Най-сконфузните ситуации, в които сме попадали.

[Lenco Профил]

....................

Нема да стъпа у София

[Е.Димитров Профил ICQ]

Провокирано от колежката...

Та,значи,аз съм олицетворението на грозноват мъж с голем късмет и че парата не е от значение за секса,на кратко,една от историите,сестра ми ще пише книга за моите ...мх..патила,ама това по-късно,та значи,имам си девойка ,действието преди доста години,та имам си девойка една,хубавичка обаче аз "млад но младост не помня,пък и да помня-не ровя..." и естествено задълбавам отошения с една друга девойка..и бех метнал око и на трета...ама това е друга история,та очаква ме командировка ,бях личен шофьор по онова време на едни отговорни другари,та споделя шефа,че утре-събота ,да зема да доведа некоя девойка и ще ходим да откриваме параклис-викам-хууво и се запътвам към новата изгора,за да счупим леда преди секса си викам-чей да я заведа у некоя пицария-и я карам у трола,на ул."Коста Лулчев" до плиска,да,ама за нещастие именно в тъз пицария съм водил и настоящата дама,та тя от сантиментални чуства ли,що ли-накрадко и тя се наместила там,та водя аз новото девойче там,като изискан джентълмен открехвам вратата на пицарииката да се шмугне момата,моята-настояща (тогава)там забелязва моето появяване и мисли че просто късмет-отивам да хапна,а понеже съм джентълмен-отварям вратата на дама някаква си там,разсеях и съмненията без да знам,когато съм хванал дамата през кръста...
Искам само да кажа дами и господа,че онова по филмите и разказаното от колежката-доста рядко се забелязва у реалният живот,на крадко,след разменен поглед ,двете дами взеха решение което беше изцяло в мой ущърб,без дори и думичка ме наложиха порядъчно с нокти по лице,уши-бе където сварят,аз взех цялото си мъжко достойнство,казах-"така ли"-врътнах си и дипломатично отстъпих,на кратко-избягах,а в пицарията доста дълго от срам не стъпих...
На другия ден шефа ме пита къде е дамата,естествено бях лаконичен,по-интересното е че номер едно дама дойде у нас да се сдобрим...а номер 2 пък ми пишеше стихотворения които поставяше на чистачките на колата...ама предполагам щото съм безметежен пич...
Най вероятно утре ще ви разкажа как висях гол ,посред зима на чучура на 2 рия етаж на един балкон

[TNT Профил]

http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1834348

въйй щях да лягам,ама се зазяпах в тоя линк и се попилях от смях и са кат са замисля сигурно съм нящо извратен,щото най ме увличат историите с пръдни,лайна и сране

Вярно само дрисльовци

П.П. Аз тука до вашите истории... нямам какво да кажа

[emiliqn.gqurov Профил]

Най вероятно утре ще ви разкажа как висях гол ,посред зима на чучура на 2 рия етаж на един балкон

Ние май сме я чували

[Zagy Профил]

........

Емо - ти не си човек!

[b00st Профил]

с мацката направо ми разбихте представите с тези истории

[PornoMANo Профил]

http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1834348

въйй щях да лягам,ама се зазяпах в тоя линк и се попилях от смях и са кат са замисля сигурно съм нящо извратен,щото най ме увличат историите с пръдни,лайна и сране

ИзрУди сме в датата.

[t060 Профил ICQ]

Скромна история, какво да се прави.

