"Онези" времена вече си отидоха
Модератор: Общи модератори
- Мордехай
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 193
- Регистриран на: 1.01.2009
- Местоположение: там, дето лисиците серът необезпокоявани
- Пол: Мъж
- Кара: се на дъщеря си
И аз помня тези неща, но не забравям: Как родителите ми работеха за жълти стотинки и нямахме пари за нищо. Колко трудно и каква привилегия беше да си комунист. Как дойдоха едни чичковци вкъщи да разпитват дали баща ми наистина се кръсти преди да тръгне на път и как аз хладнокръвно ги излъгах и те повярваха на детето и нямаше проблеми. Как излизах да играя с чорапогащи, щото имах едни панталонки и те се перяха често. Как гледах другите деца с дънки, а аз нямах щото съм растял бързо и нямало да ги износя. А когато ми купиха дънки дежурния в училище не ме пусна да вляза, щото сме били "мръсни фашисти". Как нямахме пари да идем на море, когато повечето ходеха. Опашките за вестници, за храна, празните рафтове, намирането на салам с хиляди връзки, чепката банани за Коледа. Каква храна сме яли не знам, но когато отидох с баща ми в Германия (записан в неговия паспорт с много връзки и рушвети, той беше тогава шофьор в СОМАТ) на третия ден след като ядох яйца с червени жълтъци и бекон свърших в гащите си през нощта от силната храна. Как баща ми си купи през '84 Форд Капри спортно купе и какви проблеми имахме с милиционерите заради това и как той се криеше със сълзи на очи и се ядосваше на скапаната държава и на това, че не може да ни изкара на ЗАПАД. И най-много се сещам за това, че преди 09.09.1944 дядо ми е имал три магазина в София и понеже е разбрал накрая, че комунистите ще ги национализират малко преди това ги е продал и после баба ми си палеше печката с купищата обезценени пари. Единия магазин е бил на мястото на партийния дом и сега се смеем, че можеше да имаме искове за реституция на част от сградата..... Разбира се все пак семейството ми е било "враг на народа" и всеки ни е гледал накриво и заплювал! Когато се радвате с носталгия на миналото си, не забравяйте и хората като мен.
- ukelichko
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 343
- Регистриран на: 2.04.2008
- Местоположение: Европейски съюз
- Пол: Мъж
- Кара: Комбайн
- Мечтае да кара: Фадрома
Ех носталгия......Страшни времена бяха. Единственото БМВ което бях виждал на живо беше на Янчо Таков и от тогава се влюбих в тази марка. Ученическите бригади.....Униформите в училище(сакото побираше точно една боза-половинка и две банички, които се изяждаха в час)Естествено боят с възпитателна цел беше рарешен и в училище и доста шамари съм изял. После дъртия ме довършваше у дома. Писането на бележки на съученичките в час...Чудя се как сме се намирали с компанията без джиесеми. По улиците беше безопасно и се прибирахме когато си искаме през ваканцията. Ами първите целувки с момиче на пейката в парка. Побойща ставаха, но с голи ръце и приключваха когато единия падне, а не като сега с намушкване в гърба при самозащита. Спомняте ли си как се сменяваха гумите на колите- с щанги пред блока. А как се миеха с кофи? И как се правеха записи на двукасетъчен касетофон. Какво ще кажете за "Робинята Изаура", как опустяваше града при поредния епизод. Що ли ви трябваше да отваряте тази тема.
- titto
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2036
- Регистриран на: 23.05.2006
- Местоположение: София
- Кара: Е46 320i
- Мечтае да кара: БМВ и в отвъдното!
- Детайли за колата: Мууудна красавица, но си го изкарвам на служебната
Еех, носталгия!
Правил съм почти всичко от изброените неща....
Помня как си палихме огън, пекохме картофи,учихме се да пушиме и играехме "на колички"на очертана писта с тебешир в двора между кооперациите на ул.Паренсов, Ю.Венелин и Л.Каравелов
Помня как направих първия бартер 5-6 от чисто новите ми колички, които баща ми беше изпратил от Либия, за шепа жълти стотинки и едно топче-После едвам отървах боя от баба ми...
Помня как "Червен нос"(един старец)все ни пукаше топката когато падне пред прозорците му, че сме вдигали много шум, накрая си го върнахме като му запалихме пред вратата вестник в който беше увито лай.о и звъннахме на звънеца-голямо тъпчене и гасене падна...
Помня как вечерта преди да се приберем, избутвахме Жигулата на комшията (караше се само по празници)по средата на Паренсов и Л.Каравелов и сутринта ставаше задръстване...
