Как си възпитавате децата?

[drifty Профил]

Диего, да не сте се сдърпали с милото бре?

Не

Значи ще чакаме скоро време живот и здраве, малкия транспортер!

[TNT Профил]

малкия транспортер!

Ще има крем за подсичане с нишов аромат

[empar Профил]

Вие къде отидохте с тия цигари, пичовеееее...
Фигуративен ми беше примерът.
Не може да изискваш от детето или да го възпитаваш в нещо, което ти самият правиш точно наопаки!
За примера в живота говорехме!

[alx Профил ICQ]

Аз го намекнах в първия си пост, ама чакайте да го формулирам по- късо. Децата са такава томбола, че ум дс ти зайде. Или поне на мене така ми изглежда. Родителите могат да вложат всичко (и нищо) и детето да се оформи по съвсем негов си начин. Познавам родители напред и назад с материала и децата им са смесица от успели и неуспели индивиди, глупави, умни, тъпи, смешни, скучни, интелигенти и каквото се сетиш… и зависимост поне аз не мога да определя… малко нещата идват като факта че хубави / красиви родители въобще не е задължително да имат хубави/ красиви деца както и обратното- грозни родители не е задължително да имат грозни деца… и така да важи ама за всичко друго общо взето…

Имам чувството, че родителския занаят е задаване на някви параметри които се знаят от край време- трудолюбивост, честност, доброта, морален компас и тн…. И после тия параметри се подават на някакъв рнг и … крайния резултат е някакво случайно явление.

Което ме навежда на друга мисъл- понеже крайния резултат е неясен- имам усещането, че родителството се е свело до това да опазиш детето до момента до който то може само да се пази житейски, пък останалото … каквото се получи- такова. За някои родители този процес приключва рано, за други трае цял живот.

Което пък ме кара да се замисля- как се бори един родител детето му да стане човек/ успее или там каквото родителя смята че е критерии за детето му? Ми че тая борба по крайния резултат дето виждам със собствените си очи е обречена. Ама никой (общо казано) пък не си заебава децата си дет се вика? Въпроси, въпроси… нещата не сс такива каквито си ги мислех примерно само преди 10тина години.

[Ивайло Димов Профил]

Не го мисли като предизвикателство . Да си родител в днешният меркантилен и консуматорски свят е тежко,трудно ,и всеки ден е различен. Няма училище за родители, учиш се в движение и се напасваш, лишаваш, правиш компромиси със себе си, с времето си, с хобитата си, с приятелите си.

Един съвет към ония колеги с деца под 7-8 ....радвайте им се докато не са навлезли в света на училището, и не бързайте да порастнат щото кът са мънички имат нужда само от внимание и игри. После става страшно, и идва момент в който нямаш полезни ходове-ама никакви. Вкусят ли от покварата на заобикалящата ги среда стават неуправляеми, лошият пример от околните извън семейната среда е най-сладък, най-заразителен.

[msi200 Профил]

Възпитаваме ги и те ни възпитават.
От децата осъзнах, че всеки човек има различен ген и характер по рождение и това няма променяне.
Понякога у тях виждаш определена дразнеща черта и изведнъж ти просветва, че и ти си същият Това важи и за положителните черти, де.
Децата са любопитни, всичко им е ново и интересно. Покрай тях отново се научих да се радвам и на малките неща, които ни заобикалят в ежедневието.

[Top Gun Maverick]

малкия транспортер!

Ще има крем за подсичане с нишов аромат

Най-добрият - Судокрем. Или поне беше тогава, датски е, топ!

[Spunky Профил]

Не мислете за възпитанието на децата а за своето. Това е така, защото децата, така или иначе един ден ще приличат на Вас...

Те тАва. Създаваш спокойно семейство(това е работа на мъжа да избере блага жена), даваш сигурност, даваш добър пример, социализираш ги и се държиш с тях адекватно за възрастта им. Те сами ще си намерят пътя.

[Ghostdriver Профил]

Смятам, че е много важно да не се забранява на децата, а да им се обяснява, защо не е правилно/редно и те сами да стигат до правилния извод. Трябва да се държим и говорим, като със зрели хора, да свикват да прекарват времето в кухнята, докато родителите готвят, в двора докато Тати майстори или се грижи за градината, в тандем със семейството. А не пред таблети и телевизори/компютри десоциализирани тънещи в изолация. В никакъв случай НЕ трябва да се повишава тон на половинката и да се карате, защото така се потъпква достойнството. И в последствие детето започва и то да крещи на Мама, като Тати, нали от него гледа и се учи. Лично съм против налагането със сила, както и агресията, било то шамар по дупето (понеже не слуша). В никакъв случай не трябва родителя да се оплаква и да мрънка, а да дава мотивиращ пример. Хубаво е децата да прекарват време с баби и дядовци, като пораснат ще ги е грижа и ще им помагат в по-преклонна възраст. Детската градина е важна за общуването с други деца, но не значи, че на село, пред блока в градинката или в компанията на децата на приятелски семейства не би се постигнал същия ефект. Тъжно ми е за родители, които нямат време един за друг и почти не се виждат, по-скоро се засичат. Визирам мъжа да е на смени, жената командировки, а баба и дядо си искат времето им за тях си. Перфектни родители няма, но не смятам, че е хубаво да се гонят техните амбиций. И в крайна сметка детето попива и копира родителите в по-ранна възраст, в последствие като им встъпи в обувките се опитва да не допуска същите грешки и да допълва липсите които е имал, като малък.

[nickstorm Профил]

Не случайно хората са казали "за да се отгледа едно дете трябва цяло село хора".

А "много баби-хилаво дьете" кой го е казал?

