Житейска драма, как бихте постъпили?

[alekangg Профил]

Това са пари за задължения по банковите кредити, кредитни карти и т.н.

Аз веднага бих задал въпрос какви са тези кредитни карти, какви са тези кредити?? Мислено ли е когато са взимани?
Аз имам кредитна карта с лимит 1000 лв въпреки, че вече ми предлагаха увеличение на 5000 лв, но отказах. Прецених, че неминуемо мога да се "отпусна" и после да се чудя как да плащам наказателни такси, лихви и пр. Кешови пари и в сметка имам доста повече от тези смешни 1000 лв, но те са си мои и никому нищо не съм дължал и не дължа!
За сметка на това на мен ми дължат и то мнозина вкл. уж много близки. Това съответно с годините сформира у мен едно не особено положително отношение към почти всички околни и във всеки, който ми поиска дори 100 лв назаем виждам потенциален лош длъжник и загубена сума.
Дали съм прав или не ще кажат другите, но вече посочих това, което ще дам максимално дори на много близък - 100 лв и нито стотинка повече!!
Понеже е зададен интересен въпрос за наследниците: Не са длъжни да изплащат задълженията на родителите си дори и да са милиони, но нямат право на наследство от тях, което обаче едва ли го има. Това е един перфектен начин за измама на кредиторите.

Не е по темата, но от доста време практикувам същото.
Прав или крив ми е все едно, но съм в пъти по-спокоен и няма нерви както преди, звънене, разговори и чудеса.
В над 50% от случаите парите се влачат много време, появяват се дразги и пр, няма пари, няма дразги, това съм установил. Бих подарил някаква сума, но заеми не давам вече, били те 100 или 1000+, изключая 1-2-3 изпитани души, директно го заявявам, че не давам и това е.

Последно един дългогодишен приятел се разсърди и дори не си говорим, понеже му казах, че няма да му дам заем, който предугаждах, че ще иска и му беше за харчлък не за нещо важно, както и предните, при условие, че съм му давал поне 10 пъти.

[BMW_POWER]

Уточнявам пак. Говоря за жена с пораснала щерка, дето е родила рано. Иначе казано, баба с двете си деца и едно внуче. И бабата и щерката са родили в ранна възраст. Понеже няма пари откъде да погаси вноските, жената е теглила от кредитната карта. Други възможности за изваждане не е имало. Поради тази причина влиза във високите суми и филма започва. Кредитната карта е около 2500- 3000, задълженията към банката малко повече. Разликата до сумата в началото на темата е за да се намали като цяло кредита и вноската да стане сравнително поносима. Хората нямат практическа възможност да плащат, тъй като починалият практически е носил голяма част от доходите.

[vlad0 Профил]

ти самият как ги преценяш нещата? Да или не и съответно защо

[goguma Профил]

На прост и на беден човек НИКОГА не давай пари назаем.

Ако преценяваш хората от случката в една от двете категории - недей, само ядове ще имаш.

Освен ако не съм разбрал правилно и искаш да им ги дадеш безвъзмездно. Ако няма да си ги търсиш - тогава претегляш дали са заслужили с отношение към теб и дали можеш да си го позволиш.

[Joro17 Профил ICQ]

Иванчо не е ли имал застраховка - при кредитите май е задължителна?
Щом 26к ще направят вноската по кредита поносима - 300лв, аз си представям, че те са над половината
от задължението им, което не би трябвало да е драматична сума (погледнато отстрани, иначе сигурно има
още доста утежняващи ситуацията обстоятелства). Аз бих дал заем може би още примерно вноските за
3 месеца - време, за което да продадат имота, ще им останат някакви пари от това, че са погасявали кредита
и да заповядат под наем в моя блок в Люлин. При късмет може да си върнат и заема

[stefanoff Профил]

По скоро бих им помогнал с пари за добър адвокат, защото явно от банката са ги прецакали със застраховката.

[nqmam_bmw Профил]

С времето са тръгнали нагоре, построили мечтания дом и всичко тръгнало добре.

Тук останах с впечатлението, че "мечтаният дом" освен построен е ... и изплатен.

И все пак, какво общо имат финансовите проблеми на майката с това, че пълнолетната ѝ дъщеря е родила дете ?

[Top Gun Maverick]

Ами предполагам, че живеят заедно, а момичето ще гледа бебето и не може да работи през това време, а парите за едно бебе летят, на мен ми е за втори път и знам, както на много от вас тук.
Ама той и онзи 18-20 годишния е за едно дърво...

