За храброст

[jordanpar Профил]

Всъщност наистина в края на комунистическия режим на управление армията ни е била над 160 000 ,няколко стотин хиляди редовно са викани на обучения ежегодно в годините след казармата /така наречения ''запас''/,а около 2,1 милиона /няма грешка и според уикипедия/ мъже са били в мобилизационния списък.ДА не говорим за тежкото въоръжение които сме имали,зенитни комплекси,установки,авиацията е била за страна като нашите габарити топ състояние и възможности,да не забравяме и колко цивилно население си е изкарвало хляба и то на едни доста добри заплати във всичките военни заводи.
Сега армията стратегически се управлява от едни много наведени към определени страни висши военослужещи,офицерите в армията са превърнати в едни канцеларски плъхове зареждащи ротните си с хартия и консумативи за принтерите със собствени пари,а кадровия войник спокойно може да получи квалификационна степен и за чистач,бояджия и общ работник.
Как се успява за по-малко от четвърт век да се превърне една институция,гръбнака на всяка държава,символът на нейната независимост в сбирщина от бачкатори за едната пенсийка--не искам и да знам.

[goguma Профил]

Тъжно е наистина как армията, този символ на българската сила през вековете, е смазващо унищожена днес, и то както казва колегата отгоре за няма и 25 години.

И все пак честит празник, Българи, бъдете задружни, защото е повече от ясно че всички искат да ни мачкат, нека поне ние българите помежду си да се подкрепяме повече, защото няма на кой друг да разчитаме

[Jordana Профил]

Тъжно е но си има обективни причини.След като повече от 50 години не се налага да водим война с никой тая институция неминуемо губи значението си.В един момент ще премахнат всичко и ще остане само една шепа хора за мироопазващи мисии.Състоянието на Българската армия в момента е позор за политиците които ни управляват.Почти граничи с национално предателство.Това си е лично мое мнение но мисля че има тепърва да сърбаме попарата която сами си надробихме последните 10-15 години.
За победите на Българската армия през първата световна....ми има ги така си е но да не забравяме все пак че англичаните са претърпели крах във всички бойни действия в региона.Като почнем поголовния разгром от руснаците през кримската война .Пълния разгром и провал при Дарданелите от турците .Пълния крах на гръцката кампания през втората световна .За Дарданелите има една подрабност която в последствие обяснява някои неща.. Командващ на британския флот и идеолог на кампанията е Чърчил който след провала си напуска адмиралтейството и политиката като кариерата му изпада в 30 годишен застой.Та в контекста на тия събития е обяснимо отношението му към страните от региона след победата през 1945г.
Да припомня накрая все пак че Българската армия в по новата история на третото Българско царство няма загубена битка и пленено бойно знаме .

[enigma Профил]

Пишете само за славното минало, обаче в интерес на истината и в настоящето българската армия може да се похвали с големи успехи. Това е благодарение на велики дейци и офицери като Шивика - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%BE%D0%B2, който напук на всички държавни бюрократични сили, които се опитваха да го смажат направи чудеса в Ирак и Афганистан. Не знам доколко е известен в България обаче си спечели уважението както на международните сили, така и на местните и в 2те страни.
Особено в Афганистан, сам и по собствена инициатива успя да сключи мир в един от най-страховитите афгански вождове, с който американците даже не се опитваха да говорят. Освен това българските сили са участвали и в много важни операции, не са били само "портиери" на летищата (макар че и това само по себе си не е лека задача).
Като кажеш нещо за България на някой американски командир прекарал поне малко време в Афганистан - "Bulgaria! SHIVIKA! YES!" и ти става едно хубаво, че сме известни в някои среди и с някой друг освен Азис .

Между другото разбрах, че "генерал" Аню се е амбицирал да ликвидира и 68ма бригада и да организира само някакви експедиционни корпуси. Тъжна работа, само се руши...

Но въпреки всичко вярвам, че духът на великия българския воИн ще се съхрани напук на всичките малоумни действия на политиците.

[Jordana Профил]

Енигма -малко по различно е .Това не са победи постигнати за защита на Българската земя и Родината.Тава са ангажименти поети към трети страни или организации със съмнителна стойност за България като държава и външна политика .Да не говорим и за първата мисия в Камбоджа където разстреляха нашите момчета за нищо.Всъщност като стана въпрос за американци -да вземат официално да се извинят на Българския народ за хилядите убити от американски бомби при бомбардировките на София.Не уорлик да прави паметници на американските летци свалени над София.Вместо почитането паметта на българските пилоти свалили 147 американски самолета някои от тях с таран.А за допълнение паметника на Герхард Венгел беше поруган тази година .Това е все едно да дигнеш паметник на американски "асове" свалени при изпепеляването на Дрезден в центъра на града който са изравнили със земята.Въобще истина ще излезе израза че "Народ който не знае и не помни собствената си история е обречен да я преживее отново"

[MOGY]

Да тази година наистина беше поруган паметната му плоча.
А някой от Пазарджик знае ли каква е съдбата с паметника на 27ми Чепински полк който се намираше в бившото поделение?

