Полски труд

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Във Варшава можете да си купите една специална фланелка, която много се харесва на туристите. Нея пише: "10-те причини да посетоте Варшава: 1.Агнешка. 2.Аня. 3.Беата. 4.Дорота. 5.Моника. 6. Силвия. 7. Анета. 8. Йоана. 9.Магда. 10. Каша". Често се разказва и виц, стар като самата Полша: "Кое е общото между завоеванията на Наполеон и Казанова? И двамата са били завоювани от полякини".

Разхождам се безгрижно по бул. Нови свйет и думите на Оли, един от местните мои познати, още кънтят в ушите ми. Наоколо е пълно с момичета, изпълнили улиците в късния март. Грее неочаквано слънце. Очите им блестят. Устните мамят. Гърдите обещават неземни удоволствия. Кои са трите най-хубави неща във Варшава? Жените, жените и жените, казва Оли. Напълно съм съгласен. Да вземем например Беата. Красавицата Беата. Нещо като набоковото "светлина за душата ми, огън за слабините ми", ако си спомням добре, само дето Беата не е на дванайсет.

Няма какво да увъртам - тя ми липсва ужасно. Когато й казах, че се разделяме (при това - по мобилния телефон), беше в Испания. Опитваше се да сложи кръст на манекенството и да се превърне в асистент на някакъв прочут испански гримьор. Обаждаше ми се всеки ден - знаеше, че съм самотен. Караше ме да отида в някой бар, да се запозная с някое момиче и да спя с него . ("Не ме интересува с кого спиш. стига да обичаш само мен".) Не говореше сериозно, разбира се, но аз не го схванах и сега ми идва да скоча във Висла от някой мост. Как стана така, че съдбата ми я изпрати? Тъкмо бях решил, че любовта не е за мен, какъвто съм си глупак, когато Беата ме намери. Приюти мен, американския неориентиран драскач. Когато пътуваше аз оставах да се грижа за малкия й, уютен апартамент. Беата прилича на Гарбо, дори гласът й е с подобен дълбок, чувствен тембър. Висока е метър осемдесет и нещо. Дали пък именно тя не беше причината все още да понасям този свят? Заради своеобразното обещание за по-смислен живот, което той ми дава в нейно лице? Беата впрочем ме правеше луд. Свиреше по мен като на инструмент, както и когато си поиска, но Хамлет в мен умря отдавна и аз не се сърдя. Беата беше абсолютният сбор от всички мъжки изисквания. И въпреки това се разделихме. Защо? Нямам никакво обяснение. Знам само, че я обичам повече от всяка друга жена, която съм познавал. Тя е моят близнак, само че роден три дни и едно десетилетие след мен.

Вървя по пролетната Варшавска улица и се опитвам да се преродя, да усетя оптимизма, с който пролетта винаги тъпче всяка наша пора. Но нещо не успявам. Беата беше съкровище. АЗ обаче не съм. Нито за миг не поех отговорност и не се държах като зрял мъж. Не отметнах булчинския й воал, за да я целуна, а гостите да се просълзят. Не я отрупах с диаманти. А Беата. моята Беата, знаеше всичко за мъжете. "Ако всеки ден повтаряш на един мъж, че е най-великият и най-страхотният на света, първо, ставате приятели, което е най-хубавото, и второ, той наистина прави крачка към това да бъде най-страхотният". Не мога да повярвам що за късметлия съм бил. И що за идиот. Тя наистина искаше да бъда щастлив. Беата беше онова жизнено нещо, в което жените се превръщат, когато обичат. Истинска жена - абсолютно уверена, че е уникална, че без нея светът ще спре да се върти, животът ще изчезне, бъдещето няма да се случи. Когато заминах да се мотая из Бразилия, за да напиша материал за същото това списание, което държите, тя ми изпрати следния мейл: "Всеки път, когато те обземе отчаяние или не виждаш смисъл, си мисли за мен. Аз съм с теб постоянно - нищо, че си на няколко хиляди километра". Толкова по въпроса колко съм интелигентен.