[dynalias Профил]

Няма как да няма застраховка ако някой почине... Има и рефинансирания и в краен случай продажба на имота и живеене според парите в джоба. Скъп имот - високи разходи - ще го закъсат пак. В случая виждам ситуация как хора са свикнали с много и сега не им се иска да свикват с малкото. Аз лично не бих помогнал с повече от няколко стотин лева ей така само за да могат да платят следващата вноска и да се ориентират какво да правят от тук нататък с новия живот който им е изсипан от съдбата.

[nqmam_bmw Профил]

... та това е сума, която над 1/3 от българите не са виждали накуп, каму да са имали....

Авторът на темата е от "малкото" българи виждали сумата накуп и даже вероятно е от "малкото", които дори я имат.

[c04 Профил]

Каквото и да дадеш, не чакай да ти го върнат...

[Пилев Профил]

Взимаш част от къщата и помагаш. Поне аз бих направил така. Хем спасяваш положението и им помагаш, хем се застраховаш. И някога ако имат възможност могат да ти се издължат. И това ако са ти на истина близки хора.

Останах с впечатлението, че хората са си правили добре сметката докато не се е случило нещастието с "иванчо". Та никой не знае кога как и какво ще го сполети.

И все пак застраховката би трябвало да покрие кредита и кредита би трябвало задължително да има застраховка

[E34 Профил]

Не, никога!

[dreadx Профил]

И аз мислех да посъветвам колегата да се застрахова, като си прехвърли част от собствеността на жилището. Но до колкото разбирам то не е изплатено и е собственост на банката.

Пък докато се изплати, колегата няма да има никаква гаранция, че ще се плащат вноските от по 300 лв. към банката, дори и да им закрепи положението за момента, по-късно пак може да (и ще)имат проблеми с изплащането на жилището. Другият вариант е да даде на куп 50000 лв., за да покрие всичките лизингови задължения - естествено само срещу придобиване пълна собственост върху имота.

(- не съсобственост, че ще го ебават..) - то и без това нали се сещате кога ще му върнат 50000 лв. с по 300 лв. на месец (3500 на година..)

Обаче и нали никой не си мисли, че щом даде 26k, веднага ще започнат да му ги изплащат, приятелите.

Първо ще си оправят задълженията към банката, той ще остане за - живот и здраве -- след 10-тина години *евентуално*.

И лихви няма да му дадат, щото нали е "наш човек", всичко е на приятелски начала - този който дава все ще е прецакан. И да не си мисли, че вноските ще са като в банката - на всяко 30-то число.
Ще има: - абе, нали няма проблеми да те забавим малко, че щерката с бебето ще ходят на море..че синът ще ходи на абитуриентски бал.. и т.н.

А, да не забравяме и това, че колкото и да е стабиЛен валутният борд, (като пръч на лед, като крик у песок, като маче у завой..) - то да не стане в някой момент некоя инфлацийка - че тогава лесно и с джобни пари ще му върнат съответната сума, ама винаги ще остане въпросът ако парите са си били у него, дали нямаше да ги е инвестирал в нещо, дето не го лови инфлацията. Или поне в някоя друга валута - напр. швейцарски франкове. (И за това беше говорено по-горе в темата, пак с пример. - Ето че примери има много и най-различни - поне е хубаво да се учим от чуждите грешки, за да не се налага да ги повтаряме и ние.)

Може би най-важният въпрос-хората на които помагаш,биха ли направили същото за теб без користни мотиви,рискувайки да не им върнеш нищо /или повечето пари.
Аз със годините започвам само да съжалявам за всяко едно добро,направено на човек.Много често се оказва,че вредиш на себе си,правиш мечешка услуга или помагаш на лицемерен/кофти човек.

Това баце, е точно притчата за добрия самарянин - която много хора тълкуват погрешно. Отделно дето повечето само са чувАли за тази емблематична личност и всъщност не са много сигурни дали е на Майка Тереза брат й - или какъв точно й се пада.
А притчата е разказана от Иисус, когато са го попитали: "- добре, да помагаме на ближния, ама кой точно е нашият ближен?" --> И той разказва една хипотетична история с поука, която еднозначно отговаря на този въпрос -- че човекът на който е редно да помагаме е само и единствено този, който е готов да направи същото за нас. А не да му помагаш, а той да ти се присмива - как на твое място не би помогнал..

