Виж темата - Кое е по-важно: да бъдеш или да имаш?

от **toncho83** » 28 Юли 2014, 16:49

surfboard написа:Аз за мен си отдавна знам кое е най-важно и то далеч не са парите. Но във връзка с тях, ще ви кажа нещо, което често се пропуска. Често хората си мислят - това семейство има високи доходи, значи живеят като царе. Това не е точно така. С високите доходи върви и значително по-високият стандарт на живот, респективно много по-високите разходи. Когато човек има повече пари, започва да харчи много повече, за да поддържа стандарт на човек с повече пари. Започва да си купува по-скъпа храна, купува си кола, която харчи повече и има по-скъпа годишна и експлоатационна поддръжка, позволява си повече почивки. Позволява си по-скъпи и по-чести ресторанти, сменя обкръжението си с хора, от които не може да изостава финансово и т.н. От друга страна, печелейки повече пари, започва да губи и повече време. Започва да плаща на детегледачка, на чистачка, на помощник в офиса, на шофьор и т.н. Често започва да чувства несигурност и да се фокусира единствено в поставените си финансови цели.
Затова по-високите доходи много често са съчетани с много по-високи разходи. Всичко зависи от целите, които си е поставил човек пред себе си в материален смисъл. Ако аз искам да имам къща за 1 милион, и 10 000 лева заплата на месец да взимам, пак тези пари ще са ми малко и няма да ми стигнат за целта. Ако целта ми е да живея с най-необходимото и взимам 800 лева, мога да се чувствам по-богат от човек с доход 10 000 лева и с висок стандарт на живот и нереални цели.
Нищо не е по-невротично от максимализма. Старайте се да бъдете хора. Старайте се да цените истински това, което не може да се види и пипне. Обръщайте внимание на усмивка, признание, жест, любов и т.н. Никой не казва едното да е за сметка на другото и че човек не трябва да се стреми да живее с добър стандарт. Но когато парите се превърнат в единствена ЦЕЛ, а не в средство, тогава играта загрубява. Напоследък хората все по-често се превръщат в подвижни калкулатори, в банкови сметки и в роботизирани бездушни индивиди. Единственото, за което се говори е израстване в работата и битови теми, свързани с пари. Някои дори стигат още по-далеч - оставят парите да им определят самочувствието, обкръжението, сигурността. Не говоря за онази финансова сигурност, а за тази, която струи от вътрешното "АЗ". За какво ви е финансова сигурност, ако нямате никаква вътрешна такава? Утре ще дойде един потоп, ще ви отнесе къщата и спестяванията, но наяве ще остане тази вътрешна и независима от други фактори любов и сигурност.
Повечето хора със сигурност няма да ме разберат, но аз изобщо не държа на това. Дори един различен да има, ще ми е достатъчно. Все пак, на който и "луд" да кажеш, че е луд, той никога няма да се съгласи. Факт, е че хората в БГ се "обездушиха". Вълнуват се само от материалното и служебното, което напълно измести духовното и истинското.
Често да имаш пари излиза много по-СКЪПО от това да нямаш.

Добре написано

от **GTS** » 28 Юли 2014, 17:38

Идеята ми беше, че след определена възраст идеализма на дуимте отпада спрямо реалността в която живеем

И жената е мой близък човек, който е тесен специалист в областта си.

Просто за момент мислено се поставете в обувките на хора в такава ситуация. Как бихте разсъдили тогава?

По темата:
Да се брои че оттук надолу говоря за парично ниво.

Аз лично съм на мнението, че ако на дадено ниво се чувстваш добре не е нужно на всяка цена да драпаш и да драпаш нагоре.
С мисленето на вечно недоволния човек, вечно стремящ се за по- ново/добро/мощно/силно/оптимално/шарено/т.н. се стига до нерви нерви и още нерви.

Нервите ти разбиват здравето, ходиш заядлив, почваш да газиш хора по пътя си с цел собствено благополучие.
И накрая на деня недоволен от текущото си положение теглиш кредит, взимаш кола на изплащане, която не можеш да изхранваш, 84" телевизор и той на изплащане за "мотивация" къде ще си утре.
А утре с по-добрите пари ще изплащаш техниката която си разсрочил за 10 години напред.
Защото търпението и постоянството са добродетели, особено като изплащаш кредити

Да, готино е да ти се покачва стандарта на живот, признавам, но промяната не е само в + посока.
Живял съм без да работя, живях на 4 часа, живея на 8 часа и в момента си търся квартира.
За 2 години перспективите и приоритетите ми се промениха доста.

Интересното е, че във времената с по-малко пари бях по-изобретателен и повече цедих хубавите моменти.
В момента в който обаче работния ден ти погълне свободата да си уреждаш сам нещата които искаш да ти се случат, разбираш че имането не е само до материалното.
И разбираш че няколко часа от живота ти могат да бъдат много по ценни от надника за деня... (И да, знам че има отпуски

)

Допълнение извън паричното ниво:
Китарист съм, свиря от 5 години вече. От време на време пипам и бас, свиря в две групи с мега яките хора.
В този контекст между това да "имаш" и това да "бъдеш" звучи по-лесен:

Дали да имам 5 китари, 10 ефекта, 2 усилвателя и изолирано студио или да бъда човека с ръцете и ума, които ще изкарат музика и от дъска с два пирона, една струна и адаптер? Примерно.

