За храброст

[rottweiler]

След битката при Сливница Вазов написва:

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
............................................

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885

Насълзиха ми се очите като го прочетох това, от училище не ми беше попадало...

и на мен.
Уникална тема.
Огромни благодарности, за една от най-интересните напоследък теми!

[MOGY]

Като сме на вълна Иван Вазов,ето на кратко историята на цялото семейство Вазови

[intention Профил]

Към автора:
Колега , моите адмирации че си седнал да пишеш такива неща.
Жалко е че повечето хора научават неща четейки тук а не ги знаят от преди!
От друга страна е хубаво че поне ги научават, защото темата вероятно е отмината с лека ръка от доста наши колеги!

Още веднъж:

[Jordana Профил]

Даже и тези които знаят също могат да научат нещо.Човек трябва да е пълен енциклопедист за да знае всичко .Темата и на мен ми харесва .

[MOGY]

Днес се навършват 100 години от началото на Балканската война!



Започва на 26 септември 1912г.,България влязла в съюз с другите балкански християнски държави,Сърбия,Гърция и Черна гора се изправят срещу Османската империя,в стремеж за национално обединение.

Шуми Марица

[jordanov Профил]

След битката при Сливница Вазов написва:

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
............................................

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885

Насълзиха ми се очите като го прочетох това, от училище не ми беше попадало...

и на мен.
Уникална тема.
Огромни благодарности, за една от най-интересните напоследък теми!

[MOGY]

В последните дни на Балканската война се случва една любопитна морска история,едва не довела да още една голяма българска победа след тази на "Дръзки".Броненосецът "Тургут рейс" през 1913г. пуска котва до Булаир на брега на Мраморно море.През деня обстрелва българските позиции,а през нощта екипажът му спи необезпокояван,тъй като в Мраморно море не може да проникне нито български нито гртски кораб.Група български моряци пренасят по суша една голяма лодка и монтират на нея торпеден апарат.През нощта на 31 март лодката безшумно тръгва към спящия "Тургут рейс".Малко преди да изтрелят торпедото,брега и броненосеца са озарени от стотици ракети и викове "ура".Сключено е премирие,лейтенант Стателов командващ торпедната лодка прекратява атаката.

[Jordana Профил]

Историята е много интересна и завладяваща.Самото пренасяне на кораба през планините е достойно за отделно описание и е истински подвиг .Под ръководството на капитан Евстати Винаров две 380 мм торпеда и катера са пренесени от беломорското крайбрежие до шаркьой на мраморно море.За съжаление почти неизвестен поради факта че мисията не постига крайната цел заради края на бойните действия.
Всъщност става въпрос за пълноценен катер който е разглобен и пренесен на ръце и с животни /волски впрягове/през планината.Двигател винт корпус торпеда всичко първо разглобено и е после сглобено на място .В момента за съжаление не мога да намеря пълното описание на авантюрата иначе бих я качил тук.
Самият капитан Винаров е ярка фигура в историята на воения ни флот .

[MOGY]

Като сме на интересни истории от Балканската:
В Родопите се сражаваме срещу корпуса на Явер паша,след тежко сражение при прохода Маказа се оттегля в беломорието.На десния фланг след освобождаването на Смолян българския средногорски полк е контраатакуван от трикратно превъзхождащия ги противник.Командващия полковник Серафимов получава заповед да отстъпи,но той отказва с думите:"Не мога да остава на турците селата ,които вчера ме посрещнаха като освободител",и се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем,превърнал се в родопската Шипка.След двудневни атаки,турците отстъпват към Чепинци за Бяло море.В беломорските равнини стопилия се значително корпус на Явер паша,се насочва към Дедегач с намерение да се качат на параход за Галиполския полуостров.Преди да навлезе в града Явер паша се свързва по телеграфа с месната пощенска станция за да провери има ли български войски в града,телеграфиста обаче се оказва арменец по произход и му съобщава че в града са влезли две български дивизии(в действителност е имало само един конен ескадрон).Отчаян Явер паша тръгва към Марица с надеждата да я форсира и така да се опита да стигне до Галиполи,реката обаче е придошла,а в тила ми се появяват частите на генерал Ковачев.Явер паша се предава с цялата си войска.

