търси храна а козлетата оставали сами в къщата. И за да не дойде някой да ги изяде докато са сами се заключвали и имали парола за да разберат кога е дошла майка им. Паролата била "Яжте зеле". Но вълка нали си е хитра гад, се скрил в храстите до къщата и научил паролата. Като излязла козата вълкът станал до вратата и казал с преправен глас:
–Яжте зеле. Отвътре никаква реакция. Вълкът отново казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чул смях с тънко гласче. Вълкът за трети път казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чуло едно тънко гласче:
–Яж ми х..я бе тъпанар, не виждаш ли че имаме шпионка.
–Яжте зеле. Отвътре никаква реакция. Вълкът отново казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чул смях с тънко гласче. Вълкът за трети път казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чуло едно тънко гласче:
–Яж ми х..я бе тъпанар, не виждаш ли че имаме шпионка.
- SKISA
-
-
- Мнения: 4861
- Регистриран на: 13.12.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: комби...нация и Вайълет!
ukelichko написа:Козата и седемте козлета живеели в една къщичка насред гората. Сутрин козата излизала да търси храна а козлетата оставали сами в къщата. И за да не дойде някой да ги изяде докато са сами се заключвали и имали парола за да разберат кога е дошла майка им. Паролата била "Яжте зеле". Но вълка нали си е хитра гад, се скрил в храстите до къщата и научил паролата. Като излязла козата вълкът станал до вратата и казал с преправен глас:
–Яжте зеле. Отвътре никаква реакция. Вълкът отново казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чул смях с тънко гласче. Вълкът за трети път казал:
–Яжте зеле. Отвътре се чуло едно тънко гласче:
–Яж ми х..я бе тъпанар, не виждаш ли че имаме шпионка.

и лафа е : -Ям круши!.....-Еж му глъвъта ,бе! ние си имаме шпионка..

- VT5602AK
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2048
- Регистриран на: 30.01.2006
- Местоположение: London
- Пол: Мъж
- Кара: E36S50B30,Mini Cooper S
- Мечтае да кара: S50B30 turbo
- Детайли за колата: модифицирани
бързо пипатplradev написа:Айде,некой от изявените майстори да каже дали може така : http://www.vbox7.com/play:059c3712![]()

СРЯДА Е!!!!!!!!!
Сряда е.
Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
триста и тринайсет коли
пет автобуса, четири от които са с номер 72
ТИР
лада с цигани и зеле, в равни части
бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат.
За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече момента, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите. Там ще си стоим, докато светне петото зелено.
Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, а накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така.)
Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
триста и тринайсет коли
пет автобуса, четири от които са с номер 72
ТИР
лада с цигани и зеле, в равни части
бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат.
За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече момента, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите. Там ще си стоим, докато светне петото зелено.
Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, а накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така.)
ШЕ РАЗБЕРЕШ!!!

- Dimitroff
- Фен на тройките
-
- Мнения: 6397
- Регистриран на: 21.02.2007
- Местоположение: СА,Х
- Пол: Мъж
- Кара: Колите да палят и работят!
- Мечтае да кара: ;)
- Детайли за колата: Лачени, в добро здраве и сериозен ремап ;)
///vlado написа:Тупани отсекъде .... вообще няям думи![]()
http://clubalfaromeo.com/forum/showthread.php?t=26940
всъщност е доста кофти случка.

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани