Четене на книги - важно ли е?

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Важно е какво имаш в главата.
Имам примери, колкото и да ви е странно за човек, който не чете много, но е интелигентен и можеш до водиш всякакви разговори с него. От друга страна познавам и човек, който чете страшно много - считай 20-тина книги годишно и е откровено прост човек.
Не трябва да четеш много, а да знаеш къде и какво.
И не, не лобирам, че не тябва да се чете, даже напротив.. ТРЯБВА!

+1
Защо трябва да се противопоставя четенето на книги срещу дигитализацията- за който предпочита има вече аудиокниги в youtube, отделно много клипчета, наистина повечето са на английски, но ето още един + - учиш и чужд език същевременно

[kolp Профил]

FB_IMG_1519119753557.jpg

[barty]

Абсолютно има смисъл! Обогатява речника, помага на мислене, въображение, обща култура и много още.
Трябва да е задължително!
В УНСС четях учебниците, и 4 години по-късно осъзнах че съм се обогатил езиково и мисловно.
В мненията до тук си личи кой не е чел.

[toncho83 Профил]

Важно е!Ползи има много.Най-голямата е може би е мисленето и въображението.Читателят трябва да си представи герои, действия, идеи....да ги свърже и т.н.Нещо, което не се случва, когато го гледаш или слушаш, понеже всичко това го имаш на готово.Някои вече го е "създал" вместо теб.
За речниковия запас колегите са отбелязали.Може би, трябва да се отбележи като плюс на четящите - концентрацията.Ако си разсеян ще изгубиш нишката.

Подрастващите имат необходимост от книга, от приказка.Може да не разберат народната мъдрост в приказките, но със сигурност ще им осигурят едно "подготвено" подсъзнание за развиване на добродетели като по-големи.

[Borymeckata Профил]

Четенето – най-вече на книги – развива мисленето и въображението ни. Четенето увеличава речниковия ни запас, колкото повече четете, толкова повече нови думи минават пред очите ви и постепенно стават част от всекидневния ви речник. Подобрява способностите за писане. Четенето подобрява общата ви култура и е източник на познания.

Пропускате нещо много важно, което книгите дават, а именно развитие на въображението, умение да си представяш и най-важното - поглед през очите на другия.

Когато четеш книга ти трябва да изградиш всичко в главата си. Освен, че трябва да изградиш средата и атмосферата трябва да изградиш и героите, т.е. не винаги си от гледна точка на разказвача или главния герой.

Ето ТОВА е... Бих добавил също - книгите (романите) развиват и паметта, защото трябва да следиш действието, ако има много герои трябва да помниш кой какъв беше и за какво се бореше. Тук се развива и способност за концентрация - да се изолираш от външни дразнители и да внимаваш какво става...

Вижте, аз не насилвам хлапето да става интелектуалец, още по-малко пък имам някакви амбиции за него - да става директор или учен, абсурд... Притеснява ме, че той... много трудно учи, слабо усвоява знания. Както казах - не знае думи и речникът му е много беден. Трудно чете, буквално срича - отдавам го на липса на практика. Бързо се уморява и губи концентрация. Слабо запомня прочетеното и не може да систематизира информацията - налага се да чете урока по няколко пъти и пак в главата му е хаос. Много е зле с въображението - просто не може да си представи нещо, което не е виждал. Не умее да отсява важното от несъщественото. Обща култура - 0 (нула). Всичко това ме притеснява, защото ще остане неук и прост, ще бъде слуга и ще маха с кирката цял живот. Не държа да навлиза в класическата литература, а само да му влезе НЕЩО в тъпата кратуна (и да остане там...), за да не бъде най-големият простак. Аз нямам пегагогическо образование (строител съм), но щом даже аз забелязвам, че с това хлапе нещо не е наред - работата е сериозна.

Вижте, ако се окаже, че четенето на книги е някакъв безсмислен анахронизъм, аз лично бих се радвал - ще му пусна да гледа "детско" и да търчи по улицата цял ден, няма да се караме за четенето и у дома ще настъпи тишина и спокойствие.

[streetz Профил]

Смисълът и ползите са тези :

Точно речника имах предвид... Общувал съм с хора, които не са прочели и една книга през живота си - може да имат всякакви качества, но речникът им определено е беден, да не кажа първобитен. За всяко нещо знаят само по една дума и използват къси изречения от по няколко думи.

Гледам го нашият - той просто не знае думи. И не става въпрос за английски или друг чужд език, а за българския, който говорим ежедневно... Като общуваме, нарочно употребявам малко по-сложни изрази и използвам думи като конфронтация, индикация, компенсация, регулация... А той просто не ги е срещал, защото от приятелчетата му и във ФБ никой не ги употребява, по телевизията - рядко, а книги не е чел. Имам чувството, че оперира с не повече от 500 - 600, максимум до 800 думи, все едно е член на някое човекоядско племе от джунглите на Амазонка...

Пропускате нещо много важно, което книгите дават, а именно развитие на въображението, умение да си представяш и най-важното - поглед през очите на другия.

Филмче, комикс, видео урок и т.н. ти дават информацията смляна(разбира се лесно достъпна е така) и изграждат образа, света, мястото на събитието и героите за теб.

Когато четеш книга ти трябва да изградиш всичко в главата си. Освен, че трябва да изградиш средата и атмосферата трябва да изградиш и героите, т.е. не винаги си от гледна точка на разказвача или главния герой.

Мен лично не помня как се ме научили да чета, но на 6 в детската градина лелките ме слагаха да чета приказки на другите деца в групата, а в първи клас ми беше неудобно от останалите, та затова нарочно сричах. Никой не ме е карал да чета, но вкъщи имаме стотици книги, а пък аз съм си любознателен и май затова падаше такова яко четене. Дори като ходех лятото на село с нетърпение чаках да мине пощальона и да донесе вестника, за който бяха абонирани баба и дядо (в.Земя). Но такива бяха времената - за интернет никой не беше и чувал, 1-2 телевизии, по тях 1 час Детски свят дневно, в петък вечер Весели мелодии, в събота и неделя Чудния свят на Дисни и толкова. Останалото време трябваше да се запълва с нещо.

[TheDriver Профил]

Притеснява ме, че той... много трудно учи, слабо усвоява знания. Както казах - не знае думи и речникът му е много беден. Трудно чете, буквално срича - отдавам го на липса на практика. Бързо се уморява и губи концентрация. Слабо запомня прочетеното и не може да систематизира информацията - налага се да чете урока по няколко пъти и пак в главата му е хаос. Много е зле с въображениоето - просто не може да си представи нещо, което не е виждал. Не умее да отсява важното и несъщественото. Всичко това ме притеснява, защото ще остане неук и прост, ще бъде слуга и ще маха цял живот с кирката. Не държа да навлиза в класическата литература, а само да му влезе НЕЩО в тъпата кратуна (и да остане там...), за да не бъде най-големият простак. .........

Честно казано мойте наблюдения с деца на подобна възраст около мен са същите. А са възпитавани по същия начин по който и аз и от същите хора.

Племенникът ми е на 11 и мога да напиша същото мнение за него. Направо ме втрещява на моменти
Обаче начинът по който ги карат да учат ми се вижда тотално грешен. Знам ли, може аз да съм с изостанало виждане за нещата, не съм и педагог, за да давам оценки.
Когато уча с него обаче ми идва да изхвърля учебника и да му намеря информацията в нормален вид. В неговата глава обаче училището и системата която имат е с тотален авторитет, а аз съм застаряващият му чичо(30 му се виждат страшно далеч ), който живее в миналото и нищо не разбира за днешното време и уроци

Обаче МОН плащат на някакъв сайт който поне на 50% замества учебника и им презентира уроците в клипчета , включително по математика
Отива да учи преди няколко дни по математика, връща се след половин час и ми вика аз съм готов ГЛЕДАХ 5 пъти урока
Какво гледане бе "ке*еш" как ще си се подготвил по математика гледайки клипче! Говорим с учителката и се оказва, че е точно така, задължават ги да си пуснат поне видео урока, а решаването на задачи на хартия е нещо препоръчително(което в съзнанието на 11 годишния хлапак значи напълно ненужно).

Със жената се замисляме нашите деца(дай боже) да се учат алтернативно/вкъщи или незнам и аз как, но големият проблем е, че така ще ги делим от връстниците им и социалните отношения, което обезмисля цялото нещо.

[Borymeckata Профил]

Викаш, 11 и 30 - пропаст между поколенията? Ами за 10 и 50 какво ще кажеш?

[TheDriver Профил]

Имаш 20 години повече опит в запас с които да намериш решение

Майтапа настрана, мисля че пропастта рязко се отвори в последните години. И на мен не ми се искаше баща ми да ме учи по неговите учебници от соца, обаче и аз учебник имах пред мене и той пред него учебник по математика вадеше(ако останем на тоя предмет). Моят учебник като не покриваше дадена задача добре, ми показваше от стария учебник и така.

Сега някак си разликата е драстична. Аз още съм с учебника пред себе си, ама хлапака е 5 крачки напред и една встрани, та няма как да се стиковаме лесно.

[antonpau Профил]

Разбира се, че е важно. Колегите са изредили доста от причините, най-вече развитието на въображението и богатството на езика. Бих добавил само граматическото ограмотяване, иначе казано визуалната памет за това кое е вярно написано и кое не, правилна пунктуация и т.н. Това е нещото, което ме вбесява до лудост и което в момента липсва повсеместно по цял свят в ерата на интернета. Бързината на комуникацията пред качеството Лошото е, че така изградени хора вече произвеждат и контролират писанията (журналисти и редактори по-често, самите автори малко по-рядко, тъй като все пак се предполага, че са попрочели някоя и друга книга, преди да решат да пишат) и колелото някакси се е завъртяло, та сега и в книгите и вестниците все по-често се среща подчертана неграмотност... не знам за вас, ама мен това наистина ме побърква

[cod-cdbp Профил]

Само като завържеш приказка с някой на улицата, може да ти стане ясно дали чете или не, според сформирането на изреченията.

Отделно тук във форума съм бил свидетел на стотици безумно започнати теми, на които не можеш да разбереш, какво иска да каже автора.

Така, че четенето е направо задължително, а не просто важно.
Вчера погледнах фб страницата на една популярна личност от управляващите - личи си колко малко книги са прочетени. Тъжно но факт.

[firstduo93 Профил]

http://www.datingmess.com/wp-content/up ... trauss.pdf в момента чета това , готино четиво

[alx Профил ICQ]

четенето на книги като добиване на информация вече е безсмислено.

но:

четенето на книга те учи на неща които ако сте забелязали липсват на младото поколение и то си пати от това:

1. грамотност - в интернета се пише изключително неграмотно докато една книга все пак е проверена и написана на правилен език.

2. начин на изразяване - добрия писател (които е добре преведен) учи четящия на стил на изразяване, подредба на мислите, богат речник. това са неща които младото поколение няма.

3. продължителност на задържане на внимание (attention span) - младото поколение има такова на златна рибка (10 секунди)- не се шегувам. книгата те кара да се съсредоточиш и да си съсредоточен докато четеш (а повечето книги са много по- дълги от няколко параграфа на някой уеб сайт). една хубава книга може да те съсредоточи с часове. това съсредточаване да не се бърка с това цял ден да щракаш някоя видео игра.

4. търпение. книгите се четат бавно и повечето четящи издържат на изкушението да прескочат до края и да видят кое как. търпението също е черта която на младото поколение липсва.

[b.bonev Профил]

Боримечка може да организираш семейно четене на някоя книга, като си определите един ден от седмицата по час час и половина семейно мероприятие. Так хем ти може да си припомниш нещо хем всички заедно може на научите нещо ново.
ПС. много харесвах историите за българските царе, за битките които са водили, приключенски истории.

[speeder88 Профил]

Може би наистина личният пример е най-важен! Майка ми и баща ми винаги са чели пред мен много! Събота и неделя задължително. Малко по малко и ще свикне, важното е да се изгради навик! Помня когато бях в 8-ми клас и учехме усилено английски - аз го знаех от преди и почти не отварях учебниците с изключение на малко математика - това как ми разби всякакви навици не е истина. След това в 9-клас като дойдоха многото предмети едвам смогвах.

В момента също чета доста. Старая се през седмица да прочитам по някоя книга. Казвам през седмица, защото една книга от 400-500 страници успявам да я гътна за ден от сутринта до вечерта, главно, защото съм нетърпелив и искам да знам какво се случва.

Относно ползите - да, не е най-правилният начин за черпене на информация, но както колегите по горе казах нищо не може да развие по-добре въображението, концентрацията и речника.

Любимо ми е да си изграждам в съзнанието образите, действията, обграждащата среда, самите ситуации, в които изпадат.

В този ред на мисли кой какво обича да чете? Аз съм голям фен на криминални трилъри, убийства, разследвания. Също така и истории свързани с човешки животи и т.н., ако може да има и елемент на действителна история - още по-добре!