Преди нея беше проклетата Моника, Моника от Краков, бившата ми жена. Моника, заради която накрая реших, че единственият начин да остана с всичкия си е да поддържам връзка с няколко жени едновременно.
С Беата нещата можеха да се развият другояче. Беата беше красива, имаше купища пари и ме обичаше. Друг на мое място никога не би я напуснал.
Скоро след като се върна от Испания, завърза връзка с някакъв киноактьор. Научих от едно списание. "Беата е жената, която съм търсил цял живот", чуруликаше актьорът в интервюто. Разбирах го напълно. Разбирах го напълно.

Варшава е както рай за непоправимия романтик, така и за фриволния женкар. Аз не съм нито едното, нито другото. Моята варшавска реалност прилича на някаква бездарна халюцинация, на филм, в чийто режисьор не се казва Кшищов Киешловски. Влизам в Кофи Хевън да изпия едно кафе. Или водка. Или две. Или сто. Искам да се заровя дълбоко в недрата на града, да се напия до пълен ступор, да забравя, че съществувам. Трябва да се обадя на някоя от познатите си, да се метна в обятията й и да се опитам да не мисля за Беата. Но коя? Манекенката Аня? Не става, тя е най-добрата приятелка на Беата. Азя, студентката по право? Точно преди да го направим за пръв път, тя ми показа една ябълка и прошепна, че никога не е виждала нищо по-красиво. Много изкусително момиче. Запознах се с нея в Морган'с - клуб, където от време на време свиря на китара в една местна група. Видях я още от сцената. Стори ми се божествена. Остана цяла вечер. Ние свирехме, тя танцуваше. Зелени очи, тъмна коса. Но на мен може да се разчита - спрях да отговарям на обажданията й още на втората седмица. Разбира се, мога да звънна и на Каша, но тя сигурно не е в града. Езикък на Каша е пъргав като много пъргава пепелянка. Проблемът е, че Каша на всяка цена дърши да се омъжи. Брачното блаженство - това е найният Бог. Искаше всичко между нас да бъде сериозно. Тя е зодия Телец, а те на всяка цена трябва да контролират положението, никакво мърдане. Каша е умна и амбициозна, жена, с която можеш да се обвържеш задълго, обаче изпитваше странно влечение към опасностите - и нямам предвид това, че иска да се омъжва. Нейната представа за перфектната ваканциея например е да скочи с бънджи от мост в Южна Африка, прегърната от непознат инструктор. С две думи, пълна откачалка.
В леглото обаче е човек на изкуството. Запознахме се преди две години. Сексът с нея приличаше на война. Не просто те докосва, а направо хвърля срещу теб цялата си армия - пехота, танкови бригади, авиация. Правехме го къде ли не - спомням си например един съботен следобед в кино Илюзия, имаше ретроспекция, даваха Г-н Смит отива във Вашингтон. Салонът беше почти празен. Седнахме на последния ред. Тъкмо бях започнал да съчувствам на Джими Стюърт, когато Каша внезапно прехвърли чудесния си крак и седна върху мен с лице към екрана. Отпред, през няколко реда, имаше някакъв човек, но не се обърна, с нищо не показа, че чува какво се случва зад него. Не знам защо. Г-н Смит сигурно е любимият му филм. Когато започнахме да се движим, Джими Стюърт тъкмо беше започнал да говори пред Сената за правата на човека, Кулминацията, Беше незабравимо. Последното танго във Варшава, но ниско калорично, без масло. След това никога не ми е било толкова хубаво (освен с Беата, ПО ДЯВОЛИТЕ). Имахме чудесна връзка, докато Каша не се влюби в мен и не се наложи да я отблъсна, така че - никаква Каша тази вечер.
Кой още? Може би Агниешка, акртисата с комлекс на тема "Мерилин Монро", която постоянно се изрусява и не излиза без изкуствената си Бенка? Сами виждате колко е трудно. Чудя се дали да не отида до бар Папараци, да обърна няколко коктейла с ром и да си поговоря с барманката Магда.
Телефонът звъни. Иза. Току-що се е върнала от Амстердам. Иска да се видим. Страшен късмет. Иза е най-добрата от всички. Тя е нещо като женски Рембо - пише стихове, бисексуална е и рисува. Онзи тип жена, която тръгва на автостоп без пукната злота в джоба, но винаги се връща богата като пиратски капитан. Знам какво си мислите, но не е това. Твърде горда и силна е, за да се поддаде на най-старото клише. Тя си е моята хубава Иза и винаги ще бъде, дори и да не съм прав и се окаже, че наистина спи с мъже за пари. Най-вълнуващото в нея е, че няма сърце. Никаква емоция. Просто те топли в студените варшавски нощи, а сутрин ти сервира в леглото кафе.

