Годишнини на този ден
Модератор: Общи модератори
- enigma
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 169
- Регистриран на: 5.01.2005
- Местоположение: Setec Astronomy
Re: Годишнини на този ден
В битката в залива Тай Хо на 4 август 1855 година, американски и британски моряци и морски пехотинци от парахода USS Powhatan, заедно с британския кораб HMS Rattler и парахода HMS Eaglet, влизат в морски сблъсък с пирати край Хонконг, като превземат и унищожават общо 17 пиратски джонки.
Големите кораби като USS Powhatan няма как да влязат в плитките води на залива Тай Хо. Затова двеста (200) от храбрите момчета се прехвърлят на малки лодки с оръдия Далгрен.
Срещу тях се изправят около 36 пиратски джонки и 1500 пирати с малки оръдия.
Половината пирати веднага решават да хванат гората (или по-скоро вълните) и да бягат.
Останалите пирати започват да стрелят на поражение, но топките им хвърчат нашироко и пропускат целта. Съюзниците отговарят с мощни оръдейни изстрели и бързо потопяват първите пиратски съдове.
Малките лодки се залепват за пиратските джонки като пиявици.
Момчетата от USS Powhatan изобщо не чакат покана. Те скачат на чуждите палуби с пушки с байонети и саби в ръка. Пиратите, които допреди малко са се мислили за крале на морето, изведнъж осъзнават, че купонът е свършил. Настава пълна бъркотия – хвърчат саби, чува се глъч на няколко езика, а барутният дим прави всичко още по-театрално. Виждайки, че дисциплинираните пехотинци не си поплюват, много от морските разбойници решават, че плуването е чудесен спорт. Те започват да скачат на тълпи във водата. Тези, които остават на борда, набързо вдигат ръце и разбират, че днес няма да броят златни жълтици.
Морските пехотинци залавят общо 17 пиратски джонки, слагайки край на пиратските номера в този залив.
Битката в залива Тай Хо заема специално място в историята заради три ключови причини, които я правят много повече от обикновена гонитба на морски разбойници:
1. Само няколко десетилетия по-рано (в Англо-американската война от 1812 г.) двете нации са стреляли една по друга.
2. Битката при Тай Хо е една от първите съвместни операции, в които американски и британски флотове се бият рамо до рамо срещу общ враг.
3. Тази битка полага основите на военното сътрудничество между двете военни сили, което виждаме и в съвременната история.
Историците я изследват като учебен пример за това как модерната тактика побеждава огромното числено превъзходство. Благодарение на новите за времето си лодочни гаубици „Далгрен“ (Dahlgren), 200 души успяват буквално да разгромят армия от 1500 пирати, доказвайки, че ерата на ветроходните пиратски кораби е безвъзвратно отминала.
Големите кораби като USS Powhatan няма как да влязат в плитките води на залива Тай Хо. Затова двеста (200) от храбрите момчета се прехвърлят на малки лодки с оръдия Далгрен.
Срещу тях се изправят около 36 пиратски джонки и 1500 пирати с малки оръдия.
Половината пирати веднага решават да хванат гората (или по-скоро вълните) и да бягат.
Останалите пирати започват да стрелят на поражение, но топките им хвърчат нашироко и пропускат целта. Съюзниците отговарят с мощни оръдейни изстрели и бързо потопяват първите пиратски съдове.
Малките лодки се залепват за пиратските джонки като пиявици.
Момчетата от USS Powhatan изобщо не чакат покана. Те скачат на чуждите палуби с пушки с байонети и саби в ръка. Пиратите, които допреди малко са се мислили за крале на морето, изведнъж осъзнават, че купонът е свършил. Настава пълна бъркотия – хвърчат саби, чува се глъч на няколко езика, а барутният дим прави всичко още по-театрално. Виждайки, че дисциплинираните пехотинци не си поплюват, много от морските разбойници решават, че плуването е чудесен спорт. Те започват да скачат на тълпи във водата. Тези, които остават на борда, набързо вдигат ръце и разбират, че днес няма да броят златни жълтици.
Морските пехотинци залавят общо 17 пиратски джонки, слагайки край на пиратските номера в този залив.
Битката в залива Тай Хо заема специално място в историята заради три ключови причини, които я правят много повече от обикновена гонитба на морски разбойници:
1. Само няколко десетилетия по-рано (в Англо-американската война от 1812 г.) двете нации са стреляли една по друга.
2. Битката при Тай Хо е една от първите съвместни операции, в които американски и британски флотове се бият рамо до рамо срещу общ враг.
3. Тази битка полага основите на военното сътрудничество между двете военни сили, което виждаме и в съвременната история.
Историците я изследват като учебен пример за това как модерната тактика побеждава огромното числено превъзходство. Благодарение на новите за времето си лодочни гаубици „Далгрен“ (Dahlgren), 200 души успяват буквално да разгромят армия от 1500 пирати, доказвайки, че ерата на ветроходните пиратски кораби е безвъзвратно отминала.
enigma
ⵙⵍⴻⵍⵍⵉ ⵡⵉⴷ ⵢⴻⵜⵜⵡⴰⴹⴻⵍⵎⴻⵏ
ⵙⵍⴻⵍⵍⵉ ⵡⵉⴷ ⵢⴻⵜⵜⵡⴰⴹⴻⵍⵎⴻⵏ
Re: Годишнини на този ден
Вторият "Тонкински" инцидент (4 август 1964г) заема специално място в историята заради три ключови причини:
1. Времето е лошо и екипажът на героичния есминец USS Maddox не може да си прави БъБъКю-то, а седи в каютите
2. Стрелят с всичко което имат по цели, които "виждат" само на радарите си.
3. Без да са "видели" врага, те не само му нанасят непоправими щети, но и го определят по клас и националност.
Политиците не изследват какво е станало, а използват този "инцидент" като повод за пълномащабна инвазия във Виетнам.
На снимката е министърът на отбраната на САЩ Робърт Макнамара, който с точност до сантиметър обяснява кой виетнамски кораб къде се е намирал.

1. Времето е лошо и екипажът на героичния есминец USS Maddox не може да си прави БъБъКю-то, а седи в каютите
2. Стрелят с всичко което имат по цели, които "виждат" само на радарите си.
3. Без да са "видели" врага, те не само му нанасят непоправими щети, но и го определят по клас и националност.
Политиците не изследват какво е станало, а използват този "инцидент" като повод за пълномащабна инвазия във Виетнам.
На снимката е министърът на отбраната на САЩ Робърт Макнамара, който с точност до сантиметър обяснява кой виетнамски кораб къде се е намирал.

Аз съм на възраст, в която да съм "Добър в леглото" означава, че не хъркам, не пърдя и не дърпам одеалото към себе си.
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
