Странни неща в "нормални" хора

[Pisobella Профил ICQ]

Винаги имам по едно от тия чисто нови, не носени, така за резерва в гардероба, някакси се успокоявам като знам че дори нещо което в момента нося падне в жертва, винаги мога да възстановя бройката без да трябва спешна разходка до мол/магазин.

по един чифт имам от много късите чорапки - едни черни и едни бели. И то са останали от някое пазаруване, просто не съм ги пуснала в обръщение, защото съм си имала достатъчно. Но все пак съм жена и имам един тон всякакви дрехи за всякакви случаи, някои с години не се обличат до подходящ момент.... или докато не ти дойде настроението.

Я гледай, какви интересни... особености (да ги наречем) имали хората... Иначе няма откъде да научиш, никой колега от работата (например) няма да ти сподели такива лични неща.

Зависи с кви хора и къде работиш. Щото за мен не е проблем да си знам особеностите на колегите. Стига да стане дума.

И аз натъпквам опаковките от захарчетата. И като цяло трошички и всякакви други боклучки от масата ги събирам.
Понякога броя стълбове, прозорци и всякакви неща като пътувам. Ходя от лявата страна на човек.
Ако се возя отзад сядам от дясната страна, иначе не ми е комфортно. Обичам да стоя до прозорец като пътувам, за да има къде да се облегна и да не ме занимават.
Не обичам да има пясък в спалното на палатката. Превъртам, като видя спалното отворено и да ми влизат всякакви гадини.
Често в някакви драматични ситуации мен ме избива на смях. Даже съм отнасяла критики, че не е смешно, ми е ужасно тъжно и какво забавно виждам в това. И сръдни следователно.

Събирам какво ли не и не умея да хвърлям. Много трудно разчиствам :/
Отделно имам ужасно много интереси и следователно всякакви неща и ....е нещо страшно. Но пък живея на мъничко местенце и няма как да не е "страшно".
Обичам да си имам всичко и като ми дойде музата и ми потрябва просто да си го взема, вместо да ходя да търся по магазините. (От друга страна, на мен както ми идват идеи и желание незнайно кога - нито знам дали ще имам пари за прищевките, нито пък в 11 вечерта ще ми работи магазин, че да отида да си купя дремел примерно или да има кой да ми го даде на момента, та... не е съвсем необосновано това мойто ) Та затова постоянно си купувам някви работи, които са на оферта, за "някога". На някои неща така и не им е дошло времето с години.
Презапасявам се и с материали. Най-вече с арт материали.


Иначе много от нещата, които изброявате, не ги намирам за особено странни. Като тва да се връщаш да провериш заключил ли си - на всеки му се случва. На някои по-често. Или да мислиш за другите или да се грижиш за другите. Както и това с боклукосъбирачеството

Но като чета тая тема и се замислих какви тъпотии ни дразнят. Тва по случай горното с навития волан ...

[drifty Профил]

Вярно е, аз пък откачам ако видя паркирано двуврато купе едната или и двете седалки са оставени сгънати напред, след като някой е слязъл отзад

[cmdkick Профил]

Вярно е, аз пък откачам ако видя паркирано двуврато купе едната или и двете седалки са оставени сгънати напред, след като някой е слязъл отзад

Това има логика според мен, ако се очаква че после ще се качат пак се спестява едно движение, а аз съм силен привърженик да се избягват излишните движения!

[turbonetic Профил]

- Често ме удря параноята за дребни ежедневни неща и никога за големи и сериозни Най-често се връщам до колата да проверя дали съм я заключил след като съм стигнал до изхода на паркинга, въпреки че споменът ми е още в главата. Просто разигравам цялото действие от ваденето на ключа от стартера, до прибирането му в джоба и ако някой момент не го възпроизведа точно, решавам че не е заключена и се връщам.

Аз съм същия особено ако доливам масло или антифриз стягам капачките затварям капака и след 2мин се сещам ,че не съм ги затегнал и така най-малко 5-6 пъти отварям и затварям капака ,и ги проверявам дали са стегнати ненормална работа .... трябва да се откажа от този навик ,но...Едно нещо го гледам най-малко 4-5 дена дали ,не тече или нещо друго всеки ден го гледам по 3-4 пъти..И след 10 мин ми идва на ум и пак в гаража да гледам дали тече или не..

[Mini Профил]

Много мразя някой да ми мляска(хранене, дъвка и прочие), даже веднъж щях да изхвърля синът от колата заради това. ВИНАГИ закръглям като зареждам.

[Don_Diego Профил]

Мразя да се тряскат врати, хваща ме тихата лудост тогава и ми разминава само с дълбоко поемане на въздух и стискане на юмруци ама ме дразни много.
В офиса дори следя кой е треснал вратата като влиза на някой етаж: чувам трясък, веднага вадя репорт кой и къде е влязъл и в общия чат правя забележка

Обичам тишина и спокойствие. Навсякъде се движа доста "леко" въпреки 100те кила, отварям и затварям врати много тихо. На младини дори пиян на мотика като се прибирах бях тихата стъпка, никой не можеше да ме чуе, че се прибирам (освен когато падна по стълбите )

[TNT Профил]

Теб май бая неща те дразнят

[cmdkick Профил]

Аз имам един много странен проблем, всеки ден огладнявам и един много странен навик да консумирам храна при такива ситуации. Отделно много ме дразнят досадни хора и такива които повтарят по 100 пъти едно нещо.

[Don_Diego Профил]

@TNT: Като се замисля - да
Мляскането също ме вади от психично равновесие - освен ако не е крайно наложително да се храня с други хора, предпочитам да съм сам на масата

[cmdkick Профил]

А дразни ли те като питаш някой въпрос да ти отговарят на друг? Например - Въпрос: Каква кола караш? Отговор: Вчера за вечеря ядох пиле с ориз?

[Don_Diego Профил]

По-скоро директно ще попитам събеседника "Ти тъп ли си или да?" и ще преустановя комуникацията

[cmdkick Профил]

Ясноооо...

[Borymeckata Профил]

Сега ще ви кажа (напиша) нещо, с което направо ще превъртя тъпомера и можете да закривате темата... Нали преди 2,5 години осиновихме един дивак и ходихме да го прибираме чак от Варна. Та той си донесе клетка с две вълнисти папагалчета - приемното семейство там му ги купили. Аз не бях много ентусиазиран - не обичам птици и никога не съм гледал, а сега освен хлапето да гледам и папагалите му... Жената пък съвсем - тя има страх от пернати, май орнитофобия се казва. Но нямаше начин - взехме и папагалите. Докарахме ги у дома, викам си - може пък да изпукат набързо и да си спестим разправиите с тях. Така и стана - едното (синьото) умря скоро, остана жълтият.

И тогава... започнах да му обръщам повече внимание, да го наблюдавам. Останалото папагалче нямаше име, кръстихме го Джени, защото го смятахме за женско - толкова сме разбирали тогава. Джени никога не беше излизал от клетката и не можеше да лети - започнах да го пускам из хола и му беше много интересно. Скоро оправи летенето и стана много ловък... Имаше някакви струпеи около очите и човката - четох във форум за папагалите в България (има и такъв...), това се оказа някаква краста. Започнах да го мажа редовно с течен парафин и Джени се оправи. Във форума прочетох, че трябва да му се дават и зелени храни, а той беше научен само на просо - започнах да го приучвам да яде магданоз, краставица, маруля и зеле. Също от форума разбрах, че трябва да имат забавления, затова му окачих в клетката разни играчки и започнах да му говоря - видях, че птичето реагира на гласа ми, идва към мен и ме гледа с интерес. Постепенно разбрах от какво се плаши и кое му е забавно, видях, че е любопитен, но трудно приема нови неща... Беше ми мъчно за Джени, защото изглеждаше самотен, затова му взех другарче - женска, която кръстихме Ники.

