Виж темата - Как се преживява такава любов, колеги?

от **AIWERA** » 29 Яну 2009, 6:38

За любов става дума... казвам го от началото, че който не се интересува да не чете.
Преди 5 години и половина срещнах момиче, което буквално в първия миг осъзнах, че обичам, както и тя мен. За една вечер излизахме и се разбрахме за среща, но тя не дойде и не се видяхме до след точно 1 година. Видяхме се, тя каза, че е била възпрепятствана просто и никакъв шанс не е имало да дойде, казахме си и двамата, че не сме спирали да мислим един за друг през цялото време, въпреки, че сме се познавали само ден. Изкарахме 2 години като и на двамата ни беше първото влюбване и просто не знаехме кое е редно в отношенията и кое не, но въпреки всичко се обичахме повече от всичко на света. Последния месец преди да се разделим станаха поредица от неща, които сега осъзнах че са били простички недоразумения и се разделихме. Тя опитваше да се свърже с мен месеци след това, но аз бях наранен, обеден бях, че тя не ме обича и ми е изневерявала и не исках и да чуя гласа й.
... не съм спирал да мисля за нея не ден, ами и час дори... Преди 2-3 месеца разбрах, че наистина всичко е било недоразумение и не можех да осмисля, че съм бил толкова глупав и не съм искал да я чуя дори. Осъзнах, че съм я обичал последните 5 години и нещо непрекъснато откакто сме се видяли буквално. Тя винаги е била съвършена за мен, но мислех, че не ме обичала и за това не исках да я чуя - за да я преживея, но не успях така или иначе. Потърсих я, обясних й и тя ме разбра, съгласна е че всичко е било недоразумение и не се сърди... Има сериозен приятел обаче, който обича колкото обичала мен по думите й.
Обичам това момиче от 5 години и половина без да спирам. Няма нищо, с което тя да ме е наранила освен скапаното недоразумение... Само аз съм виновен, че не се чух с нея и не я изслушах.
Пробвах всичко, което можах, но тя е лоялна към приятеля си както е била към мен и дори не смята, че е редно да говорим повече - все пак няма да му е приятно тя да поддържа връзки с бившето и единствено гадже.
Ако беше някаква прищявка да кажа че е била временна и ще мине... но момиче, което съм обичал повече от 5 години еднакво силно през цялото време как да преживея? Не зная как да преживея всъщност това, че съм я загубил заради собствената си глупост и нищо друго!
Едно е да загубиш любов, заради неразбирателство или проблеми, но да не е имало причина и да го осъзная толкова късно......
В такъв шок съм, че ми е трудно да рева дори. Не мога и да спя от месец, в нещо като полу-будно състояние изпадам.
Е, колеги, как и колко време се преживява такова нещо?

от **Archangel** » 29 Яну 2009, 8:32

Е няма срокове, лека-полека ще ти избледнеят тия мисли от главата и ще се успокоиш...пък и хайде сега, фен на Баварец и ще ревеш, пфф.
След жена и след автобус не се тича, ако ще турско да става. Пък те ако си знаят интереса тичат след нас.

И още нещо - тия силни думи като "Обичахме се повече от всичко на света" като ти е била първата са леко...е...преувеличени. Недей така, има толкова много работи, които си ценил повече и е трябвало заради нея да го подтискаш. Дори някое друго момиче.

Айде горе главата и без мелодрами

от **kOnPuBkA** » 29 Яну 2009, 9:58

Няма нещо, което да не се преживее колега...Времето лекува.
Наистина е трудно да забравиш просто ей така човек, с който си споделял всичко и е бил до теб толкова много време, но...
Най-лесната формула за забравяне на човек в такава ситуация е изместването му с друг. Т.е. колкото и да е трудно ще трябва да се поогледаш за момиче, което би могло да ти "спечели сърцето".

А колкото до предишната девойка, щом е успяла толкова бързо да си намери друг мъж, дори и да те е обичала докато сте били заедно, дори и това което се е случило да е било наистина недоразумение, след като е способна да забрави човек, който е "обичала повече от всичко на света".....

Трудно ще ти е и ние тука колкото и да плямпаме и да се правим на много знаещи и над нещата, само ти си знаеш какво е вътре в теб и защо се чувстваш така, но както каза колегата по-горе, ГОРЕ главата и дано скоро срещнеш твоето момиче, което да те прави истински щастлив без номера, недоразумения и т.н.

от **benzin** » 29 Яну 2009, 9:59

кви вафли бе мен? :lol:

не се вкарвай в некви филми човече, като мине още малко време шъ съ опраиш и шъ съ чудиш що си пускал тема даже

от **///peter** » 29 Яну 2009, 10:04

kOnPuBkA написа:Няма нещо, което да не се преживее колега...Времето лекува.
Наистина е трудно да забравиш просто ей така човек, с който си споделял всичко и е бил до теб толкова много време, но...
Най-лесната формула за забравяне на човек в такава ситуация е изместването му с друг. Т.е. колкото и да е трудно ще трябва да се поогледаш за момиче, което би могло да ти "спечели сърцето".