Все пак, колкото и да внимаваме, ни се случва да помагаме и на хора, който не заслужават. И после съвсем закономерно ни се случва да съжаляваме за това. Законите на вселената са безкомпромисни в това отношение и ти си го научил от опит. (- то и аз съм го научил от опит)..

От една страна нищо не се случва случайно. Цялата схема, в която въпросните хора са се нахендрили също не е случайна. А това, че се случва покрай колегата, също не е случайно. И това, че трябва да вземе решение - също.

Но ако приемем, че всички неща ни се случват, за да научим нещо, то не е лесно да се прецени дали всъщност не разваляме работата на този, на който "помагаме" - дали не е трябвало да изпадне в определена ситуация, за да научи нещо. А ние му даваме едни пари, ситуацията се разминава и му разваляме учебния процес..

Колегата е изправен пред много труден избор. (а и кофти, дето знаят, че има 26000 лв.. щото ако не даде, ще започнат да му се сърдят.)

Ако смята, че те биха направили за него същото, ок. - Но и доста хора за тези пари ще вземат да се изпокрият и изобщо да не мислят да ги връщат. - парите често развалят отношенията, това е истината..

Уместен беше и въпросът, дали да не потърсят някое по-скромно жилище - не чак с 4 спални.

( -- Може ли някой да е сигурен, дали след 10 години няма да си брои стотинките, или ще е милионер? -- ето, че и за утре не може да се знае, а след 10 год..)

Лошото в цялата работа е, че покрай тъпите американски ценности маса народ е затънал в същите лАйна - живее на кредит и ползва неща, които реално не може да си позволи

Отначало ги зарибяваха с по някое телефонче за 1000 лв. (нищо, че нямаш 1000 лв. -- то на изплащане -- по 120 на месец, не се усещат. -- верно ще трябва да платиш 1500.. ;) - и то за някой таралясник с черно бял дисплей, с великата резолюция от 160 пиксела.. - последният писък на техниката 2002-ра година.. :)

-- а той купувачът и без това 1000 лв. не помни от кога не е виждал накуп, та са му някакви.. виртуални..;) - Ама само срещу един подпис вече новото телефонче му е в ръцете, а после ш'с'упраим..некакси.

И след като посвикнаха, че от кредит се мизерува, ама не се мре -- следва кола, жилище - да ползваш неща, които ще платиш по-късно. Пък и всичко е точно - знаеш за какво плащаш, ползваш го..

Е, ако спреш да плащаш никой не губи - верно, взимат ти и колата и жилището - все едно си ги бил ползвал "под наем". Ама и никой не си прави сметката fail-safe - а фалове стават, и този риск го има в сделката.

Пък и ако беше голямата далавера да се ползват неща под наем, никой никога нямаше да си купи нищо. Ама никак не е далавера..

Ще си кажете, че е някакъв велик заговор срещу човечеството. Наистина това е схемата да те вържат да бачкаш и да не смееш да мръднеш на никъде, щото ти заминава и къщата и колата. Но не го правят заради това, че са се наговорили с вашия шеф.

Този, който дава кредитите, си гледа далаверката - и никой с никого не се е наговорил срещу вас - да ви зароби.

Е как тогава глобално се получава този ефект? - ами на масата от простолюдието толкова им е и софтуерът - като малките деца са: - види нещо лъскаво в магазина и посяга към него. Е, като порасне вече не става въпрос за дъвки и бонбони.

И без някой с някого непременно да се наговаря, как да ги преебе, всичките сами ще се нахендрят по точно един и същи начин. - софтуер..

Жалко, че този живот на кредит навлезе и в България, а добре си бяхме свикнали от нищо да не ни пука. Много се кефех преди как хората бяха над тези неща с парите. Ако и да е било, просто защото няма какво да си купят.. ;)

[BMW_POWER]

Всеки знае, колко е хубаво да се пребориш и да си купиш дом. Особенно, когато си минал през разводи и загуби на всичко. Да, теглен е кредит и двамата са го изплащали с годините. Купили са си място, построили къща и идилията е пълна. Всеки, който го е постигнал знае, какво е удовлетворението от това. За съжаление смъртта не пита и не подобира къде и кога.

В Люлин не могат могат да дойдат, защото не са от София.

Сумата 300 лева им е по джоба и нямат проблем да я плащат. Къщето е с четири спални, които са по около 12м2 всяка. Две легла и гардероб. Колкото да има къде да спиш.