на коя възраст бяхте най-щастливи или мислите, че ще сте?

[predel]

Дет викат евреите: Животът започва като ти порастнат децата и ти умре кучето. (Демек нямаш повече задължения и отговорности).

Точно така е! Около тая възраст /50-60/ децата ти са вече съвсем самостоятелни /даже се грижат за теб/. Изкарваш добри пари и приходите ти стават по-големи от разходите! Не те интересува мнението на околните и си си супер. Нямаш задължения /на всяка цена/ и можеш да живееш както искаш /знаеш какво искаш/. Не си мислете, че тая възраст е лоша... Лоша е за тези дето "пропадат в дупка", но в дупка пропадат всички със слаба психика.
Апропо, я вземете една рулетка и вижте колко Ви остава да живеете при средна продължителност на живота 65-75 за мъжете в България Пък тогава се притеснявайте... ако искате!! Мен не ми пука!!

[laviatan Профил Уеб-сайтICQ]

Човек винаги е най-щастлив като дете

[Dirty M5 driveR Профил]

За мен "щастие" и "бачкане" са несъвместими понятия, изобщо не искам да слушам (чета) как някой виси по 10 часа на ден в офиса и после час и половина се прибира в панелката си, ама иначе подскача от щастие...

Ми да взема да стана нещастен тогава. Строго индивидуално е това. И нямам предвид работохолизъм, а просто да усещаш удовлетворение от положения труд. Аз съм по 56 часа седмично в сервиза и се чувствам чудесно. Съберат ли се по 3-4 почивни дни и се побърквам. Не съм свикнал да съм неактивен. Да - разхождам се, излизам с приятели, но нямам чувство да съм полезен за нещо. Сега за Коледа и нова година като видях, че се падат само по 2 почивни дни и до известна степен се зарадвах. Много хора около мен ми викат, че съм ненормален. Аз им казвам, че така ме кефи.

[(bubsa) Профил]

За мен "щастие" и "бачкане" са несъвместими понятия, изобщо не искам да слушам (чета) как някой виси по 10 часа на ден в офиса и после час и половина се прибира в панелката си, ама иначе подскача от щастие...

Ми да взема да стана нещастен тогава. Строго индивидуално е това. И нямам предвид работохолизъм, а просто да усещаш удовлетворение от положения труд. Аз съм по 56 часа седмично в сервиза и се чувствам чудесно. Съберат ли се по 3-4 почивни дни и се побърквам. Не съм свикнал да съм неактивен. Да - разхождам се, излизам с приятели, но нямам чувство да съм полезен за нещо. Сега за Коледа и нова година като видях, че се падат само по 2 почивни дни и до известна степен се зарадвах. Много хора около мен ми викат, че съм ненормален. Аз им казвам, че така ме кефи.

Искаш ли да ти доразкажа как ще продължи сценария като се появи сериозна приятелка/жена в живота ти

[Borymeckata Профил]

Строго индивидуално е това...

Така е, не случайно съм започнал фразата с думите "За мен...". Който намира щастие в работата си - нека работи, ние (мързеливите) не пречим на никого да постигне щастието си. Затова не мога да разбера, защо работните хора ни пречат да мързелуваме и ни карат да бачкаме с тях...

[alex_th Профил]

От моя гледна точка, въпросът е неправилно зададен. Не "на коя възраст" съм бил най-щастлив, а правилно е да се попита "в каква ситуация", "при какви обстоятелства". Най-щастлив съм бил (и съм - настоящ период), когато се запознах с настоящата си жена преди 12 години. Помня го като бял ден. Всичко започна прекрасно, ден след ден... продължава да е така и до днес. Има разбирателство, мир и хармония, която ме кара да спя спокойно и ме крепи да преодолявам глупостите в ежедневието.
Други щастливи моменти които помня, са били предишни започвания на връзка с други жени, но те са траели кратко като цяло. Въпреки това, хубав спомен са ми останали от началото на тези заигравки.

Изкарването на пари е хубаво нещо, радва и повдига духа и тонуса. Купуването на нови дрехи, вещи (в това число и кола) също е приятно (донякъде) изживяване за мен. Но тези неща са... като шоколадовите пръчици върху тортата - една приятна украса, един завършек на нещо хубаво. Но без любовта ("тортата" метафорично казано), шоколадовите пръчици са безсмислени и ненужни. И много често пръчиците вместо сладки са горчиви и само скапват тортата, например една нова голяма покупка (нова кола) на мен лично ми заема съзнанието и ми изсмуква енергията докато и свикна и и хвана спатиите - това разпиляване на време и енергия мен лично ме дразни. Не обичам промените като цяло.

Казано просто при мен как стоят нещата: има ли любов и спокойствие на духа - има щастие.

O tempora, o mores, o santa simplicitas!

[intention Профил]

Изключително индивидуален въпрос както казаха колегите по-горе.
За едни щастие е едно, за други - друго.
Понеже всеки е тръгнал леко да споделя за себе си ще споделя няколко неща и аз.
Много и различни неща ме карат да се чувствам щастлив( и слава богу де, иначе щеше да е една депресия и черногледство...).

Преди ме правеше щастлив факта че съм далеч от дома ( тийнейджърските години ако може да им се каже така де).
Напоследък се хващам че прибера ли се вкъщи ми е спокойно и се чувтвам щастлив от това. Наспивам се п-бързо и съм по-лежерен.

Щастлив съм когато пътувам с кола или самолет все тая - важното е да се пътува.
Последните 6-7 години пътувам повече и това ме прави по-щастлив. Хиля се от кеф като Май месец сменя маслото и преди да свърши Август пак е за смяна
Прекрасните взаимоотношения с приятелката ми също ме правят щастлив на ежедневна база - от малките неща и жестове. Заедно сме от почти 9 години и нещата се променят само към по-хубаво и по-добро.
Работата ми е работа, която започах като хоби и нещо което ме влечеше и ми беше интересно още на 13 годишна възраст. До ден днешен научавам нови неща и ме кара да се чувствам щастлив, че работя именно това.
Когато ми е отдаде възможността да стартирам нещо ново било малък проект или някакво друго начинание свързано с бизнес също ме прави щастлив - дет се вика разпалвам се много покрай идеите за нещо ново.

В заключение ще кажа че щатието идва само, но не когато някой го чака. А плановете са просто разчет на времето с цел то да не се губи.

[Dirty M5 driveR Профил]

Искаш ли да ти доразкажа как ще продължи сценария като се появи сериозна приятелка/жена в живота ти

И кво от това? Командорша няма да допусна, тъй че не вярвам да е голям проблема. А че ще се правят компромиси спор няма.

[Мордехай Профил]

Мисля си. Май най-щастлив съм бил между 20 и 25. Тогава пътувах с камион и обикалях цяла Европа, понякога ходех в Азия. Чувствах се като откривател или участник във Великите Географски Открития, макар че всичко вече беше открито и преоткрито. За съжаление си спомням и колко се радвах при всяко напускане на България и с каква тъга напусках Северозападна Европа. Х@я ми винаги сочеше 12 часа и беше безотказен. Сега само 20-годишна студентка до 50 кила би могла да ми го вдигне. Нямах жена, деца, грижи, мечтата ми беше Опел Кадет (капка) GSI. Сега съм на 40, но си мисля, че тогава бях по-щастлив. Не знам на къде ми сочи х@я, но корема ми пречи да видя най-вече. Хората не са направени да живеят толкова дълго, спреш ли да можеш да ловуваш или да въртиш меча и си чао. Това сега е изкуствено продължение, не мисля че е щастие.

[Мордехай Профил]

Искаш ли да ти доразкажа как ще продължи сценария като се появи сериозна приятелка/жена в живота ти

И кво от това? Командорша няма да допусна, тъй че не вярвам да е голям проблема. А че ще се правят компромиси спор няма.

Да знаеш, всички сме под чехъл, някои ги натиска по-силно, други по-слабо. С течение на времето ще го разбереш. И аз мислех като тебе. Ако не издържиш чехъла няма да имаш семейство. Запомни ми думите и някой ден ще се сетиш.

[(bubsa) Профил]

Искаш ли да ти доразкажа как ще продължи сценария като се появи сериозна приятелка/жена в живота ти

И кво от това? Командорша няма да допусна, тъй че не вярвам да е голям проблема. А че ще се правят компромиси спор няма.