Помня как карахме колела (тунинговани с парче от кофичка от кис.мляко на спиците за "бръмчене")до късно вечер, имаше нещо като писта в Ю.парк-"Устата на Ада"и викахме, как се пребивахме там...
Помня как заради една игра с колелата си направих истинска шоф.книжка от тази на дядо ми, като си залепих моя снимка(нали съм с неговото име)
Помня как ми откраднаха балканчето на басейна Република(днес Мария Луиза)заключено с верига и как ми стана смешно, защото около мен ревяха още 3 деца огорчени от сполетялата ги съща зла участ
Помня как се събирахме в приятел на Видео и въртяхме само 2-3 филма в продължение на месеци, озвучени разбира се само от един дубльор
Помня как попълних старателно мрежата(комарник)на комшийката отсреща с фунийки, защото ми беше скучно, че трябва да уча затворен в моята стая
Помня първата целувка с език в парка на пейка зад "Къщичката на баба Яга",после транспорт на девойката до тях на багажника на балканчето
Помня как се криехме да пушим зад скамейките на зимната пързалка Дружба(днес стадион Юнак)после ми стана лошо докато карах кънки...
Помня как ходихме на "Попа"да биеме метъли и ги гонихме до Парка на Свободата
Помня как бяхме като "лъвчета"на едни от известните днес мутри, израстнали в един двор, пращаха ни за кОла от "Червеното"на Гурко(22 стотинки-чашата),а ние отпивахме от чашите и после ги допълвахме с вода от близкото мазе, щото нямахме пари...
По-късно обаче ни се отплащаха за услугите като идваха пред у-ще (7-мо)да въдворяват ред на тези,които ни закачаха и "джобеха"от по-горните класове....
Помня "Показния" на Раковска където се редяхме на опашки за банани и портокали около празниците...
И още и още...спомени много!
Жалко, че децата днес нямат такова детство, само компютри и "тревица"са им в главите!
П.П. Браво за темата!
Правил съм почти всичко от изброените неща....
Помня как си палихме огън, пекохме картофи,учихме се да пушиме и играехме "на колички"на очертана писта с тебешир в двора между кооперациите на ул.Паренсов, Ю.Венелин и Л.Каравелов
Помня как направих първия бартер 5-6 от чисто новите ми колички, които баща ми беше изпратил от Либия, за шепа жълти стотинки и едно топче-После едвам отървах боя от баба ми...
Помня как "Червен нос"(един старец)все ни пукаше топката когато падне пред прозорците му, че сме вдигали много шум, накрая си го върнахме като му запалихме пред вратата вестник в който беше увито лай.о и звъннахме на звънеца-голямо тъпчене и гасене падна...
Помня как вечерта преди да се приберем, избутвахме Жигулата на комшията (караше се само по празници)по средата на Паренсов и Л.Каравелов и сутринта ставаше задръстване...
Помня как карахме колела (тунинговани с парче от кофичка от кис.мляко на спиците за "бръмчене")до късно вечер, имаше нещо като писта в Ю.парк-"Устата на Ада"и викахме, как се пребивахме там...
Помня как заради една игра с колелата си направих истинска шоф.книжка от тази на дядо ми, като си залепих моя снимка(нали съм с неговото име)
Помня как ми откраднаха балканчето на басейна Република(днес Мария Луиза)заключено с верига и как ми стана смешно, защото около мен ревяха още 3 деца огорчени от сполетялата ги съща зла участ
Помня как се събирахме в приятел на Видео и въртяхме само 2-3 филма в продължение на месеци, озвучени разбира се само от един дубльор
Помня как попълних старателно мрежата(комарник)на комшийката отсреща с фунийки, защото ми беше скучно, че трябва да уча затворен в моята стая
Помня първата целувка с език в парка на пейка зад "Къщичката на баба Яга",после транспорт на девойката до тях на багажника на балканчето
Помня как се криехме да пушим зад скамейките на зимната пързалка Дружба(днес стадион Юнак)после ми стана лошо докато карах кънки...
Помня как ходихме на "Попа"да биеме метъли и ги гонихме до Парка на Свободата
Помня как бяхме като "лъвчета"на едни от известните днес мутри, израстнали в един двор, пращаха ни за кОла от "Червеното"на Гурко(22 стотинки-чашата),а ние отпивахме от чашите и после ги допълвахме с вода от близкото мазе, щото нямахме пари...
По-късно обаче ни се отплащаха за услугите като идваха пред у-ще (7-мо)да въдворяват ред на тези,които ни закачаха и "джобеха"от по-горните класове....
Помня "Показния" на Раковска където се редяхме на опашки за банани и портокали около празниците...
И още и още...спомени много!


Жалко, че децата днес нямат такова детство, само компютри и "тревица"са им в главите!

П.П. Браво за темата!

Последна промяна titto на 23 Апр 2009, 12:30, променена общо 2 пъти

--------------------------------------------------------------------------------------------
Е12-M535i;Е30-318;Е34 Touring 525 TDS;Е36-318iS;Е46 320i
"FWD е като жена с малки ци.и-върши работа, но няма КЕФ...!!!"
- niki_bmw_520i
- Потребител
-
- Мнения: 30
- Регистриран на: 10.01.2009
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW520i24V E34
Страхотна тема и доста от спомените на хората са и мои спомени.Но сегашните младежи изглеждат като испаднали.Пият биричка от рано сутрин до късно вечер пушат си тревичка и не им пука от ништо.На каде отива младежта незнам
- Penchev
- Сватбаря
-
- Мнения: 8913
- Регистриран на: 25.04.2002
- Местоположение: Местожителство: Местожителство: Местожителство:
- Кара: Opel Zafira А OPC
Аз няма какво да пиша ,защото всичко което се написа беше част и от моето детство
Сега в тоя живот направо виждам ,как направо полудяваме и си стапяме здравето и нервите на поразия
Георги Пенчев


Георги Пенчев
В резултат на всичко описано - МРАЗЯ ДА РАБОТЯ В ОФИС. Ако можех да взимам свястна заплата, щях да бачкам на строеж. Много много по-забавно е .. мериш, режеш .. правиш нещо. Софтуера е скучен. Искаме фунийки. Искам да си счупя жиесема и да се запознавам с мадами на улицата без да ме гледат все едно искам да ги изнасиля.
Горе едно момче говори за 90-ти набор. 90-ти набор нищо не знаете, бе готин. Не помните кога не е имало нищо за ядене ... не сте крали болтове, за да ги върнете на вторични и да си купите топка. Не сте пили вода от мазето на лошата "вещица" от втория етаж, не сте резали антената на чичо Гошо, който ви е изгонил от двора, дето сте му счупили стъклото
Бил си на 5-6 годинки, когато излезна първия мобифон...
Горе едно момче говори за 90-ти набор. 90-ти набор нищо не знаете, бе готин. Не помните кога не е имало нищо за ядене ... не сте крали болтове, за да ги върнете на вторични и да си купите топка. Не сте пили вода от мазето на лошата "вещица" от втория етаж, не сте резали антената на чичо Гошо, който ви е изгонил от двора, дето сте му счупили стъклото

