Виж темата - А честит ви празник!!!!

от **Гост** » 02 Фев 2006, 16:43

честито на всички празнуващи

от **B U L L I** » 02 Фев 2006, 18:01

знаете ли що му викат петлюв ден ве типове,това е поверие от времето когато турците клали и ....ли нашите дядовци и баби.поверието разказва че тръгнали да колят по селата всички малки момченца за да не бъдат опасност за тях.една другарка обаче да я наречем пена събевата се сетила да заколи петела и да оплиска с кръв целия си двор и когато дошли ония гамени и видели си фанали пътя и така тя спасила лапето.
а защо манафите празнуват щом хората са го казали 2ри февруари ден на к**ва и к**ва?
значението на тези две думи няма нищо педалско,така че поздравявам асен х,сашко ексаидерчето и ред други които няма да споменавам заради техните съпруги :mhihi:

от **Nicco** » 02 Фев 2006, 18:13

всички анално зависими довечера у "Порно" :mhihi:

от **X-citer** » 02 Фев 2006, 19:55

GIORCETO написа:...

А, каза ли нещо??? :confused:

Много ти е къса паметта бе слънце(както и някой други работи :mhihi:

). Да ти припомня ли какво ти се случи миналото лято на водопада на Панчерево :mhihi:

от **///Явор** » 02 Фев 2006, 20:23

еех, кепчето и гупите :mhihi:

от **Терзийски** » 03 Фев 2006, 16:01

Честито на патерица :mhihi:

B U L L I написа:...

Съгласен съм и уважавам и твоето мнение. При нас историята е почти същата. Ето я цялата в малко по-подробен вариант :arrow:

Петльовден (Башнувден, Ихтимя): Ихтимя, или Башнувден (Петльовден) се празнува от дръндарите (музикантите), които са особена, добре запазена група хорохане-рома. Техният корен е в Котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина - в Златарица и Лясковец, Омуртагските села, както и в някои Шуменски села (Ивански, Салманово и др.).
Поне две неща си струва да отбележим за дръндарите. Първо: диалекта, който те говорят се различава от диалекта на другите йерлии. Затова много циганолози говорят за "дръндарски диалект". Второ: Историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа "Шибил" е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар (Виж: Колев, Крумова, Йорданов 2002: 179-181).
Макар да са "турски цигани", голяма част от дръндарите вече не са мюсюлмани и напълно са загубили спомена за празнуването на ислямските празници - напр. живеещите в Златарица и Лясковец. Други групи музиканти също са изоставили мюсюлманската религия и са преминали към християнството, но все още празнуват и байрамите, заедно с християнските празници - напр. живеещите в Салманово. През последните години голяма част от дръндарите се приобщават към Петдесятната църква и като цяло изоставят отбелязването на традиционните празници, но пазят добре спомена за тях.
Ихтимя се празнува на 2 февруари. Свързва се с няколко сходни легенди, според които по време на османското робство турците започнали да избиват всички момчета (на циганите или на не-турците) и да поставят кървав знак на портите, от където са минали. Една циганка (Евтимия или Ихтимя) заклала петел и с него изпръскала вратата. Когато турците минали, те помислили, че вече са взели момчето от тази къща и така то било спасено. Както се вижда, легендата е точен аналог на българското предание за Петльовден, единствената разлика е, че тук главното действащо лице е циганка. (Впрочем и това не е задължително. Част от днешните дръндари смятат, че жената заклала петел е била българка и не отричат, че празнуването на Ихтимя при ромите е отглас и отражение на празнуването на Петльовден от българите.)
Ихтимя се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса, или тя е съвсем скрита и завоалирана. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи.
За всяко момче в къщата се коли отделен петел.

Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек - роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето - смята се, че това носи здраве.

При дръндарите от Златарица и Лясковец главата на петела се окача на портата

"за да се помни, че петелът е спасил циганския род", а вътрешностите се изхвърлят в реката, или се заравят - "за да не ги разнасят котките и кучетата". При дръндарите от Салманово и Ивански не само вътрешностите, но и главата се заравя в земята.
Месото на петела се яде само на 2 февруари. Затова в къщи, където има повече момчета (т.е. където се колят повече петли) се устройват големи празненства или пък месото се раздава като дар на съседи и близки.
Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Тогава целия петел се раздава в сурово състояние в махалата.
Въпреки, че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.

Както посочихме по-горе Ихтимя се празнува единствено от дръндарите (поне в Централна и Източна България). Но при някои ромски групи съществува подобен обичай – клане на петел като курбан за момчето в къщата и поставянето на капка кръв върху челото на детето за здраве –, който се свързва с празника Банго Васили. Това са например калдарашите от Дряново (които наричат Банго Васили още Башнувден) и дасикане-рома от Габрово. Те също свързват клането на петел с легенда за преследването на ромите от турците и за спасяването на ромско момче след като майка му заклала петел. “Някога турците вземали кръвен данък от всяко семейство и отбелязвали с червен знак вратите на къщите, от които вече са взели дете. В една циганска къща имало само една рожба, едно момче, и за да го спасят, заклали петел и намазали с кръвта му вратата, а турците видели знака и отминали. От тогава се чевства Васильовден с петел, а на децата се слага точка от кръвта на челото.” (Марушиакова, Попов 1993:168).

Празникът Ихтимя е интересен и защото много ясно демонстрира един аспект на връзката между ромските и българските традиции – това, че понякога ромите съхраняват обичаи, които околните етноси вече са загубили. Очевидна е връзката в празнуването на българския Петльовден и на ромския Ихтимя - отбелязват се на един и същ ден (2.02.), легендите са почти едни и същи (има разлика само в етническата принадлежност на жената, заклала петела - съответна българка или циганка), почти един и същ е и празничния ритуал. Но в българска етническа среда Петльовден отдавна не се празнува, докато при дръндарите той се отбелязва спонтанно и днес.