[dhtj Профил]

Аз го намекнах в първия си пост, ама чакайте да го формулирам по- късо. Децата са такава томбола, че ум дс ти зайде. Или поне на мене така ми изглежда. Родителите могат да вложат всичко (и нищо) и детето да се оформи по съвсем негов си начин. Познавам родители напред и назад с материала и децата им са смесица от успели и неуспели индивиди, глупави, умни, тъпи, смешни, скучни, интелигенти и каквото се сетиш… и зависимост поне аз не мога да определя… малко нещата идват като факта че хубави / красиви родители въобще не е задължително да имат хубави/ красиви деца както и обратното- грозни родители не е задължително да имат грозни деца… и така да важи ама за всичко друго общо взето…

Toва е така, защото има два важни фактора, които не можеш да ги контролираш като родител:
1. Предаването на някои гени през поколение. Тоест доста често децата взимат черти (и физически, и психически) от дядовците и бабите си. Има деца, които изобщо не приличат на родителите си, а на някои от старите...
2. Средата... не можеш да я контролираш напълно. Да, можеш да избереш добра детска градина или елитно училище за детето си, но не можеш да подбереш всеки от съучениците му, те също оказват влияние при изграждането на характера.

Може да има и други фактори, но за тези двата се сещам аз.

[alx Профил ICQ]

Аз го намекнах в първия си пост, ама чакайте да го формулирам по- късо. Децата са такава томбола, че ум дс ти зайде. Или поне на мене така ми изглежда. Родителите могат да вложат всичко (и нищо) и детето да се оформи по съвсем негов си начин. Познавам родители напред и назад с материала и децата им са смесица от успели и неуспели индивиди, глупави, умни, тъпи, смешни, скучни, интелигенти и каквото се сетиш… и зависимост поне аз не мога да определя… малко нещата идват като факта че хубави / красиви родители въобще не е задължително да имат хубави/ красиви деца както и обратното- грозни родители не е задължително да имат грозни деца… и така да важи ама за всичко друго общо взето…

Toва е така, защото има два важни фактора, които не можеш да ги контролираш като родител:
1. Предаването на някои гени през поколение. Тоест доста често децата взимат черти (и физически, и психически) от дядовците и бабите си. Има деца, които изобщо не приличат на родителите си, а на някои от старите...
2. Средата... не можеш да я контролираш напълно. Да, можеш да избереш добра детска градина или елитно училище за детето си, но не можеш да подбереш всеки от съучениците му, те също оказват влияние при изграждането на характера.

Може да има и други фактори, но за тези двата се сещам аз.

Интересно, че го спомена… това със гените и средата мисля, че доста коректно. За гените по конкретно визирам- средата можеш като родител да я проконтролираш особено в Америка където ако не заведеш детето с колата някъде то ще си седи само в къщи… и затова го водиш където ти като родител си решил че си струва- спортове, изкуства, детски събирания и тн. Имам наблюдения върху деца които са завършили едно и също (частно) училище и са били изложени на една и съща среда- ми много са различни. Да не говориме, че в семейства с много деца често едно/ две са много по- различни от другите дори като физика- примерно две деца са руси със сини очи и третото е… тъмно (и е проверено че е тяхно хаха- не се шегувам)…

И друго- пример- имам приятел инжинер в Тесла е- цял живот се занимава с технологии- има 4 деца- къщата му е пълна с машинарии, компютри, коли, мотори… познай колко от децата му проявяват някакъв интерес към тези неща- нула. Единия го влече да търгува на борсата, другия биофизика, третия прави музика, четвъртия не го знам- нещо де беше объркал житейски ама и той не е по технологиите до колкото знам…

Та… на години станах- това с децата не го разбирам кое как е… разбирам кое как -трябва- да е, ама на практика каквото виждам е че всичко така се омешва че крайния резултат е … пълна случайност…

[enigma Профил]

Та… на години станах- това с децата не го разбирам кое как е… разбирам кое как -трябва- да е, ама на практика каквото виждам е че всичко така се омешва че крайния резултат е … пълна случайност…

Не е "случайност". Това е резултат на свободната човешка воля. Всяко човешко същество малко или много си гради собствен път. Волята не се подчинява на природни или човешки закони (освен привидно в репресивни режими, но пак не е напълно заличена). Без воля щяхме да сме като едни тъпи ИИ агенти, които не могат да измислят нищо интересно.

[Ивайло Димов Профил]

Alx, не търси корена на ряпата с екзестенциални въпроси, на който и най-мъдрите с огромен житейски опит не могат да отговорят. Един от най-големите проблеми в отношенията родител-дете е когато майката или бащата(понякога и двамата вкупом) налагат на децата си своите неосъществени болни амбиции. За тях това става фикс идея-да накарат децата си да осъществят техните несбъднати мечти и планове, започват с натиск от малки, постоянни драми и бутат децата на сила към нещо, което не ги влече. Децата трябва да бъдат оставени да направят собствен, осъзнат избор, родителите могат само да напътстват и да подкрепят дори когато детето греши. Силни личности и характери се изграждат когато децата са извадени от зоната им на комфорт, оцеляват най-приспособимите, най-находчивите, най-креативните ....това е естественият подбор на природата.

[maxpower]

Каго проимате ще разберете.
Дтриго индивидуално е и няма правила.
В този смисъл темата е безсмислена , да.

Съгласен съм с Моджо. Имам наблюдения от нашите и братовчедите им. Всяко си се ражда с характер и няма сила на света, която да промени това. Всяко си се развиа със собствени темпове. Като цяло момичетата се развиват по бързо в общия случай, мога да потвърдя от личен опит. Ако успеем да ги предпазим поне от това да не се утрепат, да развият морални ценности и да ги предпазим от - алкохол,наркотици и други зависимости си е направо успех в днешно време.