[MOGY]

1911г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София. Сформирано е аеропланно отделение в армията с един-единствен самолет. Летецът Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По този повод френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 г. става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица - Цариград и така поставя началото на стратегическите действия на авиацията. Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.

[Georgieff Профил]

Понеже зачекнахме темата "авиация", ще се опитам да добавя малко повече информация относно българската авиация в началото на 20 век.

Симеон Петров

Годината е все още 1912. Никой не знае много и никой не е убеден доколко самолетите могат да бъдат полезни при водене на бойни действия, но много скоро един от първите бойни полети в света, ще стане факт. Хвърляйки чоп, поручик Симеон Петров, който е първият правоспособен български летец и първи българин летял с български моторен самолет над България на 13 август 1912 г., спечелва възможността да покаже своята смелост и честта да бъде измежду първите бойни пилоти в света. Той и поручик Христо Топракчиев, в ролята на негов наблюдател, са от първопроходците, които използват самолета като средство за водене на война и то в реални бойни условия. Мисията е чисто разузнавателна, тъй като картечниците са все още твърде тежки за тогавашните самолети - те ще се появят на боен самолет едва в 1915 г., когато германците монтират една на самолет Фокер Е1 (Fokker E1). Скоро става факт и първото въздушно нападение. То е извършено от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев - едни от първите бойни пилоти в света, които директно ще атакуват врага. При изпълнение на разузнавателен полет те хвърлят една бомба, измайсторена от самите тях и друга, донесена от Русия, над гара Дедеагач при силната крепост Одрин. Полетът трае час и половина. След него в крилата на самолета са открити четири дупки от куршуми. За смелостта си авиаторите са наградени от дивизионния командир генерал Янков с медали за храброст. Датата е 16 октомври 1912 г. Според архивите първото планирано въздушно бомбардиране е извършено на 17 ноември 1912 г. от италианеца л-т Джовани Сабели (Giovanni Sabelli) и м-р Васил Златаров.


Асен Йорданов

Асен Йорданов (1896–1967) е български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. Йорданов залив на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.

Асен Йорданов за първи път полита през 1912 г. В-к Утро от 16 февруари 1912 г. публикува статия озаглавена "Първият български планьор", в която четем: "От няколко дни на полето между пехотния лагер и пионерните казарми един млад бъдещ български авиатор прави упражнения за летене с изработения от него планьор. Ученикът от втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българската земеделска банка, на възраст 15 години, още като ученик от първи клас се е пристрастил към авиацията. Напоследък, след като е бил във Франция и Италия и е видял миналата година биплана на Маслеников и Чермак, у него се е зародила сериозна мисъл да завладее въздуха. Преди няколко седмици той се заловил сам да си направи апарат, с който може да лети и напълно успял. Направеният от него планьор представлява проста и лека, ефирна, оригинална комбинация от системата на братя Райт и тази на Фарман. Апаратът е около 7 м дълъг и 1.20 м широк, с квадратна площ около 14 м и тежи около 23 кг. Вчера той летя в продължение на около 12 минути, като се издигна на 10-12 м височина. Смелостта на този младеж заслужава внимание, особено от страна на специалистите."
Точната дата на първия полет е неясна, но по-късно, на 5 февруари 1912 г., младият авиатор прави втори изпитателен полет в присъствието на официална комисия.
...
Един ден той усеща една ръка на рамото си и чува някой да казва на чист български: "Аз зная отлично кой си ти, така завладян от всички тези самолети. В къщи аз съм чувал за твоя планер и за теб, който си луд по летенето." Това е добре известният български авиатор поручик Симеон Петров. Късмета най-после се усмихва на Асен и без никакви формалности той е представен на самия Блерио (Bleriot).

Първият български самолет

В аеропланното отделение Асен трупа опит и скоро е готов да се заеме със самостоятелно конструиране на самолет - първия български самолет, който завършва за по-малко от година, през лятото на 1915 г.
Комисията по изпитанията, назначена от Министерството на войната и включваща най-авторитетните за времето летци и техници, заключава: "Апаратът е надежден. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов - за негов изобретател. 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."

Самолетът на Асен Йорданов на пръв поглед е подобен на самолетите от това време. Той е биплан с относително къси крила за намаляване на общото тегло и с увеличено разстояние между тях за подобряване на аеродинамичното качество на долното крило. Крилата са подобни на тези на Албатрос. Кабината и тялото са изработени с грижа за намаляване на въздушното съпротивление - стъпка напред в сравнение с други конструкции. Двигателят е Аргус с мощност 100 к.с., редови, с водно охлаждане и предно теглещо витло. Колесникът е усилен и е с двойни колела за стабилност и сигурност при кацане. Опашката, вертикалният и хоризонталният стабилизатори, както и елероните са подобни на тези на Луи Блерио. Нововъведението, предназначено да помага при кацане и за по-лесно извеждане от сривания е нещо подобно на съвременните задкрилки. Размахът на крилата е 14 m и 13 m, дължината му е 8.5 m, а носещата площ 41 m2. Самолетът показва добри за времето си характеристики: разбег - 65 m, пробег 50 m, скорост - 85 km/h, набор на височина 500 m за 8 минути.
След като е изложен няколко месеца, самолетът е купен от Министерството на отбраната за 16 000 лева, а неговият конструктор е награден със стипендия за изучаване на инженерни науки в чужбина. Йорданов вижда своята конструкция като лек свързочен, тренировъчен и транспортен самолет и се надява да започне серийно производство. Неговият следващ и по-амбициозен проект е за по-тежък многомоторен самолет. За съжаление Първата световна война слага край на тези планове.

След завършване на гимназията в София и вече призован в армията, Асен Йорданов е включен в програмата за обучение на запасни офицери и е изпратен в летателното училище в Божурище. Човекът, който издейства това, е един от първите в България и света бойни пилоти капитан Радул Милков.
При завършване на училището Йорданов е произведен в чин подпоручик и е назначен на летище Удово, на западния фронт в Македония. С въздушното отделение от Удово той извършва 84 бойни полета и за проявена изключителна храброст е награден с офицерски кръст 'За Храброст'.

Йорданов става почетен гражданин на Ню Йорк, името му се появява в изданието 'Кой кой е' (Who's Who), негов портрет е поставен в залата на славата на нюйоркското летище ЛаГуардия (LaGuardia) наред с портретите на други известни личности в авиацията. Музеят Смитсониън (The Smithsonian National Air and Space Museum) съхранява негови документи и бележки. За съжаление човекът, който постави началото на българското самолетостроене, героят от Първата световна воина и пионер на авиацията, изтъкнатият авиационен специалист е бил и днес все още е почти непознат в собствената си родина - България, където той никога не се завръща. Въпреки това до последните си дни той настоява на табелката на неговия дом да пише: "Асен Йорданов - Български авиатор."

[bum_bum]

И за какво се умряха тия хора?

[Jordana Профил]

И за какво се умряха тия хора?

Не те разбрах ?

[bum_bum]

Тва червеното на парламента е турското знаме.

Ама кво ни пречи, нали робство не било имало, сигурно и Левски и другите сме си ги измислили или ако не сме не са се борили срещу нещо, щото не сме били поробени. Те само са "присъствали" тук.

[Jordana Профил]

Е такава е конюнктурата в момента .Не че е много хубаво но тия хора паднали за да има днес България не са дали своята жертва напразно. И тогава е имало продажни политици и сега ги има но мойта увереност е че при нужда народа ще направи верния избор както го е направил и тогава в ония съдбоносни години за да има България.