Въпрос за осиновяване.

[efren Профил]

Успех. Независимо от това как си се справил с дъщерята, не забравяй, че всяко дете е различно и бъди готов да имаш трудности. Знам, че звучи като клише, но двете ми дъщери са толкова различни една от друга, че чак не мога да повярвам и това е все пак при условие, че гена си знае своето, представяй си колко различно може да бъде с друг ген. Имам наблюдение върху момчета израсли без бащиния пример (бил той добър или лош) - стават много странни характери, понякога можеш да ги познаеш само от един поглед. Понякога са алогични в поведението си при сравнително много висок интелект. Не съм психолог, но според мен на 10 год., ако те харесва ще следва примера, но ако не те хареса може характера му да се окаже пълен антипод на твоя. Освен това никога в следващите години не трябва да забравяш какви трудности е видяло това дете и винаги когато се опитваш да разбереш какво става в главата му трябва да му добавяш 2-3-4 години към възрастта - трудностите винаги водят до преждевременно израстване.
Успех.

[Фидел Кастро Профил]

Доста сериозно начинание, което може да има трагични последствия. Ако можете проучете по-подробно родителите, гена не се променя, а и на 10г., и навиците са оформени.
Успех с начинанието

Най-точното и правилно разсъждение в цялата тема според мен!!
Доколкото разбирам се казваш Стефан и преминавам на ти. Моят съвет е да се откажете! Звучи грубо и арогантно, нечовешки и брутално, но за мен това е истината, а тя не винаги е приятна.
Лесно е, като много колеги да ръкопляскаш и потупваш по рамото - това и аз го мога. Мога да бъда достатъчно неискрен и лицемерен, но с такива неща не се шегувам.
Много, ама много внимателно вникни и помисли над това, което ти е написал Ленко независимо, че е доста лаконично. Размисли задълбочено и ще разбереш за какво много деликатно ти намеква.
Извинявам се пред всички за мнението си ако засягам някого, но държа на него!

[ukelichko Профил]

Сериозно начинание! Всичко е толкова специфично, че ще трябва да импровизирате и чрез много опити да налучкате правилния подход, след като осиновите детето. Мен ако питате, веднага след като вземете детето, още преди да го откарате в дома си, минавате и си вземате и куче. Нищо не сплотява така семейството както кучето. Това ще е първото нещо което ще направите заедно и ще спомогне за разчупване на леда. Всяко дете иска да има някакъв домашен любимец и много се радва когато го получи. Домашният любимец служи и да възпитава някаква отговорност в децата. Е, след време го зарязват и става още една отговорност за родителите, но няма лошо. Това са хубави работи и нормално стечение на нещата. Успех Стефчо! Аз съм оптимист и вярвам, че всичко ще се нареди. Преди мнооого години твоята съпруга чудесно се справи с възпитанието на двете ми деца в детската градина. Това беше толкова отдавна, че БМВ все още не бяха измислили Х3-ката и Е46 можеше да се купи чисто ново от магазина.

[BMW_POWER]

Респект Колега!

Имам братовчеди, които осиновиха момиченце, но тя беше практически бебе. Поговори с хора, които са минали по този път. Всеки един опит може да ти е от полза. Ако има други колеги тук, осиновили дете, нека ти драснат ЛС. Когато си в "непознати води", всеки съвет е от полза.

Дъщерята, тя е навита и дава вид, че всичко е ОК. Поговорете с нея и се уверете, че всичко наистина е така. Не забравяй, че момчето ще бъде наследник и утре ще претендира за 1/2 от имуществото ти. Няма да ти е приятно утре двамата да водят семейни войни.

Не на последно място малко личен опит. Аз съм на 51г, малкия е на 8г. Пълен е с енергия и си иска вниманието. Аз бачкам на пълен работен ден и понякога ми е доста тегаво да се борим, да играя футбол, да караме колела или каквото и да е. Още повече, на теб ти се налага и да "му спечелиш доверието". Трябва да се преборите той да повярва във вас.

Успех в начинанието!

[Borymeckata Профил]

Много интересни и съдържателни мнения сте написали, Колеги! Всичко е така, всеки от вас е засегнал поне един съществен аспект на въпроса. Ще опитам да отговоря подред:

За проблемите и евентуалното отказване - не мислете, че и аз не съм го премислял, че не ме е било страх и че не се страхувам дори в момента... Може да станат страхотни проблеми, които буквално да ни съсипят живота. Може хлапето да излезе с някакво психично отклонение, да се окаже садист, клептоман или някакъв друг психопат, може да удари на наркотици, да стане алкохолих или друго... Може дори да ни заколи докато спим. Още по пътя към Варна на няколко пъти се изкушавах да обърна колата и да зарежем всичко. За какво са ни ядове и проблеми на тези години? Не е ли по-лесно да се радваш на уредения живот, да си караш колата и мотора, да си ровиш нещо в градината или да си пуснеш музика и да изпиеш една бира в гаража? Такава е логиката и тя е железна. Но... просто ние с жената не сме такива хора... Имаме нужда от предизвикателства и цели в живота. Родени сме в една и съща година, на един и същ месец. И месецът е април. Натам мисля, че всичко ви е ясно...

Викам си - тръгнали сме и ще видим детето, пък винаги можем да се върнем и да сложим кръст на идеята, нали така? Като оня виц - "абе ние сме тръгнали за гъби", ха-ха... Направихме срещата и въпреки умората и тягостната обстановка - детето ни хареса. На мен ми се видя съвсем нормално момче, може би малко изпуснато като възпитание, но иначе - съвсем наред. После говорихме насаме с жената - нейните впечатления баха същите. Каза, че няма проблем да навакса пропуснатото като възпитание и образование, трябва само да бъде мотивиран. Тя има сериозен опит, гледа децата като на рентген и трудно ще се излъже - това е работила повече от 20 години. Та с две думи - решихме да го направим. Има рискове и идеята може да се окаже голям провал, но може и да е голям успех. До момента винаги ми е вървяло в живота (както казваме по нашия край: като на зло куче - тояга), трябва да имам късмет и този път. Това е.

...

Ами точно това е. Колегата е написал дума по дума това, което си мисля - все едно ми е прочел мислите. Нямам какво да добавя просто...

Иначе по другите въпроси - всичко е така. Домашен любимец (куче) в апартамента няма как да гледаме, ще бъде мъка за нас и за животното. Но имаме селска къща с 3 декара двор, там може да заселим някакъв звяр, тъкмо ще имаме повод да ходим по-често. В момента там имаме един голям котарак - все е нещо. Хлапето е живяло на село и май не е свикнало в апартамент, така че лятото ще изкараме предимно в къщата (така го планираме). Ще си вземем отпуска и поне първия месец ще бъдем повече време заедно, ще го водим насам - натам, ще си намираме работа в градинатаа, ще караме велосипеди и такива неща. После... не знам, животът трябва да тръгне някак - ние на работа, момчето на училище, вечер на разходка и после у дома... Както се казваше в един филм - никога не знаеш какво те чака зад ъгъла...

За наследяването - премислен е и този въпрос и няма никакви проблеми с дъщерята и изобщо... Аз тук не навлизам чак в такива подробности, но повярвайте - никакви ядове с наследяването няма. Дори напротив - обстоятелствата са такива, че един осиновен наследник (какъвто е случая) ще елиминира като евентуални наследници десетки алчни роднини, които вероятно ще изпълзят след нашата смърт. Така че... ситуацията с наследството може само да се подобри след осиновяването.

Дъщерята наистина се радва и очаква "братчето" си с нетърпение. Ако не беше така - щеше просто да бъде безразлична. Тя няма никаква причина да разиграва театър пред нас. Както казах, не искам да навлизам в лични подробности, но тя си има собствен живот, опекла си е работата и изобщо не разчита на някакъв апартамент или селска къща някъде в дълбоката провинция.

[klintan66 Профил]

Сигурен съм, че ще намерите начин и всичко ще наред!
Успех, колега!

[(bubsa) Профил]

Има ли развитие по темата?

[Borymeckata Профил]

Да, но нищо интересно... Събрахме всички документи и ги изпратихме още миналия четвъртък - на 18 май (срокът беше 27-ми, утре). От варненската агенция за закрила на детето се обадиха, че са ги получили, проверили са ги и всичко е точно. Някакви други документи щели да изискат служебно от монтанския клон на агенцията и после щели да ги внесат в съда - тези дни, до края на месеца. Когато варненския окр. съд насрочи дата за делото (вероятно в началото на следващия месец юни) - ще ни уведомят, а ние трябва да се организираме да идем там. Делото е до голяма степен формално и след него... хлапето е вече наше и носим пълната отговорност за него. Това е в общи линии процедурата, не очаквам някакви спънки по нея.

Там имало някаква психоложка, която вече "работела" с детето - да го подготви психически. Не знам какво точно прави и ще направи в оставащите дни, но се надявам да си свърши работата и да намали стреса от промяната, доколкото е възможно... Оня ден (на 24-ти) жената се обади потелефона на приемната майка и помоли да говори с момчето. Беше весел, веднага се сети кои сме (аз чак се учудих, като се има предвид, че ни е виждал само 2 пъти за няколко минути), може и наистина да са му говорили нещо за нас... Казахме му, че скоро пак ще се видим и така... Та това е положението - чакаме дата за делото във Варна. Мислим да идем там няколко дни преди датата, за да можем да се видим с момчето и да прекараме известно време заедно. Друго... не виждам какво можем да направим в момента.


P.S. И двамата с жената сме се навили доста, макар, че не го признаваме един пред друг... Аз по цял ден мисля какъв телефон и лаптоп да му взема, избирам какво колело да му купя... Може би не трябва всички тези неща наведнъж, нека посвикне малко с нас и тогава - едно по едно? Жената пък вече е измислила къде ще спи, подрежда му стая и даже ме накара да махна едни саби от стената - да не се нарани. Даже днес ще му купува дрехи - то пък за късмет точно сега са пуснали някакви детски дрехи в Лидл, та ще я водя да му избере нещо. Смешно е, че ние толкова се вживяваме на дърти години, а хлапето може изобщо и да не подозира... Но дните си вървят и работата отива към финал - да видим само какъв ще бъде.

[520i Профил]

Респект!

[Borymeckata Профил]

Колеги, наистина не мога да ви разбера. Всички ме поздравявате и ми желаете късмет, сякаш съм тръгнал да спасявам света... Благодаря ви за добрите думи и насърченята , но... не смятам, че правим нещо особено. Какво толкова - взимаме у дома си едно хлапе? Ами хората, които си раждат деца? Един колега разправяше - в болницата им дали един ревящ вързоп в ръцете и ги изпратили да си ходят. Прибираш се в стаичката с бебе - няма инструкция, няма кого да питаш защо реве и какво иска... А ние сме "на кон" - тоя филм вече сме го гледали, материално осигурени сме, имаме свободно време, познаваме нужните хора, детето - вече отгледано, скоро ще му правим абитурентски бал... . Рисковете са сведени до минимум...

Искам да кажа - това не е "хвърляне за кръста", нищо толкова особено не правим и... не разбирам какво ви учудва? Такива истории се случват с десетки всеки ден и няма голяма драма в тях. Пак казвам - благодаря ви за насърченията и пожеланията, но наистина няма защо. Даже започвам да се притеснявам - след като толкова хора ми пожелават късмет, дали не съм тръгнал да правя нещо опасно и рисковано? Не мисля така...

[TNT Профил]

По-скоро малко хора биха го направили (да осиновят дете).

П.П. Ебати бюрокрацията в тая държава. Не знам какви трябва да сте, за да му е по-добре в някой дом Като чета... документи, психоложки, дела Поредното сбъркано нещо.

[Borymeckata Профил]

По-скоро малко хора биха го направили (да осиновят дете).

Така е наистина, но... защо? Представете си, че бях написал следното:

Пичове, наближавам кръгла годишнина (50), уредил съм си живота, нямам никакви ядове и мисля да си направя един подарък. Харесал съм си едно 30-годишно Е30 кабрио, ще го взема за 10 000. Разбира се, за още толкова ще му купя и гараж - не мога да го оставя на улицата, нали така? Да кажем, че още 10 бона ще налея в него - за докарване, регистрация, застраховки, консумативи и екстри (страхотни джанти, нови гуми, спойлери, прагове, вежди, кожи навсякъде, убийствена музика, специални кюнци да вади извънземен звук и всичко, каквото се сетите...). Ще лежа по цял ден под него, но ще го стегна, абе кукла ще го направя, мамка му! Иии... ще си го карам 4 месеца в годината, ама ще бъда супер-актуален, всички ще припадат направо, като го спра пред кафето... А, какво ще кажете?

Сигурен съм, че всички ще ме похвалите и ще ми пожелаете успех в това начинание. Но аз съм избрал друго - искам просто да приберем едно хлапе у дома, да му осигурим сравнително нормално детство и някакъв старт в живота, нищо повече. С жената се чувстваме все още енергични и обичаме предизвикателствата, а това е начин да осмислим живота си. Става въпрос за дете, за човешка съдба, не за някаква железария... Никога не съм имал син и ето - това е моята (последна) възможност. Нали човек трябва да има някакъв проект, цел в живота си? Е, ние сме избрали тази... Като едното не изключва другото - имам ги гаражите с коли и мотори, имам и времето, средствата, инструментите и възможността да ръчкам по тях цял ден. Но... няма да ръчкам сам - ще си имам един малък фен, който да поеме работата след мен, на когото да оставя всичките си безумни проекти... Пиша малко объркано, но се надявам да ме разберете.


За бюрокрацията - и мен ме дразни, но може би е "необходимото зло" в случая. По-добре да ни измъчат малко, отколкото детето да иде при някакви престъпници и психопати. Искат ни свидетелства за съдимост, свидетелства от НСС че срещу нас няма заведени следствия, някакъв документ от Общината, че не сме лишавани от родителски права, документи за собственост и доходи, медицински свидетелства за физически и психическо здраве, някакви декларации попълвахме... това се сещам в момента. Като се замислиш - всичко това има някакъв смисъл, нали не искаме детето да иде при осъждани престъпници, клошари или ненормални хора? И другите "извращения" пак са с някаква мисъл за защита на детето - затова ги приемам (опитвам се да ги приема) сравнително спокойно. Такава е процедурата и трябва да минем през нея, като в казармата - трябва да издеяниш до края и това е...

Домове... мисля, че няма вече, може би само за децата с увреждания. Всички други са настанени в приемни семейства. Вероятно така е по-добре за тях, макар че трудно приемам идеята някой да "отглежда" дете за пари. Все едно не става въпрос за жив човек, а за някакво растение, егати... Това дете има чувства, привързва се и изобщо...

[BMW_POWER]

Колега, ще ти го напиша пак:

ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО!

Това, че вместо да си "гледаш старините" сядаш и подаваш ръка е неописуемо.

Ще си позволя да предложа на хората с възможности да преместят темата някъде, където ще е видна и при интерес ще могат да се свържат с тебе.

Поздрави

[Borymeckata Профил]

Е, за "старини" още не мислим, има време...

Аз не мога да споделя кой знае какъв опит, а и изискванията за осиновяване се променят... Ако човек има интерес, трябва просто да отиде в местната Агенция за закрила на детето (ДАЗД) и там за половин час ще му обяснят процедурата. Сигурно и в мрежата има информация, например в БГ-Мама, ха-ха-ха... Разбира се, има някои особености, които не ти обясняват на курсовете, а разбираш след това. Вече не можеш да идеш в някой дом и просто да си избереш дете. След като си одобрен за осиновител и вписан там в някакъв регистър, от ДАЗД ти дават да попълниш един формуляр с изисквания - етнос, пол, възраст, здравословно състояние, регион на страната... това се сещам сега. Ние например искахме българче, момче и да бъде здраво, а за годините и региона не сме имали претенции. Други пък искат детето да е малко (бебе до 1 година), но без изисквания за етноса, трети пък нарочно търсят дете с увреждане - има всякакви хора. И после от ДАЗД започват да търсят и имат 2 години да ти предложат подходящо дете (което да отговаря на твоите изисквания). Тук трябва да обърнете внимание на първата буква на абревиатурата ДАЗД - "Д". Означава "Държавна". Можете да си представите държавен служител как си дава зор да свърши работа, за която има срок 2 години... Нас през първите 2 години изобщо не ни потърсиха от агенцията, срокът изтече без никакъв резултат. Аз бях готов да се откажа, като не става - не става... Но жената явно е по-упорита от мен, сама събра (втори път) всички необходими документи, подаде ги в агенцията и... в средата на втория 2-годишен период ни се обадиха за това хлапе. Натам знаете...

Процедурата е ясна и ако си мотивиран - ще минеш през нея. По-важно е веднъж да вземеш решението, натам е лесно... Е, може и да не е много лесно, но поне пътят е ясен. Не е задължително да си семеен - и сам човек може да осинови. Както казах - важно е да решиш за себе си, че искаш да осиновиш дете. И (пак казвам), не смятам това решение за толкова сложно и страшно. Ако си родиш дете, можеш да си сигурен само за етноса, но не знаеш дали ще е момче или момиче. Да не говоим, че може да се роди с някакво увреждане - представете си цял живот да гледаш болно или увредено дете... А така поне знаеш какво взимаш. Може да звучи кофти, но е така - виждаш детето преди да го вземеш, а не е "каквото ти се падне". Има и друг фактор в полза на осиновяването - периодите в живота на човека се разминават... Имам предвид периода, когато е най-добре да си родиш дете (20 - 25 години, когато си млад и здрав) и периода за отглеждане на дете (след 40, когато си подредил живота си, разполагаш със средства и свободно време, пък и си узрял психически за идеята). Щото, съгласете се, на 20 - 25 години колко от нас са навити да гледат бебе? Аз поне - не съм бил, в акъла ми са били само мацки, мотори и купони, какви бебета, егати... После учене, бачкане, доказваш се в професията, градиш кариера, уреждаш си живота... Годините се навъртат, човек някак уляга, приоритетите се променят и в един момент си даваш сметка, че кръчмите и дискотеките вече не те влекат неудържимо, повече време прекарваш у дома си и... едно дете би могло да осмисли живота ти по-добре от лежането под няква железария в гаража. Да, но това "прозрение" може да дойде по-късно в живота ти, вече си на 45 и май си изпуснал влака... И така решението за осиновяване идва съвсем естествено.

Или пък друг вариант - оженил си се сравнително рано, отгледал си дете (деца), те завършват образованието си и... в един момент си тръгват по пътя, имат свой живот, някъде далеч от теб. А ти оставаш сам в празното жилище, имаш средства и свободно време, имаш още енергия, но... общо взето, се занимаваш с глупости. Защо да бъде така, ако го имаш варианта да осиновиш дете? Извинявайте за романа, спирам да пиша. Исках само да обясня как сме стигнали с жената до това решение - да видите, че няма нищо особено и екстремно, просто идва такъв момент в живота на човек.

[BMW_POWER]

Тук са регистрирани над 90 000 човека. Един на хиляда да направи това, пак ще е от полза. Човещината е дефицит в днешно време. От друга страна не всеки е навит да сподели такава стъпка в живота. Имах в предвид, че могат да те потърсят на ЛС за нещо.

За осиновяване от чужбина допреди 10 години много помагаха от Агенция за сигурност Скорпио. Имах роднина, който работи дълги години там и се занимаваше само с това. Уреждаха всички документи за чужденци. Предполагам и за българи в чужбина ще е същото. Шегуваше се, че е изпратил повече циганета в Щатите, отколкото са спечелилите зелени карти. Имаха снимки при какви условия живеят с приемните си родители и т.н. За съжаление роднината ми почина преди три години и не мога да дам никакъв контакт.