Преди 3 години, един бивш вече приятел се женеше и ме беше поканил за кум. Някъде седмица преди сватбата, сме си уговорили среща на кафенце, да се видим и да се запозная с неговата. Отивам аз, тъкмо сядам и звъни той, че ще закъснее с 30-тина минутки, да го изчакам. Няма лошо. Добри приятели сме, сядам и чакам аз. Ама половин час сам, няма какво да правя на масата и помпам колички. Като през минута-две гледам към вратата. По посока на вратата седеше една госпожица. Пълен, тотален грозил, даже не обикновен грозил, направо Grozilla на грозилите. На Гаргамел щерка му супер яка и перверзна п**** в сравнение с нея. Имам чувството, че някой и беше взел всичките черти на лицето, метнал ги в една кофа, сложил чук за тежест и да ги поощърби малко и бъркал… бъркал… бъркал... После лиснал кофата на главата и и което, където, както застане. С една такава светла изрусена коса с дебелината на вестник, еднолистов. То русото беше модерно тогава, не като сега. Чак ушите и се подават през нея, ‘щото пък те щръкнали настрани като радари на луфтвафе.
Та всеки път като погледна за моя човек я виждам и се ухилвам. Вътрешно си се ласна с див балкански смях от дъното на дробовете си, ама се сдържам успешно. Нали кум ще ставам, трябва да бъда културен. По едно време идва грозила към мене с една такава бавна, полюшваща походка, бая се позамислих дали не нападат зомбитата от резидънт ивъл, защото на това приличаше. Дойде тя и ми каза, че имала сериозен приятел и нямало да ме огрее, да не я свалям повече. Аз отначало седя и я гледам, гледам я и седя, и в мислите си все по-некултурен ставам, а тя продлъжи с нещо от рода: “Гледам Ви шокирах, но така е трябва да бързате и да бъдете настоятелен за да намерите жена като мен.” Мина ми шока от раз. Най-възпитано и казах, че макар да държа много алкохолни рекорди, не мога да изпия толкова, че тя да престане да бъде ужасяващо грозна и все пак да не се притеснява, защото е потресаващо тъпа и не съзнава нито предното, нито последното. Тя стана с 1 глава по-ниска и се засили към тоалетната, ама няма такъв спринт. Юсеин Болт със самолет да хвърчи не може да я стигне. Тоалетната беше зад гърба ми. След малко иде моя, полафихме. Извини се, че е закъснял. Аз му викам:
- Няма нищо. Преди малко една заблудена уфсъ ми уплътни времето, абе къде е булката?
- Тя трябваше да е тук, чакай да и звънна. Ало… къде си… добре… добре… чакам те с кума. Ей сега идва.
Става той след малко. “Здравей, скъпа!” минава ухилен зад мен. Ставам и аз. “Добър ден.” Обръщам се докато го казвам и гледам Грозила, целият нацапотена с грим, ама не помага, хич. Моя човек вика: “Запознайте се.” А тя изсъска: “Запознахме се.” Тази реплика изцяло в нюанси на звука “с”. Някакъв природен талант явно. И започна една тирада да ме нарежда през зъби, поне 15 минути, на мен ми се сториха като 100. Аз стърча прав и се чудя как да се извиня на приятеля, все пак едва ли му е станало приятно, въпреки че изглеждаше спокоен. Грозила каза каквото имаше да казва, хвана го под ръка и го задърпа към изхода. Той се обърна и през рамо ми каза: “Поне няма да се караме за жени.” На следващия ден му звънях н на брой пъти да му се извиня, на н плюс първия вдигна Грозила и ми обясни, че не съм канен на сватбата, нашия така и не го намерих и до ден днешен. От тогава мина в графата бивши приятели, а пък аз много внимавам какво говоря, поне през повечето време, че народа бая докачлив станал, а да и ми се ходи още на сватбичка, ако не друго да напия кума.

П.С. Ако не ни е било срам, може ли да се числи по темата, да знам да допълня ли.

[radio_manbg Профил]

Та, след малко дърпане, скубене и пр... успях да се освободя и я нацелих яко в муцуната ... разбих и носа, рукна кръв..

