някой мисли, някой преживявания (дълъг пост)

[txe Профил ICQ]

Ати .. да се оправяш ..
Наистина си прав.. здравето е на първо място и там трябва да си стои (.. шот още някои нямаме бими )
Пиша това сега (тъкмо пак си налях значителната доза капки в носа) .. за да знаете.. ил по-скоро за да се обръща внимание на някои на пръв поглед дребни неща..
Всичко май се почна отпреди две години.. слушал съм от наште че като малък съм боледувал доста често, но в интерес на истината единственото което е оставило отпечатък в съзнанието ми ('га съм бил болен )бяха няколкото дни в пирогов .. ма то беше извънредно боледуване.. как да е.. и оттогава до преди две лета си пърхах фърчах направо.. биче си бях смисъл здрав кат тоз едър гогат добитък.. зимите не сещах ни студ.. ходех без шапки с тънки якенца.. общо взето "гол" според всички околни.. беше си ми добре..
Ала лошото бръже иде.. лошата статистика мисля се започна с дребна ангина.. причините за която още са ми неизвестни, но според личната ми лекарка бяха "нещо от летните грипчета " .. изписа ми като че наизуст антибиотици и след седмица бях отново тип топ.. ма не съвсем..
След още някоя и друга седмица пак висях пред кабинета на "лекарката" в 26та поликлиника в люлин и дори явно изненадвах пиджи-то (така ли се казва не знам): "ма ти кво правиш тука?!?" (е явно не съм дошъл да те питам как си) .. и тъй ето ме сега .. 2 години по-късно.. през месец висях пред кабинетите (той един де ) и чаках съвестната "лекарка" да ми каже каквото си знае и аз и вярвах .. осъзнах че личната лекарка (която сменях през това време няколко пъти и в случая я споменавам не като конкретно лице .. ами ги слагам под един знаменател май) нищо не разбират .. или поне си знаят нещо и само това говорят (в случая) предписват..
За да не остана голословен.. пример от преди месец май се навърши вече.. поредната събота останал сам (наште пак бяха на вилата), пак се събуждам по сред обед и търсейки нещо за ядене се сещам че може вечерта да си изкараме добре с тайфата .. НО нещо ми отвлича вниманието и в следващите няколко часа започвам да полудявам от болка (секретите и кашлицата бяха станали част от битието ми вече и не ми пречеха).. първо лежах.. не мърдах и не болеше (ухото .. лявото ако е от значение) после обаче положението ставаше по-лошо.. обадих се на мaйка ми (ми лекарката вече не будеше вяра у мен пък и жиесема й все изклювен .. ) първо щот да каже нещо дето да ми мине.. пих някви апчета (положението наистина беше кризисно инак хапчета не пия ) и така до вечерта.. когато пак се обади ухото .. в периода между 1 и 4 сутринта стисках зъби.. но накрая сълзи си прокараха път и избиха по очите ми.. и се реших да събудя бащата с "айде в исул" и той човека като ме видя.. не знам ма това пежо (405 1.9 дизел комби) ми се видя много бързо..
Там симпатичната докторка изписа някакви неща (нямма представа как другояче да ги нарека инак хич не я обичам тая дума "неща" ) и понеже трябваше да си седя вкъщи минах през личната лекарка.. тази сладурка.. сцената беше повече от поучителна.. в ухото си слагах капки (едни жълти такива) и за да не ме мислят хората за некъпан от месеци си слагах памук в ушите.. обаче като влязох си махнах памука от болното ухо (и в двете трябваше да се капе) и джипи-то го скива и рече .. "ма то и това е тръгнало да се разболява" .. без да види другото (явно си мислеше че другото трябва да е болното заради памука) но нейсе.. и ето ме сега.. тамън си изпих антибиотика .. вече не усещам почти никакъв вкус .. от всичките капки които си наливам в носа през 2-3 часа..
Като оня ден поглеждайки си гърлото в огледалото установих че има фи колко 10стотинкова монета от тез новите.. стигна се до една лоша болница .. само на изследвания за да се разбере какво аджеба ми има.. взеха ми някакъв секрет от гърлото.. междувременно нищо не ядях.. само некви сокове .. та сега чакам да ми се обади утре доктора който се оказа разбран човек (от големите в областта е) и да ми съобщи резултатите от изследванията..
И пак добре че човека и бащата са воювали заедно навремето.. ех тая родна казарма ..

