Въпрос за осиновяване.

[Borymeckata Профил]

Е, тук са предимно млади момчета, не са на тази вълна... Преди 25 години и аз не съм мислил за деца изобщо. Но както казах, идва такъв момент в живота на човек - вече си готов да гледаш дете, но ти е късно да имаш свое...

[(bubsa) Профил]

Е, тук са предимно млади момчета, не са на тази вълна... Преди 25 години и аз не съм мислил за деца изобщо. Но както казах, идва такъв момент в живота на човек - вече си готов да гледаш дете, но ти е късно да имаш свое...

Не знам как ще прозвучи,но ще го кажа,защото го мисля...
Ти дете си отгледал и си му осигурил всичко нужно да продължи пътя си.За целта си жертвал не малка част от живота си и предполагам си се лишавал от много неща(материални и не) за да има за него(време и ресурси) Та мисля си,не ти ли е време за да угодиш на себе си?Ти ако и сега отделиш 15 години (жив и здрав) за следващото дете,какво ще остане от живота за теб?
Може да изглежда егоистично,но все пак.Като се замислиш какъв е смисъла от всичко?!?
Не съм добър писател,но дано се е разбрало какво имам предвид.
Не те разубеждавам,даже ти се възхищавам,но размишлявам от много време по тази тема.

[Borymeckata Профил]

Както казах - има доста съществени подробности, които пропускам... Точно този въпрос (балансът грижа за детето - грижа за себе си) ми е много съществен и мога да кажа, че точно той беше главната причина да се навия за поредната авантюра - осиновяване на дете. Само дето нещата стоят по обратния начин - определено чувствам вина в това отношение... Дъщерята... изобщо не съм усетил някакви лишения покрай нея, дори не съм знаел в кой клас е и не съм разбрал кога е учила, кога е завършила и е започнала работа... Моята работа е била все по други градове и обекти, та грижите за дъщерята е изнесла жена ми, само тя. Аз съм се появявал през почивните дни, оставял съм някакви пари и пак съм заминавал, повече сме били заедно само през отпуските.

Като погледна назад, давам си сметка, че на практика никога не съм се грижил за дете, имам предвид - всеки ден да бъда с него, да разговаряме за всичко, да решаваме ежедневни въпроси заедно, да общуваме... От друга страна - не съм се лишил от нищо, никога не ми стоял например въпросът: "маратонки за детето или задна гума за Ямахата?". Та като си направя една равносметка - май покрай бачкането и печеленето на пари съм пропуснал същността на грижите за детето и ми остава чувството... за егоизъм и скатавка от родителските задължения. Кофти чувство е, да ви кажа... Но имам шанс да наваксам пропуснатото - да докажа поне на себе си, че мога да бъда истински родител. Сега нещата са други - имам доходи и свободно време, ще прекарваме повече време заедно с момчето и... след време никой няма да каже, че съм се грижил само за себе си.

Казваш - какъв е смисълът от всичко? Философите от хилядолетия си блъскат главите по този въпрос, ха-ха... Не съм аз човекът, който ще дефинира смисъла на живота. Може би няма еднозначен отговор, а всеки намира свой смисъл? Всеки решава за себе си - какво и как да прави в живота си. Имаше един лаф - прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Абе много задълбахме...

[vixx Профил]

То дали ще искаш да гледаш дете, или ще искаш да си гледаш себе си, винаги си е от егоистични подбуди. По-егоистично желание от това да създаваш живот и да го управляваш (до едно време) според мен няма. Но в това няма нищо лошо, егоизмът не е лошо нещо. Ти в случая не го създаваш, но ще го управляваш.

Ако това ще те направи щастлив и теб, и жена ти, то със сигурност момчето ще е в добри ръце и ще бъде щастливо и то. Евала за намеренията ти, да сте живи и здрави!

[Хаос Профил]

То дали ще искаш да гледаш дете, или ще искаш да си гледаш себе си, винаги си е от егоистични подбуди. По-егоистично желание от това да създаваш живот и да го управляваш (до едно време) според мен няма. Но в това няма нищо лошо, егоизмът не е лошо нещо. Ти в случая не го създаваш, но ще го управляваш.
:

Не съм вярвал, че някой ще нарече осиновяването на дете от дом за егоистично...
Какви хора има на тоя свят...