Много зависи от човека... да ако не си бил сигурен в чувствата си, ще го заместиш с друг, но ако ти наистина обичаш този човек, няма как да стане

Аз също съм опитвал да замествам, но по дяволите не става

Или да стане ще е за 2-3 вечери... :roll:

от **acer** » 29 Яну 2009, 10:10

Аз като по вещ и разбиращ женската психика ще ти кажа, че си в грешка.
Изобщо не си втълпявай, че заради теб щот не си искал да я чуеш, те е зарязала. Можеш да бъдеш сигурен, че причината е друга просто не иска да ти каже за да не те обиди. 5г са си 5г много време, хората си намръзват + това ако се уважаваш толкова, че всички около теб да те уважават, да те търсят постоянно други жени, високо социално ниво - мацката до теб ще се чувства поласкана, че си си избрал нея и ще я страх ти да не я зарежиш, а не тя теб. Гледай много много да не разкриваш мисленето ти пред жена ти, много жени мразят некви нежни женчовци. Не ми се сърди, приеми го като градивна критика от човек страдал заради собствените си грешки. :winky:

от **nigh7lif3** » 29 Яну 2009, 10:10

И аз съм минал през почти същите неща като тебе и мога да ти кажа едно. Тогава имах чувството, че едва ли не целия свят се е срутил, мислех само за нея и че никога няма да мога да обичам друга. Е, грешил съм :!:

Срещнах жена си и сега найстина разбирам, че с онова момиче просто не сме биле един за друг. Дай си малко време братле :!:

от **kOnPuBkA** » 29 Яну 2009, 10:11

///peter написа: Много зависи от човека... да ако не си бил сигурен в чувствата си, ще го заместиш с друг, но ако ти наистина обичаш този човек, няма как да стане Аз също съм опитвал да замествам, но по дяволите не става Или да стане ще е за 2-3 вечери...

Е така е... Не става, не става, ама в един момент все ще стане.... И на мен се е случвало, а и предполагам на почти всеки... Не казвам че е лесно, щото никак не е, но пък не мисля че е и непостижимо... :roll:

от **|`oTuH** » 29 Яну 2009, 10:31

1-2 години.
След това ставаш като снимката в галерията ми, и след това се влюбваш пак.
That's how this shit goes

от **cherepa83** » 29 Яну 2009, 10:32

acer написа:Аз като по вещ и разбиращ женската психика ще ти кажа, че си в грешка.
Изобщо не си втълпявай, че заради теб щот не си искал да я чуеш, те е зарязала. Можеш да бъдеш сигурен, че причината е друга просто не иска да ти каже за да не те обиди. 5г са си 5г много време, хората си намръзват + това ако се уважаваш толкова, че всички около теб да те уважават, да те търсят постоянно други жени, високо социално ниво - мацката до теб ще се чувства поласкана, че си си избрал нея и ще я страх ти да не я зарежиш, а не тя теб. Гледай много много да не разкриваш мисленето ти пред жена ти, много жени мразят некви нежни женчовци. Не ми се сърди, приеми го като градивна критика от човек страдал заради собствените си грешки.

взе ми думите :shock:

наситина е прав колега,даже го прочети няколко пъти,явно тва ти е първата любов незнам ,ама никога не показвай на жените че държиш на тях много-започват да ти се качват на главата

от **AIWERA** » 29 Яну 2009, 10:39

За пореден път се убеждавам, че тук има чудесни хора, които винаги и за всичко са готови да помогнат!
Определено малко драматично звучат някои от нещата, но това чувствам това пиша... Това, което ме измъчва най-много, колеги, е че се самообвинявам за всичко... Наистина трябва време, но в момента имам силната нужда до споделям. Никакъв шанс не ми дава момичето и й писах за последно просто да бъде щастлива...

от **|`oTuH** » 29 Яну 2009, 10:44

брато
ако ви е писано и след 20 години ще бъдете пак заедно, така че споко. И ти също бъди щастлив.

от **cherepa83** » 29 Яну 2009, 10:48

"и й писах за последно просто да бъде щастлива..."

точно така,а и ако може да устискаш повече да не я търсиш ще е мн добре,ТЯ ако иска ще те потърси....

от **nigh7lif3** » 29 Яну 2009, 10:49

Не и пиши нищо, ако ти е писано ще сте заедно пак, ако не е ще намериш по-голяма любов...Съгласен със с колегите, малко е смешно уж голяма любов и после "Ми аз новия приятел го обичам колкото тебе", малко тъпо да го е.а.. Готиния е прав, сега малко го удряш на разврат, аз лично 2 години не се спрях и когато най-малко очаквах се случи. Влюбваш се и хич не ти е на акъла за страите неща, гледаш напреде :!:

от **fxp** » 29 Яну 2009, 10:55

братле .. прави всичко за да не ти е в главата .. вдигни си адреналина за да не мислиш за нея ..
Колкото повече мислиш за това толкова повече време ще се 'лекуваш'. Изпитал съм го на собствен гръб с първата .. така че просто го приеми като съвет.
Acer е прав и то много ... уважавай себе си .. намери си друга, както тя е направила за толкова кратко време и "Има сериозен приятел обаче, който обича колкото обичала мен по думите й. "
Просто това е начина

Виж темата - Как се преживява такава любов, колеги?

Официален форум

Как се преживява такава любов, колеги?

Как се преживява такава любов, колеги?

ее

аа

Кой е на линия