Да знаеш, всички сме под чехъл, някои ги натиска по-силно, други по-слабо. С течение на времето ще го разбереш. И аз мислех като тебе. Ако не издържиш чехъла няма да имаш семейство. Запомни ми думите и някой ден ще се сетиш.

Добре казано Под един или друг начин се съобразяваш и леко,леко не си под чехъл,а под обущарник Въпроса е как го приемаш.

[BMW_POWER]

Споко Колега, не ги слушай тези! Твоята ще е по-различна

alx пуска обикновено интересни теми, ама този път не е уцелил. Защо? Всяка възраст е прекрасна. Детството със своето безгрижие, пубертета (както знаете Колеги, при мъжете той завършва с началото на критическата ), 20-те, свободата, 30-те, радваш се на малките си деца, 40-те, децата започват да се отделят и намираш време и за себе си, 50-те, децата са се изнесли (в идеалния вариант) и с жената сте като младоженци, 60-те, внуци, нагоре, който докъдето му е писано. Дядо ми (Бог да го прости) почина на 99г и казваше, че докъм 85-86 му е било леко.

Та наслаждавайте се на живота и гребете с пълни шепи. Веднъж се живее и е безмислено да страдаш по някакво минало.

Наздраве на всички и не го взимайте навътре

[Rainy Профил]

Зависи какво имате предвид под това да сте под "чехъл". Ако визирате отговорностите, които имате към съпругата и децата си, то добре, нека го наричаме "под чехъл". След като сте решили да създавате семейство, би трябвало да сте наясно, че няма да имате същата свобода и безгрижност като преди. Ще трябва да работите здраво и вместо да идете да се натряскате с приятели, което ще ви струва минимум 50 лв. за вечер, ще трябва да заделите парите за нови обувки за детето, да речем... Дори и да имате финансова възможност и за двете неща, понякога присъствието ви вкъщи ще е наложително, когато примерно хлапето има температура и жена ви се чуди какво по-напред да свърши - да бди над него или да домакинства. Още повече, че повечето жени освен, че са домакини, ходят на работа и също изкарват пари! Нормално е да имат някакви очаквания от вас и да ви строяват от време на време. Това обаче с годините започва да ви тежи, започват да ви липсват ергенските времена и да се чувствате като "чехльо", който трябва да търпи, защото видиш ли, в противен случай ще остане без семейство. Това става предпоставка за много кавги, които могат да доведат до изневери от страна и на двата пола, както и купища други глупости. И двата пола си имат трески за дялане, но и на двата им е еднакво трудно, защото поддръжката на едно семейство е много по-трудна от създаването му - изисква 100%-тово отдаване, а не всеки може да го даде. Не може единият да си гледа кефа и да ходи по мачове/ молове/ кръчми, а другият да се прибира от работа и да изпълнява ролята на детегледач/ка, защото това си е 24 часова заетост, която натежава. Трябва да има баланс и отговорността да се поделя. А отношението на човека до вас е такова, каквото си го направите. Ако започнете да изпълнявате всяка негова прищявка и го научите, че може да си играе с вас, нормално той да ви превърне в чехльо/чехла и да ви върти на пръста си. Затова, хора, когато създавате семейство, мислете дали сте готови и дали е за вас, защото клишето, че това е смисълът на живота, не важи за всеки. Ако с партньора си се обичате истински, ще се грижите един за друг и ще намерите време и за забавление, и за отговорности, но без да си подавате топката и да се притискате. За мен децата носят най-голямото щастие в живота на един човек, но този човек трябва да е узрял, за да го осъзнае и да намери баланс между отговорностите и свободата.

[stormrider Профил]

За мен децата носят най-голямото щастие в живота на един човек

Тук е истината!

[Мордехай Профил]

Леле, за миг си помислих, че жена ми се е регистрирала и ги плямпа тия клишета. Не знам какво толкова се радвате на тия деца, след 20 години като отидат в Америка и не ви се обадят три месеца не знам какво ще направите. Едно от най-великите постижения в живота е създаването на семейство и деца, но не мисля, че това е единственото. И аз треперя над дъщеря ми, но знам че един ден тя трябва да се откъсне от нас и да създаде свое семейство, да се пребори сама с живота и да бъде достоен човек. Започна ли да я приемам за най-голямото щастие в живота ми, съм сигурен, че ще я разваля като човек.