Компанията "Chrysler" решила да поставя черна кутия в новите модели на джиповете "Grand Cherokee", която да записва последните думи на шофьора преди катастрофа. В Америка в 90% от случаите, последната дума е била "Shit!", докато в България, в 99% процента от случаите, последните думи на шофьора са били: "Пичове, скивайте к'во мо'а да напра'а с тоя джип!"
- Apassionata
- РазБОЙниКА
-
- Мнения: 2070
- Регистриран на: 10.05.2006
- Местоположение: София
- Пол: Жена
- Кара: го на тройки
- Мечтае да кара: Е92/3 и 6-та серия
- Детайли за колата: Черна
Абе никой ли не е играл "народна топка"? Ма тя малко женска игра беше... и хич не ги обичахме момчетата кат влязат, щот много силно хвърляха, и "отгоре", а ние "странично".. Ей, много бях силна, всеки искаше в моя отбор да бъде... Истината е че до 15-16 годишна тичах с топката, а сега момичетата на тази възраст вече... имат сериозен сексуален опит.. да речем...
хехе, по едно време бях вратар на махленски футболен отбор... А "стражари и апаши" беше любима игра на всички, щото само тогава имаше възможност за по-близък контакт с другия пол... Нещо май ни бореха, връзваха, измъчваха - да признаваме къде е скривалището
Хехехе, няма да забравя едни ден каня тайфата в нас... трябва сме били там някъде 13-4 годишни, да слушаме музика... И в механата / стая в старинен стил, с камина и прочие...една етажерка, ама огромна със всякакви алкохоли /майка ми работеше във Винимпекс тогава/... И едно от момчетата, като се качи на едно столче, и я това да опитам, я онова... и като се нокаутира... занесохме го да спи на една полянка наблизо и вечерта едвам го събудихме... Като се замисля сега, никойне ни е търсил по цял ден ваканциите...
"Салам стой си там, суджук ела тук"
Ейй, ластика, въжето... най-трудно беше "на шкембе на влезеш"...
Весело детство беше, и дълго... Едвам ме прибираше майка ми вечер като се стъмни...


хехе, по едно време бях вратар на махленски футболен отбор... А "стражари и апаши" беше любима игра на всички, щото само тогава имаше възможност за по-близък контакт с другия пол... Нещо май ни бореха, връзваха, измъчваха - да признаваме къде е скривалището

Хехехе, няма да забравя едни ден каня тайфата в нас... трябва сме били там някъде 13-4 годишни, да слушаме музика... И в механата / стая в старинен стил, с камина и прочие...една етажерка, ама огромна със всякакви алкохоли /майка ми работеше във Винимпекс тогава/... И едно от момчетата, като се качи на едно столче, и я това да опитам, я онова... и като се нокаутира... занесохме го да спи на една полянка наблизо и вечерта едвам го събудихме... Като се замисля сега, никойне ни е търсил по цял ден ваканциите...
"Салам стой си там, суджук ела тук"
Ейй, ластика, въжето... най-трудно беше "на шкембе на влезеш"...
Весело детство беше, и дълго... Едвам ме прибираше майка ми вечер като се стъмни...


