Как се възстановявате психически след катастрофа?

[Stahlblau]

Като стана въпрос за дерета... Братовчед ми беше на косъм да падне в едно дере докато се беше помислил за Кен Блок по Беклемето. Стреса да караш след близък човек и да го видиш на косъм от падане 200 метра надолу по склона също не е малък. Аз за себе си съм установил, че има нещо което предпазва от ПТП в 50% от времето и това е дистанцията! Преди карах като типичния келеш с БМВ - на 30 см от бронята на колата пред мен. Понякога карах на зиг-заг зад човека все едно съм болид който си загрява гумите - филмарска работа... Това е най-голямата глупост да ви кажа... Пазете си дистанция защото на човека пред вас може да му се наложи да спре заради нещо което вие като сте му се навряли в ауспуха няма как да го видите!

[sub_eleven Профил]

И аз имам една много лоша катастрофа, за която не бях виновен. Изпитвах дискомфорт дори да се возя в кола след това, да не говорим за шофиране.
Имах колан, това ме спаси от сериозни наранявания - само с охлузвания се разминах, с изключение на удар в главата - имам лека вдлъбнатина от тогава останала. И двете колене ми пукаха доста време след това - двигателя се опита да влезе при мен.

Но това беше преди 15 години някъде - вече съм си ОК. Но наистина се помнят нещата като от вчера. Лек пролетен дъжд валеше, кръв се стичаше по лявата ми буза

Майката си е ебало.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Интересна тема..
След катастрофата,която определям като средно тежка (все пак беше със жигула..),странното е ,че нямах притеснения да се кача в кола.НО определено оттогава имам проблем да ме возят бързо-не приемам обяснения от типа-колата е нова,изрядна,аз съм отличен и опитен шофьор ,дъра -бъра... Също и при пил шофьор.Нямаше да е лошо преди това да ги имам тези принципи,ама някои май сме така устроени,че се учим предимно от опит,болезнен.
Опитвам се от своя страна да карам под моите и възможностите на колата (особено второто),още повече,когато возя някого и има други на пътя .Не винаги успявам.. ,на моменти просто се замислям и отпускам газта или се укротявам от страх

[Pisobella Профил ICQ]

Все дребни работи.
В зависимост от ситуацията след това ми е притеснено - къде повече, къде по-малко. Трябва ми различно време да се успокоя.
Мислиш го, преценяваш го, обещаваш си, че ще си по-внимателен и така.

[Don_Diego Профил]

Хубаво е, че всеки си вади поука от белята и занапред е доста по-внимателен.
Аз също смятам, че доста съм си променил и осъвършенствал шофирането след няколко инцидента. Сегашната ми работа е свързана с много пътувания и виждам, че хората пътуват спокойно (в повечето случаи спят в колата докато карам) и редовните клиенти винаги отбелязват, че се радват когато аз ще ги возя, а не някой друг от фирмата. В никакъв случай не мога да кажа, че вече карам по-бавно, дори напротив особено за извънградско шофиране, но в градски условия съм много по-внимателен и концентриран. Общо взето се старая преценката ми за пътните условия да е реална: да няма излишни рискове, да мъча колата и себе си до пределите на възможностите и тн.

[Stahlblau]

Интересна тема..
След катастрофата,която определям като средно тежка (все пак беше със жигула..),странното е ,че нямах притеснения да се кача в кола.НО определено оттогава имам проблем да ме возят бързо-не приемам обяснения от типа-колата е нова,изрядна,аз съм отличен и опитен шофьор ,дъра -бъра... Също и при пил шофьор.Нямаше да е лошо преди това да ги имам тези принципи,ама някои май сме така устроени,че се учим предимно от опит,болезнен.

Баща ми също го има тоя проблем! Като го возя и като се доближа до някоя кола и ли като тръгна да спирам късно го виждам как инстинктивно "натиска спирачка" както се вози до мен. Един ден се ядосах даже и наистнах спирачките колкото може за да види, че колата спира много, все пак съм с по-големи апарати, дискове , със спортни маркучи и скъпа спирачна течност. И той ми вика: "Не си ти пролема, просто не мога се возя - това е... "

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Интересна тема..
След катастрофата,която определям като средно тежка (все пак беше със жигула..),странното е ,че нямах притеснения да се кача в кола.НО определено оттогава имам проблем да ме возят бързо-не приемам обяснения от типа-колата е нова,изрядна,аз съм отличен и опитен шофьор ,дъра -бъра... Също и при пил шофьор.Нямаше да е лошо преди това да ги имам тези принципи,ама някои май сме така устроени,че се учим предимно от опит,болезнен.

Баща ми също го има тоя проблем! Като го возя и като се доближа до някоя кола и ли като тръгна да спирам късно го виждам как инстинктивно "натиска спирачка" както се вози до мен. Един ден се ядосах даже и наистнах спирачките колкото може за да види, че колата спира много, все пак съм с по-големи апарати, дискове , със спортни маркучи и скъпа спирачна течност. И той ми вика: "Не си ти пролема, просто не мога се возя - това е... "

много ми се е случвало,все едно си инструктор
И все пак,абсолютно смятам,че усещането ми се превишена скорост е също и в огромна степен чиста интуиция-подсъзнателно изчисляване ,превърнато в усещане.И дори да изглежда нелогично,аз си му вярвам.Кара ли се на ръба ,човек го прави с допускането,че нищо няма да се обърка и всичко ,което не зависи от него ще е ОК.Да,ама понякога не ..

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Ей го един майстор

[fancooler Профил]

Ей го един майстор

Този определено си търси белята и ако не беше професионализма на водача с Тойотата щеше да стане страшно. Директно трябва да му вземат книжката доживот, още повече номерът на колата се вижда!


Относно темата, имам два по-сериозни инцидента и за мен "възстановяването" беше и е, че започнах да карам бавно и в пъти по-внимателно.

[Сондьора Профил]

Никъв професиналист не е...и не го правете и вие. Заради него стана още по-зле като наби спирачки. Ония и да искаше да се върне, нема шанс.

Бях в тежка катастрофа, бехме 3ма пияни на по15-18г, отрязахме стълб и през таван с 2104 с около 120. От тогава да караш пиян е никога, не карах аз. Само аз си възстановявах нещо, счупената ключица. Не изпитвам некви такива психо неща. Виж ако убиеш някой, може би е друго, незнам.
Ония ден един румънец щеше да ме прати при св. Петър, незнам как се оправих, от тогава преди да изпреваря камион, не само присветвам, ми и свиря вече

п.п. Мразя 747, не ме е страх да летя, но видя ли че се качвам в 747, ме е шубе. Бях в такъв като му загаснаха двигателите, чувството че след неколко минути ше се разбиеш е гадно, мислиш за секви неща. На друг 747 не се отваряха вратите 10 минути и се напълни с дим...мрзаим ги тия кошници

[efren Профил]

Народния опит е измислил едно горе-долу работещо решение - прави се курбан, поне на мен не ми звучи много разтоварващо, но за много хора доколкото разбирам поотпуска. Аз имах една малко по-тежка катастрофа, но се разминахме с детето почти без травми ( имах някакво натъртване в гръбнака около седмица ) и само изхвърлихме колата. Точно една година по-късно на същата дата и горе долу в същия часови диапазон просто направихме същото пътуване, по същия път, поне за мен помага да преодолееш натрупаните неприятни спомени.

[Silverlight Профил]

Ей го един майстор

Някои хора само бой ги оправя.

[turieca Профил ICQ]

Никъв професиналист не е...и не го правете и вие. Заради него стана още по-зле като наби спирачки. Ония и да искаше да се върне, нема шанс.

Ако не беше спрял или трябваше да свие този бързак или да помете велосипедистите. Така поне ми се струва от клипа.

[steeN Профил]

Въпроса е "в такъв момент, дали трябва да пазиш живота/здравето на този дето те изпреварва или твоя и на невинни хора". В заивисимост как си отговаряте е и това дали е правилно, това което направи вътрешната кола...

[BMW_POWER]

Нямам тежки инциденти, които да ме разбят психически. Агресията на пътя в бг е уникално явление. Женицата тук кара без проблеми, дори в непознати места. В София отказа категорично да се качи в колата. Лятото ме удари един ненормалник и само записите на камерите от близката фирма ми помогнаха да докажа, че не съм се питвал да го задмина отдясно. Както и да е. Сещам се за една случка отпреди 15-тина години. Две баби пенсионерки със Ситроен Саксо. Тъкмо ги бяха пуснали. Та бабата удря един Пасат (тоталка), оттам се завърта и удря още една кола (забравих каква беше) по-леко и накрая завършва на една страна в канавката. Саксото беше страшно за гледане. Идват в София и докато децата им (а и ние зяпачите) ги питат как са, не са ли пострадали и общо взето с изправени коси гледаха остатъците ламарина, бабата шофьорка заяви следното:

"Трябва ми нова кола, защото вдруги ден имаме работа и ще пътуваме!"

Естествено, дадоха им кола, ама с шофьор. Та като цяло възстановяването от евентуалния шок си е строго индивидуално.