В този случай избирам да бъда, не толкова да имам. Имането могат да ти го отнемат, но уменията и вътрешния свят - доста трудно.

В крайна сметка хората говорят с мен, не с дрехите/китарите/колата/каквото и да е/ ми. :idea:

от **alx** » 28 Юли 2014, 18:08

devent написа:Здравейте,

Породен от една статия за "дауншифтинг"(Дауншифтинг или как да бъдеш щастлив с малко средства), реших да попитам вас за вашето виждане към живота.
В първия момент реших, че този термин е създаден от група мързеливци, които просто са измислили извинение, че не дават достатъчно от себе си за да взимат достатъчно сериозна заплата и да се стремят към издигане в бизнес йерархията. После се замислих по-дълбоко и осъзнах че познавам хора, които твърдят, че парите не са толкова важни и щастието е в това да си с по-малко пари(или без пари), но свободен. Въпросите са: парите(материалното) взимат ли ти свободата или ти я дават? Парите(материалното) дават ли щастие или напротив, взимат ти вниманието и го отклоняват от малките, прекрасни неща? Трябва ли да загърбиш големия град и неговите възможности и да се върнеш към природата?
Къде според вас се крие истината и къде е онази златна среда, които всички търсим.

Понеже всички казват, че здравето и семейството са най-важни, нека приемем, че всички сме живи и здрави и да оставим семейство настрана и да насочим вниманието върху индивидуалния АЗ.

Надявам се да се получи интересна дискусия. Аз ще изложа по-обстойно мнение по-натам в темата, но ето накратко - за мен е по-важно да имаш, да се стремиш към кариерен успех, винаги да търсиш висотите във всеки аспект и да се самоусъвършенстваш постоянно в това, в което си добър. Природата е за когато ти остане време

нали сме автомобилен форум...

конете - никога не стигат и все правиш некви упражнения да имаш повече. колко коня са достатъчни? за всеки е различно. за едни е достатъчно да плъзнат гумите на първа от място. за други - на 4та със 200 като настъпят и колата трябва да тръгва настрани и железата в червеното а душата в рая

колкото повече - толкова повече ама си е индивидуално. порочен кръг е и край няма. докато не се "счупи" нещо - я в железата я в душата...

... обаче само коне не печелят "състезанието". трябва и умение. умението определя и често количеството коне които са нужни за да спечелиш. ако ти куца умението да "бъдеш" добър пилот - колкото и коне да имаш- няма да си "напред" спрямо основната група...

за кое е по-добре - умение или коне? ... които е ходил да се състезава знае, че и двете си трябват, но.... добрите и със слаби коли са напред, докато като не те бива да караш конете няма да те изкарат напред в "класирането"

има и друг момент- добрите пилоти ги разпознават по състезанията и често им дават да карат коли с повече коне. докато никой на професионалната арена с мощна кола дето не може да кара не са го привикали и са му казали- "бе готина ти е колата ама ела да те науча да караш по-добре". един вид "умение" -> "повече коне"... докато обратното няма практика да се получава в реалния живот.

от **-Злой-** » 02 Авг 2014, 0:50

alx написа:
devent написа:Здравейте,

Породен от една статия за "дауншифтинг"(Дауншифтинг или как да бъдеш щастлив с малко средства), реших да попитам вас за вашето виждане към живота.
В първия момент реших, че този термин е създаден от група мързеливци, които просто са измислили извинение, че не дават достатъчно от себе си за да взимат достатъчно сериозна заплата и да се стремят към издигане в бизнес йерархията. После се замислих по-дълбоко и осъзнах че познавам хора, които твърдят, че парите не са толкова важни и щастието е в това да си с по-малко пари(или без пари), но свободен. Въпросите са: парите(материалното) взимат ли ти свободата или ти я дават? Парите(материалното) дават ли щастие или напротив, взимат ти вниманието и го отклоняват от малките, прекрасни неща? Трябва ли да загърбиш големия град и неговите възможности и да се върнеш към природата?
Къде според вас се крие истината и къде е онази златна среда, които всички търсим.

Понеже всички казват, че здравето и семейството са най-важни, нека приемем, че всички сме живи и здрави и да оставим семейство настрана и да насочим вниманието върху индивидуалния АЗ.

Надявам се да се получи интересна дискусия. Аз ще изложа по-обстойно мнение по-натам в темата, но ето накратко - за мен е по-важно да имаш, да се стремиш към кариерен успех, винаги да търсиш висотите във всеки аспект и да се самоусъвършенстваш постоянно в това, в което си добър. Природата е за когато ти остане време

нали сме автомобилен форум...