Аз помня
- първите 2 Балканчета - чисто нови, тамън бяха пуснали партида и бащата се вреди - зелено за мен, и червено за брат ми, без седалка с облегалка, но пак бяхме превъзбудени. Имаха си звънчета все пак
- помня как в един ден всички в махалата решихме да махнем "контрата" на задните си гуми. Наш комшия се сдоби с БМХ от Либия, чиито педали се въртяха и назад и цъкаха много гот. Модерна работа и всички си моднахме балканчетата поне да станат с обратно въртящи се педали. Изпопребихме се за нула време и въпреки синките и ожулванията си беше кеф. Особено когато спирахме с платненките опряни в предната гума, защото нямаше балканче с читави предни спирачки
- помня количките мачбокс, който се даваха само на връзкари от тогавашната верига ЦУМ и много рядко, но имахме възможност и се сдобивахме с по някоя нова.
- помня как ми вадиха 20 смляни дъфки от устата. Трябваше да събера наложително първата серия на ТУРБО и на мен и мой приятел ни "попадна" цяла кутия за проверка
Зареждаха Лафката и гепихме едно кашонче
- помня как вечерно време се събирахме с нашите да гледаме Семейство Флинтстоун и се молихме да не спрат тока в тоя неделен ден. Помня също СТУДИО Х и първото излъчване на АЛФ
- помня как си умирах от кеф, когато в училище ни правиха дежурни за цял ден и трябваше аз и моя съученик по дежурство да бием звънците за междучасията
- помня как обирахме лятото всяко плодно дръвче или храст. Вярно, че се просирахме по никое време, но още сме здрави и с крепки стомаси
- помня преди това как съм висял на балкона да гледам баща ми как ще се върне с една торба банани - редеше се човека от по 4-5 часа но се връщаше с това удоволствие
- помня и първото си напиване. Обърках една стъклена бутилка на която пишеше ЛОЗИНА (нямаше още лимонада). Типичен летен ден от 7 сутринта и препускане до 5 следобяд. Толкова бях жаден, че надигнах бутилката и отпих цялото гърло на екс в 2 бързи глътки. Чак като преглътнах втория път усетих, че вътре е било домашна ракия
Бях около 10
Не се отрових, но се чувствах така
http://vbox7.com/play:696fa7da
- помня как се събирахме на село цялата рода за всеки празник и не само. Лелите въртяха домашни баници, чичовците правиха скара и паржоли. Приятно беше да слушаме как са се забавлявали с колите си - коя лада, коя волга или москвич е по проходима и здрава. КАК КАТО СА НЯМАЛИ ОЩЕ КОЛИ СА ПЪТУВАЛИ НА АВТОСТОП ДО МОРЕТО И ОБРАТНО. Седяхме до сутринта и никой не ни пазише, защото беше безопасно, весело и пълно с комари и бълхи
ВСИЧКО ПОМНЯ И АКО МОЖЕШ БИХ ГО ИЗЖИВЯЛ ПАК. Съжалявам за нашите деца - няма да получат никога такова детство
Припомних си и сериала СИНЬО ЛЯТО - олицетворява точно нашето поколение.
Като пиша това и се разсмивам от спомените, но и се натъжавам, че го няма вече
- първите 2 Балканчета - чисто нови, тамън бяха пуснали партида и бащата се вреди - зелено за мен, и червено за брат ми, без седалка с облегалка, но пак бяхме превъзбудени. Имаха си звънчета все пак

- помня как в един ден всички в махалата решихме да махнем "контрата" на задните си гуми. Наш комшия се сдоби с БМХ от Либия, чиито педали се въртяха и назад и цъкаха много гот. Модерна работа и всички си моднахме балканчетата поне да станат с обратно въртящи се педали. Изпопребихме се за нула време и въпреки синките и ожулванията си беше кеф. Особено когато спирахме с платненките опряни в предната гума, защото нямаше балканче с читави предни спирачки

- помня количките мачбокс, който се даваха само на връзкари от тогавашната верига ЦУМ и много рядко, но имахме възможност и се сдобивахме с по някоя нова.
- помня как ми вадиха 20 смляни дъфки от устата. Трябваше да събера наложително първата серия на ТУРБО и на мен и мой приятел ни "попадна" цяла кутия за проверка


- помня как вечерно време се събирахме с нашите да гледаме Семейство Флинтстоун и се молихме да не спрат тока в тоя неделен ден. Помня също СТУДИО Х и първото излъчване на АЛФ
- помня как си умирах от кеф, когато в училище ни правиха дежурни за цял ден и трябваше аз и моя съученик по дежурство да бием звънците за междучасията

- помня как обирахме лятото всяко плодно дръвче или храст. Вярно, че се просирахме по никое време, но още сме здрави и с крепки стомаси

- помня преди това как съм висял на балкона да гледам баща ми как ще се върне с една торба банани - редеше се човека от по 4-5 часа но се връщаше с това удоволствие
- помня и първото си напиване. Обърках една стъклена бутилка на която пишеше ЛОЗИНА (нямаше още лимонада). Типичен летен ден от 7 сутринта и препускане до 5 следобяд. Толкова бях жаден, че надигнах бутилката и отпих цялото гърло на екс в 2 бързи глътки. Чак като преглътнах втория път усетих, че вътре е било домашна ракия



http://vbox7.com/play:696fa7da
- помня как се събирахме на село цялата рода за всеки празник и не само. Лелите въртяха домашни баници, чичовците правиха скара и паржоли. Приятно беше да слушаме как са се забавлявали с колите си - коя лада, коя волга или москвич е по проходима и здрава. КАК КАТО СА НЯМАЛИ ОЩЕ КОЛИ СА ПЪТУВАЛИ НА АВТОСТОП ДО МОРЕТО И ОБРАТНО. Седяхме до сутринта и никой не ни пазише, защото беше безопасно, весело и пълно с комари и бълхи

