Въпрос за осиновяване.

[vixx Профил]

Хаос, според мен, е прав. Не бързай да се плашиш.
Ти каквото трябва го правиш, не очаквай да имаш контрол върху всичко и не позволявай тея притеснения да вземат превес.
Всяка промяна за това дете ще е плашеща. То и за теб, и за съпругата ти е плашещо, но това си е съвсем в реда на нещата.
Непознатото плаши всеки.
Всичко ще стане доста по-ясно когато успеете да прекарате малко повече време заедно. От това, което разказваш дотук, според мен детето си реагира съвсем както подобава на дете в неговото положение, т.е. съвсем здравословна и логична реакция. Когато му дойде времето стената, която си е изградило за да се пази, неусетно ще се пропука.

[Borymeckata Профил]

Надявам се да сте прави и благодаря за окуражителните думи, Колеги... Всичко, което казвате е така, и аз съм си го мислил 1:1, остава само да се случи на практика. Жената се оправя добре с децата, а аз... ще помагам с каквото мога.

Днес ми се обадиха от Окръжния съд във Варна - гражданско дело 1198 е насрочено за 22 юни, след 3 седмици. Не разбрах часа и залата, но ще ги видим от сайта на съда. С жената мислим да идем няколко дни по-рано, да прекараме повече време с момчето и се надяваме то да посвикне с нас. Това можем да направим, другото... Божа работа.

[520i Профил]

То сега какво ще стане на 22ри? Смисъл съдията казва ваше е, и вие го взимате и прибирате у вас още същия ден, така ли е?

Иначе съм съгласен с колегите по-горе. Няма да има никакви проблеми, просто малко врме трябва да посвикне с вас. То човек работа да сменя му е тегаво първите 2-3 дни, даже аз фитнес залата да сменя, ми е криво първия ден, ново място, нови уреди, никой не познаваш, едно друго, камо ли за малко дето, дето целия живот му се сменя. Напълно нормално е, първоначалната му реакция д ае, да не иска да го взимат от приемното семейство. Даже ако беше обратното, щеше да е притеснително.

Всичко ще бъде наред, сигурен съм

[Borymeckata Профил]

На 22-ри ще има гражданско дело в Окръжен съд Варна, от една страна сме ние (като осиновители), а детето ще се представлява от социален работник. Съдът трябвало да установи, че процедурата по осиновяването е спазена и делото било до голяма степен формално. По принцип не викали децата в съда (така казаха) "за да не ги травмират" и не се искало съгласието на детето, ако е на възраст под 10 години. Ако детето имало навършени 10 години - тогава се искало и неговото съгласие, но нашия случай не е такъв (два месеца не му достигат). Но за мен това е чисто формален подход - два месеца повече или по-малко не променят нищо съществено и принципна разлика няма... Както и да е. Какво става после...? Казаха ни, че зависи от решението на съда. По принцип тези дела (за осиновяване) се гледали от един съдебен състав, който разрешавал детето да се вземе веднага след делото. Не знам дали веднага издават всички необходими документи (съдебно решение например), но едва ли, вероятно минава известно време докато ги оформят, също и новия акт за раждане...

Не знам със сигурност какво и как става, за пръв път минавам през такава процедура и вероятно - за последен... В момента ви преразказвам каквото са ни казвали социалните работници от различни служби и по различно време. След делото ще имам лични впечатления, но засега е това...

Аз си признавам, че много съм се навил и усещам жена ми, че и тя е захапала здраво... Представяте си какво става, когато двама "овни" си наумят нещо, ха-ха... Макар че не говорим много за момчето (помежду си), аз постоянно мисля за него, а сигурен съм, че и тя също... Постоянно премислям как ще действаме, опитвам се да предвидя евентуални пречки и как да ги решавам, ако възникнат. А тя вече е измислила къде ще спи, какви дрехи ще му купи и в кой клас ще го запише. Направо не помня кога за последно съм се чувствал така напрегнат, сякаш сега се решава най-важния въпрос в живота ми, егати... Шантава работа.

[Borymeckata Профил]

Ето тук е описана процедурата - ако на някой му се чете... Описанието е доста общо, всъщност има много съществени подробности, които са пропуснати. Но пък нужният комплект документи е описан подробно - истински ужас за човек, който се страхува от бюрокрация. През всичко това сме минали (даже документите събирахме три пъти) и вече сме на финала...
http://irinakonstantinova.com/2013/04/osinovqvane_dete/

Сега прочетох, че решението на съда можело да бъде обжалвано в някакъв срок. Но не се сещам кой би могъл да го обжалва, при условие, че всички заинтересовани страни са там... Ние сме първите, на които това дете се предлага, значи съветът по осиновяване (или както се нарича там...) ни е класирал на първо място, като най-подходящи за него, знам ли... Абе дано всичко мине възможно най-безпроблемно за всички нас и особено за момчето. Не бих искал да му причиняваме излишен стрес и да започваме съвместния си живот с нерви и проблеми. След време това би трябвало да е един от хубавите му спомени - как е намерил своето семейство...

[alx Профил ICQ]

Ето тук е описана процедурата - ако на някой му се чете... Описанието е доста общо, всъщност има много съществени подробности, които са пропуснати. Но пък нужният комплект документи е описан подробно - истински ужас за човек, който се страхува от бюрокрация. През всичко това сме минали (даже документите събирахме три пъти) и вече сме на финала...
http://irinakonstantinova.com/2013/04/osinovqvane_dete/

Сега прочетох, че решението на съда можело да бъде обжалвано в някакъв срок. Но не се сещам кой би могъл да го обжалва, при условие, че всички заинтересовани страни са там... Ние сме първите, на които това дете се предлага, значи съветът по осиновяване (или както се нарича там...) ни е класирал на първо място, като най-подходящи за него, знам ли... Абе дано всичко мине възможно най-безпроблемно за всички нас и особено за момчето. Не бих искал да му причиняваме излишен стрес и да започваме съвместния си живот с нерви и проблеми. След време това би трябвало да е един от хубавите му спомени - как е намерил своето семейство...

...

мисля, че започваш много да го ровиш. не претръпна ли вече? това е естествена защитна реакция. спри да го мислиш - направили сте каквото сте могли- останалото е Божията воля. не забравяй, че децата не са наши а само сме ги взели назаем от Господа за да ги отгледаме.... от там нататъка Той си знае работата и всичко ще се нареди както трябва да се нареди. в тази "кола" се возите(ме), но рядко я управляваме

отчети се като вземете хлапака. всичко ще е наред.

[Borymeckata Профил]

Колеги, понеже имаше интерес към темата – да докладвам развитието. Миналата работна седмица ми беше доста натоварена и последното, за което съм си мечтал в петък след работа, е да карам 6 часа до Варна, там да прекарам уикенда по хотели и някакви тягостни изнервящи срещи, в неделя да се връщам още 6 часа обратно, а в понеделник - пак на бачкане... Като се замислих, си дадох сметка, че в административно отношение сме напреднали доста и след седмица сагата приключва. Обаче в отношенията си с хлапето сме до никъде – то изобщо не ни познава… Обадих се на жената и й казах, че изобщо не ми се пътува 1 000 км. през уикенда, но май трябва да идем тази събота и неделя до Варна и да прекараме повече време с момчето. Тя се съгласи с мен и в петък след работа подпалихме Руди и отпрашихме към Варна.

Аз го описвам като някаква импулсивно решение, но е ясно, че така просто не става… Такива срещи (между кандидат-осиновителите и детето) се организират и подготвят поне няколко дни предварително, със социалните служби и с приемните родители. Но ние вече сме претръпнали и всички тези административни подробности ги уредихме за един ден по телефона.

От предишните си срещи знаехме, че хлапето няма колело, а много иска. Аз му купих едно, закарахме го с колата и там го аранжирахме като подарък, докато го чакахме в градинката. Всъщност историята е малко по-дълга и сложна, но няма смисъл да влизам в подробности – ще кажа само, че логистиката не беше от най-простите…


Изборът на модел велосипед може да ви стори странен, но всичко е премислено – аз държах да бъде сгъваем, за да влиза в багажника на колата без проблеми. Идеята е, че този петък караме колелото натам, оставяме му го да се вози следващата седмица и по-следващата (като мине делото) ги караме обратно у дома – хлапето, колелото и останалия му багаж. Сигурно го обяснявам по-сложно, но се надявам да ме разбирате… Иначе колелото е алуминиево с доста "екстри" и изобщо не е от най-евтините, ако си мислите такова нещо.

Ето тук съм ги снимал с жена ми и колелото – снимките са малко размазани (не знам защо фотоапаратът не фокусира добре...), но всички са много щастливи:




Това колело беше направо попадение в 10-ката - хлапето не слезе от него цял ден. Изобщо не забелязах признаци на умора или да му омръзне, дори пиеше сок и ядеше сладолед докато караше, но не го спря и за минута. С голям зор успях да го хвана и жена ми го държеше, докато му наглася поне донякъде рулето и седалката. После веднага отпраши и се скри зад хоризонта… Между другото – оправи се със скоростите за секунди (макар, че никога не беше карал колело със скорости) и показа завидна техника на управление. Ще трябва да помисля къде да прибера ключовете на Ямахата, защото направо не ми се мисли какво ще стане, ако ги докопа… Роден е с усет за 2 колела – аз карам големи мотори от 30 години, но това си е самороден талант, казвам ви…

С две думи – отчитам голям напредък в отношенията ни. С жената ходиха да се разходят и не знам какво точно са си говорили насаме, но като се върнаха се държаха за ръка и хлапето питаше кога ще тръгва с нас… Аз се почувствах доста по-спокоен (много се притеснявах как ще ни възприеме и дали изобщо ще иска да тръгне с нас) и вечерта в хотела с голям кеф и облекчение изпих една бира (Шуменско, щото там изобщо не бяха чували за Алмус).

После се натоварихме всички в Руди и ги закарахме в дома им (приемната майка, момчето и колелото в багажника), а социалният служител най-после си тръгна и ни остави сами. По целия път хлапето ме разпитваше за колата и попиваше всяка дума информация – явно му беше много интересно. Като пристигнахме, аз му извадих колелото и нашият веднага замина с него – сигурно да се похвали на другите деца в селото. Скоро се върна при нас, изглежда му беше интересно какво си говорим (а ние си говорихме за него, разбира се). Моят фотоапарат някак се е оказал в плика с неговите подаръци, нашият го е докопал и (незнам как е успял, но…) си е направил много добро селфи, въпреки, че апаратът просто не е пригоден за такива снимки… Ето резултата:


Има дарба - ще стане селфист, като кухите ми колежки, егати... После и аз го снимах за последно – хлапето просто си е фотогенично и снимките му се получават, няма какво да кажем повече по въпроса:


На другия ден (в неделя) минахме да се видим за час преди обяд, после си тръгнахме. Пътувахме съвсем спокойно и се прибрахме без никакви премеждия. Следващия понеделник (19 юни) трябва да сме пак там – искаме да прекараме още два дни заедно, на 22-ри е делото и после се прибираме тримата у дома. Всъщност – четиримата, ако броим и Руди, без който цялото приключение не би било възможно. Така го планирам, а как точно ще стане – ще видим… Стискайте палци да няма издънки!

[Хаос Профил]

ще го бъде това начинание, виждам на първата снимка изражение "тея ся кво ме снимат" а на последната "днеска беше супер" : )
браво!

[520i Профил]

[fancooler Профил]

Много се радвам, че започват да се нареждат нещата! Убеден съм, че всичко ще е наред. Вие с жена ти сте златни хора!!!

[c04 Профил]

Браво, явно ще го бъде.

[MadChicken]

Малкия какво личице е

[Borymeckata Профил]

Aaaa, много е готин. Така де, нека да има и един хубав мъж в родата, не може да сме все урунгели...

Хубаво е, че е много открит и честен - казва си каквото мисли, без преструвки. Също така хлапето е изключително будно и наблюдателно, ориентира се за секунди, но... само за неща, които го интересуват. Ще трябва някак да го мотивираме за образованието, а също да го накарам да чете книги – не знам това как ще стане… Ще имаме и много работа с възпитанието, но жената казва, че няма нищо фатално и с постоянство и добро отношение ще се справим. Абе предизвикателство си е, може би най-рисковият ми проект в живота, ха-ха-ха…

[K_Ilkov Профил]

[klintan66 Профил]

Страхотен пич!!!

Знаех си ,че всичко ще е наред и няма как да е щом Боримечката се е захванал.
Аз имам само едно опасение , и ще го споделя.
В зряла възраст хората обичат да съветват със задължителни послания... а радостта от детството е в свободата ...Но и в това отношение мисля ,че ще си успешен.

Успех от все сърце ти пожелавам!