конете - никога не стигат и все правиш некви упражнения да имаш повече. колко коня са достатъчни? за всеки е различно. за едни е достатъчно да плъзнат гумите на първа от място. за други - на 4та със 200 като настъпят и колата трябва да тръгва настрани и железата в червеното а душата в рая колкото повече - толкова повече ама си е индивидуално. порочен кръг е и край няма. докато не се "счупи" нещо - я в железата я в душата...

... обаче само коне не печелят "състезанието". трябва и умение. умението определя и често количеството коне които са нужни за да спечелиш. ако ти куца умението да "бъдеш" добър пилот - колкото и коне да имаш- няма да си "напред" спрямо основната група...

за кое е по-добре - умение или коне? ... които е ходил да се състезава знае, че и двете си трябват, но.... добрите и със слаби коли са напред, докато като не те бива да караш конете няма да те изкарат напред в "класирането"

има и друг момент- добрите пилоти ги разпознават по състезанията и често им дават да карат коли с повече коне. докато никой на професионалната арена с мощна кола дето не може да кара не са го привикали и са му казали- "бе готина ти е колата ама ела да те науча да караш по-добре". един вид "умение" -> "повече коне"... докато обратното няма практика да се получава в реалния живот.

Разочароваш ме, никъде не намеси нютон метрите ... да не си сменил религията (с добри чувства го пиша, не търсете под вола теле!)

от **K_Ilkov** » 06 Авг 2014, 22:46

нещо забуксува темата след поста на алх :mhihi:

темата явно си е актуална щом холивуд я експлоатира ... кой гледа ЛЮСИ?

явно си трябват наркотици за да се разбере истината :mhihi:

от **toncho83** » 07 Авг 2014, 9:53

K_Ilkov написа:нещо забуксува темата след поста на алх

темата явно си е актуална щом холивуд я експлоатира ... кой гледа ЛЮСИ?

явно си трябват наркотици за да се разбере истината

Скоро четох с какво се занимават будистите.Пиели алкохол,взимали наркотици :shock:

Преди да ги приемат изпадат в състояние (някаква медитация) при което имат абсолютен контрол на тялото.Не позволяват на алкохола и на наркотика да се разтварят в кръвта,а ги отделят като ненужни и не позволяват да бъдат засегнати от действието им.Спят чисто голи до 16 годишни тийн :kuku:

-тренират волята и чувствата.
Иначе още не съм гледал "Люси",само ми разправяха..

от **Mr Charger** » 11 Авг 2014, 20:29

Колеги без да искам да обиждам никой, но прочетох доста инфантилни мнения от млади, под 30 годишни пичове, които безгрижно суркат БМВ-та насам-натам.
Като се видите с по 2 деца и дръглив ван Мазда или Тойота, да бачкате на 2 работи, да плащате високи ипотеки, медицински застраховки, да гледате да спестявате всеки долар, лев или евро и оная ви работа вече да не се вдига от стрес ще ви питам парите дали не са важни. Като се видите като украински, сирийски или иракски бежанец, който трябва да построи нов живот някъде, където не режат глави и не стрелят по-него ще ви питам дали парите не са важни.
Вътрешен мир ли? Вие се благодарете ако можете да ударите една бира на спокойствие и да дръпнете половин час сън! :ranting:

Не знам някой дали схвана какво имам предвид.

от **K_Ilkov** » 11 Авг 2014, 23:49

Mr Charger написа:Не знам някой дали схвана какво имам предвид.

Ми аз не съвсем ... тука никой (или поне аз така си мисля) не спори, че е готино да нямаш кинти
то е ясно по подразбиране, че като е опрял ножа до кокала няма по-важно от кинтите ...

въпроса е като си покрил екзистенц минимума и имаш приятен и лишен от финансови драми живот още колко ти е нужно?

ама както е казал Мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...
също така въпросния има и други съждения подходящи за темата:

- Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
- Всяко нещо струва друго нещо.
- Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде…

от **zAcK** » 12 Авг 2014, 0:31

Мдам. Това го виждам като тема без изход :mhihi:

Практиката, разбирай живота, показва,
че човек, освен ако не е надрусан монах, както е споменато по-горе, все нещо не му достига!
Я коне, я магарета, я вътрешен мир, я кинти за нова яхта, я спокойствие, я повече мощ да вдига самолета,
я да се развива в кариерата, или пък да развива своя си бизнес, я време за любимите му хобита,
приятели, или хора и и т.н. Кое е по-важно - всичко е важно, ама никога не може да имаме всичко :mhihi:

Е може де! Да постигнем нирвана след обилно количество опиати. Ама това е невъзможно
в реалния живот, както е невъзможно да има истински комунизъм. Не и на тая планета :mhihi:

Как беше - взимаме според възможностите, да даваме според потребностите :mhihi:

В превод разбирай, експлоатираме бедните, да имат богатите, ама без бедните да го осъзнават де :mhihi:

Та няма смисъл - да бъдеш, или да имаш? Гледам да живея, както смятам за правилно и т'ва е :driving: