Пътя до сбъдването на една мечта...

[stambo_81dg Профил]

първото ми БМВ - взех го от брат ми да го покарам 2-3дни
и за 2 дни го ударих 2 пъти и после стана мое

[penio Профил]

Ами, изкарах книжка 98ма някъде но нямах кола тогава. 2000ната заминах да уча в германия и там, понеже бях на самоиздъжка и за да мога да работя по-добра работа се наложи да си купя кола. Минах през опел капка, фиат тъпо, рено 19, и секви други кочини. Един ден, ми се обади стар познат който беше решил да си продава е30ката 316 със спортно окачване, 89та година. Та от там се почна любовта ми към марката. Тая кола направо ме удиви и не можех да слезна от нея. Тогава разкарвах пици по домовете .. можете да си представите как всичките пици ставаха на калцоне докато стигнат до клиента Шефа ми тогава ме пита "за какво ти е тая кола?" аз - "в нея се чувствам човек" (da fühlst du dich wie ein Mensh).
Да, ама скъса ангренажния ремък и отиде на моргата, лека и пръст.
След това се прибрах в БГ и първата ми работа беше да си купя една е34. Е страшна кола, и е30 е добра ама това си е лимозина. Всеки лев го наливах в нея докато не ме блъснаха зверски на магистралата. Тогава реших да си предам и книжката в КАТ заради един стар акт и почнах да дебна мобилето за друга е34 ама комби и ако е възможно 2.5 литра. Не намерих ни една с 2.5 двигател, но след 2 месеца намерих една с почти всички екстри за модела, туко що вкарана от италия. Още същия ден я капарирах и взех на следващия ден.
Малко ми беше мъка, само жената да ме вози 1 месец на новата кола (мъка, мъкаа), но мина и този период. Сега сме неразделни и я глезя повече от всички около мене а и тя ми е отплаща.

[Хаос Профил]

Преди десетина години със съучениците от гимназията зяпнахме по един мръсен черен баварец е34 спрял на светофара. Някой каза (може би аз) "Ако имам такава кола ще я мия всеки ден!"...
А с моята се сдобих случайно (ако въобще съществува нещо случайно на тоя свят) - търсех си е36 в края на 2008-ма - цели 4 месеца. По някое време реших да проверя как вървят 5тиците. След хиляди прегледани примамливи обяви и снимки (буквално) реших да се обадя на една невзрачна обява за червена е34-ка.
Следващия ден я огледах (първата кола, която огледах въобще) и реших, че това е моят звяр. Взехме се и за около 1200 км градско ми е донесла много, много удоволствие...
: )
След 4 дневна абстиненция по колата, като я запалих във вторника след Великден и лицето ми се разтегна в глуповата усмивка, доволен от ръмженето на шестака под капака...
Само пари да имам, ще я позлатя тая кола...

[kagebista Профил]

края на 90 година бащата се върна от Германия. Беше тръгнал по работа и с още една идея да заменим семейната волга с нов западен семеен автомобил Докара от немско ЕЗО 83 набор 316ка с насаден "нов" мотор 318 карбуратор на 29000км. Баща ми бая отнесе от майка ми щото беше купе. Ама иначе на страна ми казваше - като вземеш книжка ще разбереш защо не взех ауди 80 . 4 години преди да си взема категориите й научих кътните зъби и знаех гадинката какви си може да ги върши
Имам снимка някъде из албумите от 92-93 година - ще я сканирам и ще ви я покажа да я видите каква е кукла Беше наистина като нова - светлосин металик, с шибидах, бял плюшен салон - абе всички екстри . Издържа на напан до 2002 година. Преди това брат ми я оборудва с Мтехник и я пребоядиса цялата. Никой не я размаза, а просто я продадохме

едит: ето и снимката от 92 година - редом с великите соц лимузини до нея От завода си беше слязло само с лявото огледало(шофьорското) за обратно виждане УНИКАТ

[StuNNeR Профил]

Бях на 13 - Е30 316 на бащата, не съм си и представял,че мога да обичам друга марка повече...На 16- БМВ Е36 320i с шибидах,спортно окачване,яки джанти,и заден спойлер...помагах при избирането с бъдеща опция и аз да седна зад волана някой ден...покрай мен зарибих и доста други приятели
И един вечен израз: Задното си е задно!

