Коя професия трябваШЕ да изберете?

[Bavarcho]

.. .

[Borymeckata Профил]

Не съжалявам, че станах строителен конструктор, винаги съм имал късмет в професионалната си кариера и съм се справял доста успешно... Но често си мисля, че от мен би излязал страхотен хирург. Понеже съм решителен и дейставам бързо, обичам да поемам отговорност и имам точна ръка, а и не съм много чувствителен, в смисъл - не ми пука особено какво чувстват другите хора...

Вече ми е късно за нова професионална квалификация и кариера, пък и вече съм си изградил име и контакти в своята област... Но може да изкарам един курс за заварчици, това поне не не е голяма инвестиция, като време и усилия. Както се казва - никога не е късно да станеш за резил...

[DiMIcha84 Профил]

На времето строителството беше много переспективна и престижна сфера, и аз реших да се занимавам точно с това. Сега вече 100 пъти съжалявам, че съм взел това решение, защото по цял ден ми се налага да се ядосвам със всякакъв вид полуидиоти.

[Rotmed Профил]

Здраавейте,

Наскоро се замислям дали съм направил правилен избор на професия, но при мен май е криза на средната възраст Интересно ми е, има ли хора, които считат че е трябвало да учат нещо друго или да вземат друг занаят, когато му е било времето

Не че не може да се почне нещо от 0-та и на дърти години, но и някой неща опират до възраст

Понеже и аз навремето не успях да се хвана с това,което исках, то сега и мен ме мъчи работата, затова виждам възможност да се хвана с това, което искам, но като частен бизнес. Това като идея, защото наистина преориентацията на по-късна възраст е свързана с пари, с невъзможност по други причини и т.н., то май остава да го направиш сам и за себе си

[Borymeckata Профил]

Колеги, ако те влече към нещо (например музика, компютри, литература, мотоциклети или фотография), защо е задължително да си вадиш хляба с него? Имай си го като хоби, занимавай се с него за удоволствие... Защо трябва да ти става професия? Изкарвай пари с това, в което си добър, а хобито е само за кеф...

Сигурни ли сте, че човек става много щастлив, ако хобито му стане професия? Представете си например, че си зъболекар, а харесваш живопис. Имаш си бои, четки и платна, прочел си доста по въпроса, ходил си и на курсове по рисуване. Цяла седмица бачкаш - слагаш коронки, вадиш зъби, чистиш зъбен камък. А през уикенда слагаш две бири в хладилната чанта, взимаш си такъмите и отиваш в парка да рисуваш. Забележете - рисуваш само по собствено желание, когато ти дойде вдъхновението, и затова рисуването ти доставя удоволствие. А ако си изкарваше парите с рисуване? Ако тази седмица трябва задължително да продадеш поне една картина, за да си платиш сметките? Дали тогава ще рисуваш с вдъхновение и кеф?

И така е с всичко... Може да те кефи да ходиш за риба, например. Хубаво, но си представете, че си плащаш ипотеката с риболов? И трябва да ловиш всеки ден, в дъжд и пек, задължително? Или трябва да напълниш резервоара на колата си с археология? И да си платиш тока с писане на поезия? Или с каране на велосипед? Или с алпинизъм, например? Аз лично харесвам стари хладни оръжия, но колко пари бих изкарах като антикварен търговец? Да обикалям селата, да купя от някой старец ятаган, щик или сабя за 200 лева и да го пусна в Продавалника за 350? Ще изкарам 150 лева тази седмица, а другата, а за месеца? Искам само да кажа, че бизнесът и хобито са различни неща и не винаги съчетаването им (2 в 1) е удачно...

[ivoaudi Профил ICQ]

А кой е казал, че трябва непременно да изкарваш МНОГО пари?Кой е казал, че трябва непременно да е бизнес?Що да не е просто препитание?И ти ли мислиш, че бедните непременно са нещастни??:)Защо например изобщо е НУЖНО да се плащат ипотеки и прочие?Замисли се.Има безброй хора живеещи скромно и все пак щастливо, за разлика от нас градските "бизнесмени":)
Живи и здрави.

[Хаос Профил]

Още от момента, в който хванах LEGO за пръв път и нещата си отидоха натам, че да стана инженер.
Като цяло обаче най-голяма заслуга в моето изгражане и образование имат двама учители, мъж и жена, които ми преподаваха (на мен и още 100 деца) по математика, за да кандидатствам след 7ми клас... Оттам нататък математиката ми беше втора природа и винаги съм бил в свои води в нея. Комбинирана с интереса ми към механизмите, беше логично да вляза в ТУ-София и сега да работя изключително близко до всичко смислено, което се произвежда в БГ.
Изключително съм благодарен и на компанията, която видя това, което другите бастуни на пазара на труда не успяха ( защото персонала им в човешки ресурси са откровени бездарници ) и след това повярва в мен и ме направи професионално това, което съм.
Благодарен съм и на шефа си, който е най-готиния шеф на света и ми помага професионално наистина много.

Като цяло успешната и правилна професионална реализация е въпрос на малко късмет и МНОГО труд. Образованието е добра основа, но желанието е това, което ще Ви направи успешни.

[Rotmed Профил]

Абе да си паднем на .... както казват старите хора:), се изискват мнооого неща, не е само труда. Късмет, насока от родителите, финансова възможност, чисто физически дадености като има ли я въобще тази специалност... За мен на първо място определено е насоката от родителите в ранна възраст, да бъдеш запален по нещо- ти си решаваш, но шанса ти го дават родителите. И когато това стане и знаеш, че искаш да си архитект например, един по един другите проблеми се решават. В противен случай става "както трябваШЕ...."

[cod-cdbp Профил]

...

Добре де, замисли се, че някои хора учат години наред пиано или друг инструмент за да са професионални изпълнители, а после?
Същото важи за художниците.

[randity Профил]

От малък съм покрай колите, но най-вече бях адски артистичен, за съжаление нашите никога не го отразяваха. Имам познати, чиито рода са актьори, един от които, когато му споменах, че искам да уча актьорско майсторство веднага вдигна телефона и ми уреди среща с друг актьор, за да ми каже кога да започна курсове. Уви, нашите не бяха изобщо съгласни под предлог "Гладен актьор" и убиха всичко в мен. Няколко пъти го исках, но ми бяха подкосявани краката, исках в НАТФИЗ да влизам, но пак същото... и накрая си ми остана само мечта.
За щастие, в момента работя в сфера, в която се занимавам с автомобили и съм до някъде доволен..

[doomy525 Профил]

Преди години учих в ТУ Варна програмиране (КСТ - компютърни системи и технологии), но за един ден ми се смениха изцяло приоритетите в живота..не знам как стана, но в този момент реших да последвам семейната традиция и кандидатствах на шега Право (историята си ми е силна) и ме приеха на първо класиране..Нещо не си се представях по цял ден зад бюро въпреки парите, които се вземат и изцяло уважавам колегите в IT сферата. Програмирането си ми остана като ходи в свободното време, което се оказва дооооооооооооооста малко и съм в сферата на корпоративното търговско право
Най-добрият ми избор през живота, който някога съм правил бе да си сменя посоката на образованието

[acer Профил]

ако можех да върна много години назад, бих тренирал тенис на площадката до нас ама и с това което се занимавам ми беше на кантар за първо място - участвам в индие студио за игри от мн малък просто ми бяха интересни игрите и как ги правят, колкото и банално да звучи, преследвайте тва дето обичате.

[strongholder Профил]

До сег ане съм открил точната точната професия, но ако има нещо в което съм добър това е веднага да преценявам хората много правилно.Сигурно и това е една от причините да не съм завързвал добри приятелства на местата където съм работил.

[© Профил ICQ]

Не знам как да гледам на хората, които се оплакват, че са се захванали професионално със строителство. Аз съжалявам, че не съм учил това понеже би ми помагало доста. Все пак се създава нещо ново и това малко или много е нещо интересно, където може да вложиш много повече от стандартните усилия, които се изискват просто да се случат нещата.
И другото нещо за което може би съжалявам е супер неперспективното тогава занимание с компютри - то беше едва ли не, че искаш да си играеш на игрички, а не да учиш. Сега съм икономист и по точно - Счетоводство и контрол от УНСС , но и без диплома съм свързан по някакъв начин със строителство и компютри