първата кола която си купихте...

[benzin Профил]

А, нещото което ме радваше още повече беше, че ядох храна за колата от хора дето се прибираха пеша след училище

така преди години един приятел пешеходец дето баща му имаше москвич, ме хранеше че ми била скапана музиката в мерцедеса(124) и бил много спънат то не че не беше така де, ама няма право да го изрича

[titto Профил]

През 1998 г. в Ю.Африка- жълто Е12 М535i "83 набор, с десен волан (има го в снимките ми)! Видях го на улицата с табели "For Sale" и то доста изгодно(оказа се, че собственикът му е закъсал яко за пари, взимат му къщата и т.н.) Макар и да не беше в перфектен, "витринен" вид, изпитвах истинско удоволствие от шофирането!!!Класика!Сутрин, като го запалех, будеше целиО квартал...
Много съжалявам, че не си я докарах и да я реставрирам малко по малко!

[kriso85 Профил ICQ]

e36 318tds компакт - през март 2006 година.
Карах я малко повече от година и за това време успях да и счупя двигателя, два пъти да спука водни мъркучи и т.н.
Но целия тоя карък с първата ми кола не ме отказа от марката. И от август 2007 си карам четиривратото Е46 с огромно удоволствие

[zxsport]

темата буди сладки спомени - 2001 година си купих за 600 лв. - 29 годишна ЖИГУЛА, на 3-ти последен ремонт на ДВГ-то направен много добре преди 25-30 хил. км. Съдрах я от настъпване и простотии в продължение на 60 хил. км., през което време смених само гарнитурата (коркова) на капака на клапаните и бензинова помпа, на обща стойност около 30 лева За разлика от ДВГ-то, пари (към 200 лв.) хвърлих по ходова част и ламарини. Винаги ще остане в сърцето ми като "железна" кола!

[msi200 Профил]

Малка черна Форд Фиеста ХР2 инжекцион, това беше под 1 тон и над 100 коня. Странна кола, като караш бързо по завоите, не се усеща накъде сочат предните гуми. По пътя към морето правеше фурор. Как не съм се пречукал, само аз си знам.

[ylaine Профил]

През далечната 2010 (бях на 19), вече с книжка от над година и знаейки наизуст всички сайтове за коли, но и разполагайки с под 1000 лв Всеки ми казваше не си струва, само ядове ще береш с няква кошница за тия пари, ама пуст мерак. Трябваха ми доооста месеци да разбера сам за себе си, че явно първата ми кола няма да е БМВ И така най-накрая се спрях на един кадет капка 1.8 90 кончета (вектровия двигател), голям иСтребител Без спирачки, без гуми, клекнал до земята (не от спортно окачване ), а бе с една дума мечтания спортен Хавтомобил. Но пък само с добро си спомням за него. Много обикалях, много преживях с него за тия почти 2 години (тази година го продадох), на път не ме е оставял, ремонти не съм му правил.. може би затова накрая тотално се скапа

[Gari Профил]

Първата кола ми я подари баща ми, когато бях на 13 години (сега съм на 29) - Ренде 9 1.4 карбуратор. Едвам се виждах от волана, но това не ме спираше. Следва 5 години каране без книжка и един акт за това.
След време се появи една веХтра, после аВуди А4 1.9 ТДИ, което е в нас и до днес.
През 2010 си купих е39 520 с което съм и до днес. Доста коли съм карал, не мой, но БМВ-то ми пасна идеално. Това е колата за мен.

[b2 Профил Уеб-сайт]

След около година четене на форума вече бях сигурен какво ми трябва - Е30 шестак!
Бяло Е30 седан с M20B20 и шпер от обява от форума от Варна през може би 2003 година.
Бях на 16-17 без книжка харесах една обява във форума (тогава търговския раздел нямаше нищо общо със сегашния му вид!) и газ на рейса за Варна с бащата Естествено я взехме.
Бях много впечатлен от вървежа и цялостното усещане да караш.
И потеглянето от място на първа със всичката газ и шпера беше пристратяващо
В последствие се оказа че мъртвородения м20б20 беше в лошо състояние и от там ремонти, подобрения маниящини и я продадох за 1700лв с един бус части бонус

[boksioraE39]

Renault 19 1.8 16V

[Vasko Профил]

При мен нещата се случеха така. В далечната 1993 година баща ми си науми да купува нова кола. На мен ми предстоеше абитюриентство, изпити за шофьорска книжка и т.н. Тогава излизаше вестник ''авто-мото свят'' и там имаше една рубрика където представяха излизащите соц.возила. В последният брой излезе лада 2107 от последните модели с 5-те скорости. Аз исках западно на старо, но баща ми каза, че няма нищо по-хубаво от новата кола и се беше запънал за тази 7-ца и не искаше друга кола. А всички знаете,че в онези времена да си купиш лада 2107 нова беше адски трудно ,защото в Мототехника ги нямаше свободно. Тогава си спомням какво званене се падна из Цяла България по Мототехника още повече, че баща ми искаше цвят червен или то се води по-точно бордо - някакъв там номер имаше 127 винен. Доста месеци изминаха в търсене на лада-та и в един момент нашите се бяха отказали и баща ми реши да скача на Хюндай Пони -пак ново,но точно тогава имаше смяна на парите и за момент хората бяха в шок. Цените на Ладите скочиха и за да си купиш нова лада 2107 трябваше да броиш 112 хиляди лева, а ХЮНДАЙ беше 135хил. лв. Тогава една вечер се обадиха на баща ми от Русе от Мототехника в един склад били докарани 2107-ци за контингента на МВР .Те бяха с двигател 1600 кубика и пет скорости. Още на другата сутрин с един приятел на баща ми който се беше върнал от Германия и си беше докарал МЕРЦЕДЕС Е300 модел 1990г. ,с него рано сутринта и в Русе. То какви приключения бяха по пътя-то не бяха спирания от катаджиите да питат за този мерцедес от къде го е взел и т.н.,а ние и носихме в кеш парите и за лада-та )) Тогава за първи път се возих на Е300 . Уникална возия, влюбих се в тази голяма кола и още тогава казах, че аз един ден ще си търся голяма и широка кола.Дотогава си мислех, че БМВ е скъпо за поддръжка и е спортен автомобил и само знаех Мерцедес. Както и да е..Отидохме в Русе и там един голям автопарк и вътре строени може би към 400-500 лади 2107-ци ама едни прашасяли... Е човека ни посреща и вика, влизайте и си избирайте, ама то толкова прахоляк имаше върху тях , че няма как да видиш даже боята и търкаш с пръст пък то се замазва ..Както и да е в късният следобяд взехме колата и с транзитки директно излизаме от Мототехника към първата автомивка . След като мина на автомивката , просто в първият момент като излезна тази кола една такава чиста , лъскава, с капки вода отгоре който стоят като олио върху боята и вътре с едни найлончета на седалките , червен цвят ,леле веднага се скупчиха там другите и даже предлагаха пари за капаро и да е купят .Странното беше, че мерцедеса също беше там и той мина на автомивка, но никой не му обърна внимание -може би защото знаеха,че цената му е непосилна за джоба на стредно статистическият българин, но с тази Лада -направихме фурор -като мухи на мед. После си спомням по обратният път колко пъти ни спираха с тези транзитки и колко бавно караше баща ми -тези 300 км от Русе до Пловдив ги минавахме цели 5 часа. Това беше най-бавното прибиране . Колата имаше нужда от разработка -километража когато се качихме в нея показваше 00005 км )). След това се спомням как до разработката до 10 000 км баща ми все е караше бавно и повече от 80 не вдигаше, а иначе ги направи сравнително бързо. Под предлог ,че трябва да е разработва, баща ми всяка събота и неделя ни водеше някъде на излет и то до дестинации на по 200 -300 км ..Тогава ми харесваше да се возя в тази кола и накъдето и да се обърнеш всичко около теб ново -няма нужда да търкаш таван или тапицерия, таблото ново -кожата лъска ,а не като на амортизираните автомобили и един специфичен мирис на ново. Спомням си когато изкарах книжка и като исках да е карам винаги с него . Даже в един момент загубих надежда, че някога ще мога да и се радвам самичък и да е карам само аз,но се случи че на баща ми му зачислиха служебна АСТРА 1.4 и естествено ,че лада-та стана моя. Ех, какви времена бяха тогава -мадамите се захласваха по нови коли. Мерцедесите, и БМВ-та се брояха на пръстите на едната ми ръка , а само соц.возила имаше и то сигурно на моите години ,а специално в нашият град Асеновград нашата лада беше единствената нова тогава , аз 18 годишен пикльо ама с нова лада 2107 ) Леле, какви спомени имах с тази кола - особено лятото в което ми предстоеше да вляза в казармата .Бях си е накиприл с лети джанти, нови гуми, черни перденца на задните стъкла -тогава нямаше фолио или аз не знаех за такова...Исках да наваксам .Живота ми предлагаше и аз гребях с пълни шепи от него . После вечерта като се приберях в къщи и веднага някой беше изпял на баща ми къде е ходила новата лада през деня и колко пички е имало вътре ....
Дойде 2000-та година ,а и доста неща се промениха в БГ. Аз започнах да излизам навън и да докарвам автомобили и постепенно осъзнах ,че лада-та не е най-добрият автомобил. Започнах да осъзнавам каква е разликата когато караш автомобил с хидравлика, с абс с повече мощност и т.н.,а и тези седалки в лада-та все едно си седнал на столче -не можеш да си протегнеш краката напред особено ако си по-висок . Взех да врънкам баща ми да продаде лада-та и да се качи на западно като винаги използвах възможността като докарам някоя кола, да го накарам да е премести под някакъв предлог или да отиде примерно с нея до някъде .То не бяха опели, рена, пежа -просто исках да усети разликата,но той продължаваше да си твърди ,че няма нищо по-хубаво от новата кола пък било и тя лада. Годината беше 2003 . Един познат искаше БМВ е30-ка,но не му стигаха пари и кандидатства за кредит. През това време аз му обещах, че ще му докарам е30-ка а той да приготвя парите.Даде ми капаро и аз заминах да му докарам БМВ. Тогава беше първият ми досег с БМВ . Намерих му е30 с двигател М40 с тройния стоп модел 1989 година. Първото ,което ми направи впечатление когато се качих в този автомобил беше, че въпреки старата си година на производство беше с нагреватели на седалките, имаше чек компютър горе над главите, имаше ел. стъкла и люк и тази тишина която те обгръща когато затвориш вратите .Много тежки врати - сравнени с другите автомобили,а когато запалиш двигателя и подадеш газ имаше някакъв специфичен звук,който не може да се сбърка. След това следващите 2000 км който ги изминах с този автомобил за да го докарам в БГ някак си не ми се искаше да свършат .Дори когато видях табелата Пловдив някак си ми се искаше човека да се е отказал от автомобила за да си го взема за себе си. Дори се случи вечерта човека се обади за да попита дали съм се прибрал и кога може да дойде да види колата, че чакал до два-три дена да му се обадят за да усвои кредита и да си плати автомобила. Аз казах на нашите да го излъжат и да кажат, че не съм си дошъл още... След това нещата се развиха адски бързо-той не получи одобрение за кредита и естествено БМВ-то си остана за мен. Годината беше 2003. Ех, и с него колко хубави мигове имах . Дори в момента още е в движение този автомобил .След това за кратко имах е46-ца, но някак си не успя да ме грабне и е продадох. После си взех 520-ката . А с е30-ката какво се случи ли ?Ами исках да остане в семейството ,защото не исках да се разделяме с нея.Случи се така, че баща ми трябваше един ден да е докара до София, че аз имах работа . В момента в който слезе от нея, думите му бяха -уникален автомобил и уникална возия.До сега съм карал и други астри, опели ,но начина по който завива и въобще като подадеш газ и как дърпа -продаваме лада-та ))Е, това което чуха ушите ми ме накара да се усмихна . В момента е-30ката е кара баща ми и сега не мога да го накарам да е смени с кола от друга марка. Давал съм му 5-цата, но каза, че за него е голяма и си харесва повече 3-ката .На въпроса ми не иска ли по-нова кола отговора му беше " няма стара кола, а такава която не се поддържа''...

[CTORH Профил]

2007-ма, пролетта, на 21-години таман изкарах книжка и на другия ден я купих - Лада 21051, тъмно синя. Имах пари и за няква западна кошница, ама предварително си бях решил да се науча на Лада. И не сбърках! Много си я обичах тая кола. На нея съм се научил не само да карам, а и да ремонтирам квото се сетите. Сега винаги си спомням с огромна носталгия за нея и още не мога да си простя, че я продадох на некъв селтак, вместо да си я закарам на мойта вила и чат-пат да си я покарвам

[acho.rs Профил]

я да ви видя сега кви мушмороци сте

моята я купих в далечната 92ра. работих цяла година в колежа (в закусвалнята през деня, в дискотеката/ бара вечерта) срещу скромните $4.25/час и в един момент като се видях с "пари" викам - ще си взема кола.

бях на 22. до тогава бях карал само учебната лада 2105 и бях гола вода. ама сърце не трае....

имаше едно списание "аутотрейдър". даваха го без пари по разните бакалии- аз други начини за купуване на кола тогава не знаех. нямаше интернет, а колите които ги пускаха във вестниците не бяха това което исках да имам...

по въпроса какво исках да имам- странична история- да съм бил на 14 години. имах един купен с връзки бегач "спутник". със 4 скорости отзад ама.. и със два венеца отпред. та 8 скорости. беше специален и всеки ден го карах. един ден минавам през парка на свободата и точно пресичам улицата дето се спуска от новотела (москва?) и чувам рев. спирам и покрай мене профучава един понтиак транс ам. син. още го помня. със затварящи се фарове. на мене ми падна ченето (аз в друго освен в трабант не се бях возил до тогава- баща ми не ми даваше да го карам).... и се зарекох някой ден да имам такава кола.

бързо напред до 92ра година. гледам списанията с коли и имам $2500 да си купя кола. гледам ги транс ам-ите ... под 3200 няма. а и аз _нищо_ не разбирам от коли. ако се строши- как ще я правя? няма къде в колежа да я правя а пари за сервизи.. нямам... та ... разбрах че няма да е транс ам първата ми кола. но можеше да е 6-цилиндров файърбърд- примерно 85-та. тръгнах да търся. то търсенето добре, ама аз като нямам транспорт- как да отида да видя? както и да е- намерих една бяла.. с автоматични скорости- 85та. "много запазена" и "всичко й работи". моя съквартирант ме закара да я видиме - помня, че много ми хареса ако и да беше особено бавна. ама моя аршин беше лада 2105 та- аз кво знам... купувам и мисля, че на третия ден отидох до авто магазина и си купих книга за поправяне на тия коли. и от там като й легнах отдолу- до днеска на съм им станал общо взето

забравих- на десетия ден един приятел я гледа и ми вика- ти знаеш ли че задна дясна гума е с различен диаметър/ джанта и .. е от няква друга кола? ми.. не.. .не съм забелязал... гледам я отзад - седи като резервна. ама не е резервна

та такива ми ти раОти

Първата ти наистина яка тема от доста години

[acho.rs Профил]

2008ма - А6 Ц5 2.4 - триисе винтилка Голяма емоция беше . Само 2 години по-рано ми изглеждаше като кола , която никога няма да мога да си взема . Иии - кеф . Купена със собствени средства , яко ревяща , вечер интериора свети в червено - мечтЪ В техническо състояние , всичко освен двигателя беше зле Ама си вървеше ... на ушите Направо ме обхвана носталгия като се замислих ...

[Пилев Профил]

Първата ми кола, лада 2107, подарък от майка ми и баща ми когато бях на 18(2006).
2008 , на 20г. си купих първата и сегашната ми кола '96 е36 320.

[Yanko Petrov Профил]

Първата ми кола беше Е30 с мощен М40Б16 под капака Абе вървеше добре колата. 2006 накрая. Един колега си я купи и идваше с нея всеки ден на работа - червена с 4 врати. Сложи й некви пружини и колата извади много прилична стойка. Кефеше й се въртеше я покрай колонките (на бензиностанция една работех тогава) и взе да ми хваща окото тая 30-ка. А не съм бил фен на БМВ, просто ми 'ареса И след един-два месеца оня вика "продавам я - 3200 евро". Викам що бе кво й има та ти не харесва. Ми нищо вика, екстра си е, ма по-добре да си карам Саксо-то И аз такъв нито имам 3200 нито съм тръгнал да си купувам кола, ма кво ми стана, влезна ми мухата в главата и взех да се замислям да я взимам някак... Покарах я малко, позавъртях я из уличките до работата и реших - взимам я. Офертирах колегата за лизинг само платих данъка, че тамън беше дошъл и след няколко дни я прехвърлихме на майка ми и си тръгнах с нея от работа Е нема такъв кеф Бях иначе нелегален емигрант по това време, нямах никакви документи, които да ми дават право да се движа из Гърция още по-малко пък да работя, а аз с Е30-ката си се прибирам от работа и ме бОли д€довия Щях да се нанижа на един завой от кеф, та тогава чак осъзнах, че карам кола със задно, че от радост не се съобразявах изобщо на завоите Почнаха да се обаждат нещица още на първия месец де... Първо динамото... После съединителя... После хидравличната помпа... Оказа се, че и амортисьорите са отишли, като лодка беше... та сигнах с лизинга до 1900 евро и като си сметнах ремонтите (тогава за всичко в сервиз - знаех само маслото да си сменя) прецених, че съм си я платил и се разбрахме с колегата... дърпаше се де ама се разбрахме, че съм я платил колата. И след 1 година я продадох за 2500 евро и така...