Пълен кеф или компромис?

[kemakozeE36 Профил]

Аз от дете искам да карам Е34(бях на 4 когато се качих в такова за първи път) и ето, че след дълги години вече си имам едно такова и поне за сега не смятам да се разделям с него, да, не е М5, а е 520, но какво от това, на мен ми е достатъчно...
Някой ден живи и здрави Е32 и това смятам и да ми е последната кола. Не искам кола от ново поколение, която да се кара сама и да е бъкана с глезотии и да не можеш да си сипеш бензин в нея или да смениш крушка без помощта на оторизирания сервиз...(както казваше един мой колега-платка с 4 гуми и някоя друга пластмаска за украска)
Сакам возило с душа в него

[xerial Профил]

Аз за радост не мога да се оплача на този етап...номера е че си давам зор за да правя това което ми доставя удоволствие...

Иначе някъде бях чел че за да можеш да поддържаш една кола нормално и качествено и да не тежи на бюджета, нейната стойност не трябва да надвишава 30% от годишното ти възнаграждение.. 10 бона годишно примерно - кола за 3.3к лв ..

[s_kolev Профил]

Пълен кеф 318ти...

Четири гуми, купчина ламарини и безброй зъбни колелца, ремъци, пружини... Да обичаш звяра. Да изградиш връзка по-силна от материалното и духовното. Нямам обяснение как се случва това. Почти любов, но не напълно. Усетиш ли го веднъж в себе си, няма начин да го премахнеш. Но това не става спонтанно. Не може да се зароди за един единствен миг. Усещаш го по някакъв начин през годините, без да си наясно какво се случва с теб. И докато се усетиш, то взима връх, настанява се трайна в теб и няма никакво намерение да си отиде. Живота ти се променя напълно. Изграждаш нови и напълно непознати навици, правиш неща непонятни за другите и дори за теб самия. Но не, това няма нищо общо с любовта към определена марка. От нощта в която не можеш да заспиш, до дните в които чувстваш, че не можеш да живееш. Тогава разбираш какво значи той за теб. А когато го видиш за пръв път... Изпитваш несравнимо с нищо чувство. Прокарваш пръсти по него. Усещаш всяка една тръпчинка, драскотина, прашинка. Затваряш очи и захапваш устни. И продължаваш да прокарваш ръката си по него. Но насладата не ти стига. Искаш още и още. Отдалечаваш се и го поглеждаш. Изпиваш с очи всеки един детайл. Създаваш дълготрайни образи в съзнанието си за да пазят спомена за него завинаги. Начина по който отваряш вратата. Толкова нежно. Както се разтваря и сърцето ти. И първото ти впечатление като погледнеш вътре е може би най-важното нещо. Всичко се намира на мястото си, перфектно пасващо, с перфектната форма. Но ти не си го виждал никога преди. Просто... го чувстваш. И когато седнеш в седалката, звяра те приема в обятията си. Все едно цял живот си бил на това място, толкова ти е познато. Прокарваш пръсти по всяка една част, усещаш съвършенството и. Чувстваш, че тези неща не са правени от прост човек, а от сила извън нашите представи. Всички уреди, прибори, копченца и прочие са насочено само и изцяло към теб. Да, защото звярът се е отдал на теб. Но дали това не е малко егоистично спрямо другите хора, които някога ще седнат в него, макар и на другата седалка. Поглеждаш във все още нерегулираното огледало и там се вижда само една тънка усмивка. Истината е, че не ти пука особено за тези хора. Защото сте само ти и той. Но това не е начин да стигнеш от точка А до точка Б. Не е и начина по който ще го направиш. не е какво ще изпиташ. Това е нещо извън твоите и моите и всички наши представи. С трепереща ръка държиш контактния ключ и плахо го приближаваш към патрона. Усещаш всяка една грапавина вътре докато го вкарваш. И когато дадеш на контакт, звяра оживява. Светват безброй негови очи. Внимателно те наблюдава от всяка една точка на купето. И най-вече твоите очи. А в тях се отразяват десетките негови. Освен духовен и физически, изграждате и визуален контакт. И тогава го палиш за първи път. Усещаш как грамадното му сърце се поклаща наляво-надясно докато се събуди напълно и започне да бушува под капака. Но това не е достатъчно. Отваряш капака и излизаш навън. Наслаждаваш се на чистия звук. Най-прекрасната симфония за човешкото ухо. Звярът мърка, послушно легнал пред своя стопанин. И тогава следва първата ви разходка заедно. Но истинската връзка между двамата не е такава, за да го накараш веднага да работи на пълни обороти. Съвсем плахо си натиснал газта и едвам-едвам се влачите по пътя. Звярът те гледа внимателно с всичките си очи и чака момента да се увери, че си готов. А ти чакаш той да ти даде команда.
Но да обичаш звяра далеч не е това. Да го обичаш истински... значи да посветиш живота си на него. Всеки един момент, всяка една секунда да си зависим от него. И той от теб. В живота има и по-важни неща. Да съградиш семейство. Да направиш бъдеще за децата си. Да построиш къща. Да забогатееш. Отдавна сме загърбили духовното и робуваме на материалното. Живей на ръба, но разумно. Едва ли има много останали такива хора. Моят дом... е на пътя. Моето семейство е... звяра. А парите си деля единствено с него. И все пак трябва да усещаш вътре в сърцето си, че това е правилния път за теб. Че не търсиш нищо друго от живота. Че си готов да прекараш години с едно единствено щастие и едно единствено нещо, което обичаш най-много. Защото инъче ще се луташ цял живот в търсене на щастието и няма да го намериш. За да обичаш звяра трябва да отключиш един нов сектор в сърцето си за да заработи с пълна сила и една единствена цел, приоритет и предназначение. Да си готов да посветиш живота си и всяко едно нещо, което правиш, на него. За да обикнеш звяра трябва да си готов... да обичаш както никога преди, както никого преди. За да обикнеш звяра.... трябва да се превърнеш в звяр. За да обикнеш звяра... трябва просто да си готов...

[TNT Профил]

Аз за радост не мога да се оплача на този етап...номера е че си давам зор за да правя това което ми доставя удоволствие...

Иначе някъде бях чел че за да можеш да поддържаш една кола нормално и качествено и да не тежи на бюджета, нейната стойност не трябва да надвишава 30% от годишното ти възнаграждение.. 10 бона годишно примерно - кола за 3.3к лв ..

А бе има разлика колко пари е нормално да отделиш за кола и колко пари ще можеш да отделяш за поддръжка... Защото за тея пари можеш да си вземеш някоя дърта кочина със скъпи части, дет харчи много, ама може да си купиш и няква малка нова кочина с евтини части, дет харчи малко

[Peter Angelov]

Четири гуми, купчина ламарини и безброй зъбни колелца, ремъци, пружини... Да обичаш звяра. Да изградиш връзка по-силна от материалното и духовното. Нямам обяснение как се случва това. Почти любов, но не напълно. Усетиш ли го веднъж в себе си, няма начин да го премахнеш. Но това не става спонтанно. Не може да се зароди за един единствен миг. Усещаш го по някакъв начин през годините, без да си наясно какво се случва с теб. И докато се усетиш, то взима връх, настанява се трайна в теб и няма никакво намерение да си отиде. Живота ти се променя напълно. Изграждаш нови и напълно непознати навици, правиш неща непонятни за другите и дори за теб самия. Но не, това няма нищо общо с любовта към определена марка. От нощта в която не можеш да заспиш, до дните в които чувстваш, че не можеш да живееш. Тогава разбираш какво значи той за теб. А когато го видиш за пръв път... Изпитваш несравнимо с нищо чувство. Прокарваш пръсти по него. Усещаш всяка една тръпчинка, драскотина, прашинка. Затваряш очи и захапваш устни. И продължаваш да прокарваш ръката си по него. Но насладата не ти стига. Искаш още и още. Отдалечаваш се и го поглеждаш. Изпиваш с очи всеки един детайл. Създаваш дълготрайни образи в съзнанието си за да пазят спомена за него завинаги. Начина по който отваряш вратата. Толкова нежно. Както се разтваря и сърцето ти. И първото ти впечатление като погледнеш вътре е може би най-важното нещо. Всичко се намира на мястото си, перфектно пасващо, с перфектната форма. Но ти не си го виждал никога преди. Просто... го чувстваш. И когато седнеш в седалката, звяра те приема в обятията си. Все едно цял живот си бил на това място, толкова ти е познато. Прокарваш пръсти по всяка една част, усещаш съвършенството и. Чувстваш, че тези неща не са правени от прост човек, а от сила извън нашите представи. Всички уреди, прибори, копченца и прочие са насочено само и изцяло към теб. Да, защото звярът се е отдал на теб. Но дали това не е малко егоистично спрямо другите хора, които някога ще седнат в него, макар и на другата седалка. Поглеждаш във все още нерегулираното огледало и там се вижда само една тънка усмивка. Истината е, че не ти пука особено за тези хора. Защото сте само ти и той. Но това не е начин да стигнеш от точка А до точка Б. Не е и начина по който ще го направиш. не е какво ще изпиташ. Това е нещо извън твоите и моите и всички наши представи. С трепереща ръка държиш контактния ключ и плахо го приближаваш към патрона. Усещаш всяка една грапавина вътре докато го вкарваш. И когато дадеш на контакт, звяра оживява. Светват безброй негови очи. Внимателно те наблюдава от всяка една точка на купето. И най-вече твоите очи. А в тях се отразяват десетките негови. Освен духовен и физически, изграждате и визуален контакт. И тогава го палиш за първи път. Усещаш как грамадното му сърце се поклаща наляво-надясно докато се събуди напълно и започне да бушува под капака. Но това не е достатъчно. Отваряш капака и излизаш навън. Наслаждаваш се на чистия звук. Най-прекрасната симфония за човешкото ухо. Звярът мърка, послушно легнал пред своя стопанин. И тогава следва първата ви разходка заедно. Но истинската връзка между двамата не е такава, за да го накараш веднага да работи на пълни обороти. Съвсем плахо си натиснал газта и едвам-едвам се влачите по пътя. Звярът те гледа внимателно с всичките си очи и чака момента да се увери, че си готов. А ти чакаш той да ти даде команда.
Но да обичаш звяра далеч не е това. Да го обичаш истински... значи да посветиш живота си на него. Всеки един момент, всяка една секунда да си зависим от него. И той от теб. В живота има и по-важни неща. Да съградиш семейство. Да направиш бъдеще за децата си. Да построиш къща. Да забогатееш. Отдавна сме загърбили духовното и робуваме на материалното. Живей на ръба, но разумно. Едва ли има много останали такива хора. Моят дом... е на пътя. Моето семейство е... звяра. А парите си деля единствено с него. И все пак трябва да усещаш вътре в сърцето си, че това е правилния път за теб. Че не търсиш нищо друго от живота. Че си готов да прекараш години с едно единствено щастие и едно единствено нещо, което обичаш най-много. Защото инъче ще се луташ цял живот в търсене на щастието и няма да го намериш. За да обичаш звяра трябва да отключиш един нов сектор в сърцето си за да заработи с пълна сила и една единствена цел, приоритет и предназначение. Да си готов да посветиш живота си и всяко едно нещо, което правиш, на него. За да обикнеш звяра трябва да си готов... да обичаш както никога преди, както никого преди. За да обикнеш звяра.... трябва да се превърнеш в звяр. За да обикнеш звяра... трябва просто да си готов...

[/quote]

Е34 Е31

[Elesar74]

Е това дългото писание е диагноза, но за лоша болест. Гледам, да не я хващам и се опитвам да мисля в реда на първото изречение. Когато си купих настоящата кола, бяха въудошевен. След 2 г. и половина, навъртяни над 80 А и жената не дава.

[Apassionata Профил]

Колата ми в момента е ... пълен кеф може би с лек компломис...Исках кабрио, но така и не намерих читаво, пък и варианта без хард топ, а впоследствие и без твърд сгъваем покрив отпадна... Е, понякога искам по-мощна, даже доста често, но съм толкова влюбена в Разбойника, че едва ли ще го сменя скоро... Вчера някой ме попита, като казах че тряя я вкарвам за боя на лайстна и пак 3-4 дни без кола, нямам ли някаква евридейка... Е това никога не съм го разбирала, да имаш едни таралясник за всеки ден, пък BMW-то само да го лъскаш и кичиш и да го караш вечер или събота и неделя, и Джип за зимата... Не че един приятел няма три BMW-та...и нито едно не е съвсем наред май Чудех се на сбирка една на Е46, как може да има коли на колеги с толкова запазени бои, без драскотина .. Ми да, те не ги карат всеки ден в лудницата, теснотията и пр... В София няма как да я опазиш... Мисълта ми беше, че човек трябва да кара и поддържа кола, която може да си позволи... и да и се радва всеки ден... в повечето случаи явно ще е с компромиси... най-често от към мощност или... марка

[Е.Димитров Профил ICQ]

за пълен кеф требе пара,и то много пара,за пълен кеф разбирам автомобил,освен дизайна да е невероятен (падам си по дизайн-кокпит на самолет) а и като му дам газ да седна на задната седалка или при мотора,всичко друго е компромис.
Така че,не вервам някой от колегите мечтата му да е Е36 325тдс,ако има такива-малко да земат да помечтаят по на едро,тази кола е компромиса,както и повечето в диапазана на 2000 кубика,освен това за българските ширини,компромиса е всяка кола 2 ра употреба (не говоря за някое бентли (всъщност не харесвам бентли) дето 2 ра употреба струва повече от чисто ново)

[acho.rs Профил]

Колата ми в момента е ... пълен кеф може би с лек компломис...Исках кабрио, но така и не намерих читаво, пък и варианта без хард топ, а впоследствие и без твърд сгъваем покрив отпадна... Е, понякога искам по-мощна, даже доста често, но съм толкова влюбена в Разбойника, че едва ли ще го сменя скоро... ...

Влизай в ибей и пиши М52Б28ТУ

[Apassionata Профил]

Влизай в ибей и пиши М52Б28ТУ

Това пък е другото нещо, което никога няма да направя, да сменя двигател...
Иначе.. мисля да почакам на колегата Красимир! да му омръзне последната Нечовешка просто...пък и черна с червен салон...

[madpetio]

Ей хора вие май поговорката - КЕФ ЦЕНА НЯМА - не я знаете?

моя случай е следния:
Аз от 16годишен си мечтаех за Е30 през 2002г си я купих...имах я 5 години и ми мина кефа утрепах с нея 3 двигателя и две цялостни пребоядисвания Като сума няма да говоря какво е хвърляно само ще кажа че с тея пари можех да си купя Е46 купе ма 2002г Седях в Мюнхен пред една автокъща гледах го тва купе имах парите у джоба и не го купих...

Та относно кефа до скоро слагах КЕФА преди компромиса /разума/,сега малко ги обърнах нещата...

[acho.rs Профил]

Влизай в ибей и пиши М52Б28ТУ

Това пък е другото нещо, което никога няма да направя, да сменя двигател...
Иначе.. мисля да почакам на колегата Красимир! да му омръзне последната Нечовешка просто...пък и черна с червен салон...

Е хем не искаш да сменяш разбойника , хем се заглеждаш по чужди ттцтцтцтц
Назоби го малко , няма да боли .

[stefkata1990 Профил]

Карам М43В18, а ми се кара 328, но понеже карам доста и то на къси пробези като цяло, 18-ката ми е по изгодна. Но не съм се отказал де, някой ден надявам се......

няма какво да добавя просто

[Dirty M5 driveR Профил]

Темата започва да разкрива мисленето и принципите на доста колеги В което няма нищо лошо, но да бъда честен доста лакомия се наблюдава. madpetio много точно каза - "кефа цена няма". Няма значение какво караш, ако е това което ти е на сърцето, кефа пак може да е пълен Това да имаш една кола за всеки ден и една за показ дето се казва, не го разбирам. Може би защото съм на принципа "една кола, една жена" и т.н. Някак си четейки постовете на някои колеги, не ми се иска да повярвам в масовото явление "всичко или нищо". И аз искам е30 турбо, но не мога да си го позволя. Някак си не разбирам това да възприемаме пълното удоволствие с карането само на скъпи, мощни, луксозни и прочие автомобили. Всеки се разполага според чергата си, и не виждам това да е причина да не се забавляваме и наслаждаваме пълно на това, което имаме.

[u`F`o Профил]

С удоволствие ще се включа и аз в една тема, заради която не съм заспивал ... не знам как да го напиша ХХХ нощи или ХХХХ нощи - както и повечето от вас
Аз лично исках estoril blue or black e36 coupe. Да с М-пакет, да с рекаро, с дигитална клима, с хубава джанта... И понеже знаех, че точно БМВ искам и ще ми е първа кола - не исках голям мотор. Исках М42/М44Б19. Да знаех за добрия звук на шестака, за добрия баланс, но знаех и за по-високия разход/поддръжка и по-малък вървеж (в повечето случаи).
И така може би случайно когато бях на 11 си купих първия ключодържател с "емблемата". През 2003та година (бях на 15г), когато си купих първият компютър (да, събирах от стипендия 2 години за да си взема комп за 400лв ) си харесах първото е36 купе - boston green coupe, '93, бежаво кожено рекаро, джанта с огромен борд и колата на 4ри пръста от земята - естествено с пълен М-пакет
От тогава се зарекох- БМВ е36 купе- нищо друго... През 2008ма - вече 20 годишен - млад и надъхан (особено второто ) заминах да бера ягоди в Англия Накрая имах пари за есторил блу е36 купе 328 купе, точно каквато исках - беше перфектна! '98ма година... Е, да ама за да не стават нещата като в американските филми имах ТОЧНО толкова пари и нямаше от къде да взема нито стотинка повече... Взех си самолета и се прибрах. И заминах след 1н месец пак към Англия с идеята, че ще си търся работа и ще си взема мечтаната кола- и удари кризата. Не само, че не изкарах повече, а и похарчих спесетените пари за няколко месеца. Наложи се да "изям" е36цата... Като един истински фен се депресирах
Е 2010г отидох в Немция... Посетих БМВ музея! Събрах някакви пари и започнах да оглеждам коли... Нямах намерение да купувам нищо... Ей така, да се ориентирам. Да отсея запазените от смотаните. Да видя колко пари ще ми трябват още.
И мислех да не купувам, което е доста трудно при положение, че имах пари за доста запазена е36, но нямах никакъв доход. И случайно се срещнах с човек който бързаше да продаде колата си, защото заминава за чужбина (сложно е за обяснение).
Покарах я- даваш газ - тръгва... И то с 4ри човека, натискаш спирачките - спира си. Двигателя - работи ок. Ръжда няма.
Имаше АГУ - за мен това означаваше много - значи ако я взема ще мога наистина да я карам. И я купих. Само за 2 месеца и половина й навъртях 6000км. Споразумяхме се за цената и беше с АГУ иначе нямаше да я купя и да пътувам с влака пак всяка седмица.
Има ли М-пакет- ми не (все още ). Иначе дигитална клима, рекаро, музика, голяма джанта, регулируемо окачване, овнешки очи, стопа с белия мигач , централно с комфорт модул, ксенон, спортно гърне - всичко си има Все пак до преди това съм карал чат-пат 23 годишния форд на моите родители, които имаше една единствена екстра - музика Да, има някои забележки колата, обаче мисля, че за първа кола е добра




А да, сега не знам дали да я продавам или да й насаждам М52Б28 Искам вече по-бърза
П.С.: Аз бих гласувал с "Ако ще е гарга да е рошава", защото съм на това мнение по принцип, обаче от както взех тази кола не мога да кажа, че не съм направил лек компромис със себе си- нямаше М-пакет. Аз даже не гледах обявите на е36ците без М-пак За мен важното е, че през 2003та съм решил нещо и макар след 8 години съм направил точно това, което съм казал. Всичките ми роднини и приятели (и приятелки ) оцениха високо това, че "не съм си правел само вятър на устата". Защото ми се смееха като им казвах БМВ и нищо друго (роднините) FOREVER СЕКТАААААААААААААААААА!!!!