[MOGY]

това ми хареса...

С „Шуми Марица” напред!
Последната в историята пехотна атака с безсмъртния ни химн – 29 март 1945,Драва. Унгария. Месец март 1945г. 12-ти пех.Балкански полк заемаше за отбрана северния бряг на р. Драва в района на гр.Барч.
поручик Райко Алтабанов:
"Наближава съдбоносният зловещ час. Усещам ударите на сърцето си. Гледам часовника и ми се струва, че стрелките вървят много бавно. А така ми се иска да спре пустият му часовник! Но няма връщане назад! От време на време тук – там падат по някоя мина или снаряд. Противникът се е затаил, ние също мълчим. Но ето че се започва… Излетя червената ракета, отвори се адът на земята. Потръпна Унгарската пуста. Мини и снаряди започнаха да ровят гърдите и. Като оси свирнаха във въздуха безброй куршуми. Запя своята песен Богът на войната – песента на нашите славни артилеристи. Трещят снарядите върху окопите на противника, всичко се забулва в сив и черен дим.
Бинокълът не слиза от очите ми. Напрягам поглед, но тъмната мъгла става все по-гъста. Няма вече залпове и отделни изстрели. Само бучене. Изведнъж се появяват два самолета, които с бръснещ полет затракват с оръдията и картечниците си. Чуват се, защото са над нас. А противникът мълчи. Той се е заврял в земята и сигурно се моли да го пожали косата на смъртта…

Изведнъж настъпва тишина. Замлъкват дулата на оръдията, чуват се отделни гърмежи. И тогава бойците се размърдват и тръгват напред… Започва още една славна страница от историята на балканци. Пак затрещяват оръдията, но снарядите падат вече зад окопите на противника. Моят час е настъпил. От развоя на боя зависи кога ще си вдигна ръката и … хайде напред! До нас достигат засега само отделни куршуми и мини. Противникът се събужда и започва ожесточен огън. Виждам как нашите роти се спират на 100-200 крачки от окопите му и се скриват в земята. Близкият чифлик е в пламъци. Слънцето вече е започнало да слиза на запад. Чудя се кога мина половината ден!
Изведнъж телефонистът до мен приведен ми подава слушалката. Познатият глас на командира на дружината без много обяснения ми заповядва: „1-ва рота, включи се в бойния ред на 2-ра и 3-та рота, задмини ги и чакай нова заповед!”
Напред! Най-после! Олеква ми. Поглеждам най-близките бойци, те са вперили поглед в мен и много добре знаят какво ще последва. Колкото и чудно да е, някои се усмихват! Някаква сила ме подема от земята, аз вдигам ръка и крещя силно очакваното „Напред!” Понасят се бойците към противника. Няма ги вече уплашените лица от Оролик! Сега виждам изпечени войни, запретнали шинелите в коланите си, устремно да се хвърлят в боя. Край мен е отделението за командване. Скоро настигам ротите пред мен, задминавам ги и сформирам бойния ред. Слава Богу! Дотук всичко мина като на учение. Убити няма. Само едно откъснато ухо на Пейчо. Левият ми пагон лекичко скъсан си стои на мястото. Ясно виждам вече окопите на противника. Мяркат се отделни войници, суетят се, стрелят и пак се скриват. Готвят се да бягат. Ето това ми трябва. Вземам телефона и бързо обяснявам на командира на дружината положението. Последва отговор: „Добре! Изчакай!”. Знаех, че сега ще се подготви общият удар и ще скочим в окопите. Сега вече идва най-страшното!

Опирам гърба си на някаква купчина пръст и се обръщам назад. Целият боен ред на нашите части се очертава пред очите ми. Чифликът още гори. Боят се е затегнал. Стрелбата понамаля. И в този момент, о Боже, чувам звуците на „Шуми Марица”! Не вярвам на ушите си! Забравям страха, забравям противника и гледам към горящия чифлик. Косата ми настръхва, тръпки ме полазват. Съжалявам, че нямам фотоапарат. Сега ми е чудно как съм мислил за това!

На огнения фон ясно се виждат приведените фигури на музикантите на полка. По инструментите се отразяват светли точки от залязващото слънце и от огъня на горящия чифлик. Бойното знаме се развява сред пушеците, а отпред „дядо Димитър”, без каска, бялата му коса ясно се вижда, в едната ръка вдигнал пистолета, а в другата държи каската и леко приведен напред, върви начело на бойците. Чудна картина! Ясно вече чувам звуците на химна. Тръпка преминава по бойния ред. Войниците се надигат и гледат захласнати. Аз викам с цяло гърло: „Лягай долу!” В един миг ми се сторва, че боят заглъхна и се чуват само милите и скъпи звуци. Откъм чифлика се чува страшното българско „ура!”. Първо плахо, а после все по-силно и мощно… Полкът се вдига „на нож”!. Първите бойци се счепкаха с врага, затрещяха бомбите и автоматите.
… След около два часа противникът вече вдига прах по разровените пътища на север."
Унгарската пуста стана свидетел на още един подвиг на балканци. Тук при тази атака, за последен път се чу в боя Българският химн!