[LizarD Профил]

...

Трийската с жълтия номер е страшна гледка! В компанията на соц таратайките си е баси лукса

[ktv Профил]

Мен случайността ме срещна с вече любимата ми марка. Карах ренде 19, продадох го и един мой човек вика- дай да ти докарам едно БМВ. Събрах още някой лев и след седмица се радвах на бяло Е34. След три години, го продадох и сега съм с черно. Като ми омръзне черното какво да си взема?
п.п. Забравих- на сватбата ми се возих на БМВ, и може би нищо не е случайно

[saleen Профил]

В тая криза пътя към мечтата е в участък с ограничена видимост

[M-TEAM]

аз преди доста години в Стара Загора нямаше кой знае колко бмв-та 3-4 Е30 и имаше една с преден спойлер BBS ,заден М-техник 1 ,двойно стопче , 2 врати 320, и когато монавах от там голямо зяпане ,голямо лигавене на джама абе искам я таз кола. После на баща ми един колега ме повози с Е21 323 и от жигула на това нещо си беше все едно се качих на космически кораб и като видях стрелката на 200км/ч и направо щях си умра от кеф .
Дойде време баща ми взе Е30 купе троен стоп ,после се качи на Е36 купе, а аз си взех Е30 4 врати по голяма от мене 84 набор и след като я строших стана така че двигателя ,спойлерите и джантите от моето любимо двуврато купе ги сложих на мойта защото купето просто беше изгнило необратимо и сега я гледам изоставена пред един вход и просто ми се реве и мисля да я купя че има още малко части по нея

[stasko5]

Айде и аз да споделя. Още от малък може би преди 10-тина години когато бях на 10, нашите ми купуваха много колички на Бураго. Аз имах една любима, бяла е39 М5, точно беше излязла и беше актуална. Много и се радваах тогава и си казвах че някога ще си купя такава. Преди 2 години и няколко месеца като взех книжка и поех да карам семейния опел астра, 95-та 1.6
Вършеше работа да ида до училище и в последствие университета, но аз тайно събирах пари от работата, която почнах. Е преди 4-5 месеца реших че е време да се сменя колата, имах повече от половината пари другите дойдоха оттук оттам, ще ги върна и тях скоро та почнах да гледам коли и като от нищото взех моята, бяло е39 е не е М5 но по-натам може и да се променят нещата А колата я взех супер случайно, едни познати бяха видяли че се продава на орлов мост, дадоха ми телефон, аз не обърнах внимание, гледах други коли, и бях се спрял на друга, но случайно минавах през орлов мост и я видях, отидох загледах я..ми тя кукличка, с тея джантички..пазена..звъннах на момчето (колата беше спряна от продажба) и навих момчето да се видим че съм сериозен, за да я купя. Разбрахме се..оказа се голям пич, сега си поддържаме връзки и той е от фен клуба. А още по интересното е че момчето е роден на същата дата като мен, само че предишната година (26.09).
Та така и аз вече съм пълноценна част от БМВ обществото.

[sambeto Профил]

Карах Опел,дадох го на майка ми и взех Е39.....като се качих в него мислех че сънувам,все едно бях в самолет.
Никога повече няма да карам кола от марка различна от БМВ.

[kagebista Профил]

...

Трийската с жълтия номер е страшна гледка! В компанията на соц таратайките си е баси лукса

Тя замалко щеше да е с черен номер и доколкото бегло помня бащата не можа да я регистрира 2 месеца - точно тогава имаше някакви промени и май влизаха жълтите номера и отделно новия двигател караше тогавашните служители да се чудят какво да я правят, въпреки изрядните документи Пазя някъде и оригиналната книжка към колата - и освен 316 имаше спецификации за всичко що е езо в детайност, както едно време даваха тия големите книги за ладите формат А3 - кучан 2 см
За пръв път и аз изпитах 200 километра на задната седалка - първото море с нея през 91 година. Невероятно усещане и като се замисля все едно беше вчера. Помня когато пристигна точно баща ми - беше сутринта към 11 часа - веднага слязохме с брат ми и й се накатерихме - усещането беше все едно седиш на земята в някой "болид" Помня дори и гумите - Пирели Р6000 185 на 50 на 14! Нямаше такава красота на желязна джанта Смея да твърдя, че тогава се родих като фен на марката. Дори първият ми автомобил купен с мои пари не ме е впечатлил толкова Научил съм се да карам на 2 автомобила - ТОВА езо и ладата НИВА на баща ми, която карах по терени, дето само газките можеха да минат . И години преди да взема книгата за правоспособност, щото баща ми е готин и даваше да се учим още от малки с брат ми

Смятам много скоро да се върна пак на ЕЗО - да си "обработя" една кукличка по мое виждане и да и се радвам..... но ме цепи дилема, защото ще трябва да се откажа от друго което също искам - Е38 бензин. Жалко, е че тия неща стават бавно заради финансовите ни възможности - кога ли ще се оправим и да не се притесняваме за финикийците
Имал съм много автомобили - японска, италянска, немски - за 5 години смених 5 автомобила. Някои оттях имаха доста преимущества и + пред БМВ, но с такъв старт като моя, просто няма начин да си не останеш фен на марката и рано или късно пак скачаш

[motor Профил]

Завърших университета, почнах работа и един слънчев ден се примолих на нашите да ме кредитират с 2500лв. да си купя кола с която да ходя на работа и да се придвижвам насам натам. Знаех какъв ще е отговора, но тайно се надявах да не е такъв(пари за гъзарии не даваме) и о чудо баща ми без да се замисли каза утре ги имаш. Аз умрял от кеф и вече спазарил автомобила Daewoo Nexia 1.5 16v с клима си го вземам и почвам да му се наслаждавам истински. Така цяла година поправях лъскави аудита, а карах деу, търпях критики, подигравки и какво ли още не. На следващата година реших, че мога вече да си позволя нещо по лъскаво, например едно ауди А4. Но тайно си гледах е39 520i. после се отказах от ауди и почнах да си търся само е39 отвам гледам и само кочини, докато един ден не отворих да видя и е46-ците. тогава една ми хвана окото видях я, спазарих ме се и на следващата седмица вече беше моя. Няма такъв кеф за една година и навъртях 40000км само за разходки. От около месец съм горд собственик на Е90, дано след година две да се метна на една е60-ка.

ПС: Някой хора още се чудят как мога да познавам аудитата като 5-те си пръста на ръката, а да карам БМВ.

[GRINGO]

Аз се зарибих по БМВ преди около 4 години когато бях на 16.
Докараха ни едно Е32 735 да му правим предницата с брат ми.
Тогава се влюбих в звука на големия шестак
Две годино по-късно пролетта взех книжка и след като свърших 11-ти клас започнах работа за през лятото.
Събирах пари незнам за какво още.
В началото на 12-ти клас случайно видях пред един блок едно зеленео Е21 за продан.Обадих се оказа се един стар дядо ( да е жив и здрав) и се договорихме за 900лв я земах със събраните по-рано пари.
Мечтата ми се сбъдна.
След това 2008-ма предстоеше първият ми БМВ събор с собствено БМВ.
Уникално усещане.
Тогава се зароди и следващата ми мечта.
Зарекох се до следващия БМВ събор да вкарам същия голям шестак от преди няколко години в Е21-цата.
Завърших 12-ти клас и веднага започнах работа по специалността.
В продължение на 9 месеца лягах,ставах и ходех на работа единствено с мисълта как един ден ще подкарам Е21-цата с 220 коня.
И това се случи Февруари месец тая година.
Една вечер късно го изкарах за първо кръгче.
Усещането беше неописуемо.
Пожелавам на всеки да го изпита.