Здравето преди всичко !

[BESSNIA]

Ати аз чак сега разбирам за това ,но ти пожелавам бързо оздравяване и възтановяване. С тоя пост поне ме накара да се замисля и аз над здравето си което да си призная въобще не пазя.
Весело изкарване на празниците.

[b2 Профил Уеб-сайт]

Леле, караш ме сериозно да се замисля за тези неща. Мен пък ме поболяват колената като стане студено. Колкото по-студено ми е на краката и колената ме болят едно такова остро (поносимо е и някак си го пренебрегвам). Това се получи откакто почнах да ходя на фитнес преди година и половина, така и не се научих да клякам като хората правих го много кофти упражнението и като е с по големи тежести... и тогава нещо си прецаках колената. Пък през лятото нямам проблеми много рядко се случва някаква остра болка но за кратко и отминава..
кофти работа и май всички някак си ги омаловажаме тези неща...

Ати, Успех!!! Бързо и качествено да оздравяваш!!!

[ati Профил ICQ]

Радвам се, че с моя пост съм Ви накарал да се замислите над себе си - това беше и целта. Доста често пренебрегваме сигналите на тялото си, защото има нещо по-належащо в момента - кола, почивка, свадба. А тялото прощава ли, прощава. Когато сме щастливи се отделят хормони, които действат обезболяващо, самото тяло също не седи безучастно и без наше знание се старае ако не може да премахне болката, поне да я намали. В моя случай изумен установих, че не съм превъзмогнал проблемите с колената, а с годините просто съм се научил да живея с тях - карам плътно до волана, за да не се налага да движа колената, докато карам, никога не стоя прав много време, работата ми е била винаги в седнало положение (пред компа или в колата), винаги си качвах краката на кутията на компа и ред други наглед дребни неща, неосъзнати, които тялото въвежда като мерки, за да намали страданието си. Но те не са безкрайни и ето че едно наглед не чак такова натоварване изкарва крехкия баланс извън равновесие.
Така че оствете за момент колите, жените, работата и ако имате някакви,макар и дребни болки - марш, да се лекувате:)
Ати
@ Станислав - страдах от същото преди години - от възпаление на ушния канал и тъпанчето тръгна из цялото тяло - много време се борих с това (което май ми единствената друга болежка, освен колената). В ушите си капвах капки от едно растение, което вирее у нас - като се прибере майка ми ще я попитам как се казва и ще дам на някого да ти донесе листа или корени (или както там се развъждат растенията), които да са ти достатъчни за първоначално капване (ефекта иде след по-малко от половин час) и развъждане, за да ти е винаги под ръка. Сока е жълтозеленикав, така че ще имаш проблема с изглеждащите немити уши, но поне няма да те боли. Тогава пих и аз някакъв антибиотик, който помогна (също ще попитам), но преди това никога не бях пил антибиотици, а в твоя случай, както си "зобил" досега продължително време антибиотици ще трабва свястна лекарска консултация, за да не стане беля. Пази ушите сега от студа (памук и зимна шапка задължително), пази ги от вода (дори като се къпеш, ако влиза нещо, бъди сигурен, че след това не остава) и басейни - винаги с тапи и шапка. На мен ми трябваха две години, докато го превъзмогна, макар и сега, когато е студено да усещам лека болка - мястото става много чуствително.

@ Б2
приятелю, недей така, защото и аз зимно време страдам повече (то май щом са стави винаги реагират на студ), а щом сам осъзнаваш, че не клялкаш правилно - недей така, че виждаш колко трудно се намира (ако въобще се намери) лек за колена, които явно се оказват по-сложни, отколкото си мислех - да не се редим после заедно по кинезетерапевти итн - дай да се пазим и да се редим по светофарите

ПС - много от Вас ми изпратиха на ЛС телефони и координати на травматолози и народни лечители, за което им благодаря. Ако някой друг има проблеми с колена или стави може да ми пише - ще му предоставя изпратената информация.

[PIONEER Профил]

Ати пожелавам ти за Коледа скорошно възтановяване Напълно разбирам това което ти се случва-и аз имам проблеми свързани с болки в колената,но от бързото ми израстване...И куп други здравни проблеми ми се струпаха макар че съм само на 16 Но се стремя да се пазя и най-вече да не мисля за тях...Убеден съм,че ще се оправиш и ще се радваш пълноценно на живота-млад човек си няма къде да идеш освен да се оправиш