Химнът „Шуми Марица” – свидетел и вдъхновител на победите на българския войн при Шипка, Сливница, Одрин, и Дойран беше забранен като „фашистки” и сменен с български превод на съветския химн. Осъден на забрава, той остана да живее в сърцата на всички българи, само не на онези, които са забравили че са такива. На 18 ноември 1989г. първият демократичен митинг след падането на комунизма започва с „Шуми Марица”.

[MatriX_Fucked Профил]

Мина ли патриотичния плам в сърцата ви след празника... Ако е постихнал, нека да си поговорим не само за най-красивите моменти от военната ни история, ами и за най-тъмните...

Като например Владайската епопея, където 18-19 годишни юнкери разстрелват влак с отстъпващи (дезертиращи) части, като влака е пълен с ранени войници...

Като например клането при Дуранкулак, където кавалерията посича около 400 разбунтували се селяни (заради натуралния десятък)...

И т.н. и т.н...

Имаме поводи за гордост, имаме поводи и за срам, но наместо да се учим и от двете, ние се правим на забравани!

То и другаде е така де...На някои Западни държави им се губят бая части от 20-ти век и те гледат странно като повдигнеш въпрос или тотално те игнорират!

[Jordana Профил]

Е чак пък срам и тъмни моменти.Всеки случай не сме като някои европейски и една задоеканска " демокрации" дето са избили стотици хиляди да не кажа милиони от населението си с политически и материални облаги.Същите днес ни се натрапват като най големите демокрации а миналото им е удавено в кръвта на собствения им народ.България и Българската армия няма за какво да се срамуват в това отношение.

[Мордехай Профил]

Не, въобще, изобщо... Само питай някой възрастен сърбин или македонец за Втората Световна Война да ти разкаже за зверства и изнасилвания. Тук някой реват за армията, ми по-добре ли е младите да си губят времето по две години в безсмислена казарма или да учат/работят и да си уреждат живота. Ако говорим пък за платена професионална армия, знаете ли какъв товар е това за бюджета и колко ще намалеят парите за усвояване от "наши" хора. Другата година президентът все пак обеща да не сме най-бедната държава, а да задминем слаборазвиващи се страни като Франция, Испания, Италия, дори и Германия може би.

[Petrolhead Профил]

z

[Biankonero Профил]

http://forum.boinaslava.net/

Ето информация за славната ни войска - за който се интересува.
А бащата на българската конница - ген.Иван Колев тъне в забвение, защото буквално сме изклали един конен полк донски казаци в Добруджа, който руснаците пращат като подкрепление на румънците, като техни съюзници. С идването на болшевиките и каскетите на власт, такива факти са "по братски" извадени от историята. А днешно време е още по-страшно - заради т.нар. "политкоректност" не само спестяват факти, ами направо се опитват да променят историята. Докато няма реакция от народа - така и ще продължава. Затова четете и предавайте на децата си - това че го няма по учебниците не е извинение за невежството, което се шири днес.

И честит празник на всички Българи - макар и на патеричка. Съединението на България за мен е най-българският празник - правим за първи път нещо сами, и то въпреки несъгласието на всички "велики сили", включително и Русия.
Да живее България!

[Jordana Профил]

http://forum.boinaslava.net/

Ето информация за славната ни войска - за който се интересува.
А бащата на българската конница - ген.Иван Колев тъне в забвение, защото буквално сме изклали един конен полк донски казаци в Добруджа, който руснаците пращат като подкрепление на румънците, като техни съюзници. С идването на болшевиките и каскетите на власт, такива факти са "по братски" извадени от историята. А днешно време е още по-страшно - заради т.нар. "политкоректност" не само спестяват факти, ами направо се опитват да променят историята. Докато няма реакция от народа - така и ще продължава. Затова четете и предавайте на децата си - това че го няма по учебниците не е извинение за невежството, което се шири днес.

И честит празник на всички Българи - макар и на патеричка. Съединението на България за мен е най-българският празник - правим за първи път нещо сами, и то въпреки несъгласието на всички "велики сили", включително и Русия.
Да живее България!

Понякога съдбата се усмихва на малък народ като нашия въпреки желанието на великите сили по онова време да ни държат покорни като васална държава.Непоследователната външна политика на Русия и раздвоението по Румелийския въпрос във вътрешно политическия й живот дават вратичка да се поправи тази историческа несправедливост.Разбира се не можем да знаем с подробности всички политически "совалки" направили обединението възможно но крайния резултат е видим за всички .Осъществена е исконна българска мечта за единна държава и обединена нация.

[6per40 Профил]

Радвам се, че има такава тема. Прочетох, че говоеите за численост на армията. Тогава ми кажете коя е най-голяма българска битка по численост или по-добре кажете кои са първите две?

[Jordana Профил]

Сигурно битката при Одрин .За друга не се сещам