[adovet]

Хаха и аз се зачудих. Явно колегата не е имал още деца

Изпратено от моят SM-G930F с помощта на Tapatalk

[Borymeckata Профил]

Не съм вярвал, че някой ще нарече осиновяването на дете от дом за егоистично...
Какви хора има на тоя свят...

Реално погледнато, си е така... каквото и да прави човек, дори и най-благородния жест, всъщност... го прави за себе си. За удовлетворение на някакви свои потребности, за собствен комфорт и самочувствие... Та в тоя смисъл, всяко действие на човек се явява егоистичен акт, с това съм напълно съгласен.

[Хаос Профил]

Не съм вярвал, че някой ще нарече осиновяването на дете от дом за егоистично...
Какви хора има на тоя свят...

Реално погледнато, си е така... каквото и да прави човек, дори и най-благородния жест, всъщност... го прави за себе си. За удовлетворение на някакви свои потребности, за собствен комфорт и самочувствие... Та в тоя смисъл, всяко действие на човек се явява егоистичен акт, с това съм напълно съгласен.

напротив, това е нещо, което изисква доста себеотрицание
ще се лишиш от много други неща, за да направиш добро за поколенията напред
с всичкото време и енергия, които би посветил на това дете би могъл да посветиш на други неща - внуци, хобита, пътешествия и какво ли още не
в това няма абсолютно нищо егоистично
нищо егоистично няма в това да посадиш дърво и да отгледаш дете

[vixx Профил]

То дали ще искаш да гледаш дете, или ще искаш да си гледаш себе си, винаги си е от егоистични подбуди. По-егоистично желание от това да създаваш живот и да го управляваш (до едно време) според мен няма. Но в това няма нищо лошо, егоизмът не е лошо нещо. Ти в случая не го създаваш, но ще го управляваш.
:

Не съм вярвал, че някой ще нарече осиновяването на дете от дом за егоистично...
Какви хора има на тоя свят...

Ти сигурен ли си, че разбираш какво съм написал?
Боримечката очевидно ме е разбрал.

[Хаос Профил]

Ти сигурен ли си, че разбираш какво съм написал?
Боримечката очевидно ме е разбрал.

Съвсем. Точно това обаче не трябва да бъде наричано така, ама изобщо. Замисли се.

[efren Профил]

Мисля, че наистина колегата vixx имаше нещо друго предвид. По скоро май трябваше да използва термина "егоцентризъм"

[klintan66 Профил]

То дали ще искаш да гледаш дете, или ще искаш да си гледаш себе си, винаги си е от егоистични подбуди. По-егоистично желание от това да създаваш живот и да го управляваш (до едно време) според мен няма. Но в това няма нищо лошо, егоизмът не е лошо нещо. Ти в случая не го създаваш, но ще го управляваш.
:

Не съм вярвал, че някой ще нарече осиновяването на дете от дом за егоистично...
Какви хора има на тоя свят...

Ти сигурен ли си, че разбираш какво съм написал?
Боримечката очевидно ме е разбрал.

Не обичам квалификациите но голяма "тъпост" си написал. Ако ме разбра.

[alx Профил ICQ]

Е, тук са предимно млади момчета, не са на тази вълна... Преди 25 години и аз не съм мислил за деца изобщо. Но както казах, идва такъв момент в живота на човек - вече си готов да гледаш дете, но ти е късно да имаш свое...

Не знам как ще прозвучи,но ще го кажа,защото го мисля...
Ти дете си отгледал и си му осигурил всичко нужно да продължи пътя си.За целта си жертвал не малка част от живота си и предполагам си се лишавал от много неща(материални и не) за да има за него(време и ресурси) Та мисля си,не ти ли е време за да угодиш на себе си?Ти ако и сега отделиш 15 години (жив и здрав) за следващото дете,какво ще остане от живота за теб?
Може да изглежда егоистично,но все пак.Като се замислиш какъв е смисъла от всичко?!?
Не съм добър писател,но дано се е разбрало какво имам предвид.
Не те разубеждавам,даже ти се възхищавам,но размишлявам от много време по тази тема.

ще ти кажа как звучи - звучи(ш) като човек които няма деца- или ако имаш и продължаваш да мислиш така е било (поне за тебе) житейска грешка (това не е обида- просто констатация базирана на личен опит- нищо лично). ще обясня - всичките тези неща с угаждането са до време. в един момент осъзнаваш, че жените, купоните, екскурзиите, материалните неща- омръзват. особено ако си бил на положение да можеш да си ги позволиш в каквито си поискаш количества и качество (колкото по-голямо количеството и по-високо качеството- толкова по-бързо се случва). и като омръзнат - ти става едно такова самичко и скучно... и или се взимаш в ръце и почваш да мислиш позитивно за живота и започваш да градиш и да даваш повече от колкото да вземаш и рушиш или... почваш да правиш (житейски) глупости и заораваш като личност.

малко сложно и сбито го написах ама... така го виждам аз

[Borymeckata Профил]

Не знам как ще прозвучи,но ще го кажа,защото го мисля...

ще ти кажа как звучи - ...

Колеги, ще излъжа, ако кажа, че не съм се замислял по този въпрос... Близък приятел или роднина ти идва на гости за 2 дни и пак ти създава дискомфорт и притеснения - трябва да се съобразяваш с него, нали така? Абе и хамстер да си вземеш - пак трябва да се грижиш за него и животът ти се променя... А тук говорим да доведеш в дома си почти непознато момче, от другия край на страната, със своите проблеми, и не за няколко дни, а завинаги... Той дори говори съвсем различно от нас. Там, в източна България говорят много меко, а нас от северозапада "мьеканьето" много ни дразни. Та няма как тази стъпка да не наруши обичайния ни начин на живот, да не ни донесе някакви проблеми и притеснения. Говорили сме с жената, тя е наясно, че основната тежест ще падне върху нея. Ами... ще се оправяме някак. Като ти се роди дете (или две....) - какво правиш? Нима имаш избор? Разликата е, че при нас това решение е съзнателно и обмислено - имали сме избор и сме избрали... това.

Слушайте, потвърждават се притесненията ми, май става точно това, от което се страхувах... Жената е говорила с ония от социалната служба там. Та значи психоложката е провела разговор (един разговор ?!?) с момчето и му е казала, че ще бъде осиновен. Добре де, така ли се прави... ?? Това и аз можех да му кажа, без да съм психолог... И хлапето естествено се е запънало - казало, че не иска да ходи никъде и ако го дадат на други хора - ще избяга и ще се върне в приемното си семейство. Жената казва, че няма нищо страшно и необичайно - децата по принцип не обичали промяна на обстановка, в която се чувстват сигурни. Каза, че като й се наложи да премести някое дете в друга група само за един ден (тя е директорка на голяма ДГ, не помня дали съм го споменал), онова се сцепвало от рев и трябвало да го успокоява. Каза още, че ще успее да го убеди да тръгне с нас и бързо ще свикне. Но аз се притеснявам - ами това дете вече е срещу нас, може би дори ни мрази... Може би бъркам, защото си представям отношение на възрастен човек, а не знам децата как възприемат нещата. Може по-бързо да се адаптират към нова обстановка и да забравят миналото... Знам ли...

[Хаос Профил]

Трябва ви повече време с него. Винаги съществува варианта да не сте му харесали от пръв поглед, тогава ще е по-тегаво, щото първото впечатление обикновено е много силно.
За да каже "искам" трябва да има мотивация - да ви харесва, да свикне поне малко с вас. От прочетеното дотук оставам с впечатление, че сте го виждали за около 30 минути тотал, е няма начин да ви заиска за толкова време, особено ако не сте му харесали.
Прекарайте повече време заедно и постепенно ще види, че не е чак толкова зле.
В интернет има доста видеа за спасяване на бездомни кучета - гладни, болни, агресивни. Щом им дадат малко хапване и ги погалят и се променят драстично, никой не бяга от хубавото. С детето ще е същото, със сигурност ще е шок в училище освен вкъщи, но ще му мине.

Аз бих поговорил с него като с голям човек - да му обясня спокойно защо се получава така и какви са всъщност опциите му (не че има право на избор, но нищо не му пречи да си знае вариантите - че след 18 няма да има към кого да се обърне за каквото и да е било и че ще е сирак до края на живота си, вместо да има хора, които да го обичат и да се грижат за него, итн)
Деца преминали през такива трудни времена със сигурност са много по-корави и по устойчиви психически, надраснали са връстниците си умствено, то си е въпрос на оцеляване. Така че ако подходите към него като към по-голям може да е печеливш ход, но все пак зависи и от самото дете.