Обслужване = Простотия

[madpetio]

Истината е, че ние искаме да ни лъжат, съответно се наемат хора, които да ни лъжат, а не да ни помагат.Липсва ни мисленето в преспектива и планирането и за това мислим как да закърпим положението временно и се лъжем с лъскави оферти.
Както и с политиците въпросните продавачи не са спуснати с балон, те са част от нашето общество и са там защото ние избираме да работим с такива хора.

Това го повтарям от 10тина години обаче никой не чува. Доволен съм,че има хора които го виждат това....

[Borymeckata Профил]

....

Колегата каза (написа) много верни неща. Продават ни боклуци, защото ние (народът) ги търсим и купуваме. Но темата е насочена не толкова към въпроса КАКВО ни продават, а КАК. В случаите с колегите - не става въпрос за качеството на дрехите, горивото и другите стоки, а за качеството на обслужването.

Лично за мен, прекаленото внимание от страна на прочавачите също е смущаващо. Много мразя докато разглеждам стоките и чета характеристиките им, някой / някоя да се лепне за мен: "Мога ли да ви помогна, кажете какво търсите, пробвайте това, пробвайте онова, питайте ако имате въроси...". На тия години се предполага, че мога да си купя обувки и без чужда помощ, а ако нещо не ми е ясно - естествено ще питам продавача, няма да хвърлям боб. Разбира се, бих предпочел да общувам ако не с любезни, то поне със спокойни и компетентни хора, които ми дават разумни отговори и не ми създават усещането, че им губя времето и ги занимавам с глупости. Но все пак - и продавачите са живи хора, може човекът да е уморен или притеснен от нещо, не е робот, все пак...

Дядо ми е бил търговец (аз почти не го помня) и баща ми понякога цитираше някаква негова любима фраза: "Търговията е проста работа, но не е за прости хора". Не знам какво точно е имал предвид старецът, но явно има нещо вярно... Срещу блока ми има една квартална железария. Държат я мъж и жена, на средна възраст. Асортиментът им не е като в Баумакс, Практикер и Бриколаж - естествено. Също така не се размазват от любезности, когато влезеш вътре. Не те дърпат за ръкавите и не ходят след теб, докато разглеждаш стоките. Не ти досаждат и обясняват само когато ги попиташ нещо. Обаче са търговци. Не знам как го правят, но винаги ти предлагат нещо, което да ти свърши работа. Влизаш в магазинчето им с проблем и излизаш с решение, а не с нов проблем. Явно дядо ми е бил прав - който може, си може...

[_galio_ Профил]

Според мен има два вида хора, които работят като продавачи /тук не включвам обслужващ персонал/ - едните познават продуктите които предлагат, любезни са и гледат да помогнат на клиента да купи нещо, другите не познават това което продават, но пък са сладкодумни, умеят да омайват, лъжат и успешно набутват на клиентите неща, които те реално не биха купили.

Работодателите съзнателно наемат хора от втората група, особено на места като магазини за дрехи, телефони, техника и т.н.
При това такова толериране е напълно нормално от техната гледна точка, тъй като въпросните хора носят повече печалби с оглед на факта, че масата от клиенти попада под влиянието на тези продавачи.

Липсва ни мисленето в преспектива и планирането и за това мислим как да закърпим положението временно и се лъжем с лъскави оферти.

Описваш манталитета на работодателите обаче.

За работниците това не е вярно - един образован и запознат със стоката работник може да ти продаде три пъти повече стоки / услуги от "втория тип", като първият тип ще създаде лоялен клиент, а вторият - не.

Работодателите съответно не създават условия да се задържат грамотни, мотивирани продавачи, най-вече защото те самите смятат продаването за "проста работа". Така попадате на "прости" продавачи, които обаче са атестат за "прости" работодатели.

В подкрепа на това е и явлението "клиентска миграция" - често се случва когато продавач си смени работодателя, да си вземе и клиентите.

[TheDriver Профил]

Според мен има два вида хора, които работят като продавачи /тук не включвам обслужващ персонал/ - едните познават продуктите които предлагат, любезни са и гледат да помогнат на клиента да купи нещо, другите не познават това което продават, но пък са сладкодумни, умеят да омайват, лъжат и успешно набутват на клиентите неща, които те реално не биха купили.

Работодателите съзнателно наемат хора от втората група, особено на места като магазини за дрехи, телефони, техника и т.н.
При това такова толериране е напълно нормално от техната гледна точка, тъй като въпросните хора носят повече печалби с оглед на факта, че масата от клиенти попада под влиянието на тези продавачи.

Липсва ни мисленето в преспектива и планирането и за това мислим как да закърпим положението временно и се лъжем с лъскави оферти.

Описваш манталитета на работодателите обаче.

За работниците това не е вярно - един образован и запознат със стоката работник може да ти продаде три пъти повече стоки / услуги от "втория тип", като първият тип ще създаде лоялен клиент, а вторият - не.

Работодателите съответно не създават условия да се задържат грамотни, мотивирани продавачи, най-вече защото те самите смятат продаването за "проста работа". Така попадате на "прости" продавачи, които обаче са атестат за "прости" работодатели.

В подкрепа на това е и явлението "клиентска миграция" - често се случва когато продавач си смени работодателя, да си вземе и клиентите.

Такива хора, която са отговорни, работливи, грамотни и в същото време сладкодумни, харизматични и умеещи да убеждават са рядкост, поне според мен двете неща са взаимоизключващи се от гледна точка на характер.Т.е. служител който върши черната работа, добре организиран е и си познава нещата,, вероятно няма да ти продаде нещо за което не си дошъл, но пък ще ти намери това което търсиш.В същото време служител, който ще ти продаде три неща за кoито не си и мислил, че ще си купиш едва ли е организиран и отговорен като първия.
Миграцията на клиенти обаче също става по две причини -
1.Хубавото Миме, дето се усмихва, стиска ти бицепса докато пробваш сакото, пърха с клепачите докато ти обеснява колко мъжествен си с тая риза, си сменя магазина и съответно на нас ни се ходи да мерим дрехи при Мимето.

2.Гошо от магазин Х ни е намерил тампона дето го търсим 2 месеца и никъде го няма и ни е доставил истински амортисьори от 'немско', съответно щом Гошо си отвори собствен магазин ние отиваме при него.
Само че, като идеш в магазина да си купиш чистачки Гошо няма да ти продаде и течност към тях, нито ще ти каже: "пружините на рамената са ти омекнали дай да ти поръчам нови (истински случай ), за това не ти чистят добре чистачките (които току що ти е продал)" нито ще те убеждава, че боята е за пастиране и ти трябва полир паста.Гошо ще ти продаде чистачките, които търсиш и те наистина ще работят.
Само че, Пешо на други 5 балъка ще ги каже тия неща и дори само един да се хване, той пак ще е продал 5 чистачки + течност, пружини и паста, а Гошо ще си остане само с чистачките.
Парадoксалното е, че балъка дето си е купил другите глупости, всъщност ще е довoлен и пак ще се върне.
Е в такава ситуация аз като работодател на тия двамата, защо да държа Гошо, а де не си наема още един Пешо, след като Пешо ми носи повече кинти.Какво ми пука, че Гошо има 10 хардкор разбирачи за заклети клиенти до живот, като винаги ще има 20 балъка дето ще се лъжат по приказките нa Пешо и ще си мислят, че са ударили далаверата?

П.С. Малко е като "яицето и кокошката", кой пръв е изпростял тотално - ние като клиенти, работодателите или служителите - според мен всички едновременно го правим, за това и системата отива в канала.Ако само работодателите бяха "прости" и наемаха "прости" служители, ние като много големите умници клиенти, щяхме да ги накажем като идем при малкото качествени конкуренти.
Само че май обратното се получава - ние като стадо глупаци пазаруваме, някой ни пробутва глупости, а "простите" работодатели си живеят живота.

[b00st Профил]

Това е точно така и важи за почти всички търговци. Може да си тъп като галфон, но може ли да продаваш - ставаш. Работодателя го интересуват крайните резултати. Но каквито клиентите, такъв и пазара в крайна сметка.

[_galio_ Профил]

Само че май обратното се получава - ние като стадо глупаци пазаруваме, някой ни пробутва глупости, а "простите" работодатели си живеят живота.

Добре, де, ти самият бил ли си продавач? Или поне наемал ли си с конкурс, имал ли си продавачи?

Точно добре организираният, интелигентен, познаващ чудесно стоката си продавач е този, който ще ти продаде освен бормашина и два комплекта свредла, стойка, че и зеге - да си имаш.

Когато продавах в магазин за цигари и алкохол, при мен са влизали хора за кутия "Виктори" и са си тръгвали с пури, шоколади, уиски и няколко ред-була.