ВСИЧКО ПОМНЯ И АКО МОЖЕШ БИХ ГО ИЗЖИВЯЛ ПАК. Съжалявам за нашите деца - няма да получат никога такова детство

Припомних си и сериала СИНЬО ЛЯТО - олицетворява точно нашето поколение.
Като пиша това и се разсмивам от спомените, но и се натъжавам, че го няма вече

Мъжът струва точно толкова,
колкото неговата дадена дума.
колкото неговата дадена дума.
- Бай Митьо
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 634
- Регистриран на: 13.07.2007
- Местоположение: Софийските кафета
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Сувалка
- Играеш на топчета, играехме футбол с отсрещния блок, а не като сега да пребиеш някой от другия блок. Най-грозната дума, която казвахме беше тъпанар и сърдитко петко, а не като сега....всички знаем какво се говори.
Момичетата събираха всякакви изрески и тн и седяха отвън и за да отидем до тях ги щипехме, удряхме и тн, а не те сами да се заглеждат по еди коя си кола или еди кой си с мотора.
Помня първата порно касета, как я взехме 7 човека, а сега вече дори няма и видеотеки, порно има по цял ден.
Помня първата ми игра - китайското Нинтендо, а сега.....
Сега някой деца знаят повече от мен за пистолети, техните марки, ножове, повече псувни.
Помня как запушихме на комшията ауспуха с картофи и трева.
Как правехме фигурки от олово в панели от тебешир.
Как играехме до близката река, където имаше поделение.
Как слагах капачки на влаковите релси. /KAGEBISTA/ знае за къде говоря, защото е от същия мой столичен квартал.
Как отивах за череши да бера в близкото село, нищо в хладилника в нас има 4кг.
Както каза един колега, помня тунингованото балканче.
Как се пускахме с найлони зимата по някое стръмно хълмче.
В училище се заканвахме за след часовете да се бием, а не да вадим боксове, верики и тн.
Как откраднах крайпътен знак, за да използваме стойката за баскетболен кош.
Как направихме мазето на комшията на така наречения клуб.
Помня първата уредба в комшията, преди това касетофон записващ баща ми купи.
Хвалех се че баща ми има Лада, а не москвич.
и толкова мнг, че сигурно форума ще зацикли.
А сека децата правят - училище, след това Skype, Save на някоя игра или звънат по мобилния на 5 човека и няма нужда да ги виждат, защото са в група по няква си тарифа, но може би вина имат и родителите, защото моето поколение всеки е някъв как да го нарека бивш спортист, с нещо се занимавахме, а сега да срещнеш дете да спортува е както едно време да си купиш шоколад Милка, толкова е рядко, може да седи 5ч пред блока и да пуши цигара и да пие бира, но не и да спортува.
Айде, че не мога да спра.....
Момичетата събираха всякакви изрески и тн и седяха отвън и за да отидем до тях ги щипехме, удряхме и тн, а не те сами да се заглеждат по еди коя си кола или еди кой си с мотора.
Помня първата порно касета, как я взехме 7 човека, а сега вече дори няма и видеотеки, порно има по цял ден.
Помня първата ми игра - китайското Нинтендо, а сега.....
Сега някой деца знаят повече от мен за пистолети, техните марки, ножове, повече псувни.
Помня как запушихме на комшията ауспуха с картофи и трева.
Как правехме фигурки от олово в панели от тебешир.
Как играехме до близката река, където имаше поделение.
Как слагах капачки на влаковите релси. /KAGEBISTA/ знае за къде говоря, защото е от същия мой столичен квартал.
Как отивах за череши да бера в близкото село, нищо в хладилника в нас има 4кг.
Както каза един колега, помня тунингованото балканче.
Как се пускахме с найлони зимата по някое стръмно хълмче.
В училище се заканвахме за след часовете да се бием, а не да вадим боксове, верики и тн.
Как откраднах крайпътен знак, за да използваме стойката за баскетболен кош.
Как направихме мазето на комшията на така наречения клуб.
Помня първата уредба в комшията, преди това касетофон записващ баща ми купи.
Хвалех се че баща ми има Лада, а не москвич.
и толкова мнг, че сигурно форума ще зацикли.
А сека децата правят - училище, след това Skype, Save на някоя игра или звънат по мобилния на 5 човека и няма нужда да ги виждат, защото са в група по няква си тарифа, но може би вина имат и родителите, защото моето поколение всеки е някъв как да го нарека бивш спортист, с нещо се занимавахме, а сега да срещнеш дете да спортува е както едно време да си купиш шоколад Милка, толкова е рядко, може да седи 5ч пред блока и да пуши цигара и да пие бира, но не и да спортува.
Айде, че не мога да спра.....