Започнах да ги наблюдавам двамата и забелязах, че тия птичета, всъщност... общуват помежду си и изпитват чувства. Не става въпрос само за глад и страх - изпитват истински емоции като нас, хората. При това са много изразителни - веднага разбираш кога са весели или тъгуват, скучно им е или са уморени, сърдят се и се сдобряват, карат се или се закачат едно с друго... Чак е плашещо да разбереш, че тия пилци по 30 грама с мозък колкото грахово зърно, изпитват и демонстрират същите чувства, като нас. Освен това ми направи впечатление, че те... не са алчни и лакоми, не са зли, не са подли... Някак е приятно в нашия свят, където всеки се е разтреперил от лакомия и е готов да си продаде един бъбрек за последния Самсунг, за екскурзия до майната си или друга някаква дивотия, да видиш същество, което искрено се радва на листо от глухарче, да речем. Водехме ги с нас навсякъде, гледал съм възможно по-често да бъдат на слънце и чист въздух, давахме им постоянно зелени неща. Всяка сутрин посрещаха изгрева с весело цвърчене и писукане. Наблюдавал съм ги с часове как се закачат и си играят, просто ми се отпускаше душата като ги гледах...



Миналата година, през нощта 29 - 30 декември, Джени умря, не успяхме да му помогнем. Може би е бил доста стар - съдя по човката и краката му. Виждах как се влошава и отслабва с часове - те имат много бръз метаболизъм, а той явно имаше някакво възпаление и спря да се храни. За един ден се стопи, буквално. Държах го на гърдите си и го топлех с ръце, говорех му, молех се да се оправи, но виждах как си отива... Умря през нощта, беше останал само перушина, безтегловен направо. Мислех да го погребем в градината, но жена ми не искаше да започваме новата година с погребение... Вечерта на 31 декември погребахме Джени в кутия зад блока, под едно дърво.

Значи, аз съм на 52 години, служил съм в армията, погребал съм всички по-възрастни от мен роднини, включително родителите си. Но никога в живота не ми е било толкова мъчно за нещо, честно го казвам. Следващата сутрин пътувах за работа и си мислех за Джени, а по радиото пуснаха "Total eclipse of the heart" на Бони Тейлър - вярвайте, щях да ревна на глас. Едва отбих в дясно и спрях колата, очите ми се насълзиха, не виждах пътя... После двата дни колегите ме питаха какво ми е, а аз разправях, че съм махмурлия от празниците. Никой не ми вярва, като кажа, че още ми е мъчно за папагалчето. Всеки вика: Еее, какво толкова, те са малки, ще си купиш ново. Все едно трябва да умре хипопотам 2 тона, за да ти бъде мъчно... Спрях да ям и да купувам пилешко. Като се прибирам у дома, всеки път минавам първо да видя гроба на Джени. Само да кажа, че на гроба на баща си не помня от колко години не съм ходил, а гроба на майка ми не знам дали ще намеря изобщо... Абе откачена работа...

Извинявайте за тоя роман, просто... не можах да го разкажа по-кратко.

[Don_Diego Профил]

Заваля сняг - познайте дали ме дразни като някой се качи в колата и не си изтупа краката преди това

[Nickelback]

...

Изключително трогателно, колега! Съжалявам за животинката, но така е, привързваме се към съществата, с които прекарваме повече време и ги даряваме с грижи...

И дано повече хора се замислим върху това:

Някак е приятно в нашия свят, където всеки се е разтреперил от лакомия и е готов да си продаде един бъбрек за последния Самсунг, за екскурзия до майната си или друга някаква дивотия, да видиш същество, което искрено се радва на листо от глухарче, да речем...

Sent from my ONEPLUS A5000 using Tapatalk