Казвам го от личен опит.

Работодателите, нямащи директен опит с продажби, въобще не могат да се ориентират какви хора им трябват. И съответно наемат най-евтините и най-непретенциозни. Защото те самите гледат на клиента като на донор, който ще остави някаква сума към месечния оборот и нищо повече. А когато акцентът е върху това клиентът да се превърне в лоялен, резултатът е че идва винаги, когато пазарува, дори и когато има нужда само от консултация.

Когато бях мърчъндайзер в "Практер" на една фирма ел.машини, можех да правя сравнителен анализ на всичките наши машини с тези на конкуренцията и да изтъквам само предимствата, което водеше до продажби за нас и затвърждаване на убеждението, че съответната фирма е водеща.

В заключение - не пазарувайте "като стадо глупаци", а като информирани потребители на стоки / услуги. Аз лично винаги пазарувам само от грамотни и ангажирани продавачи, като и ги препоръчвам при случай на познати и приятели.

[uricatoli]

Преди години имаше фирми за подбор на персонал..
Сега един приятел с фабрика ми се жалваше, че не може да си намери персонал.. Разправя ми как масово автобиографиите им пълни с идиотщини и за капак на всичко 90% от снимките им са : снимка с певица в дискотека, с чаша и пура в дискотека, селфи и подобни..

При мен не знам за кой път идват разни неумитници, дето от 20метра не могат да се траят и ми викат "ам тука не си ли търсите хора''? И директно ми се кльопват в офиса на стола..
После се отказах да се чудя, защо в заведенията ме посрещат с думите "Ко ши пийти?" В магазина ми викат "ко искаш" А като им кажа добър ден и им се усмихна като клиент, чак ми се сърдят

[TNT Профил]

Разправя ми как масово автобиографиите им пълни с идиотщини и за капак на всичко 90% от снимките им са : снимка с певица в дискотека, с чаша и пура в дискотека, селфи и подобни..

Познавам едно момиче, работещо в голяма фирма... която винаги присъства на интервютата. За какви дебили ми е разправяла... Живяла е години в Германия, знае перфектен немски... Появява се учителка по немски, която едвам го говори Направо последвал скандал тая жена не я ли е срам да преподава

[cod-cdbp Профил]

Разправя ми как масово автобиографиите им пълни с идиотщини и за капак на всичко 90% от снимките им са : снимка с певица в дискотека, с чаша и пура в дискотека, селфи и подобни..

Познавам едно момиче, работещо в голяма фирма... която винаги присъства на интервютата. За какви дебили ми е разправяла... Живяла е години в Германия, знае перфектен немски... Появява се учителка по немски, която едвам го говори Направо последвал скандал тая жена не я ли е срам да преподава

Конкурс за секретарки
Изпратено от Strunz

Има едно култово забавно тв предаване "Улицата". Култово е, не защото това е моден епитет, а защото вкара в устите на хората толкова много лафове колкото Тодор Колев за цялото си творчество.От там е и лафа "Шефе, ти си гъз!"

Това с две думи. Всички знаем, че шефа е гъз. Ако не е гъз няма да е шеф. Или ще е шеф за малко или ще е шеф на фирма, която се устремява към банкрута със скоростта на разстроено дупе към тоалетна чиния.

Но нека изоставим така добре оплютия шеф...

Опитайте да направите интервю за секретарка. Може да интервюирате около 30 момичета за една седмица и накрая да не наемете никоя, но интервюто си струва.

Важни изводи, които си направих и които могат да прозвучат и като съвети и към наемащи секретарки и към кандидатстващи за секретарско място.

1. Винаги си представяш, че при теб ще се изсипе каймака от пазара на безработни. Ще са млади, красиви, умни и ще вършат работа. Казваш си - не трябва да ги избирам все едно ще спя с нея, но поне да не плаши клиентите/гостите

2. Народът не е реално гладен и не знае да продава труда си. Не знае, че като се явява на интервю не трябва да е с коса, от която при изстискване може да се надои половин бурканче китова мас. Да не говорим за това пък да си позволиш да задремеш в антрето докато те повикат за интервю. Никаква тръпка ли не те държи буден/а? Съспенс?


3. По-долу ще изброя примери, които са реални случки и които не знам точно какво представляват, но ако се обърнат във въпроси ще бъдат риторични:

- идва момиче А и слуша резюме на професионалните си задължения. Бърка си в носа и пита единствено " А обедна почивка има ли?"

- момиче Б. "Знам, че търсите секретарка с компютърна грамотност и английски език. Аз съм с немски и съм тренирала плуване. Как ви се струва?"

- На въпрос към момиче В как вижда бъдещето си в тази фирма тя става и удря с пестница по бюрото като чичко Димитров в Лайпциг и казва "АЗ ИСКАМ КАРИЕРА! И ЩЕ Я ПОСТИГНА!" Добре, де. Но ние сами ли да се заколим или ти ще ни башибозучиш тук? Нищо не й казахме, просто тихо си избърсахме слюнките й от челата си.

- Момиче Г. Облечено в кожа. Кожено бюстие, кожен ботуш тип "бях тръгнала за риба, но миризмата си е моя". Кожен шлифер до глезените. Грим а ла Мортиша от Addams family. "Аз съм завършила медицинско образование. Лекувам всичко!"
"Как? С дишане уста в уста?" - опит за разведряване на обстановката от моя колега.
"ТОВА МИ Е ДИПЛОМНАТА РАБОТА!"
Уважаеми читателю, това не ви ли прозвуча като "ще ви бия и ще ви еба, но не съм сигурна в последователността"
Дълго си плюхме в пазвите след нея

- момиче Д. Изслуша ни набързо и пита
"А на коя дата ще си получавам заплатата"
"Ами от първо до пето число от месеца в зависимост от календара"
"Последно първо или пето?"
"Ееее....както се падне...събота и неделя ако е ще се дава в понеделник"
"Вижте, аз трябва да знам. Кажете ми!!!"
"Оооох....до 5-о...това е!"
"Ама аз имам заеми от банкааааа...бееее...."
И тук рев, сълзи, кърпички, грим, Алис Купър.....

- момиче Е. Харесахме я. Разкошно. Русичко, чистичко, възпитаничко, картинка. Абе като седне на фотьойлчето и сяда на ръба от скромност. Еха! Тя ще е! Все пак гледам с мъжко око, колкото и да е истина, че не бих спал с колежка никога. Особено ако е подчинена.
"Как сте с компютрите"
"Бива, бива.."
"С английския?"
"Ами аз мислех, че фирмата ще ме прати на курс?"
Хмммм....ами сега....аааайде, от нас да мине
"Седнете тук да напишете на компютъра този факс. Само го препишете"
"Ама той е и на български и на английски"
"Просто го препишете"
"А къде е клавиша за 'ю'?"
Баммм....
Жалко

- момиче Ж. Следващата одобрена. Викаме я за пробен работен ден.
"Ще вземеш ли едно кафе?"
Връща се след малко
"Аз си взех и една малка водка"
"?"
"Ами да не ближа на сухо това кафе де..."
След 2 часа...
Водките вече брояха 250 грама в корема й.
Веселба в къщата. Циганчетата щастливи. Да, ама не.

- Жена З. На 45 години. Минимум.
"Аз с компютрите съм на Вие, а на времето английския не беше модерен"
"А как сте с офис техниката"
"Ами знам, че морските фирми използвате телекс. Аз съм виждала телекс"
"А работила ли сте с телекс"
"Не ми даваха. Предпочитам факса."
"Умеете ли го?"
"Трудно е да с всички тези надписи по копчетата му, но ще се науча. Но вие едва ли ще ме вземете"
"Защо си мислите така?"
"Ами заради възрастта ми. Сега всеки иска младо"
Ееех...


Това е. За край не съм мислил, а и то няма нужда от завършителни думи.
Все още нямаме секретарка.

[AGT Профил]

Колко много истина има в написаното. Чак си е за реване. Лошото в случая е, че нещата ще стават все по зле. Имам познати работодатели на които косата им се е изправила от набиране на персонал . Всички са на едно мнение :" Как да платим за нещо което не струва и 1 стотинка . Та те не могат и половината надница да си изработят " . Както и преди мен беше написано ( Пари се изработват - те не се дават ) . Истината е ,че квалифицираните хора или отдавна са извън страната или са във фирми които ги ценят и гледат да ги задържат . 98% от безработните наистина НИЩО НЕ МОГАТ . Всъщност има едно нещо което владеят до съвършенство - самочувствието , че са много умни и велики . Има много истина изписана в цялата тема , но свиквайте ....... нещата ще се влошават !

[_galio_ Профил]

Както и преди мен беше написано ( Пари се изработват - те не се дават ) .

Добре де, в колко фирми има премия (паричен бонус, почивен ден, стоков ваучер, каквото-и-да-е) за работниците, които и когато изкарват повече от обичайното?

Понеже примерно майка ми преди два месеца започна нова работа, оборотът се вдигна три пъти спрямо предните месеци, от което единственият ефект, е ... ами никакъв. Имам приятел, който за 6-7 години разработи верига заложни къщи, като имаха само един офис когато започна и я остави с по един офис във всички областни градове. Към края получаваше по-малка премия от новозапочналите. Последен пример - работя в голяма корпорация, където се стигна дотам, че единственият начин да повишиш заплатата на подчинен е да го уволниш и назначиш наново - понеже заплатите не се индексират, а новите започват с по-висока заплата.

Колко са фирмите в България с адекватна политика към персонала си?

От посочените фирми горе в постовете никой не споделя какви са предлаганите условия. Иначе е много смешно, да, адмирации.

[Kroki]

Във фирмата, която работа има премии и бонуси.. Дори като има някои евент и си изпушил, получаваш почивка 1-2 дена + паричен бонус. Така че, фирмите ги има, но са малко. За съжаление, малко хора съумяват, че печелят пари благодарение на служителите си..

[TNT Профил]

Такива фирми са много голяма рядкост, а в "провинцията" направо мираж Имам познати, които чат-пат карат по 24 часа смени, ама да са им дали екстра почивен не съм чул

[uricatoli]

Такива фирми са много голяма рядкост, а в "провинцията" направо мираж Имам познати, които чат-пат карат по 24 часа смени, ама да са им дали екстра почивен не съм чул

Има и в провинцията.. дори може би като количество са повече.. Проблема е че всички работници от тук искат да ходят към големите заплати в София-Варна.. и се получава един такъв странен проблем.. Хем работодателя е коректен.. Обаче работника е тъп като гъз.. При мен има 4ма души персонал.. 2ма възрастни, които си вършат работата съвестно.. Чистят, поддържат и се грижат за обекта.. Докато другите 2ма са млади набор 93, които предпочитат да дойдат да седнат на лаптопа и до там.. А всичко каквото трябва им се взема.. Работно облекло, ръкавици, препарати. Никой не им държи сметка за ток, климатик, отопление.. 12 часови смени дневна нощна 2 почиват.. Заплатите им са на време преведени на картите.. И после кой виновен като ми каже някой клиент от фирмите дето бачкаме "Абе идвам при вас а тея седят 5 човека и си пафкат цигари и от далеко вика "ще се заредиш ли?" "

[Borymeckata Профил]

През гладната 1992-ра година се дипломирах и започнах работа в една строителна фирма. Назначиха ме на минималната заплата - не можех да имам никакви претенции, защото наистина нямах никакъв стаж и опит, беше ми първата работа. Бях млад тогава и ми се работеше - вярвах, че бързо ще навляза в работата, Шефът ще оцени моето старание и след някако месеца ще ми вдигне заплатата. Обаче скоро разбрах, че всички служители на фирмата (независимо от опита, квалификацията и отговорностите си) са на минимална заплата. Така че колкото и да се старя - ефект няма да има... А заплатата ми беше такава, че след цял ден мръзнене по строежите, дневната ми надница стигаше за една бира и порция пържени картофи в кварталната кръчма след работа.

Помня, че един ден влязох при Шефа и се опитах да му обясня, че за един месец работа по строежите късам един чифт обувки, а заплатата ми не стига да си купя нови... Той ме изслуша с разбиране, вдигна телефона и нареди на домакинката да ми даде от склада един чифт кубинки. Така се реши въпросът... Бях най-младия служител на фирмата (макар и единствен строителен инженер) и ме юркаха както си искат. Случвало се е цяла нощ да возя Шефа с колата му по кръчмите, а на сутринта трябва да съм на обекта още преди работниците. Имах 6 (шест) обекта из целия град, но не и транспорт - тичах по цял ден нагоре - надолу. Случвало се е синът на Шефа да ме праща да му купувам цигари или да ме вдигнат в неделя сутринта от леглото, защото на Шефа му се ядяла супа от кокошка, а нямало кой да я заколя...

Разбира се, след няколко месеца напуснах. Казах на Шефа само, че като държи хората на минималната заплата, всеки с някакви възможности ще си намери друга работа, а при него ще останат най-мързеливите и некадърните. Помня, че само се усмихна неопределено - изглежда, че тази възможност не го притесняваше изобщо.