Космос

[boris]

[Jordana Профил]

Мисля че е време главния инквизитор да поеме случая с тия гадни учени , да направи разследване и чрез изтезания да изтръгне признания за връзки с дявола , вещерство и отричане факта че земята е плоска

[Borymeckata Профил]

... Единия от споровете е именно на тема синтез, т.е. неефективно е да опитваме мисии в дълбокия космос преди да сме усъвършенствали синтеза. Въпросният fusion reactor би решил много от настоящите проблеми с колонизацията с един замах, докато сега се търсят много по-ресурсоемки подходи.

Аз мисля... по-скоро усещам, че на нас (хората) просто не ни е дадено да пътуваме в космоса и да посещавме други планети. Прекалено сме зависими от външните условия. За да оцелеем дори само един час, ни трябва въздух (микс от няколко газа с точно определено съотношение в сравнително тесен диапазаон на налягане). Без вода и без храна - умираме. Гравитация над 5g ни убива, но и без гравитация се атрофираме и умираме. Радицията ни убива. Температури над +50 или под -20 градуса ни убиват. Стресът ни убива. Болести ни убиват. Самотата ни убива. Но и прекалената населеност около нас не ни понася... Обездвижването и липсата на натоварване ни убиват. Както и прекаленото натоварване, също. Недоспиването ни убива. Силният шум ни убива... Ние дори на нашата родна планета можем да живеем на... колко? Сигурно населяваме 20% от площта на Земята, не повече. На останалите 80% (пиша процентите наслуки) ни е прекалено топло, прекалено студено, прекалено сухо или мокро... Та какво остава за друга планета?

Помислете, ние още се гордеем, че хора са стъпили на спътника на Земята - Луната. Останали са там няколко часа и са се прибрали на Земята... Сега гледаме към най-близката ни планета - Марс. А какво да говорим за други планети? До най-близката ни планета извън Слънчевата система ще пътуваме десетки години... И проблемът за междузвездните полети не е само енергията, съвсем не. Да кажем, че утре открием неограничен източник на енергия и построим кораб, който се движи със скоростта на светлината. Корабът може да е съвършен, но нашите тела не са и няма да станат. Този кораб ще трябва една година да ускорява и после една година да спира, за да не ни убие ускорението... Колко години ще пътуваме при това положение? Как ще живеят хората затворени в този кораб, години наред?

Искам да кажа, че просто човешките ни физиология и психика няма да позволят да живеем извън Земята, дори да решим всички останали технологични, енергийни, комуникационни и кой знае още какви други проблеми...

[steeN Профил]

В същност старта не е 100% успешен - централния бустер не се приземи , приводни по-точно а падна в океана с 200 мили в час . Това е обезпокяващо защото носителя и товарната капсула са един комплекс при старта а също в момента не е достигнат Марс така че само едната част от мисията е частично успешна . Искрено се надявам международната научна общност да му въздейства на Мъск в положителна посока що се отнася до космическите му проекти .

Мда, нещо го скриха от живото предаване. Но пак 2 от 3 като прибра си е далавера. Още 10на изстрелвания и ще е перфектно според мен. Само кинти да има.

[Jordana Профил]

Аз лично мисля че "късата " цел са комерсиалните стартове . Марсианската инвазия е частна инициатива и се финансира от дарения . Засега е събрана нищожна сума , а оценките са за 8-10млрд долара на такава мисия . Вероятно ще се откажат от колонизацията , защото на тоя етап мисията е самоубийствена . Просто не виждам що за откачалка трябва да си за да пратиш 20 млади прави и здрави човека на сигурна смърт и то без шанс за спасение обратно .
За добиване на ресурси и други работи от космоса .....не знам изобщо в обозримо бъдеще това да е възможно . Килограм изведен в орбита товар е съпоставим с цената на златото а ако става въпрос за ресурси те няма да бъдат изкарвани в космоса но ще трябва да се добиват и преработват с техника която ще излезе златна . А на това отгоре трябва да има и печалба от такава рискова инвестиция . Аз обаче намирам и още една положителна страна в цялата тая космическа мания - човечеството най-накрая има шанс да се убеди колко уникално и добро място за живеене е земята , на фона на всички тия мъртви планети и астероиди съответно да се заеме по-сериозно със запазването на планетата .

[Borymeckata Профил]

Смисълът е много прост - Ако останем на Земята умираме като вид. Дори да не уцелим "патрона от руската рулетка" след 3млрд години сме пътници.
... С други думи ако днес заформим селце на Марс, а утре Земята я изтряска астероид шансът да оцелеем като вид е малък, ако обаче създадем селцето днес, напреднем с тераформирането и след 100 години Земята я удари астероид шансът да продължим да съществуваме е на порядъци по-голям.

Според мен, основната опасност за планетата ни... сме самите ние. Не че можем да я унищожим, но можем да я направим негодна за живеене, опасна за самите себе си. Както сме го подкарали... Вместо да тераформираме други планети, можем да се замислим как да не съсипваме нашата...

Сещам се един виц:

Срещат се две планети:
- Какво ново?
- Нищо особено. Изглежда, че съм прихванала отнякъде разумен живот.
- Дреболия. Аз също съм го карала. Шест, в най-лошия случай, седем хилядолетия - и си отминава само. Ще вдигнеш температура за кратко, ако заразата стигне до термоядрена реакция. А ако се лекуваш, то вече на стадия на античността обикновено започва ремисия. Аз за профилактика взимам по три астероида на хилядолетие и след всеки ледников период нямам никакви проблеми.

[TheDriver Профил]

Според мен, основната опасност за планетата ни... сме самите ние. Не че можем да я унищожим, но можем да я направим негодна за живеене, опасна за самите себе си. Както сме го подкарали... Вместо да тераформираме други планети, можем да се замислим как да не съсипваме нашата...

Съгласен съм с теб, заплаха номер 1 сме ние, но умишлено го пропуснах, защото е нещо което се оспорва постоянно(отричането на глобалното затопляне например).

Нищо не ни спира да работим в двете направления, хем да пазим нашия свят, хем да търсим нов - едното не изключва другото. За съжаление не се справяме особено добре с опазването. Някак си не ни бива да са борим с неща които ни уморяват бавно във времето или е необходимо дългогодишно системно усилие.

Искам да кажа, че просто човешките ни физиология и психика няма да позволят да живеем извън Земята, дори да решим всички останали технологични, енергийни, комуникационни и кой знае още какви други проблеми.

Определено проблемите са много сложни, не го оспорвам, но аз предпочитам варианта да опитаме дори с цената на някакви загуби пред перспективата да стоим и да чакаме. Решението на доста от проблемите които си изброил е именно източникът на енергия(само за този с психологията все още няма нещо, което дори да изглежда работещо като концепция). Радиация например - ако имаш достатъчно енергия ще носиш тежък щит(буквално чували/контейнери с лунен пясък). Проблемът с условията на живот и скоростите се решава с достатъчно голям кораб, който се върти с определена скорост, за да симулира гравитация - даже е изчислен минималният диаметър на на цилиндъра/сферата под който въртенето ще има обратен ефект и ще причинява гадене. Целта не е да се гони висока скорост(към момента поне не е ясно дали изобщо ще можем да се приближим към светлинна скорост). Корабът ще е нещо като кивот и ще пътува стотици години.
Обаче проблемът с психологията е голям. От една страна тези които се качват ще знаят, че техният живот ще мине на кораба и никога няма да видят новия свят. Дори в началото да са алтруистично настроени и водени от изследователски дух, човешката природа бързо ще надделее. Ако пътуването продължи няколко поколения и първото се справи с този проблем, то за второто предизвикателството ще е още по-голямо - раждаш се на кораб и ще умреш на кораб, защото родителите са гонили някаква велика цел, която за теб не означава нищо. Има го и проблема с "революцията" - за поколенията родени на кораба той ще бъде дом и среда която им харесва. Може да решат, че искат да си живеят на него и колонизацията не ги интересува.
На мен за това далеч повече ми харесва идеята с роботи+генетичен материал и стреляш към най-добре изглеждащата цел (нещо като първия кораб в Интерстелар), но в това няма много романтика.

За добиване на ресурси и други работи от космоса .....не знам изобщо в обозримо бъдеще това да е възможно . Килограм изведен в орбита товар е съпоставим с цената на златото а ако става въпрос за ресурси те няма да бъдат изкарвани в космоса но ще трябва да се добиват и преработват с техника която ще излезе златна . А на това отгоре трябва да има и печалба от такава рискова инвестиция

Не мисля, че някой планира да ги връща на Земята в обозримо бъдеще както казваш. Първоначалното им използване(на лунните ресурси например) ще е за строеж, дозареждане, ремонт и т.н. на кораби тръгнали към Марс. Идеята за Марс на НАСА поне е такава и на мен повече ми допада. Много по-лесно е да вдигнеш ресурс от Луната до лунна орбита, в сравнение с това да го закараш от Земята до лунна орбита. Честно казано харесвам повече идеята на НАСА(и ESA+РосКосмос) за Deep Space Gateway около Луната в сравнение с директния полет на Спейс Екс. В дългосрочен план има повече смисъл.

[Хаос Профил]

А не сте ли се замисляли, че Земята е гигантски космически кораб, който пътува в пространството, в случая като част от ескадрила други кораби - планетите и командир Слънцето, което пък е в състава на дивизията на Млечния Път и централното командване - черна дупка?
В случая заповедите се раздават по гравитационен път.

Проблемът ни, на нас човеците, е че мислим като човеци, затова и сме на етап "дайте да осерем каквото можем, тъй и тъй живеем ефективно по има-няма 0,0000017 галактически години" (от 20 до 60, когато всъщност контролираме живота си). Всичко пречупваме през мизерната си призма на мислене.

Тея дни в офиса нещо заговорихме за Китай, как имат страхотни технологии, но пък голямата част работят за мизерни пари и малцина били наистина богати. И един простичък човечец, но все пак мениджър на 2-ма човека, каза следното "там не е важен отделния човек, важното е страната да просперира".
Ми да по дяволите, това е начина един вид да оцелее и просперира - да постави нуждите на вида над личните нужди на съставляващите го индивиди.

Вземаме пример - мравките - най-разпространения вид на Земята, като биомаса са около 25% (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ПРОЦЕНТА, КАРЛ) от сухоземните видове и съществуват откакто свят светува и ще надживеят хлебарките със сигурност. Ето така се оцелява и еволюира.
От гледна точка на мравките ние сме големи, тромави, но сръчни, пихтиести същества, които живеят дълго, но неефективно и еб*ват майката на средата на обитание на всички останали.

[Jordana Профил]

Ами реалноста е че 1кг полезен товар изведен на лунна орбита ще струва около 5600 долара разходи за старта с фалкон хеви . Колко ще е цената на лунна база добиваща нещо немам идея , но ще е в обхвата на 2.5 млрд долара само за доставката ако се изгради база подобна на МКС . Отделно е цената на високотехнологичното оборудване която вероятно ще надхвърли доста тази за транспорта . За марс ще е още по-скъпо , така че без някаква наистина сериозна цел с подобаващо финансиране цялата тая работа е един сапунен балон за наивници .

[Borymeckata Профил]

... Корабът ще е нещо като кивот и ще пътува стотици години. Обаче проблемът с психологията е голям...

Прав си, че един мощен (не пиша "неизчерпаем") източник на енергия ще реши много проблеми, но все пка - не всичките... Като ученик четях много фантастика, и си спомням поне няколко разказа (новели), в които се разглежда този проблем - междузвезден кораб лети стотици или хиляди години. Проблемът всъщност е прекалено дългият (от човешка гледна точка) полет. Решенията за екипажа бяха общо взето два типа - хибернация или живот на кораба, поколение след поколение. Може би все пак хибернацията е по-доброто (за момента) решение, защото ако хората просто си живеят на кораба ще възникнат много проблеми. Може да "загубят целта си" (както казваш), да подивеят, да полудеят, да се избият или да ги покоси някаква болест. Освен това ще трябва да работят всички живото-поддържащи системи на кораба, а те (системите) за стотици години сигурно ще се амортизират. Изобщо това (поколения наред да живеят в ограничено затворено пространство) би породило много проблеми...


Сещам се един разказ, който съм чел преди много години и ми беше направил много силно впечатление. Мисля, че се казваше "Проходът". Описва се някакво дивашко село от дървени колиби в някаква шантава гора. Хората живеят като диваци - обличат се в кожи и ловуват с лъкове и копия, но някои от тях се оказват учени, лекари и инженери. Светът около тях е ненормален - гъбите бягат по поляната, дърветата ги нападат, зайците са отровни... Постепенно се разбира, че това е екипаж от катастрофирал космически кораб, който преди много години се е паднал на тази планета. Корабът е останал зад планината, а те е трябвало да бягат поради радиация или нещо подобно. Всяка година сформират експедиция от няколко човека, които да стигнат до кораба, да вземат оръжие и продоволствие и да подадат сигнал, но никога досега не са успявали и всяка експедиция до момента е загинала. Хората живеят в селото си от години и вече има деца (младежи), родени там. Младежите се адаптират по-добре към условията на планетата, но не им пука за кораба, за който им разправят дъртите - приемат го като някаква легенда...

Тази година правят последен опит да стигнат през прохода до кораба си. Експедицията е от четирима човека - водач е последният (най-младият) от стария екипаж, който е бил на кораба и все още има някакви шансове да успее, и трима младежи, родени на планетата. По пътя през прохода старият умира от студ и несгодите, а младите стигат до кораба, но не знаят какво да правят - дори не могат да отворят вратата... Мислят да се откажат и да се връщат, но си спомнят какво са ги учили старите и успяват да влязат в кораба. Не могат да се опраят с техниката (да изпратят сигнал), но взимат оръжие, консерви, лекарства, инструменти и лабораторни уреди. Товарят всичко на шейната и тръгват обратно, през прохода към селото си...

Разказът беше готин - кара те да се замислиш... Жалко, че не успявам да го намеря в мрежата.

[Borymeckata Профил]

[i]А не сте ли се замисляли, че Земята е гигантски космически кораб, който пътува в пространството, ...

Тази се очертава като най-смислената тема в този раздел, тук пишат наистина мислещи хора, евала, Колеги...

Обаче нали приемаме, че Вселената ни се разширява и всички обекти в нея непрекъснато се отдалечават един от друг... Ако е така, с нашия "кораб" няма да стигнем до никъде, поне не и до друга планета. Представете си следният идеален вариант - на най-близката до нас планета извън Слънчевата система има разумни същества и сме осъществили контакт. Уцелили сме вида комуникация (примерно - с лазерен лъч), разбрали сме се за езици, мерки, честоти и всичко необходимо... И сме започнали комуникация. Да, ама диалогът върви с паузи от по 5 години:

Здрасти. Как сте? ... минават 5 години... Ами добре сме, А вие? ... минават още 5 години... И ние сме добре. Как е времето при вас? ... още 5 години минават... Добре е, ама напоследък падна метанов дъжд с повече амоняк и ни съсипа цялата реколта от радиоактивни гъби. А при вас как е? ... още 5 години... Същата работа, само дето нашият дъжд е със сярна киселина. ...и още 5 години... Е, то голям купон при вас, бе...

Изобщо, пречките пред евентуална междупланетна комуникация са толкова сериозни, че сяка НЯКОЙ ги е поставил нарочно, за да не можем да контактуваме с други разумни същества...

[Jordana Профил]

Ей за тва го харесвам космоса .....винаги може да намериш някоя добра фантастика за четете , особено когато ти омръзне крминалето

[Хаос Профил]

Сещам се един разказ, който съм чел преди много години и ми беше направил много силно впечатление. Мисля, че се казваше "Проходът". Описва се някакво дивашко село от дървени колиби в някаква шантава гора. Хората живеят като диваци - обличат се в кожи и ловуват с лъкове и копия, но някои от тях се оказват учени, лекари и инженери. Светът около тях е ненормален - гъбите бягат по поляната, дърветата ги нападат, зайците са отровни... Постепенно се разбира, че това е екипаж от катастрофирал космически кораб, който преди много години се е паднал на тази планета.

Това е романа
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0 ... 0%B0%D0%BD)
Това е филма
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0 ... 1%8C%D0%BC)

[Borymeckata Профил]

Евала Колега, благодаря за линка...
Аз явно съм чел само първата част (докъдето съм го преразказал), беше си просто разказ или новела. Изглежда, че авторът после е продължил историята и я е развил в роман. Темата е интересна - за оцеляването на изолирано човеко общество, в непривична среда и без връзка с цивилизацията...

[Хаос Профил]

Евала Колега, благодаря за линка...
Аз явно съм чел само първата част (докъдето съм го преразказал), беше си просто разказ или новела. Изглежда, че авторът после е продължил историята и я е развил в роман. Темата е интересна - за оцеляването на изолирано човеко общество, в непривична среда и без връзка с цивилизацията...

Чел си повестта в сборника Среща с Медуза



На който му се чете нещо интересно - тук има списък от около 2000 подбрани повести цък
по принцип чукча писател, чукча не читател, но някой може да се излъже...