Ето затова обичам Варшава. Варшава и дъщерите йинаги са се държали мило с мен. Варшава е красива, особено сега, в пролетната привечер, когато кафенетата са пълни, на нощта нашепва вълнуващи обещания. Майкъл, английският адвокат, с когото се запознах тук, го каза най-добре:" Чух, че Варваша бива трите "w"-та - wine (виното), weather (времето) и women (жените). Е, драги ми Рик, в сравнение с френското, полското вино не струва, а времето е студено и отвратително. Какво остана от w-тата?
Както и да е. Важното е, че в момента вървя по улицата и се чувствам жив. Отнякъде долита звън на камбани, отеква в мразовития въздух, плъзва се над града, поема към равните полски стеми и изчезва в мрака. Лавата на живота продължава да пъпли. Ние сме сами - и в същото време никога не сме истински сами. Ускорявам крачка, бързам към нещо, без да зная какво.

Никой не може да каже какво следва.


Текстчето беше публивано в един от броевете на списанието на М-тел. Мен ме изкефи, Вие споделяйте какво мислите?
Поздрави.

[x3m]

много сополиво, освен това и много

[Nikolay1 Профил ICQ]

Babuna не знам какви нерви си имал да го препишеш, но поне си заех малко от глупавото свободно време

П.С. x3m можеше да си спестиш глупавия коментар, защото никой не те е карал да го четеш, а и тук е ИЗВЪН ТЕМАТА

[//M_Power]

Много яко Babun,продължавай да пишеш въпреки че са толкова"кратки"

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

//M_Power, мерси, но за съжаление не съм го сътворил аз. Просто го преписах от едно списание.

Иначе есето ме кефи доста.

[KoolyO Профил ICQ]

Наистина е доста добро и "технически" и емоционално! Прочетох го на един дъх и ми хареса!
Браво Babun, не спирай да ни забавляваш!

P.S. Нямам в предвид, че си го писал ти, а браво за труда ти да го препишеш.

[x3m]

П.С. x3m можеше да си спестиш глупавия коментар, защото никой не те е карал да го четеш, а и тук е ИЗВЪН ТЕМАТА

тогава си взимам (само) офтопика назад

[Karamazov Профил Уеб-сайт]

Бабун, уважавам труда ти, но за мен тази статия е пълна помия. Напълно профанска! Безуспешни опити на поредния завършен егоист, решил да се направи на интересен, да запълни празното си време с празните си мисли! Всеки един такъв профан се чувства някакси длъжен да се похвали със сексуалните си завоявяния. А в края на крайщата се получава това, че ние, страничните наблюдатели констатираме безпомощността и слепотата му. Егоизма дотолкова ограничава човека, че той сам не е видял какво злато е пропуснал. Него го интересува само собствените му незначителни желания да удовлетвори плътта си, използва и захвърля... вероятно не се замисля, че с това отношение и света му отвръща със същото - и той е просто използван и захвърлен. Какво е сътворил? Какво е оставил след себе си? С какво ще го запомнят? Поредица от безползени статии, в списания за свободното време, които се четат днес, а утре биват изхвърлени... Пустота, това извира от тази статия, ограничаване до чиста сексуалност, което автоматично ограничава човек, и не му позволява да оцени истинската красота на женската душа, която се крие отвъд... Затова ще извиняваш много, че не само че така оценям труда ти, но единствената мисъл, която остава след тази статия е - "Хм, за какво ме занимават с глупости, поредния слепец..."

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Karamazov, уважавам мнението ти. То е нова гледна точка за мен.