Този твоя ще да има златен член...
За мен се биха веднъж две дами ... бях на две годинки и неква кифла разля кафе в количката ми... леле майками като я подкара...
Иначе по тематиката...седим веднъж в някогашната Йолита (беше много хитова някога) и си пием една компанийка при което се задават некви девойки и сядат на една маса до нас. Трябва да отбележа че едното момче(заради което се бяхме събрали) щеше да се жени е това беше и повода за сбирката... та подпиинал по едно време стана и изчезна някъде... след около 15 минути го видяхме на масата на девойките нещо си говореше с една от тях ... след минута те станаха и седнаха на нашата маса.... та всичко ок вечерта лаф моабет ... нашето момче се държи мъжки и не се поддава на девойката с която си лафеше макар че тя правеше всички усилия да го прибара) всички сме вече на настроение абе идилия..
към 6 и 30 се прибрахме по домовете всеки освен ражденника намазал и доволен...
След 3 дни е сватбата ... Отивам ние и какъв беше шока... Същите тези момичета там... ние - ... те ... ужас ... а това момиче дето се натискаше на жениха се оказа няква братовчедка на булката та целата рода се оказа че бехме оправили
Въпреки това след около 3-4 дни след сватбата моето момче вика че братчедката е расказала на булката какво е било станало и как нашето момче се държал на ниво.... и всичко завърши супер. След 3 години (след сватбата) нашият избега със сестра й в Испания... а тя от 1 год. и половина спала с некъв мачо... абе ИДИЛИЯ

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

http://www.cosmopolitan.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=24445

[kulov Профил]

Преди 10ина години, бяхме последна година в гимназията. Сутринта, час по физическо. Момчетиите сме се събрали и разцъкваме тенис на маса. По едно време се появява даскълът, за краткост ще го наричам Делю. Появява се Делю на вратата: "Момчета, тука ли сте? Стойте вие тука, аз ще ида малко до Подлеза". (едно заведение до гимназията). И тръгва да излиза. Не щеш ли в същия момент обаче един от нас прави забивка и топчето отива на майната си под пейките. И нашия се изпуска с раздразнение на висок глас: "КЪД-ДЕ ВЪРВИШ, БЕ, МАЙКА ТИ ДЕ'@БА!!!". Дельо, който вече беше отворил вратата и наполовина излязъл се обръща: "Ама аз няма да се бавя, само 5-10 минути и веднага се връщам..." ....
Гробна тишина. Всички замръзваме. Делю и си излезна без да каже нищо повече...

Пак друга история. Не съм присъствал, разказ от съученици:
Лекция в института. 100 - 120 човека. На последните скамейки, най-отзад, седят моя съученичка от гимназията, пълна отличничка с желязна дисциплина в семейството. Когато сме излизали като ученици класа, Ерик Форестър, баща и си я прибираше винаги първа. Нея за краткост ще наречем Баба Яга. До нея на скамейката - Мастъра, пълен пройдоха, простак, нехранимайко и хулиган. Седят си те двамата и по едно време тишината се разтърсва от някаква неподлежаща на описание нечовешка оригня(естествено от мастъра). БАУ. 100-120 човека стреснато се завъртат да видят какво става. Баба Яга веднага и от срам заравя глава в ръцете си на скамейката. Мастърът се обръща с раздразнение към нея на висок глас: "Абе, Христина, колко пъти ш'ти казвам, много мразя така кат' напра'иш!!!!"

[t060 Профил ICQ]

По настояване на Вълка, не този с Ултра-скъпото изпълнение на голф единичка и 1000 коня, а нашият. Известен като Стоян 8 мегабайт в секунда потънах в спомени за други случки и почти веднага се сетих за човека смях. Дидо, знам те, че четеш тука от година и нещо, обади се да пием по едно пиене.

Като бачках в мола. Ние с шефката сме 6 човека, без нея: кой накъде е, понеже има работа за максимум 2. Имаше една много тъпа смяна сигурно 3 часа никой не беше влизал в магазина, даже шефката беше заминала на някъде и по едно време гледам слиза по ескалатора някаква дива порно звезда. Тя може и с друго да се занимава момичето, но така си изглежда. Разхожда се по ултра къси и тесни панталонки, вижда и се половината задник, пък другата половина се очертава не по-зле. Някакво потниче до над пъпа и не може да пребори насочения на горе силиконов бюст, ултра големите джуки, 5 тона грим на лицето и дълга почти до гъза черна коса. Модна по това време. Скача от ескалатора, фиксира магазина и идва насам с бодра крачка. Викам си на акъла: “Тая се е объркала нещо, кифла в ловен магазин не влиза.” Е на, влезна. Дойде, бутна ми някакво листче и пита: “Такова влакно имате ли?” “Имаме.” И чак после гледам какво е написано. “Знаете ли, че може да ви опъвам до 12 пъти повече?” (бел. авт. – трябваше да кажа: Занете ли че може да се опъва до 12 пъти повече? Пишеше го на рекламната брошура на влакното, ама всичката кръв беше отишла на едно друго място и се обърках)
Тя вдигна едната вежда и пита: “12 пъти?” Аз още незагрял какво съм казал отсичам твърдо: “Гарантирано!!! Да Ви демонстрирам ли?” Тя се ококори и вика: “Пак ще дойда.” Врътна се и замина. Идва Дидо, колегата и пита: “Тая какво искаше?” Разказвам му аз, той ме прекъсва и вика: “Нея или влакното.” И чак сега разбрах какво съм казал. Той залегна в склада между кашоните да се смее, а аз като сгафил трябваше да седя на касата, някой трябва да се вижда, че има в магазина все пак и да се смея там. Ама със сълзи се смея, идва шефката, вижда ме и пита: “Какво е толкова смешно?” “Дидо, ми разказа един виц.” “Я кажи?” Чувам, колегата се измъква от склада. Гледам го целия червен, държи се с 2 ръце за корема, от лицето му сълзи капят и още се хили. Вижда го и шефката и пак: “Кажи де?” “Не мога, Дидо, кажи ти.”
Той явно я е помислил за колежката и започна да разказва какво е станало. При което шефката ни изгледа накрая и каза: “Момчета… (по време на тази пауза се чудех къде да си търся нова работа) нали знаете, че при секс услуги 20% за фирмата.” И започна да се смее и тя. Дидо, само махна с ръка и се върна в склада да довърши каквото беше правил досега, а мен ме пуснаха принудителна почивка 1 час, да не правя повече лапсуси.



Друг път ни бяха инструктирали точно този ден, да не казваме, че нещо го няма. Че няма да го продадем, няма, но да замазваме положението.Ввлиза един тежкар, с походка че му дължим пари защото въздуха е негов и започва да разглежда мултифункционалните клещи. Отивам да го видя мога ли да му помогна да похарчи малко пари, а той все едно цял живот мен е чакал започва: “Искам като този модел, но от стомана като на другия, да имат не знам си какво си, че тези нямат, ама и това да имат, нищо че се слага на същото място” Аз си вадя един лист и химикал и си записвам. Понеже няма никакъв друг клиент, всички седят и ни гледат. Онзи продължава да дърдори разни невъзможни неща, аз продлъжавам да си записвам, даже извадих 2-та каталога, да му показвам модели и да си харесва функции. Най-малко 20 минути съм го занимавал така и накрая казва: “Имате ли и колко струва?” Пресрах… гледам списъка 2 листа и нещо, а аз пиша дребно. “Те такъв мултитул няма, физиката не му позволява да съществува в триизмерно пространство, бе идиот!” Това на ум, а на глас: “Разбира се. Само че съжалявам много за тази седмица вече пуснах поръчката. Ще го пусна със следващата. Елате след седмица ако не Ви затруднява.” Той се начумери и вика: “По-рано не може ли?” “Да Ви кажа елате след 1-2 дена и после пак да Ви кажа същото ли? Просто НЯМА СМИСЪЛ ДА ВИ ЛЪЖА!” Това последното го натъртих и гледам, Дидо как почервеня, хвана се за устата и драсна от магазина през входа на някъде. Аз обаче продължавам: “Разберете, няма смисъл да Ви разкарвам излишно, сигурен съм, че времето ви е ценно, елате след седмица и ще е тук.” Той се ухили и вика: “Прав си, значи след седмица?” “Задължително.” “Благодаря и довиждане.” Огледжам се и висчки наострили уши, заслушвам се и чувам далечен смях от другия край на коридора на мола. Звъна на Дидо: “Жив ли си?” “Ела ми помогни, не мога да ходя, боли ме корема.” Отивам аз, довлачвам го и Ани, колежката (бел. авт. – колко секс има в нея, това невинно осъзнато перверзно излъчване нейното) чете списъка и пита: “Това какво да го правим?” Смачках го, метнах го в коша. “Другата седмица ще дойде, тогава са другата смяна.” “Е и?” “Аз да не съм астро-физик да му го измисля до тогава, те да се оправят, Дидо, какво ти стана на тебе?” Той беше се посъвзел каза: “Е какво? Ти 1 час му сипваш, после няма смисъл да ви лъжа… и той какво, повярва ли ти?” “Другата седмица ще дойде да си го вземе.” Вярно беше дошъл човека при колегите, добре че ги бях предупредил. Продали му един тактически нож за 850 пари и си отишъл. А при следващият пороен дъжд, случайно или не, стъкленият покрив на мола се разцепи точно там където се беше смял Дидо, после Карфур се наводни и спряха работа, загубиха едни 100-200 хиляди лева. Ето го човека-смях, да е жив и здрав.

[Coulthard Профил]

.......

Мамини сладки а аз си мислех че само долу един етаж под вас се правят олигофрении
За колежката ви си прав

[dankata Профил Уеб-сайт]

Поради твърде малко кръв в алкохола и безсилие да кача стълбите и да вляза в асансьора една сутрин си легнах в градинката пред блока. На развиделяване бях събуден от съседското куче, което ме гледаше тъпо и пикаеше до мен, понеже аз бях легнал на мястото където по принцип се изхождат всички кучета от блока...

Първото ми тровене с алкохол беше с водка N5, след което прескочих оградите на американското посолство за да си легна на пейката във фоайето. Последва арест, бели петна, изтрезвително, бели петна, терапия, бели петна, и мама и тати дойдоха да си ме приберат

И една от детството. Бяхме тръгнали на някъде с нашите с колата и аз си бях един такъв 'задаващ много въпроси за всичко'. Та кара баща ми и го питам "Сега ако спукаме гума какво ще стане?'. След няколко метра се пука гума.
Сменят я там и продължаваме. Аз явно упорито се интересувам и пак задавам същия въпрос, и доста скоро пак се пука гума. Така и не разбрах защо ме набиха и какво им бях виновен аз за тия гуми

[t060 Профил ICQ]

.......

Мамини сладки а аз си мислех че само долу един етаж под вас се правят олигофрении
За колежката ви си прав

От почти година не работя там. Нямам нищо общо. Целия колектив са нови фурии. Анито лесно ще я различиш след другите кифли във Винс-а - харчи по 200 кинта на мигване, нали има кой да плаща. И да не съм офтопик:

Това лято пак продавах цигари и алкохол на златните. Нощни смени, всяка нощ, 13 часа работа 2 часа път в едната посока, от редовните клиенти нямаше нито един не съден. Туристите, нямаше нито един нормален. Много добре беше. Тъкмо бях почнал, две седмици и нещо само минали и се разпърдяхме с мойта, защото не съм и обръщал внимание. Е от къде това време? Ама не ми вярва, мисли че помпам някоя к**ва там. То не че няма, официалните са към 60, неофициалните са 60 плюс са всичкото женско персонал. И вика тя, аз ще дойда да видя, ми ела, гледай и каквато си устата ако си тръгнеш нее*ана нобелова награда за невидимост ще ти дадат.
Мина повечето от смяната, ама я няма. Мисля си, отказала се е. Стана към три, три и нещо, работата умря, почнахме да се събираме персоналите на средата на улицата, да викаме ИЗ-пъни! И разни такива, колкото да поддържаме духа. И я гледам мойта иде по улицата с някакъв тип. Идват, запознава ни, той 100% е новия тъпкач, викат братовчед, то и аз виках на бройките братовчедки по едно време, гледам научил съм я на нещо. Леко по леко нещата се разминават, викам си отървахме скандала (бел. авт. – сефте за това място) и от къде цъфна Роузи. Роузи е най-яката флайърка на златните. Само като намигне и половината пъб крул се цепят от групата и газ след нея. Не е кой знае какво, ама е руса, с бая цици и винаги на градус. Какво повече да му искат туристите.
Цъфна тя, нормално пийнала и вика: “Мой, много та обичам, дай едно боро.” Ей гаджето, вече бивша, като се подпали. Като почна да я нарежда и мен и кой види наоколо. Аз знам какво ще последва и се хиля. Роузи и плесна един шамар през устата: “Млъкни малко ма-а. Махни са, дошла съм за цигари.” Бутна я, другата се препъна и си седна на гъза от високо. Тъпкача като се ядоса и той, вдигна я, разпсува се, посегна да ме удари, дръпнах се и получи шут в гъза да мръднем малко от магазина, да не счупим нещо. Той пак се разпсува и Стоян, като единствен шеф наоколо реши да потуши напрежението.
Стоян държи всички боксови круши на златните, ходи с прабългарска опашка, редовно практикува ММА в улични условия, вика ИЗ-пъни със и без повод. И не на последно място колкото е як, толкова е и луд. Голям пич, много ме кефеше като бях там. Та Стоян му викна: “По-спокойно бе… тюфлек!” Другия се обърна кръгом към него, мисли си, че това е държава със закони явно. Изрепчи му се нещо. Стоян пак му викна: “Махай се бе…” Онзи посегна да го удари. Получи ляв крак, ляв прав и дясно круше, ама толкова бързо и прецизно, все едно Стоян цял живот само това е правил и само него е бил. Бившата се развика нещо. Роузи си хвърли оставащия фас по нея, обърна я към себе си, каза: “Махни са ма-а” и и нацепи една глава. Това момиче да бие глави за първи път виждам. Мина сеира, всеки се прибра в обкета си и гледам минава патрулката по улицата. Това са най-големите акули там, само гледат какво да закачат. А пред магазина лежат момче и момиче. Няма да пропуснат. Влизат и айде върви обеснявай, че ти е бивша, дошла да се кара с теб, не си ги докоснал, пък лежат баш пред магазина. Минах леко, един бЕл давидофф и 200 грама червено джони, замръзнало на лед, което бях скътал за спешни случаи във фризера на сладоледа. Идва колегата сутринта. Целите златни пясъци го обичат него, мъже, жени, травестити, всичко. Много обаятелен пич бил, ама аз от къде да знам, нали предаваме смяната и бягам. Той също. Идва и като всяка сутрин пита: "Нещо интересно?" "Не, скука." "Каква е тая кръв тука?" "Това кетчуп бе, като дойде шефа и им вярвайте на другите дето ще ви ги говорят, само ще си образувте нерви." Заминавам си, идвам вечерта и шефа (бел. авт. - заслужил майстор на спорта борба, понастоящем свръх тежка категория)един такъв нервен... Хората не снимки, ами клипове му показали... Вика: "Това нищо ли е?" Аз "Да... 'що?" Той дигна ръце: "Тоше с теб няма да споря, ама другия път ми се обади." След 5 дена ми забрани да му звъня след 24 за такива неща и откакто ме остави да се оправям сам, тия проблеми спряха.

П.С. Спирам да пиша по темата, че такива неща край нямат. Айде със здраве и умната, пък нищо че е руса. То русо гладно нЕма.