Не е важно да блъскаш във фитнеса, важно е как и с какво!
помня... как не можеха да ме свалят от гаражите в двора, а мама ми мажеше филии с олио, червен пипер и чубрица
помня... джанките в училищния двор
помня... как сама ходех в първи клас на училище от ж.к.Света Троица до ул.Шипка №40 с трамвай №3, сама
помня... Евгени Минчев, как караше трамвай №3
още си пазя двете Балканчета, които ревностно пазех и сама ремонтирах и как карах колело от Света Троица до днешното НДК
помня... как на летен лагер бягахме в нощите да си печем картофи на жар
помня, как всяка година ходех по три пъти на море. Два пъти по 20 дена на летен лагер и накрая 14 дни с цялото семейство.
помня и как години наред разпъвахме палатки на девствената ивица на Иракли за по 20 дни.
помня... бозата от 6 стотинки и билетчето от 0,04 ст. за трамвай, а за рейса бе 0,06 ст.
помня... сладоледа в канта на улицата.
помня също и шоколадката и ментата, която разливаха в чашки в центъра на Созопол.
още ми е драго, като си спомня "у дома часовник трака с лъскави стрелкички" и колко беше забавен Педя човек, лакът брада.
помня... в Петрич как тичахме с братовчеда боси по асфалта лятото, и асфалта бе равен и дори без кръпки.
помня и как опасваха с дълго червено въже прехода на улиците около НДК, когато вътре имаше Конгрес и как паспортите бяха зелени книжки. С гордост се хвалех, че имам печати, че съм гласувала на избори.
помня и нашата първа кола - Шкода 100 S !
как няма да забравя играта на ластик /типично момичешка/, играта в пясъка с момчетата на топчета и забиването на ножка в дървото. И още си пазя колекцията от колички от дъвки "Би-бит"
няма да забравя и играенето на ръбче на Сан Стефано.
помня как ми вързаха синята връзка, после червената и как "всяко чавдарче или пионерче трябва да пази чиста и неопетнена своята връзка". Помня дори как ме приеха в комсомола. Дори и това, че ме избраха за комсомолски секретар на курса с намалено поведение с една единица заради първата ми цигара.
помня и как изкупих всички консерви от русенско варено в един смесен магазин, защото в София нямаше какво да се яде.
И как спах 72 часа на бензиностанцията на Петрол над Ихтиман, защото нямаше бензин.
помня едно от първите видео у нас. Айва, едно огромно чудовище и как се събирахме на тумби по 20 или 30 човека да гледаме "Ергенско парти" или някакъв "секс"
помня... джанките в училищния двор
помня... как сама ходех в първи клас на училище от ж.к.Света Троица до ул.Шипка №40 с трамвай №3, сама
помня... Евгени Минчев, как караше трамвай №3

още си пазя двете Балканчета, които ревностно пазех и сама ремонтирах и как карах колело от Света Троица до днешното НДК
помня... как на летен лагер бягахме в нощите да си печем картофи на жар
помня, как всяка година ходех по три пъти на море. Два пъти по 20 дена на летен лагер и накрая 14 дни с цялото семейство.
помня и как години наред разпъвахме палатки на девствената ивица на Иракли за по 20 дни.
помня... бозата от 6 стотинки и билетчето от 0,04 ст. за трамвай, а за рейса бе 0,06 ст.
помня... сладоледа в канта на улицата.
помня също и шоколадката и ментата, която разливаха в чашки в центъра на Созопол.

още ми е драго, като си спомня "у дома часовник трака с лъскави стрелкички" и колко беше забавен Педя човек, лакът брада.

помня... в Петрич как тичахме с братовчеда боси по асфалта лятото, и асфалта бе равен и дори без кръпки.
помня и как опасваха с дълго червено въже прехода на улиците около НДК, когато вътре имаше Конгрес и как паспортите бяха зелени книжки. С гордост се хвалех, че имам печати, че съм гласувала на избори.
помня и нашата първа кола - Шкода 100 S !

как няма да забравя играта на ластик /типично момичешка/, играта в пясъка с момчетата на топчета и забиването на ножка в дървото. И още си пазя колекцията от колички от дъвки "Би-бит"
няма да забравя и играенето на ръбче на Сан Стефано.
помня как ми вързаха синята връзка, после червената и как "всяко чавдарче или пионерче трябва да пази чиста и неопетнена своята връзка". Помня дори как ме приеха в комсомола. Дори и това, че ме избраха за комсомолски секретар на курса с намалено поведение с една единица заради първата ми цигара.

помня и как изкупих всички консерви от русенско варено в един смесен магазин, защото в София нямаше какво да се яде.
И как спах 72 часа на бензиностанцията на Петрол над Ихтиман, защото нямаше бензин.
помня едно от първите видео у нас. Айва, едно огромно чудовище и как се събирахме на тумби по 20 или 30 човека да гледаме "Ергенско парти" или някакъв "секс"

Да караш Peugeot е страст!
- The 5th element
- Арабиата
-
- Мнения: 1454
- Регистриран на: 18.08.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E39 530D
Страхотно време беше....................Страхотна тъпотия и комплексарщина настана.................... 

[url=http://picbg.net/img.php?file=194f7b7624e3366b.JPG]
[/url
Kaто чета Мишeл какви ги пише, чак се плаша
Мордехай, не забравяме. Просто темата тръгна за нашето детство, не мисля че някой може да отрече простотията и тъмната страна на режима.

Мордехай, не забравяме. Просто темата тръгна за нашето детство, не мисля че някой може да отрече простотията и тъмната страна на режима.
Последна промяна kdl на 23 Апр 2009, 17:11, променена общо 1 път
Беше, защото ЦЕНЯХМЕ МАЛКОТО дето имахме! Сега има всичко и в разнообразие. Няма лошо в това, но нашето поколение се е научило на скромност благодарение на дефицита, за разлика от днешната разглезена младеш(в гъза да ги е.еш
) дето вече не ги пляскат с показалката по ръцете, предупреждават ги кога ще ги изпитват - и дотогава пауза в училище. По време на паузата се чудят как да се напоркат или накозят.
п.с Ехее, аз дори успях и Нептун да видя на Созопол
- пича дойде с една лодка и му се радвах като на нова година-дядо мраз 

п.с Ехее, аз дори успях и Нептун да видя на Созопол


Мъжът струва точно толкова,
колкото неговата дадена дума.
колкото неговата дадена дума.
- Е.Димитров
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1627
- Регистриран на: 27.03.2009
- Местоположение: София/Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: F
- Мечтае да кара: Самолет
помня как ходих на училище с--20 стотинки(кифла от 6стотинки и боза)
помня първото си колело(школник)
помня 2 рото си колело(балканче 2 ра употреба)
помня първата си цигара(в едно мазе)
помня как в БКС в Х.Димитър се прекачвахме през оградата събота и неделя да караме мултикара
помня в международния как се опитахме да подкараме и един тир
помня и многото опити да подкараме всякаква строителна техника(най-много успения имахме с валяците)
помня първото си колело(школник)
помня 2 рото си колело(балканче 2 ра употреба)
помня първата си цигара(в едно мазе)
помня как в БКС в Х.Димитър се прекачвахме през оградата събота и неделя да караме мултикара
помня в международния как се опитахме да подкараме и един тир
помня и многото опити да подкараме всякаква строителна техника(най-много успения имахме с валяците)
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани